О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2020 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първо отделение,
Десети състав, в закрито заседание на петнадесети май 2020г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 3300/2019г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 56 във вр. с чл. 197 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 35, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Производството
е образувано по жалба на „Д.Ч.“ ООД срещу Заповед № 2056/27.05.2019г. на Кмета
на Община Варна.
В жалбата се
сочи, че органът е прекратил производството по подаденото от дружеството искане
за закупуване на недвижим имот – частна общинска собственост, като е приел, че
не е наличен изискуем съгласно чл.35, ал.3 от ЗОбС документ за законност на
сградата, изградена в описания имот. Намира, че разпоредбата на чл.35, ал.3 от
ЗОбС не регламентира изискуемите документи за извършване на продажбата на земя
– частна общинска собственост на собственик на законно изградена в нея сграда,
а регламентира компетентния орган и реда, по който следва да се проведе
производството.
В писмена
защита с.д. 3798/11.03.2020г. жалбоподателят чрез процесуален представител
поддържа доводите в жалбата и моли за отмяна на оспорения акт.
Ответникът
оспорва жалбата чрез процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, като обсъди представените
по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на
оспорване акт, поради което оспорването пред съда е допустимо. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Заповед № 2056/27.05.2019г. на Кмета
на Община Варна. Актът е
издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен
за съдебна проверка.
Настоящия
спор е концентриран върху въпросите: 1./ правилно ли са изискани документи за законосъобразност
на постройката находяща се в недвижим имот – частна общинска собственост
представляващ ПИ ******по КК с административен адрес ул.А.К.1, който заявителят
иска да закупи от Община Варна; 2./ налице ли са били предпоставки за даване на
указания за представяне от заявителя на изисканите документи и 3./ при
неспазване на указанията, следвало ли е правомощие по чл. 56 от АПК на Кмета на
Община Варна да прекрати производството?
По делото не
е спорно, че производството пред Кмета на Община Варна за закупуване на
недвижим имот – частна общинска собственост е започнало по заявление на „Д.Ч.“***.
Към заявлението са приложени НА за удостоверяване на право на собственост върху
недвижим имот № **, том ІІ, рег.№****, дело № 173 от 2018г. на нотариус с район
на действие районна на ВРС. В този нотариален акт е описана сграда – с
идентификатор 10135.3515.1732.2 съгласно КККР, с посочена застроена площ от
213кв.м. и 1 бр. етажи, скица на сграда издадена от СГКК Варна. Приложени са и удостоверение
от кметство Младост, че в ПИ ******по КК има законно изграден строеж с площ от
222кв.м., съгласно разрешение за строеж № *** от 26.12.1979г.
В изпълнение
на задължението за служебно изясняване на фактите по издаване на
административния акт от Кмета на район „Младост“ е изискана цялата строителна
документация на сграда разположена в ПИ ******по
КК на гр. Варна. В отговор е представено копие само от Разрешение за строеж в
гр. Варна № ***/21.12.1979г.
Въз основа
на постъпилите документи с преписката и тези с жалбата и след това, се
установява, че не са представени доказателства за законност на сградата
изградена в ПИ ******по КК Варна пред административния орган и, че същият
въпреки изискването им от директорите на дирекции: УЧРАУ Община Варна, МДТ и
нотариус Г. не е получил документ удостоверяващ законността на сградата.
Представено е разрешение за поставяне от 2012г. на преместваем обект с площ от
222кв.м., заявление от Д.Ч. ООД от 2013г. за поставяне на преместваем
обект и разрешение за поставяне от
2013г. на преместваем обект с площ от 222кв.м. за имот с административен адрес
ул.А.К.№1.
При
наличието на противоречиви данни относно твърдението на заявителя за наличие в
недвижимия имот – частна общинска собственост предмет на заявлението по чл.35,
ал.3 от ЗОбС на законно построена сграда и данните за наличието само на преместваем
обект в имота до заявителя е изпратено уведомление рег.№ АУ095991ВН_011ВН/
27.11.2018г., в което подробно са изложени направените от органа констатации
относно законността на сградата в имота и е дадена възможност на заявителя в 14
дневен срок от уведомяването да представи доказателства удостоверяващи
постоянния градоустройствен статут на сградата или реализирано отстъпено право
на строеж и е указано, че при непредставянето им производството по преписката
ще бъде прекратено. Съгласно известието за доставяне уведомлението е получено
на 03.12.19г.
В дадения
срок дружеството не е представило изисканите документи и не е установило
законност на постройката в имот ПИ ******по КК Варна с административен адрес
ул.А.К.№1.
Такива
доказателства не са представени и пред съда. Представените от жалбоподателя
документи са в пряко противоречие като данни относно вида на сградата с
документите представени от администрацията на район Младост. Съдът кредитира
доказателствата – разрешение за поставяне на преместваем обект за 2012г. и
2013г. и заявлението за поставяне на преместваем обект подадено от дружеството
представени от администрацията на район Младост. От тези доказателства следва,
че към 2013г. дружеството е определяло сградата като преместваем обект и имено
такъв е нейният статут.
Липсват
доказателства след 2013г. в имот ПИ ******по КК Варна с административен адрес
ул.А.К.№1 да е издавано разрешение за строеж и/ или да е въведена в
експлоатация законно изградена сграда.
Удостоверението
от кмета на район Младост, в което се сочи на законност на сградата не
представлява официален свидетелстващ документ / не е от компетентността на
издателя му – в ЗУТ не е разписана разпоредба даваща правомощие на кмета на
район да издава удостоверение относно законността на сграда/ и поради
противоречието му с останалите писмени документи не следва да бъде кредитирано.
Съдът
намира, че с вписването на сграда в НА и КК не се установява нейната законност,
поради което представения НА за удостоверяване на право на собственост върху
недвижим имот № **, том ІІ, рег.№****, дело № 173 от 2018г. на нотариус с район
на действие районна на ВРС е ирелевантен за настоящия спор. Разрешението за
строеж от 1979г. не доказва, че съгласно него е извършено строителство и, че е
въведена в експлоатация сграда.
След като е
безспорно установено, че не са налице доказателства за законно построена сграда
в имота частна общинска собственост, чието закупуване цели заявителя, то
правилно са дадени указания за доказване на това обстоятелство в уведомлението
получено от жалбоподателя, в което се сочи, че на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, следва в 14-дневен срок от уведомлението да отстрани
нередовностите по заявлението. След като няма данни дадените указания да са
спазени и изисканите доказателства да са представени, правилно с оспорената
заповед е прекратено производството пред административния орган, предвид
разпоредбата на чл. 56 от АПК във вр. с
чл. 30, ал. 2 от АПК. В този смисъл Определение
№ 5670 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2018 г., II о., докладчик съдията
С.В.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя относно това, че разпоредбата на чл.35, ал.3 от
ЗОбС не регламентира документите за извършване на продажба на земя – частна
общинска собственост на собственик на законно изградена сграда в нея.
Видно от
съдържанието на разпоредбата на чл.35, ал.5 от ЗОбС в същата е регламентирана продажба на земя - частна общинска
собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда да се извършва от кмета на общината
без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС.
Налага се извод от анализа
на тази разпоредба, че първата императивно изискуема положителна процесуална
предпоставка за започване на процедура по продажба на земя – частна общинска
собственост е установяването от заявителя на следните факти – 1. че е собственик
на сграда, находяща се в имота, чието закупуване иска и 2. че тази сграда е
законно построена, т.е. въведена в експлоатация съгласно ЗУТ, респ. ЗТСУ.
Налага се извод, че при липса на доказателства за наличието на тези факти,
производството по чл.35, ал.3 от ЗОбС ще бъде недопустимо и органът следва да
го прекрати. Производството по чл.35, ал.3 от ЗОбС представлява сложен
фактически състав. При наличие на положителните процесуални предпоставки,
органът следва да извърши множество действия и включително чрез експерти да
определи цена на имота. При липса на императивно изискуема положителна
процесуална предпоставка за провеждане на това производство не следва да бъдат
извършвани всички предвидени от ЗОбС и Наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОбС действия
/видно от Решение № 2067 от 10.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 5408/2019 г., II о., докладчик съдията А.А дори и да бъдат
извършени тези действия, те при липса на доказателство за законност на сградата
в имота не влекат положителен за заявителя акт/.
Данните,
съдържащи се в документите за собственост и за въвеждане на сградата в
експлоатация или друг акт установяващ законността й съгласно ЗУТ или ЗТСУ,
както и актовете въз основа на които заявителят черпи правата си, са
задължително имплицитно съдържащо се в разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗОбС
условие за провеждане на производството по чл.35, ал.3 от ЗОбС и доказателства
за тези обстоятелства следва да бъдат приложени към заявлението за закупуване
на земя – частна общинска собственост.
Няма спор,
че такива релевантни доказателства не са приложени към заявлението и, че в
дадения с уведомлението срок, заявителят не е изпълнил указанието да отстрани
нередовностите на заявлението и
неотстраняването на недостатъка има за последица прекратяване на производството
съгласно чл. 30, ал. 2 във връзка
с чл. 56, ал. 2 от АПК.
Въз основа
на изложеното, настоящият състав приема, че оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и е
съобразен с целта на закона, поради което същият е законосъобразен и жалбата,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съдът с
оглед вида на постановения съдебен акт и след като съобрази, че в открито
съдебно заседание проведено на 26.02.2020г. е обявил, че ще се произнесе с
решение и е дал ход по същество на спора, намира, че следва да отмени дадения в
протоколно определение от 26.02.2020г. ход по същество.
Направено е
искане от процесуалният представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора се явява
основателно и на ответника следва да бъда присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Водим от
горното и на основание чл. 200, ал. 1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 26.02.2020г., в което е даден ход по същество на
спора.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Д.Ч.“ ООД срещу Заповед № 2056/27.05.2019г. на
Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА „Д.Ч.“
ООД да заплати на Кмета на Община Варна 200лв..
Определението
може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
Съдия: