№ 170
гр. Момчилград, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. О.
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. О. Гражданско дело №
20225150100083 по описа за 2022 година
Производството е по предявен иск по чл.144 от СК.
Предявена е искова молба от Б. Х. ОСМ. с правно основание чл. 144 от
СК, с която се претендира присъждане на издръжка на навършило пълнолетие
дете, поради обстоятелството, че същият е бил учащ в средно училище, в
размер на 400 лева, считано от датата на навършване на пълнолетие-
12.07.2021г. до завършване на предвиденият срок на обучението в средното
училище. Развиват се доводи, че ответникът е негов баща, който с решение по
гр.д. №213/ 2019г. на РС- Момчилград, е бил осъден да заплаща издръжка в
размер на 300 лева, като по този повод е било образувано изп.производство по
което ответникът е бил длъжник, но до навършване на пълнолетие.
Ищецът сочи, че е навършил пълнолетие, но е бил ученик в СУ „Христо
Ботев“-Чорбаджийско 12- ти клас, като за обучението му са били нужни
съответни средства, с които той не разполагал, нямал и доходи и не работел,
защото е бил ученик, и нямал имущество от които да се издържа. Издръжката
е била поета от майката, с която били в едно домакинство, но това
съставлявало за нея трудност, защото имал и една сестра А., за чието
издържане също се грижела. В същото време ответникът отказвал да поеме
1
част от издръжката му за обучение, а той е бил ученик и не е имал
възможност да работи. Разчитал само на помощта на своята майка, но нейните
възможности не били големи, и затова считал, че и ответникът, негов баща
следва да е поеме съответен дял от издържането му като ученик.
Ето и защо иска осъждането на ответника да заплати горният размер на
издръжката при условията на чл.144 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител- адв.Д.Х., е дал писмен отговор
на така предявената искова молба, с който се оспорва основателността на
иска, и се посочва, че не са налице условията за присъждане на исканата
издръжка по смисъла на чл.144 от СК. Счита, че исковата молба следва да се
отхвърли като неоснователна изцяло или алтернативно, намира, че при
постановяването на решението следва да бъдат прецени доказателствата по
делото и наличието или липсата на предпоставките за уважаването на
искането.
В съдебно заседание- ищецът се явява лично и с адв.М.Ч. и поддържа
така предявената искова молба. Претендира и разноски по делото.
Ответникът, представляван от особен представител, назначен при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК- адв.Д.Х., намира, че искът е неоснователен,
т.к. не са били събрани доказателства за конкретните доходи на ответната
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от копие на удостоверение за раждане , издадено въз основа на
акт за раждане № 652/2003г. на общ.Кърджали, ищецът е роден на
12.07.2003г., и ответникът е негов баща. От същото удостоверение за
раждане е видно, че майка на ищеца е лицето А.Х.Ю.. От удостоверение №
977/ 24.01.2022г., изд. от СУ“Христо Ботев“-с.Чорбаджийско, общ.Кирково, е
видно, че ищецът е ученик в 12-ти клас във посоченото училище през
уч.2021/22година, и редовна посещавал обучението.
Като доказателство е приложено гр.д. № 213/2019г. на Рс- Момчилград,
по което е постановено решение №205/ 18.11.2019г., със което ответникът по
настоящото производство е била осъден да заплаща издръжка на ищеца
/тогава непълнолетен/ в размер на 300 лева, считано от 15.05.2019г. платима
до настъпване на причина за прекратяването или изменяването на същата. От
2
същото дело, а и решение, е видно, че ответникът има още едно дете-А., чиято
майка е и майка на ищеца, като ответникът е осъден да заплаща издръжка и
детето си А. в размер на 200 лева. Бил издадена изпълнителен лист въз основа
на това съдебно решение в полза на майката- упомената по-горе, срещу
бащата- ответникът по настоящото производство.
Представен е социален доклад, изготвен от ДПС- Кирково, в което са
описани фактите и обстоятелствата, изказани и в исковата молба.
Като свидетел е разпитана сестрата на майката на ищеца /лелята на
ищеца/, а именно лицето З.Ю., която заявява, че бащата на племенникът й
работи в Германия в строителството и предполагала, че получава около 2 000
евро месечно. Племенникът й бил ученик, не работел, нямал доходи и не
можел да се издържа сам, а му трябвали средства за издръжка и учебни
пособия. Заявява, че ответникът не е плащал издръжка от 2019г., и когато
Батукан се обаждал, не е имало реакции или отговор за да помогне.
Доколкото знаела, сестра й е пускала жалби в прокуратурата за неплащане на
издръжка. Батукан имал нужда от издръжка, били две деца, чиято издръжка е
била поета от майка им- нейната сестра, която работела на две смени за
издържа децата.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск на ищеца за
заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на
завеждане на иска за срока на обучението му в посоченото по-горе средно
училище, е допустим, и разгледан по същество е основателен, но отчасти.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът син на ответника, и е навършил
пълнолетие, поради и което и на осн.чл.144 от СК, може да претендира от
последният издръжка. В посочената разпоредба е предвидено, че родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвиденият срок на обучение, до навършване
на 20-годишна възраст при обучение в средно училище, и на 25- годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
Горното означава, че законът поставя допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете,
което е свързано с техните материални възможност. За разлика от
3
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите
пълнолетие е условна– следва да се преценява обстоятелството дали
заплащането й няма да създаде особени затруднения за задълженият родител.
При тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото
изискване на чл.143 ал.1 от СК, при което размерът на издръжката се
определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени
ограничителни изисквания. Родителят по силата на чл.144 от СК, може да е
задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този
смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на
чл.144 от СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този
родител.
В конкретният случай се доказва по несъмнен начин и не се спори
между страните, че ищецът е пълнолетен, учащ редовно във средно учебно
заведение. Спорните въпроси са може ли ищецът да се издържа от доходите и
имуществото си, има ли възможност ответникът– негов родител, да му
осигурява издръжка и при положителен отговор– в какъв размер издръжката
не би му създал особено затруднение.
При така установените факти, съдът намира, че е доказано по
несъмнен начин, че ищецът не разполага с трудови или други доходи и няма
имущество, което да му носи приходи / в този смисъл е социалният доклад и
показанията на свидетелката, която е леля на ищеца/. Ищецът има немалки
разходи за своето обучение- битови консумативи, хранителни продукти,
облекло, транспорт, учебници и учебни помагала и пр. Финансова помощ
получава единствено от своята майка, с която живеят в едно домакинство, и
която работи, макар и да не са събрани конкретни данни за нейните месечни
доходи има индикация, че получава месечно около 1 000 лева. В същото
време се установи, че ищецът има и ненавършила пълнолетие сестра, която
също живее в това домакинство с него и майка им, и за която се грижи
основно само майката- т.е. издържа и нея.
В същото време се установява с писмените и гласните доказателства,
4
че ответникът е осъден да заплаща издръжка и на дъщеря си, сестрата на
ищеца, както и че живее и работи в Германия, но няма доказателства за
конкретният размер на доходите на същият. Установи се, че ответникът е в
трудоспособна възраст, и видно от решение от 2019г., с което същият е
осъден да заплаща издръжка на сина си и на дъщеря си /т.е. на ищеца и
неговата сестра/, и няма доказателства, че той не може да полага труд, и една
евентуална издръжка би му създало значителни затруднения.
Ето защо и с оглед изложените дотук обстоятелства, съдът счита, че
претенцията ответникът да заплаща на пълнолетният си син месечна
издръжка в размер на 400 лева основателна, но завишена по размер, но за него
няма да представлява особено затруднение да му заплаща сума близка до
средният размер на МРЗ за претендираният период, съгл. чл.142 ал.2 от СК– а
именно в размер на 300 лева на месец, считано от датата на навършване на
пълнолетие на ищеца- 12.07.2021г., до завършване на редовна форма на
обучение във средното учебно заведение, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст. Искът в останалата част и за цялата претендира сума от
450 лева следва да отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, и с оглед на обстоятелството, че ищецът е
претендирал разноски по делото и съдът следва да му присъди такива,
съразмерно с уважената част от иска, а именно – 400 лева за възнаграждение
на адвокат и деловодни разноски.
Ищецът по иска за издръжка е освободен от държавна такса, поради
което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на
съда. На основание чл.78 ал. 6 от ГПК, във връзка с чл.69 ал.1, т.7 от ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, следва да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на
РС- Кърджали в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху
определената издръжка в размер на общо 432 лева /4 % върху 36 месечни
платежни вноски/.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на
съда и сумата от 200 лева, представляващи разноски за особен представител,
назначен при условията на чл.47 ал.6 вр.чл.83 ал.1 т.2 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
5
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, Х. Ф. ОСМ. с ЕГН-
**********, да заплаща на сина си Б. Х. ОСМ. с ЕГН-**********, като
пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
12.07.2021г. /датата на навършване на пълнолетие/, до завършване на редовна
форма на обучение във средно учебно заведение, но не по-късно от
навършване на 20-годишна възраст, като до искът пълният претендиран
размер от 450 лева месечно ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х. Ф. ОСМ. с ЕГН- **********, да заплати на Б. Х.
ОСМ. с ЕГН-**********, направените по делото разноски в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА Х. Ф. ОСМ. с ЕГН- **********, да заплати по сметка
на РС- Кърджали държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
432 лева, както и направените разноски за особен представител в размер на
200 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали. в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6