№ 1123
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502970 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца пред СРС- Д. П.
Д. срещу решение № 431 от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 61614 по описа за 2021 г.
на СРС, 32 състав, с което са отхвърлени претенциите на ищеца срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, за сумите: 3303, 76 лв. платена по изп.д.№
211 по описа за 2018 г. на ЧСИ М. по изп.лист от 30.05.2014 г., 1189,31 лв. –
разноски по изп.дело № 1022 по описа за 2017 г. на ЧСИ Я. по изп.лист от
24.08.2016 г.; 965, 91 лв.- главница за периода м.04.2006 г.- м.02.2009 г. по
заявление с вх.№ 3304206/21.02.2012 г. и сумата в размер на 1026,51 лв. –
платена сума, която не била приспадната от общото задължение, ведно със
законната лихва от 28.10.2021 г.
В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение при
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че СРС не
се бил съобразил, че още преди да бъде подадено заявление с вх.№
1
3304206/21.02.2012 г. и съответно преди да бъде образувано ч.гр.д.№ 3361 по
описа за 2012 г. и преди да бъде издадена заповедта за изпълнение на
27.02.2012 г., както и преди да бъде образувано исковото производство по
гр.д.№ 18778 по описа за 2012 г. ищецът бил подал пред „Топлофикация
София“ ЕАД документ № Г-591/31.01.2012 г. в който се бил позовал на
настъпила погасителна давност. От друга страна, ищецът бил заплатил на
24.02.2012 г. сумата в размер на 1230 лв. като в платежния документ било
посочено, че с тази суми се погасяват задълженията за периода от м.02.2009 г.
до 05.2011 г., изцяло. От съдържанието на решението по гр.д.№ 18778 по
описа за 2012 г. било видно, че тези факти не били коментирани от съда.
Сочи, че при нарушение на процесуалните правила СРС, 32 състав не бил
допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване
внасянето на сумата в размер на 1230 лв., както и разпределението й от страна
на „Топлофикация София“ ЕАД. Счита, че по този начин се нарушавало
правото му на защита, както и принципа за равнопоставеност на страните в
процеса. Неправилно СРС, 32 състав бил приел, че сумата в размер на 1026,51
лв. е платена в хода на процеса, както било посочено в решението по гр.д.№
18778 по описа за 2012 г. Точно обратното, ищецът твърдял и доказвал, че
дължима за периода от м.02.2009 г.- м.05.2011 г. била сума в размер на 956,91
лв. и същата била платена три месеца преди образуването на 28.05.2012 г. на
гр.д.№ 18778 по описа за 2012 г. Затова всички последващи дела и направени
разноски от страна на „Топлофикация София“ ЕАД били без правно
основание и представлявали злоупотреба с право. Неправилно СРС, 32 състав
не бил коментирал противоречието на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по гр.д.№ 18778 по описа за 2012 г. и доводите и изявленията на
„Топлофикация София“ ЕАД по същото гр.д., както и събраните там писмени
доказателства. Неправилно СРС не бил взел предвид факти и обстоятелства,
които според ищеца били нови, тъй като ищеца бил разбрал за тях години
след изплащането на сумите. При съпоставката на тези документи се
достигало до извода, че решението по гр.д.№ 18778 по описа за 2012 г. е
неправилно. Неправилно СРС, 32 състав не бил подредил фактите
хронологично по реда по който се били случили.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго с което да уважи претенциите на ищеца. Претендират се
разноски.
2
Впоследствие с допълнителни молби, съответно от 23.10.2023 г.,
11.01.2024 г., 29.01.2024 г. доразвива доводите си, включително и такива за
справедливост; сочи за образувани срещу него гр.д. по искове на
„Топлофикация София“ ЕАД, като квалифицира поведението на последното
като увреждащи го.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-
„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуален закон. Правилно СРС бил приел, че плащането на
сумите от страна на ищеца е станало въз основа на влязло в сила съдебно
решение, което се ползвало със сила на пресъдено нещо. Доводите на които
ищецът основавал претенцията си били по правилността на влязлото в сила
съдебно решение. Тези доводи не били допустими за разглеждане в
настоящето производство. Сочените от него доказателства били релевирани в
производството по отмяна на решението по чл.303 ГПК. Правилен бил извода
на СРС, че плащането на сумите е на правно основание и затова претенциите
по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД правилно били отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.02.2023 г; следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/,
въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД не
са били уважени, следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
3
страните не спорят, че ищеца е платил процесните суми. Основанието за
плащане било влязло в сила съдебно решение. Приел е, че не може да
обсъжда дали това решение е правилно, тъй като се ползвало със сила на
пресъдено нещо. Затова спорът не можел да се пререшава по исков ред.
Доводите на които ищецът основавал иска си, че бил направил възражение за
погасяване по давност, което не било прието от съда, както и, че с платените
суми били погасени задължения, за които ищецът бил направил възражение
за погасяване по давност, а след това бил погасил и останалите задължения,
представлявали оплаквания срещу правилността на влязлото в сила решение.
А сочените като „нови“ доказателства били релевирани в производството по
отмяната по чл.303 ГПК. При тези си мотиви СРС, 32 състав е достигнал до
извода, че сумите, предмет на иска са платени с основание и то било
установено с влязло в сила решение. Затова и исковете били неоснователни и
като такива са били отхвърлени.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже
факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а
ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.
Спорно по делото е налице ли е основание за задържане на полученото
от страна на ответника.
Независимо, че с изрична молба от 24.01.2022 г. /л.51 от делото пред
СРС/ ищецът е заявил, че не иска отмяна на решението от 16.09.2013 г. по
гр.д.№ 18778 по описа за 2019 г. На СРС, Второ ГО, 66 състав, де факто,
ищецът основава претенциите си на неправилност на решението от 16.09.2013
г. по гр.д.№ 18778 по описа за 2019 г. На СРС, Второ ГО, 66 състав,
постановено в производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Видно от същото, в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. П. Д. е признато вземане в
размер на 1 931, 90 лв., представляващо цена на потребена топлинна енергия
за периода от м.06.2006 г- до м.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.04.2012 г. до плащането; сумата в размер на 757, 58 лв.- лихва за
4
забавеното издължаване на главницата. Видно от отбелязването върху самото
решение, същото е влязло в сила на 03.12.2014 г.
Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р
България.
В настоящето производство не могат да бъдат обсъждани „в тяхната
съвкупност“, каквото е искането на въззивника, доводите и възраженията на
страните, приетите по гр.д.№ 18778 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 66
състав, доказателства, както и дали заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изслушана там, съответства на изводите на СРС, 66-ти състав,
постановил това решение. Недопустимо е, вкл. чрез изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза в настоящето производство да се извършва проверка
на правилността на влязлото в сила съдебно решение, постановено в
производството по чл.422, ал.1 ГПК.
Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван-
чл.299 ГПК.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че плащанията на които
ищецът /по процесното производство/ основава претенциите си, са сторени на
24.02.2012 г. По арг. от чл.422, ал.1 ГПК исковото производство се счита
образувано на датата на подаване на заявлението, което в случая е подадено
на 21.02.2012 г., виж данните от заповедното производство -ч.гр.д.3361 по
описа за 2012 г. на СРС, 90 –ти състав.
Сочените като „нови“ доказателства са били релевирани в
производството по чл.303 ГПК. Видно от мотивите на ВКС, Трето ГО, по
гр.д.№ 3246 по описа за 2022 г., въззивникът по настоящето дело, се е позовал
на основанията на чл.303, ал.1,т.2 ГПК, а именно: че по гр.д.№ 18778 по описа
за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 66 състав били представени документи с невярно
съдържание, вкл. исковата молба по която било образувано гр.д. От ВКС е
прието, че молбата не е подкрепена с доказателства за наличие на
предпоставките на чл.303, ал.1,т.2 ГПК и затова същата е била оставена без
разглеждане, виж л.87 по делото пред СРС.
Налага се извод за липса на предпоставките на чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД
поради което правилно СРС е отхвърлил претенциите на ищеца като
неоснователни.
5
В случая не се касае до прилагане на закона по справедливост, а до
зачитане силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.
Съдът не е сезиран с обезщетение за вреди в който смисъл са
твърденията на въззивника в хода на настоящето производство, поради което
въззивната инстанция не дължи излагане на мотиви.
Решението е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са разпределени
разноските –претенциите са били изцяло отхвърлени.
Пред въззивната инстанция – при този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Въззиваемата страна е направила разноски и такива се присъждат за
процесуално представителство като съдът определя юриск.възнаграждение в
размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 61614 по описа
за 2021 г. на СРС, 32 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.*******- адв. А., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата
в размер на 100 лв.- разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7