Номер 358802.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503126 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 268398/28.09.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащо чрез адвокат Никодим Георгиев,
против Определение № 260839/15.09.2020 г., постановено по гр. д. № 18162 по описа на РС-
Варна за 2019 г., 39 съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение № 4432/20.03.2020г.
в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател намира Определение № 260142/17.08.2020 г. на РС Варна за
неправилно, като сочи, че цената на иска по делото е в размер на 2 653.40 лв., предвид което
минималното адвокатско възнаграждение, съгласно действащата към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 възлиза на 498.89 лв. с ДДС. Предвид това,
моли за отмяна на обжалваното определение, с което в негова полза са присъдени разноски в
полза на 360 лв., а вместо него бъде постановено ново, с което да се уважи претенцията му
до сумата от 498.89 лв., представляваща минималният размер на адвокатско възнаграждение
с включен ДДС, дължимо за конкретното производство. Претендира и сторените разноски за
частното производство, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал .1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба
с вх. № 27490/21.10.2020. В отговора се излага становище за неоснователност на
релевираните с жалбата възражения. Страната счита, че правилно съдът е определил размера
на присъдената сума, а именно 360 лв. Твърди се, че искането в частната жалба е
неоснователно, доколкото по делото не са провеждани съдебни заседания, а ответникът
единствено е изготвил отговор на исковата молба, който дори е бланкетен. Ищецът по
прекратеното дело твърди, че в случая следва да се приложи редакцията на Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дейставала към 15.05.2020г.,
съгласно която размерът на възнаграждението възлиза на сумата от 299.20 лв.
Предвид изложното, моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение, като
1
неоснователна.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен преклузивен срок. В
предвидения в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът
изхождат от лица с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес.
Атакуван е подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като
съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 от ГПК и съгласно
ТР № 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д. № 18162/2019г. е образувано по предявен иск с правно основание
чл. 124 ГПК от К. Ж. Р. срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, за
приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 2
653.40 лева, представляваща служебно начислена ел. енергия за периода 24.08.2017-
23.08.2018г. по издадена от ответника фактура.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба,
към който е приложило доказателства за упълномощаване на процесуален представител, а
именно адвокатско пълномощно. В отговора ответникът е възразил срещу иска, като е
направил твърдение, че не е издал процесната фактура и не той претендира сумата от 2
653.40 лева.
С определение № 16916 от 19.12.2019г. РС Варна е прекратил така образуваното дело,
поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като липсва спор между страните относно
дължимостта на сумата, предмет на делото. Срещу определението е постъпила частна жалба
от ищеца, по която с Определение на ОС Варна, атакуваният съдебен акт е бил отменен, а
делото върнато за продължаване от РС с указания.
Въз основа на указанията дадени от ОС Варна, районният съд е дал срок на ищеца по делото
да посочи дали поддържа иска си срещу първоначалния ищец, като в отговор на това
ищецът е заявил, че прави отказ от иска. Отказът е входиран на 11.03.2020г.
Постановеното определение № 16916 от 19.12.2019г. (впоследствие отменено от ВОС) е
връчено на ответника на 06.01.2020г., който на 10.01.2020г. е депозирал молба за изменение
на определението в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. С молбата
„Електроразпределение Север” АД е претендирало присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 996 лв. с ДДС, съгласно приложения Договор за правна защита
и съдействие от 27.11.2019г. Към договора са приложени фактура и платежно нареждане,
удостоверяващи действителното заплащане на хонорара.
По молбата по чл. 248 от ГПК е постъпил отговор от страна на ищеца, който твърди, че
претендираната сума е прекомерно завишена, като моли изобщо разноски да не бъдат
присъждани, а ако претенцията бъде уважена, то размерът да бъде намален до 300 лева.
С ново определение № 4432 от 20.03.2020г. съдът отново прекратил производството по гр.д.
2
18162/2019г., като се е произнесъл и относно дължимите разноски и е осъдил ищеца да
заплати на ответника сума в размер на 360 лева, представляваща намален на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК адвокатски хонорар. Срещу това определение е постъпила нова молба по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна на ЕРП Север, с която ответникът е поискал от съда
да му присъди и сумата от 138, 89 лв., представляваща разликата между първоначално
присъдената сума от 360 лв. до сумата от 498,89 лв., представляваща минималният размер на
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г. По тази молба е постъпил
отговор от страна на ищеца, с който последният е помолил съда да остави молбата без
уважение, а в допълнение е депозирал молба (наименована частна жалба), с която е поискал
на основание чл. 248 от ГПК съдът да отмени определение от 20.03.2020г. в частта, с която е
осъден на разноски.
С определение № 260839/15.09.2020г. РС Варна е оставил молбите с правно основание чл.
248, ал. 1 от ПГК на двете страни по делото без уважение.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Образуваното пред
РС Варна гр.д. № 18162/2019г. е приключило с определението за прекратяване, поради отказ
от иска. Предвид това, съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Имайки предвид това, съдът е присъдил в негова
полза сума в размер на 360 лв., представляваща намалено с ¼ минималното дължимо
възнаграждение по Тарифа № 1, на основание чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2.
Именно срещу така определеното и намалено възнаграждение е частната жалба на
ответното дружество, като от значение в случая е към кой момент е бил сключен договора за
правна помощ и съдействие, за да се определи минималният размер на възнаграждението,
както и дали следва да се определи такова по реда на чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Тарифата.
Видно от представените по делото Договор за правна помощ и съдействие от 27.11.2019г.,
както и от фактура и платежно нареждане към него, ответното дружество е сторило
разноски като действително е заплатило сумата от 996 лв. за адвокатски хонорар. Към дата
на сключване на договора е била в сила редакцията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 23.05.2017г., като съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от същата, при интерес от 1000 до 5000 лв., дължимото минимално
възнаграждение е в размер на 300 лв., като за горницата над 1000 лева се добавя 7 %.
Предвид това, минималният размер на възнаграждението в конкретния случай възлиза на
сума от 415.74 лв. без добавен ДДС. След прибавянето и на дължимия ДДС, тъй като
договорът е сключен с адвокатско дружество, минималният размер възлиза на 498,89 лв.
Направеното с частната жалба възражение, че в случая неправилно съда е приложил
нормата на чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е основателно. Видно от Договор за правна защита и съдействие от
27.11.2019 г., същия е сключен за процесуално представителство до приключване на
съдебното производство. При така постигната уговорка между страните, ответното
дружество е заплатило пълният размер на уговореното възнаграждение, преди
постановяване на определението на съда за прекратяване на производството. Няма как
ответникът да е знаел, че ищецът ще оттегли иска си, за да прецени каква да бъде
процесуалната защита, която да ангажира и да прецени нейния обем. В практиката си, вкл. и
3
по чл. 290 от ГПК, ВКС приема, че ищецът не може да иска отговорността по чл. 78, ал. 4 от
ГПК да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на
прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да
присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Нормата на чл. 9,
ал. 1 от наредбата предвижда присъждане на ¾ от минималното възнаграждение, но при
положение, че производството по делото е приключило с акт по същество на спора, без
страната да е била представлявана в съдебните заседания, какъвто не е настоящият случай.
Предвид горното, договореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител
на ответника се дължи в целия минимален размер, независимо че не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени и за
продължителността на процеса, с оглед на който е определено същото.
Относно разноските в настоящото производство:
Предвид изхода от спора, настоящият състав намира, че на ответното дружество следва да се
присъдят и разноски за производството по частната жалба. Към отговора на частната жалба
„Електроразпределение Север” АД е представило списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ведно с Договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г., фактура и платежно
нареждане, удостоверяващи действителното заплащане на адвокатски хонорар в размер на
240 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260839/15.09.2020 г., постановено по гр. д. № 18162 по
описа на РС-Варна за 2019 г., 39 съдебен състав, в частта в която е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение №
4432/20.03.2020г. относно разноските, на основание чл.248 ГПК, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, К. Ж. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Варна, кв. „Трошево“. Бл. 11, вх. Б, ап. 31, да заплати на
„Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 498,89 лв.
/четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ с ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. Ж. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град Варна, кв. „Трошево“. Бл. 11, вх. Б, ап. 31, да заплати на
„Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 съдебно-деловодни разноски в
размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5