Р Е Ш Е Н И Е № 14
Гр. Сливен, 22.04.2021г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на деветнадесети
април ..........през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при
секретаря………………Соня Василева………………….…………и с участието на прокурора………Красимир
Маринов……..……………..като разгледа докладваното от …………съдията Бакалова…….гр. дело
№ 89 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Предявеният
иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 от ЗЛС
във вр. чл.336 и сл. от ГПК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е внучка на В.Н.Г., която е с диагноза
смесена корова и подкорова съдова деменция, като твърди, че състоянието й е
тежко, като преди четири, пет години започнала да забравя и трудно да
домакинства. През 2015 год. тези прояви се задълбочили. През 2016 год.
претърпяла операция по повод счупване на дясна тазобедрена става и имала
халюцинаторни преживявания. След това състоянието й рязко се влошило, станала
объркана и не можела да извършва рутинни действия, не познавала нито ищцата,
нито майка й, въпреки че тя се грижела за нея. Не познавала домът и често
искала да си ходи на село, а там нямала имот. От месец декември 2020 год. се
залежава и ставала само за тоалетен стол и да я нахранят. Счита, че са налице
кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 от ЗЛС и моли ответницата да бъде
поставена под пълно запрещение.
Ответницата не е депозирала в срок писмен отговор.
В с.з., ищцата лично и чрез
пълномощника си, поддържа иска си, както е предявен.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 337 от ГПК съдът придоби лични впечатления
от състоянието на ответницата. На
зададените от съда въпроси ответницата отговори, като посочи името си, не
знаеше възрастта си и конкретния ден и дата.
Представителят
на ОП-Сливен счита, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв предлага
да бъде уважен.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е внучка
на ответницата. Преди около четири –пет години започнала да забравя и трудно да
домакинства. През 2016г. претърпяла операция за смяна на тазобедрена става,
след което състоянието й се влошило. Станала объркана и не можела да извършва
рутинни действия. Понякога не познавала близките си, с които живее в един дом.
Мислела, че живее на друго място и искала да си ходи. Не се сещала да се храни
и да пие вода. Мислела, че съпруга й е жив, макар че той не е, а когато починал
синът й не разбрала какво се е случило. Не можела да се самообслужва.
С ЕР на ТЕЛК
№ 90406 от 11.02.2021г. й е призната 100% загуба на работоспособността,
пожизнено с диагноза „ смесена корова и подкорова съдова деменция – много тежка
с напреднал разпад на личността“.
Видно от
заключението на вещото лице д-р А.А., изслушано в съдебно заседание ответницата
страда от съдова деменция. Това е тежка дегенеративно заболяване на главния
мозък, което води до изразен интелектуално- паметов дефицит, който е налице при
ответницата. Не е ориентирана за време и място и собствена личност. Липсва
критичност към състоянието, емоционално снизена с мисловен процес беден по
съдържание. Прогнозата за развитието на заболяването е неблагоприятна, тъй като
не може да се очаква обратно развитие и в момента няма лечение за него.
Според
вещото лице състоянието на ответницата не й позволява да се справя дори с
елементарни финасново-битови въпроси, не е в състояние да разбира интересите си
и да ги защитава, нито да се грижи за роботите си.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
като кредитира изцяло заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск за поставяне под пълно запрещение е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
На първо
място искът е допустим – ищцата е
активно легитимирана да предяви настоящия иск с оглед разпоредбата на
чл. 336 ал.1 от ГПК.
Налице са
кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответницата
под пълно запрещение, а именно: същата страда от „съдова деменция”- психично заболяване по смисъла
на чл. 5 от ЗЛС и в резултат на заболяването не е в състояние да се грижи за
себе си и за работите си и да защитава интересите си в никаква степен. Налице
са медицинският и юридическият критерии
за поставяне на ответницата под пълно запрещение.
С оглед изложеното, съдът следва да
постанови решение, с което да постави ответницата под пълно запрещение и изпрати препис от
решението след влизането му в сила на органа по настойничеството и
попечителството по постоянния адрес на ответницата
– Община Сливен за назначаване на настойник на същата.
Ръководен от
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.Н.Г. ЕГН ********** ***.
Препис от решението след влизането
му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при
Община Сливен за определяне на настойник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: