Р Е Ш Е Н И Е № 518
28.04.2017 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева
Николай Голчев
като
разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№797/2017 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437
от ГПК, образувано по жалба вх.№10034/30.03.2017 г. от
регистратурата на ПОС /вх.№1657/02.02.2017 г. по изп.д.№530/2015 г. на ЧСИ
рег.№758/, подадена от Н.И.Ч.,***, в качеството й на длъжник по изпълнително
дело №20157580400530, против действията на ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№758 на
КЧСИ, извършени по същото изпълнително дело, по насочване на изпълнението срещу
несеквестируем недвижим имот на жалбоподателката, находящ се в гр. Пловдив, на
бул.“***“ №**, ет.**, ап.**, представляващ ½ идеална част от Ателие №1,
на втори /първи жилищен/ етаж, със застроена площ от 80,75 кв.м., състоящо се
от ателие с кухненски офис, спалня, стая, баня, тоалетна и антре, който бил
единствено нейно жилище, по отношение на който имот на 27.01.2017 г. е бил
извършен опис. Жалбоподателката сочи, че от извършените по изпълнителното дело
справки и проучване на имотното й състояние, е видно, че освен описания
недвижим имот, тя не притежава друг имот с жилищно предназначение. След
насрочване на описа жалбоподателката била депозирала молба за отмяна на
насрочения опис, поради несеквестируемостта на имота на осн. чл.444, т.7 от ГПК, но същата била оставена без уважение от ЧСИ, тъй като имотът бил с
предназначение „ателие“, а не жилище. Прилага към жалбата титула си за собственост
на описания имот – Нотариален акт №134, т.42, д.№9806/04,
вх.рег.№13901/22.07.2004 г. на СВп.-Пловдив, за установяване на
обстоятелството, че имота отговаря на понятието „жилище“ съобразно пар.5, т.30
от ДР на ЗУТ. Настоява съдът да отмени извършения опис на имота, като
незаконосъобразен. Заявява искане за спиране на изпълнението на осн. чл.438 от ГПК.
По делото е постъпило становище
вх.№3341/10.03.2017 г. от първоначалният взискател по делото „Каскада“ООД, ИЕК
*********, чрез процесуалният представител адв. С.Ж., с което се поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба, тъй като
описаният имот не представлява несеквестируемо имущество – не е жилище нито по
статут, нито по действително предназначение. Счита, че жалбата цели единствено
шиканиране на изпълнителния процес. По изпълнителното дело не се съдържат данни
кога на този взискател е връчен препис от жалбата на длъжника, поради което ще
следва да се приеме, че становището е постъпило в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
Към жалбата са приобщени мотиви на
ЧСИ на осн. чл.436, ал.3 от ГПК, в които се застъпва становище за допустимост,
но неоснователност на подадената жалба. По изпълнителното дело
длъжника-жалбоподател многократно е бил търсен на адреса на имота, който е
посочен в НБД“ГРАО“ като негов постоянен и настоящ адрес, и не е бил открит там, нито в имота е открит друг
живущ, който да приеме документите. С Решение на ПРС от 13.07.2006 г., вписано
като Акт №19, т.12/10.08.2007 г. на СВп-Пловдив, при прекратяването на брака на
длъжника Н.Ч., на същата е предоставено за ползване семейното жилище в с. В.,
ул.“**“ №** собственост на нейните родители, където именно била открита за
връчване на ПДИ и други книжа по делото. Намира, че понятието „жилище“ по
смисъла на разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК се определя от фактическото
ползване на имота като жилище, ако същият отговаря на легалното определение на
пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ. В конкретният случай преценката на съдебният
изпълнител за секвестируемостта на имота била основана на обективираните в
Протокола за опис на имота от 27.01.2017 г. констатации за обстановката и
функционалното предназначение на помещенията в имота, и намерените в него
движими вещи, както и на статута на имота като Ателие, което по дефиниция е
обект за творческа дейност. Счита, че практиката и закона приравняват
недвижимият имот с друго предназначение към определението на ЗУТ за жилище,
само в случаите, когато действително се ползва за жилищни нужди от длъжника.
По допустимостта на жалбата съдът
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник по
изпълнението, като в нея се релевира като основание насочването на
принудителното изпълнение върху негово имущество, което той смята за
несеквестируемо на осн. чл.444, т.7 от ГПК, чрез извършването на опис на
недвижим имот на длъжника на 27.01.2017 г., който твърди да е негово единствено
жилище. Съгласно указанията, дадени в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №
2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект, но тези изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество,
а не изпълнителното действие, което е несъвместимо с несеквестируемостта. Срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта, каквато по приложеното изпълнително дело няма данни да
е била насрочвана, т.е жалбата е подадена, преди срокът да е започнал да тече.
Въпреки това, и в този момент от изпълнителното производство длъжникът има
интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта на конкретното
имущество, доколкото насочването на изпълнението срещу това имущество е
осъществено още с налагането на възбраната върху него, което е сторено по
отношение на този имот на длъжника на 20.08.2015 г. с Постановление за вписване
на възбрана - акт №17, т.6, вх.
Рег.№25441/20.08.2015 г. на СВп-Пловдив, поради което съдът намира същата за
допустима на осн. чл.435, ал.2 от ГПК. По жалба на длъжника срещу насочването
на изпълнението срещу негово несеквестируемо имущество съдът е длъжен да се
произнесе по въпроса, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане, като по исканията за отменяване на отделни изпълнителни
действия съдът следва да се произнесе само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
По същество на жалбата, съдът намира за установено
следното:
От събраните по изпълнителното дело справки за
имотното състояние на длъжницата – от НАП /на л.34 от изп.д./ и от Агенция по
вписванията – Имотен регистър /на л.8- л.15, л.125-л.140 от изп.д./, както и от
приложеният към жалбата документ за собственост – Нотариален акт №134, т.42,
д.№9806/04, вх.рег.№13901/22.07.2004 г. на СВп.-Пловдив, е видно, че описаният на 27.01.2017 г.,
недвижим имот на длъжника, представляващ ½ идеална част от Ателие за
творческа дейност с кадастрален идентификатор 56784.520.13.1.7, находящо се в
гр. Пловдив, на бул.“****“ №**, ет.** /съгласно
КК ет.2/, ап.1, със застроена площ от 80,75 кв.м., състоящо се от ателие
с кухненски офис, спалня, стая, баня, тоалетна и антре, и с прилежаща към него
изба №11, с площ от 7,85 кв.м., е единственият недвижим имот на длъжника, който
отговаря на легалното понятие за „жилище“, дефинирано в разпоредбата на пар.5,
т.30 от ДР на ЗУТ. Видно е, че освен този
недвижим имот, длъжницата притежава и ½ идеална част от 11,751%
/единадесет цяло, седемстотин петдесет и една хилядни процента/ идеални части
от 38/72 /тридесет и осем седемдесет и втори/ идеални части от поземленият
имот с идентификатор 56784.520.13, в
който е построено ателието. Този поземлен имот е с площ от 287 кв.м., и видно
от приложеното копие от кадастралната карта /на 50/, същото е почти изцяло
застроено от сградата, в която е построено ателието, като с оглед общата му
площ и застроената част от нея, е явно, че същото има обслужващо сградата
предназначение, поради което не е самостоятелен обект на собственост. Съгласно
събраните по делото доказателства, длъжницата притежава и три имота със
земеделско предназначение в землището на с. В., в местността „Край село“ –
съответно ПИ с идентификатор 12019.23.42 с площ от 1523 кв.м. с начин на трайно
ползване „за складова база“, ПИ с идентификатор 12019.23.43 с площ от 102 кв.м.
с начин на трайно ползване „за друг
поземлен имот за движение и транспорт“, и ПИ с идентификатор 12019.23.44 с площ
от 18 кв.м. с начин на трайно ползване
„за друг поземлен имот за движение и транспорт“, като нито един от тях
не е застроен. При тези събрани по делото доказателства се установява, че
имотът, описан на 27.01.2017 г. от съдебния изпълнител, макар със статут на
Ателие за творческа дейност, е единственият имот с жилищен характер, който длъжникът притежава. От приложената на л.16
справка от Националната база данни „Население“ се установява, че длъжницата
Н.И.Ч. е разведена, и има едно дете – пълнолетна дъщеря Т. В. Ч. – С., която е
и съсобственичка на описания недвижим имот. Съобразно така събраните данни,
семейството на длъжницата е едночленно, поради което не е налице процесуална
необходимост да се изследва имуществото на други лица. Въпреки това, по делото
са събрани и данни – справка за имуществото на дъщерята Т. В. Ч. /на л.252/, от
която е видно, че и тя не притежава други недвижими имоти с жилищен характер,
освен ½ идеална част от същия описан по делото на 27.01.2017 г. недвижим
имот.
Не могат да бъдат споделени доводите на съдебния
изпълнител, че от събраните по делото доказателства категорично било
установено, че нито длъжницата, нито друго лице живее в имота, доколкото този
факт е ирелевантен, съобразно изричното разпореждане на чл.444, т.7 от ГПК,
което предвижда, че единственото жилище на длъжника е несеквестируемо,
независимо дали длъжникът живее в него, ако нито той, нито членовете на
неговото семейство, с които длъжникът живее, няма друго жилище. Не се споделят
и доводите, че съгласно влязло в сила съдебно решение по бр.д.№290/2006 г. на ПРС – II бр.с. /на л.217/, с което е прекратен бракът на
длъжницата, на същата е предоставено за ползване семейното жилище, находящо се
в с. В., обл. Пловдивска, на ул.“**“ №**, което е било собственост на нейните
родители. Предоставянето на семейното жилище при прекратяването на брака, за
ползване от съпруга, чиито близки са негови собственици, не е обстоятелство,
което води до отпадане на несеквестируемостта. Отношенията между съпрузите по
повод ползването на семейното жилище са облигационни, и съдебното решение в
тази негова част има характер на решение по спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения – същото не притежава сила на пресъдено нещо в тази
част, нито създава вещни права в полза на съпруга, на когото се предоставя
ползването – нито по отношение на другия съпруг, нито по отношение на
собственика на семейното жилище. Същото не гарантира по никакъв начин
осигуряването на подслон на длъжника, каквато гаранция цели да му даде
несеквестируемостта на единствения притежаван от него имот, който може да служи
за жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК
несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника може да отпадне
частично, когато то надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство, определени съобразно Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС №31/2008 г. /обн. ДВ
бр.20/26.02.2008 г./, и то при условие, че надвишаващата нуждите част може да
бъде обособена в самостоятелен обект. Съобразно чл.2, ал.1, т.1 от същата,
нормата за жилищната нужда на едночленно семейство е в размер на 25 кв.м.
жилищна площ, определена съобразно методиката, посочена в пар. 1 от
Допълнителната разпоредба на същата. Макар съгласно титула за собственост
имотът да е със застроена площ от 80,75
кв.м., съгласно методиката на пр.1 от Наредбата, от нея следва да се изключи
площта на кухненският офис, банята, тоалетната и антрето, както и площта на
стените и колоните /която се включва изцяло или частично в застроената площ/,
за да се изчисли жилищната такава. Доколкото длъжницата не е едноличен
собственик на имота, а притежава ½ идеална част, така изчислената
жилищна площ следва допълнително да се редуцира наполовина. С оглед тези данни,
съдът намира, че описаната ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ Ателие за творческа дейност с кадастрален идентификатор
56784.520.13.1.7, находящо се в гр. Пловдив, на бул.“****“ №**, ет.** /съгласно КК ет.2/, ап.1, със застроена площ от 80,75
кв.м., състоящо се от ателие с кухненски офис, спалня, стая, баня, тоалетна и
антре, и с прилежаща към него изба №11, с площ от 7,85 кв.м., ведно с
прилежащите към него ½ идеална част от 11,751% от 38/72 идеални части от поземленият имот с идентификатор 56784.520.13, в който е
построено ателието, се явява изцяло
несеквестируем, на осн. чл.444, т.7 от ГПК, и принудителното изпълнение не може
да бъде насочвано спрямо него, освен в случаите на чл.445 от ГПК.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело,
описаният недвижим имот на длъжника е обременен с договорна ипотека в полза на
ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ЕАД, вписана като Акт №184, том 1,
дв.вх.рег.№2793, вх.рег.№2920/16.02.2011 г. на Службата по вписванията –
Пловдив, по която длъжницата по изпълнението е ипотекарен длъжник. Ипотекарният
кредитор „Банка ДСК“ЕАД е присъединен служебно взискател по делото на осн.
чл.459, ал.2 от ГПК, но изпълнението е насочено срещу имота по искане на
първоначалния взискател – „Каскада“ООД, чието вземане произтича от запис на
заповед, издадена на 24.08.2012 г. /видно от приложената по делото на л.4
Заповед за изпълнение №5037/28.07.2015 г., издадена по ч.гр.д.№9383/2015 г. на
ПРС – XII гр.с./ и е хирографарно, поради което по отношение на
този взискател, и за подлежащото на събиране негово вземане несеквестируемостта не е отпаднала.
С оглед горното, настоящият състав
на съда намира, че жалбата е основателна, и насочването на принудителното
изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно, и
следва да бъде отменено.
С оглед този резултат, който осигурява в пълна степен
защитата на длъжника от изпълнителни действия срещу това негово несеквестируемо
имущество, следва да се остави без уважение направеното с жалбата искане с
правно основание чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението, доколкото към
настоящия момент по изпълнителното дело не са налице започнати изпълнителни
действия, които нарушават несеквестируемостта. Съгласно задължителните
указания, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на
ОСГТК на ВКС, извършеният опис на несеквестируем недвижим имот не нарушава несеквестируемостта, освен ако
имотът не е бил оставен за пазене на лице, различно от длъжника. Видно от
протокола за опис /на л.316/, имотът е оставен за пазене и управление на
длъжника Н.И.Ч., поради което същата не е била лишена от възможност за
ползването му по предназначение като жилище.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Мариана
Обретенова, рег.№758 на КЧСИ, с район на действие района на Пловдивския окръжен
съд, по изпълнително дело №20157580400530, изразяващи се в насочване на
изпълнението срещу недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, на бул.“М.“ №**,
ет.** /съгласно КК ет.2/, ап.1,
представляващ ½ идеална част от Ателие за творческа дейност с
кадастрален идентификатор 56784.520.13.1.7, със застроена площ от 80,75 кв.м.,
състоящо се от ателие с кухненски офис, спалня, стая, баня, тоалетна и антре, и
с прилежаща към него изба №11, с площ от 7,85 кв.м.,ВЕДНО с ½ идеална част от 11,751% /единадесет
цяло, седемстотин петдесет и една хилядни процента/ идеални части от 38/72
/тридесет и осем седемдесет и втори/ идеални части от поземленият имот, в който
същото е построено, с кадастрален идентификатор 56784.520.13, които имоти на
длъжника Н.И.Ч.,***, са несеквестируеми
на осн. чл.444, т.7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
жалбоподателката на осн. чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението.
Решението е окончателно, на осн.
чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.