Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2832 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от “Ж. И СИНОВЕ“ ЕООД, чрез адв. А. срещу решение № 1568 от 08.08.2019 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 2830/2019г., по описа на ВРС, с което е потвърдено
НП № 215/2018/07.05.2019г. на председател на ДКХ, с което на „Ж. И СИНОВЕ” ЕООД
на основание чл.110 ал.2 от Закона за хазарта е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че
обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че е необосновано, а
наложената санкция е явно несправедлива. Поддържа се
в алтернативност искане за прилагане на чл.28 ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на решението на
ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени
процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. По
съществото на спора сочи, че решението е постановено при
съществени процесуални нарушения, а именно решението оставя в сила НП на ДКХ, с
което е установено, че е налице нарушение на чл. 45, ал.3 от Закона за хазарта,
който изисква поставяне в непосредствена
близост до информационно табло на посочени забрани по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2, 3
и 4. Това са правила, които се приемат от Комисията по хазарта и имат
задължителна сила, но счита, че поставянето на информационното табло на
метър-два от входа на залата на най-видното място не представлява деяние, което
е сериозно и обществено опасно. Обществените отношения, които се дублират от
Закона за хазарта са с обществена важност, но това не игнорира задължението на
административнонаказващият орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай. Тежестта на нарушението и причините довели до извършването му, а именно
извършване на ремонт в самата игрална зала по време на проверката е изолирано
нарушение. Налице са били всички предпоставки
и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП, т.к. не е приложил
тази разпоредба. Административнонаказващият орган е могъл да отправи предупреждение
устно или писмено, но не го е сторил в конкретния случай. Хазартната дейност е
включена в списък във връзка с чл. 9 от Закона за ограничаване на
административното регулиране на административния контрол върху стопанската
дейност. Съгласно чл. 23, ал.1 от същия закон, когато констатира нарушение на
нормативните изисквания контролиращият орган може да предпише мерки за
отстраняване на нарушението в подходящ срок. Съгласно чл. 3, ал.3 от същия
закон, при административен контрол върху стопанската дейност
административнонаказващите органи не могат да налагат ограничения и тежести,
които не са необходими за постигане на целите на закона. Поради това отправя искане за отмяна на решението на ВРС и
отмяна на процесното НП.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмени
бележки вх. № 17222/21.11.2019г., чрез пълномощник, оспорва изцяло
подадената касационна жалба и моли да се постанови решение, с което да се
остави в сила решението на ВРС.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Нарушението не попада в приложното поле на чл.
28 от ЗАНН, т.к. хазартната дейност е с висока степен на държавно регулиране и
контролът следва да бъде завишен. Позоваването на чл.9 от ЗОАРАКСД касае
установяването на лицензионен режим и в случая няма отношение към касационната
жалба.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.
348, ал.1 от НПК, като касационният съд
обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218
от АПК. По аргумент от чл.220
от АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че на 31.07.2018
г. служители към ДКХ, сред които св. Узунов извършили проверка на обект, в
който се организират хазартни игри, находящ се в гр. Варна, ул.”27-ми юли”,
№22-24, стопанисван от „Ж. и синове
ЕООД. По време на проверката, проведена
в присъствието на управител на зала и крупие било констатирано, че в обекта, в
непосредствена близост до входа на игралната зала, на видно място липсвало
информационна табела, на която да са изброени забраните по чл.45 ал.2 т.1,2,3 и
4 от ЗХ. По време на проверката в залата се извършвал ремонт, като в
непосредствена близост до входа й имало поставено информационно табло, но
същото съдържало друга информация – относно лиценз и правила. Информационна
табела, на която били изброени забраните по чл.45 ал.2 т.1,2,3 и 4 от ЗХ била
поставена на бара, който се намирал в самата игрална зала. Служителите в залата
обяснили на проверяващите, че са забравили да поставят табелата на мястото й. Съставен
бил констативен протокол и били снети писмени обяснения от присъствалите на
проверката служители. Впоследствие, на 03.12.2018г. бил съставен АУАН, в
съдържанието на който намерили отражение констатациите от проверката. АУАН бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В срока за възражения
по преписката постъпили такива, като били изложени възражения, идентични с наведените
с въззивната жалба, касаещи съставения АУАН. На 07.05.2019г. въз основа на акта
било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбата на чл. 45 ал.3 от Закона
за хазарта на дружеството било наложено административно наказание на основание
чл.110 ал.2 от Закона за хазарта.
За да потвърди процесното НП, ВРС приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че
дружеството е осъществило състава на описаното в НП нарушение.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Настоящият състав на съда намира, че описанието на нарушението е ясно, посочена е датата и мястото на
извършване на нарушението, с
неговите съставомерни признаци, както и законовите
разпоредби които са нарушени. Касационният
състав на съда споделя изцяло и мотивите на въззивния съд, че от събраните по
делото доказателства безспорно е установено вмененото на наказаното лице
нарушение на разпоредбата на чл.45 ал.3 от закона за хазарта при правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и санкционната норма на чл.110 ал.2
Закона за хазарта. Безспорно е установено по делото,
че не е поставено в непосредствена близост до входа на игралната зала
информационното табло на което са посочени забраните по чл.45, ал.2, т.1, 2, 3
и 4 от Закона за хазарта. Процесното нарушение е формално, състоящо се в
неизвършване на правно дължимо действие, а именно непоставяне в непосредствена
близост на информационното табло забраните въведени с чл.45, ал.2, т.1, 2, 3 и
4 от Закона за хазарта. С факта на непоставянето на тези забрани на
информационното табло на мястото предписано в закона нарушението
е довършено, а с факта на неговото установяване от компетентните
органи законът свързва настъпването на определени правни последици, в случая
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора.
Неоснователно е касационното оплакване,
според което случаят е маловажен. В конкретния случай правилно районния съд е
приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Вярно е, че преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол. Това разбиране е застъпено в тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. В
процесния случай такъв контрол е осъществен и районният съд е приел, че в
разглеждания случай извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обществената опасност присъща за останалите нарушения от
този вид. Това разбиране се споделя от настоящия съдебен състав по следните
съображения:
Критерият за отграничаване на маловажния
случай от обикновения случай на административно нарушение е посочен в чл.93, т.9 НК. Маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Съгласно
ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието „вредни
последици“, е по-широко от понятието „вреди“. То обхваща не само имуществени
вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни
за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията
на гражданите, създават недоверие към установения правов ред, финансовата и
стопанската система и др.
В случая административното нарушение е
формално и се
осъществява чрез бездействие и настъпването на вреди от него не само няма отношение към
съставомерността, но и техният размер или липсата им не могат по никакъв начин
да обосноват маловажност на случая.
Наличието на факти, относими към
по-широкото понятие „вредни последици“, в частта му извън имуществените вреди,
не са доказани, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса, за да
обоснове маловажност.
Същото се отнася и до възражението, че
нарушението е извършено за първи път. Последното обосновава налагане на най-ниския
или близък до най-ниския предвиден от закона размер на санкцията, което в
случая е извършено, т.е. обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път касае определянето на размера на наказанието, но не и приложението на чл.28
от ЗАНН. По делото няма доказателства и за смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.
Твърденията в тази насока не са подкрепени с доказателства. След като наказуемото деяние не
предполага наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя
задължително приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отчете и факта, че
предвидения по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и
отговорността при нарушения по Закона за хазарта, които чувствително увреждат
интереси на държавата, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се
отличават с по- висока степен на обществена опасност, като законодателят е
определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена
опасност, което е видно от вида и размерите на определените за тях
санкции. Ирелевантни за процесния
случай са и сочените от касатора текстове от Закона за ограничаване на
административното регулиране на административния контрол върху стопанската
дейност.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл.
348, ал.1 НПК във вр. с чл.
63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1568 от 08.08.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2830 по описа на ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: