Определение по дело №679/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №684

                                                 гр. Пловдив, 18.05.2020г.

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в  закрито заседание на осемнадесети май,  през  две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                             НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 679 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 9202/18.03.2020г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против Разпореждане от 06.02.2010г., постановено по ч. гр. д. № 1840/2020 по описа на ПРС, с което е отхвърлено заявлението на С.А.С., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на 81, 75 лева договорна лихва, дължима за периода 04.02.2019г. – 04.06.2019г.; 62, 04 лв. обезщетение за забава от 04.02.2019г. до 05.02.2020г., както и разноските над уважените размери от 16 лева за ДТ и над 42, 38 лева юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.

           В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд, че в процесния договор за кредит годишният процент на разходите и размера на възнаградителната лихва надвишават многократно размера на законната лихва и това се явява в противоречие с добрите нрави. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.

            Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в  постъпилата частна жалба, намира следното:

           Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

           Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против С.А.С., ЕГН **********, като същото е било уважено за сумата от 800 лева главница, дължима по договор за паричен заем № 3414830 от 02.01.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия, за което длъжникът е

 

 

 

 

 

 

уведомен, с краен срок – 04.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 16 лева за ДТ и 42, 38 лева за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането та правната помощ.

        С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено относно претендираната договорна лихва и обезщетение за забава, респ. за част от направените разноски.Заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./, съгласно която съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Направен е извод, че вземанията на заявителя за посочените суми са възникнали на основание недействителни договорни клаузи, като от приложения договор е видно, че е договорен годишен лихвен процент по заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема 47, 08%, който надвишава многократно размера на законната лихва.Поради това заповедният съд е намерил, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител и са налице предпоставки заявлението, в посочените части, да бъде отхвърлено.

         Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

         Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

         В т. 8 от процесния договор ГПР е определен в размер на 47, 08% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на

 

 

 

 

 

 

договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора  съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

           Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва, обезщетението за забава и съответната част от разноските, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено, а частта жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

         Предвид горните съображения съдът

 

                                          О  П  Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.02.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1840 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, със законен представител Д. Б. Б. с пълномощник А. Б. – юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С.А.С., ЕГН ********** *** за сумата от 81, 75 лева договорна лихва, дължима за периода 04.02.2019г. – 04.06.2019г.; сумата от 62, 04 лв. обезщетение за забава от 04.02.2019г. до 05.02.2020г., както и за разноските над уважените размери от 16 лева за ДТ и над 42, 38 лева – юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              

 

                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ :