Р
Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, …………......2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от младши съдия Мария Богданова въззивно гражданско дело № 1170 по
описа за 2018г. на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от
30.10.2017г., постановено по гр.д. № 2627/2015г. на СРС, 61 състав, с което е
уважен частичен иск, с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като е признато за установено, че
жалбоподателят-ответник „Н.с.“ ЕАД дължи на ищеца „Н.“ АД, сума в размер на
25 000 лв., представляваща възнаграждение за периода
01.07.2013г.-30.07.2013г. по договор № Д-53-269/02.08.2012г., за което е
издадена фактура № 25/08.08.2013г., при заявен общ размер на вземането от
156 072,20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.10.2014г.
до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 30.10.2014 г. по ч.гр.д. № 57945/2014г. по описа на СРС, 61
състав.
Въззивникът-ответник „Н.с.“ ЕАД, обжалва решението
изцяло. Поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушаване
на материалния закон. Въззивникът сочи, че предметът на процесния договор е
„Изготвяне на пакет документи за регистриране на „Н.с.“ ЕАД като ВиК оператор
по смисъла на ЗРВКУ и изграждане на система за контрол и управление на продажбите“.
В тази връзка поддържа, че „Н.с.“ ЕАД не може да бъде определено като ВиК
оператор и изводът на районния съд за регистрирането му като такъв се явява
погрешен. Това обстоятелство не можело да бъде изведено от подаването на
документи в ДКЕВР, като в становището на регулатора никъде не се посочва, че
дружеството е регистрирано като доставчик на ВиК услуги. Излагат се
съображения, че по делото липсват документи, които да установяват, че „Н.с.“
ЕАД е оператор на ВиК услуги. Навеждат се доводи, че за да бъде заплатено
претендираното възнаграждение, работата следва да е одобрена от комисия,
съгласно чл. 8, ал. 1 от договора. От друга страна, с чл. 10 от договора, уговореният
ред за приемане е предвиден като условие за плащане. В подкрепа на тезата, че
не дължи заплащане на възнаграждение по процесния договор излага, че по делото
не е представен годишен отчет по изпълнение на дейностите или доклад за извършена
работа по повод представената фактура, съгласно договорните изисквания. Твърди
да е налице пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора. Посочва,
че по делото не са представени протоколи, с които са приети уговорените в
договора работи, нито такива са приложени към деловодния архив на дружеството.
Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск се отхвърли изцяло, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Н.“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Навежда доводи, че
съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество. Поддържа, че
районният съд правилно е преценил значението на фактурата, на включването
ѝ в счетоводните книги и на използването на данъчен кредит по нея като
доказателство за възникналото между страните правоотношение и недвусмислено
признание на длъжника за съществуването на задължението. Моли съда да потвърди
обжалването решение и да му присъди разноски по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а
по същество неправилно.
Предявени е частичен иск, с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение
по договор за изработка.
По делото не се спори, че по силата на договор за
услуга № Д-53-269 от 02.08.2012г., „Н.с.“ ЕАД е възложил, а „Н.“ АД е приел да
извърши, посочени в договора дейности. Договорът е сключен след провеждане на
процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените
поръчки /Обн. ДВ. бр.28 от 6 април 2004г., отм. ДВ. бр.13 от 16 февруари
2016г./, открита с решение от 23.05.2012 г. на възложителя „Н.с.“ ЕАД. С
решение Р-53-3/18.07.2012 г., „Н.“ АД е бил избран за изпълнител по поръчката.
Страните са посочили за предмет на договора – „Изготвяне
на пакет от документи за регистриране на „Н.с.“ ЕАД като В и К оператор по
смисъла на Закон за регулиране на В и К услуги и изграждане на система за
контрол и управление на продажбите“, съгласно Техническо задание на Възложителя
/приложение № 3/ и техническа ценова оферта на Изпълнителя, подадени в
процедурата за възлагане на обществена поръчка по реда на закона за
обществените поръчки – неразделна част от договора.
В приложеното към договора техническо задание,
неразделна част от него, съгласно чл. 1 и чл. 16, е посочено, че предметът на
възложеното се изразява конкретно в:
1/ Изготвянето на Бизнес план за развитието на
дейността на В и К оператор за 5-годишен период, общи условия за работа с
потребителите и ежегодни заявления за утвърждаване на цени на водоснабдителните
и канализационните услуги, съгласно Указанията на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране. Изпълнителят трябва да извършва годишен регулаторен одит на
база месечен анализ на показателите заложени в бизнес плана;
2/ Създаване и текущо управление на интегрирана регистрационна
система на потребителите на В и К услуги с изискуеми идентификатори и
изработване и управление на централизирана система за текущо управление на
продажбите;
3/ Изграждане на система за отчитане и физически
контрол на техническото състояние и поддръжка на средствата за измерване за
първия регулаторен период.
Съгласно чл. 2 от договора, срокът за изпълнение на
поръчката е 60 месеца и започва да тече от датата на подписване на договора.
В чл. 9 от договора страните са уговорили цена за
предоставяните услуги от 25 % от приходите от регулираната дейност, заедно със
съответното ДДС. В приложеното към договора ценова оферта и хонорарна сметка,
неразделна част от него съгласно чл. 1 и чл. 16, е посочена конкретната цена в
процентно изражение на всяка от изпълняваните дейности. Съгласно чл. 10 от
договора, възложителят ще заплати възнаграждението по сметка на изпълнителя в
срок до 15 дни след подписване на съответния протокол по чл. 8, ал. 1 и чл. 8,
ал. 2 от този договор и издадена фактура от изпълнителя.
В чл. 6, т. 4 от договора е предвидено, че възложителят
назначава комисия за управление и контрол, която ще следи за качественото и в
срок изпълнение на договора и за приемане на резултатите от изпълнението. Съгласно
чл. 7, т. 2 oт договора, ищецът, в качеството
му на изпълнител, е длъжен да представи чрез регистриране в деловодната система
на „Н.с.“ ЕАД четири междинни отчета за дейността си. Същите се представят
ежегодно по време на изпълнението на проекта. В чл. 7, т. 3 е предвидено ищецът-изпълнител
да представи чрез регистриране в деловодната система на „Н.с.“ ЕАД окончателен
отчет на дейността си, съдържащ информация за изпълнените през последната
година дейности, както и за всички дейности, изпълнени по проекта, придружен с
финална проформа фактура, като отчетът се представя до 10 дни след изпълнение
на услугата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, междинното приемане
на изпълнението на договора се осъществява съгласно чл. 7, т. 2, с подписване
на протоколи между изпълнителя и комисията, назначена със заповед на
възложителя, съгласно чл. 6, т. 4 от договора. С чл. 8, ал. 2 от договора е
предвидено, че окончателното приемане се осъществява с подписването на
окончателен протокол от комисията, назначена със заповед на възложителя,
съгласно чл. 6, т. 4 от договора и представител на изпълнителя след представяне
на отчета по чл. 7, т. 3 от договора, придружен от съответните документи.
Със заповед № РД-11-334/06.08.2012 г., изпълнителният
директор на „Н.с.“ ЕАД към момента е назначил комисия за управление и контрол
по изпълнението на процесния договор, състояща се от председател: инж. В.С.–
Директор „Техническа дирекция“ и членове: И.Ц.– главен счетоводител и А.М.–
ръководител отдел „Собственост и наеми“ и резервни членове: инж. Л.Д.– Главен
инженер в отдел: „Строителство и инвестиции“ и М.И.-юрисконсулт.
С протокол от 07.08.2012 г. приемателната комисия,
след като е констатирала, че представените пред нея от ищеца документи
съответстват на изискванията на ДКЕВР е приела „Пакет документи за регистрация“
на „Н.с.“ ЕАД като В и К оператор, съгласно Указанията на ДКЕВР и като
изпълнение в 14 дневен срок по Договор № Д-53-269/02.08.2012 г.
По делото е представено Решение № БП-19 от 01.12.2014
г., с което е одобрен внесеният в ДКЕВР, с вх. № Б-17-77-5/01.08.2014 г.
преработен бизнес план за развитие на регулираната дейност на „Н.с.“ ЕАД за
периода 2012-2016 г. с параметри съгласно констатациите в раздели I-VII на
решението. В решението е изложено, че с писмо, постъпило при регулатора на с
писмо вх. № В-12-00-397/07.08.2012 г., „Н.с.“ ЕАД е представило петгодишен
бизнес план за развитие на дейността на дружеството за периода 2012-2016 г. Изложено
е, че с протоколно решение по т. 7 от Протокол № 111/22.07.2013 г., ДКЕВР е
върнала преписката на заявителя „Н.с.“ ЕАД, като на последния е изпратена
покана, с която е указано в 14-дневен срок от получаването на поканата да
представи преработен бизнес план. На 04.04.2014 г. е представен нов бизнес
план, който също е върнат на заявителя „Н.с.“ ЕАД поради това, че не отговаря
на законовите изисквания. С писмо вх. № Б-17-77-5/01.08.2014 г. е внесен трети
по ред преработен бизнес план от страна на „Н.с.“ ЕАД, който е бил одобрен от комисията.
По делото е представена фактура № 25/08.08.2013 г.,
издадена от „Н.“ АД, с получател „Н.с.“ ЕАД за сумата от 156072,20 лв. с ДДС, с
посочено наименование на стоката/услугата „извършена услуга по договор №
Д-53-269 от 02.08.2012 г., издадени фактури за м. 07.2013 г. от № ********** до
********** прилагам Приложение 11“.
С декларация от 28.03.2014 г., изпълнителният директор
на ответника „Н.с.“ ЕАД е декларирал пред ТД на НАП Варна, че дружеството дължи
на ищеца „Н.“ АД сума в размер на 2367147,30 лв., възнаграждение по процесния
договор за услуга № Д-53-269/02.08.2012г.
Представен е и приемно-предавателен протокол от
08.08.2013 г., подписан за възложителя от Г.К.С.- законен представител на
ответника, в който е посочено, че изпълнителят предава проформа фактура №
16/07.08.2013 г. и фактура № 25/08.08.2013 г., а възложителят приема
извършената дейност, уговорена в процесния договор, както и проформа фактура №
16/07.08.2013 г. и фактура № 25/08.08.2013 г. на стойност 156072,20 лв. в
нейната цялост и без забележки.
От изслушаната и приета в хода на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
процесната фактура № 25/08.08.2013г. е редовно осчетоводена в счетоводните
регистри на страните. Фактурата е отразена в дневниците за продажби и покупки
по ДДС за предявения период, като е подадена справка-декларация
по ЗДДС от страните. Вещото лице посочва, че процесната фактура фигурира в баланса
на ищцовото и ответното дружество за 2013 г. към момента на съставянето му.
Дадено е заключение, че общата сума от приходите от регулираната дейност само
от доставката на вода за В и К дружества е в размер на 124135,52 лв.
Процесната искова претенция се основава на
твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане
възнаграждение за предоставени от ищеца услуги по договор за услуга №
Д-53-269/02.08.2012г. за периода 01.07.2013г.-30.07.2013г., за което е издадена
фактура № 25/08.08.2013г.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че от представеното по делото решение на ДКЕВР
се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, в частта на
регистрирането на ответника като доставчик на ВиК услуги. Изложил е мотиви, че
осчетоводяването на процесната фрактура от ответното дружество, включването
ѝ в справка-декларация по ЗЗД и ползването на данъчен кредит по нея,
представлява недвусмислено признание за възникването на процесното задължение,
което води до извод, че ответникът е приел работата. След като е определил
дължимо възнаграждение за релевирания период от 31033,88 лв. е уважил в цялост
предявения частичен иск от 25 000 лв.
Фактическият състав на заявеното
притезание включва доказване по делото на следните обстоятелства от ищеца:
наличието на сключен между страните договор, с който му е възложено
извършването определена работа за уговорена цена - възнаграждение, фактическото
изпълнение на възложената работа и приемане на работата от ответника.
Във въззивната жалба са изложени
съображения, че ответното дружество не може да бъде определено като В и К
оператор и не подлежи на регистрация като такъв. Определеният от страните
предмет на договора следва да се тълкува във връзка с представеното техническо
задание, по силата на изричното препращане на чл. 1 и 16 от договора. В същото
се посочва, че на изпълнителя е възложено изработването на бизнес план за
развитието на дейността на В и К оператор за 5-годишен период. С оглед на това,
задължението за регистрация, следва да се разбира като изработване на посочения
в техническото задание петгодишен план за дейността. Видно от становището на
ДКЕВР, изложено в Решение № БП-19 от
01.09.2014 г., „Н.с.“ ЕАД се явява В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 3 от
ЗРВКУ, доколкото доставя вода на водоползватели с издадени от МОСВ или
басейновите дирекции разрешителни – други В и К оператори. По този начин, той
има задължение да изготви и представи за одобрение бизнес план по чл. 10 от
закона. С оглед на това, уговорената престация е възможна и не е налице случай
на невъзможен предмет.
Ответникът, както в отговора на исковата
молба, така и във въззивната си жалба
навежда доводи в насока, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора,
като работата не е приета по уговорения между страните начин.
Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя - чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е
извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД. Основното
задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното
възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата,
т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение
на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на
поръчката му - като вид, количество, качество, технически и др. параметри.
Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката му.
За установяване на изпълнението на работата, както и приемането ѝ от страна на възложителя,
ищцовото дружество е представило процесната фактура № 25/08.08.2013г., която,
видно от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, е осчетоводена от ответното дружество,
включена е в дневника за продажбите по ЗДДС, стойността ѝ е отразена в
справка-декларация по ЗДДС и по нея е ползван данъчен кредит. Представен е и
протокол от 08.08.2013г., с който изпълнителният директор на ответника „Н.с.“
ЕАД към този момент е заявил, че приема извършената дейност по процесния
договор.
Действително, съгласно константната практика на ВКС, осчетоводяването
на фактурата, включването ѝ в дневника за покупки и в дневника за
продажби по ЗДДС, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено извънсъдебно
признание на длъжника за съществуване на отразеното в съдържанието й
задължение. Следва да бъде посочено обаче, че фактурата е частен свидетелстващ
документи и тя, заедно с действията по осчетоводяването и декларирането ѝ
по реда на ЗДДС, не притежават материална доказателствена сила относно
удостоверените във фактурата обстоятелства и следва да бъдат преценявани от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.
В конкретния случай, с клаузите на чл. 6, т. 4, чл. 7,
т. 2, 7, т. 3 и чл. 8 от договора, страните са предвидили специален ред за
приемането на работата – чрез изготвяне от изпълнителя на четири междинни и
един окончателен отчета за дейността си, които следва да бъдат представени пред
и одобрени от специално определена от възложителя комисия за управление и
контрол. Този ред съответства както на техническата специфика, комплексния
характер и относителна сложност на уговорената престация, така и с
обстоятелството, че доколкото договорът е сключен след провеждане на процедура
за възлагане на обществена поръчка, редът за приемане на работата е част от
неговото минимално съдържание по чл. 41, ал. 1 от ЗОП /отм./ вр. чл. 47а от
ППЗОП /отм./. Волята на страните за стриктното спазване на предвидения в
договора ред за приемане на работата е видна и от клаузата на чл. 10 от
договора, с която приемането на работата по реда на чл. 8 от договора е
поставено като условие за възникването на задължението за плащане на
уговорената цена. Приемателна комисия е комисия е била конституирана от
възложителя с представената по делото заповед № РД-11-337/06.08.2012 г.
Съдът намира, че по делото не е доказано приемане на
работата от страна на възложителя, с оглед изрично предвидения между страните ред
за това. Нито бланкетното изявление на законния представител на възложителя за
приемане на дейности по договора, нито приемането, осчетоводяването, декларирането
и ползването на данъчен кредит по процесната фактура могат да бъдат приравнени
на приемане в случая. На първо място, тези действия не могат да заместят
преценката на членовете на предвидената комисия по управление и контрол.
Страните изрично са предвидили, изпълнението и годността на работата да бъде
преценено от квалифицирани лица, близко запознати с проекта и неговите особености.
От друга страна, по делото не са представени предвидените в по чл. 7, т. 2 и 3
от договора отчети, нито същите са регистрирани в деловодната система на
ответника. Макар законодателят да не предписва определена форма за приемане на
възложената работа, от ангажираните доказателства следва да може да се установи
какво точно е извършено, респ. прието – какви дейности, техните технически
параметри, качество, вид и прочие. В същото време, в чл. 7, т. 3 от договора е
предвидено, че окончателният отчет, който изпълнява и ролята на междинен отчет
за последната година, следва да съдържа информация за изпълнените през последната
година дейности. В тази насока формулировките „извършени дейности по договор №
Д-53-269 от 02.08.2012г.“ в процесната фактура, респ. „приема извършената
дейност, упомената в горепосочения договор“ в приемно-предавателния протокол от
08.08.2013 г., независимо от формалното препращане към чл. 8, ал. 1 от
договора, се явяват крайно недостатъчни да удостоверят извършеното и не могат
да се разглеждат като приемане на работата по договора.
В случая, не се и установява реалното извършването на
повечето от дейности по договора – изготвянето ежегодни заявления за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги,
създаването и подръжката на интегрирана регистрационна система на потребителите
на ВиК услуги или система за отчитане и физически контрол на техническото
състояние и поддръжка на средствата за измерване на първия регулаторен период.
Единственият случай на приета работа по договора по
предвидения между страните ред е приемането от комисията по чл. 6, т. 4 от
договора, с протокол от 07.08.2012 г., на „Пакет документи за регистрация“ на „Н.с.“
ЕАД като В и К оператор, съгласно Указанията на ДКЕВР. С оглед уговореното от
страните в техническото задание към договора, съдът намира представените
документи да представляват бизнес план по чл. 10 от ЗРВКУ. Видно от
съдържанието на приложеното по делото Решение № БП-19 от 01.09.2014 г. на ДКЕВР,
производството пред регулатора е инициирано във връзка с бизнес план,
представен с писмо, вх. № В-12-00-397/07.08.2012 г. Съдът намира да е налице
идентичност между този план и плана, приет от комисията по чл. 6, т. 4 на
07.08.2012 г. В решението е посочено, че този първоначален план не е одобрен и
е върнат за преработка. Пред ДКЕВР са представени преработени планове с писма
вх. № В-17-77-1/04.04.2014 г. и вх. № В-17-77-5/01.08.2014 г., като едва
последният е одобрен по реда на чл. 11 от ЗРВКУ. В случая, тълкувайки волята на
страните по реда на чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че изпълнителят се е задължил
не само да представи документ, имащ съдържанието на бизнес план по чл. 10 от
ЗРВКУ, но и такъв, отговарящ на изискванията за одобрение по чл. 11 от ЗРВКУ. Действително,
в случаи като настоящия, когато работата се изразява в подготвяне на документи,
подлежащи на одобрение по административен ред, констатирането на недостатъци в
документацията и даването на указанията за отстраняването им не води по
необходимост до извод за неизпълнение на договора. В този случай обаче, изпълнителят
остава задължен да извърши допълнителни действия с оглед привеждането на
проекта в съответствие с указанията на административния орган. В конкретния случай, няма данни одобреният от
регулатора бизнес план, представен с писмо, вх. № В-17-77-5/01.08.2014 г., да е
изготвен от ищеца „Н.“ АД, нито същият да е приет по уговорения в договора ред.
Също така, не се доказва приетият от възложителя план да е послужил като основа
при изработването на този одобрен от ДКЕВР – терминът „преработен“ в случая по
скоро обозначава продължаващото административното производство по отношение на
ответника, но не и някакво тъждество в съдържанието между подадените планове.
По този начин не може да се приеме, че е налице частична полезност на приетата
работата и че се дължи възнаграждение за това, на основание чл. 267, ал. 1,
изр. второ от ЗЗД. От друга страна, по делото се претендира възнаграждение за
определен период – за м.07.2013 г. Както бе посочено, не са представени
междинни отчети по чл. 7, т. 2 от договора и не може да се направи извод, че за
този период са извършвани дейности във връзка с изработване на бизнес плана по
чл. 10 от ЗРВКУ или че те са приети от възложителя. С оглед на това, не се
установява изпълнение, респ. приемане на работата и в частта относно изготвянето
на бизнес плана за развитие на дейността на В и К оператор за 5-годишен период.
Предвид гореизложеното, по делото не се установява
изпълнение, респ. приемане на задълженията на ищеца по договор за услуга №
Д-53-269 от 02.08.2012 г., поради което за възложителя не е възникнало
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение по арг. от чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед несъвпадението на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, като предявеният иск бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора решението следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, направените
от последния разноски в заповедното производство в общ размер на 1 405,00 лв. и
в първоинстанционното производство в размер на 500,00 лв. На въззивника-ответник
следва да бъдат заплатени, сторените от него разноски в първоинстанционното
производство, в общ размер на 3 477,00 лв., от които 400,00 лв. – депозит за
вещо лице, 5,00 лв. – съдебно удостоверение, и 3072,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. В полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
размер на 15,00 лв. за заплатена държавна такса по частна жалба срещу
определение по първоинстанционното дело от 28.07.2015г., доколкото същата е
върната.
С оглед изхода по въззивната жалба, на въззивника се
дължат разноски в общ размер на 600,00 лв., от които 500,00 лв. - държавна
такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27 Наредба за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 30.10.2017г.,
постановено по гр.д. № 2627/2015г. на СРС, 61 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Н.“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, частичен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
дължи на „Н.“ АД сумата от 25 000,00 лв., представляваща възнаграждение за
периода 01.07.2013г.-30.07.2013г. по договор № Д-53-269/02.08.2012г., за което
е издадена фактура № 25/08.08.2013г., при заявен общ размер на вземането от 156
072, 20 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.10.2014г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 30.10.2014 г. по ч.гр.д. № 57945/2014г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „Н.“ АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:*** да заплати „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 3 477, 00 лв. – разноски в първоинстанционното производство и на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 600, 00 лв. - разноски
пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от
съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.