№ 6
гр. См., 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. К.
Членове:Мария Ан. Славчева
Петранка Р. Прахова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
наказателно дело № 20225400600143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, във вр. с ал. 5 и ал. 6 от НПК.
Постъпила е жалба от С. А. Г., чрез пълномощник адв. Анг. Б.,
срещу Определение № 131/30.11.2022 г. по ЧНД № 476/2022 г. на РС – См., с
което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.10.2022 г. по ДП № 112/2017 г. на ОД на МВР – См..
В частната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение, съответно на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи за
доказаност на обвинението срещу обв. С. Алб. Ч.. Твърди се, че районният
съд избирателно и едностранно е анализирал гласните доказателства по
отношение разпоредбата на чл. 132 т. 2 от ЗДвП, а от друга страна не е
обсъдено наличието на нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Твърди се в
жалбата, че показанията на свидетелите са последователни и точни, като
установяват факта, че водачът нито ги е предупредил да поставят предпазни
колани, нито е изисквал това от тях.
С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното
определение и делото се върне на РП – См. със задължителни указания за
правилното прилагане на закона.
См.ски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима
като депозирана в законно установения срок от надлежна страна.
След като прецените събраните на досъдебното производство
доказателства, въззивният съд установи от фактическа и правна страна
следното:
Досъдебно производство № 112/2017 г. по описа на ОД на МВР –
См. е образувано с постановление от 02.01.2018 г. за извършено престъпление
1
по чл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 17.05.2017 г.
около 17, 45 ч. в гр. См., на ул. „Р.“, при управление на МПС с рег. № ** ****
** са нарушени правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост
е причинена средна телесна повреда на С. А. Г. /счупване на втори шиен
прешлен, довело до трайно затруднение движение на снагата му/.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Обв. С. Ч. е правоспособен водач на МПС, за което притежава
валидно издадено свидетелство за управление на МПС за категории „В“, „С“
и „Д“. Същият работел на длъжността „шофьор“ във фирма ЕТ „Алб. Ч. П.
б.“.
На 17.05.2017 г. обв. Ч. изпълнявал курс по превоз на пътници,
които работят в различните хотели в к.к. „П.“ до гр. См., с осем местен
микробус „М. Спр.“ с рег. № ** **** **. Около 17, 10 ч. обвиняемият
потеглил с микробуса от хотел „Сн.““, след което спрял последователно на
спирки на хотел „М.“ и снек-бар „Д.“. След това управляваният от
обвиняемият микробус потеглил в посока гр. См.. Един от пътниците в
микробуса бил свидетелят С. Г., който седнал на дясната седалка на
последния ред, като пътувал без предпазен колан.
Около 17, 35 ч. управляваният от обвиняемият микробус
пристигнал в гр. См., като спирал на няколко спирки, за да слязат пътниците.
След като по-голяма част от пътниците слезнали от микробуса, останали
трима пътника – свид. С. Г., свид. Здр. К. и свид. Д. Н., като автобусът
продължил в посока кв. У.. В близост до сградата на „ЕВН България“ на бул.
„България“ пред микробуса се движел друг лек автомобил, който внезапно
спрял пред намиращата се там пешеходна пътека. Обв. Ч. задействал рязко
спирачките и спрял на няколко метра зад лекия автомобил. В този момент
свид. Г. политнал от седалката напред и се ударил в долната част на предната
дясна седалка /до мястото на шофьора/ и паднал на пода на микробуса. Свид.
Г. изпитал силна болка в областта на врата, а дясното му ухо било сцепено и
потекла кръв. Обв. Ч. се обърнал и видял, че свид. Г. е паднал и има кръв в
областта на едното ухо. Заедно със свидетелките К. и Н. му помогнали да се
изправи и седни. Свид. Г. бил адекватен и в съзнание, като им казал, че му
няма нищо. Въпреки това обв. Ч. веднага закарал свид. Г. в МБАЛ „Бр. Ш.“ –
См., където бил прегледан, направена била рентгенова снимка и превръзка на
ухото. Свидетелките К. и Н. си тръгнали, а обвиняемият останал в болницата,
за да помогне на свид. Г.. При прегледа лекарите не установили наличието на
фрактури и затова Г. не бил хоспитализиран, а след това обв. Ч. го откарал до
дома му в гр. См., кв. Райково. На следващия ден обв. Ч. се обадил по
телефона на свид. Г.,хкато последният го уверил, че се чувства добре. През
следващите дни болките на свид. Г. в областта на врата продължавали и на
01.06..2017 г. отново бил прегледан в МБАЛ – См. от лекар-травматолог.
След направено изследване на скенер било установено, че свид. Г. има
2
счупване на две дъги на втори шиен прешлен; била поставена яка за
обездвижване. На 07.06.2017 г. свид. Г. бил приет на лечение в болница в гр.
П., където било потвърдено наличието на фрактура на втори шиен прешлен;
на 12.07.2017 г. бил изписан и насочен за домашно лечение.
Съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че на свид. С.
Г. е било причинено счупване на втори шиен прешлен и разкъсно-контузна
рана на дясно ухо, които травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд тъп предмет – удар или притискане от такъв
и тангенциалното действие за охлузването. Счупването на втори шиен
прешлен е причинило трайно затрудняване на движението на шията /врата/ за
повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК. Експертизата приема
категорично, че описаните травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента на 17.05.2017 г.
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза скоростта
на движение на управлявания от обв. Ч. автомобил преди произшествието е
била около 40 км/ч. Според експертизата водачът е имал техническа
възможност да възприема МПС-то, движещо се пред него, през цялото време,
докато се движели един зад друг, като няма данни колко време е продължило
това, както и е имал техническа възможност да забележи пешеходец, стоящ на
левия тротоар, когато е бил на разстоянието, необходимо за плавно спиране
46, 41 м. Експертизата установява, че обв. Ч. е реагирал със спиране на около
29-30 м. преди да спре или на около 38 – 39 м. преди пешеходната пътека и на
около 16 – 17 м. зад неустановения автомобил пред него. Според експертизата
управляваният от обвиняемият автомобил се е движел на дистанция около 16
– 17 м. до задната част на автомобила пред него. Тази дистанция е била
съобразена с безопасността на движението така, че управляваният от обв. Ч.
автомобил да спре при предприемане на намаляване на скоростта или рязко
спиране на предния автомобил. Намаляването на скоростта на автомобила,
управляван от обвиняемия, с посочената от пътниците и обвиняемия
интензивност /спирачно закъснение около 4, 5 m/s2/ е било необходимо, за да
се предотврати удар в автомобила пред него, т.о. по този начин обвиняемият е
предотвратил ПТП.
Според вещото лице по авто-техническата експертиза падането на
свид. Г. се дължи на отрицателното ускорение, съгласно Втория закон на
Нютон; при спирането на автомобила са се породили инерционни сили, които
са били приложени към всички пътници и са били насочени към предната
част на автомобила, като падането на пострадалия се дължи на заемане на
недостатъчно устойчиво положение на тялото от негова страна и най-вече на
това, че свид. С. Г. е бил без поставен предпазен колан. Според експертизата
обвиняемият би имал техническа възможност да избегне падането на пътника
като спре „плавно“ /спирачно закъснение около и под 2, 0 m/s2/ само ако се
движил на дистанция зад неустановения автомобил пред него около и над 33,
70 m. Според експертизата ако свид. С. Г. е бил с поставен предпазен колан,
той не би паднал от седалката, независимо от спирачното закъснение, с което
3
спирал управлявания от обвиняемия автомобил.
При първия си разпит на 20.02.2018 г. свид. Здр. К. дава показания,
че не си спомня дали шофьорът казал на пътниците да поставят
обезопасителните колани.
При първия си разпит на 20.02.2018 г. свид. Д. Н. дава показания,
че не си спомня дали шофьорът казал на пътниците да поставят
обезопасителните колани.
При разпита си на 09.01.2018 г. свид. С. Г. не е питан дали
шофьорът е предупредил пътниците да си сложат предпазните колани; сочи,
че при инцидента е бил без колан, тъй като слизал след 50-тина метра, не си
спомня дали при качването си от хотел „Сн.“ е поставил обезопасителния
колан.
При разпита си на 28.02.2018 г. в качеството на свидетел С. Ч. дава
показания, че след като събрал всички пътници от к.к. „П.“, казал на същите
да си поставят коланите и да не се изправят по време на движение; след като
ги уведомил, потеглил към гр. См..
С Постановление от 12.06.2019 г. на РП – См. е прекратено
наказателното производство, което е отменено с Определение №
518/26.07.2019 г., последното изменено с Определение № 1027/26.09.2019 г.
по ВЧНД № 45/2019 г. на ОС – См., с което е постановено връщане на делото
на РП – См. с указания за допълнително разследване – Да се установи
допуснато ли е нарушение по чл. 132 т. 2 от ЗДвП, както и да се установи
причината, довела до рязкото спиране на автомобила, управляван от С. Ч..
При повторния си разпит на 29.10.2018 г. свид. К. дава показания,
че няма спомен дали шофьорът на буса е казал на нея, както и на всеки един
от пътниците да си постави колан; няма спомен и не може да отговори дали е
проверявал за това дали пътниците имат поставени колани. Свидетелката
сочи, че пътува всеки ден и не е възможно ди си спомни и да отговори дали в
конкретния ден през 2017 г. шофьорът е предупредил пътниците да слагат
колани.
При повторния си разпит на 30.10.2018 г. свид. Н. дава показания,
че няма спомен дали шофьорът на буса е казал на нея, както и на всеки един
от пътниците да си постави колан; няма спомен и не може да отговори дали е
проверявал за това дали пътниците имат поставени колани. Свидетелката
сочи, че пътува всеки ден и не е възможно ди си спомни и да отговори дали в
конкретния ден през 2017 г. шофьорът е предупредил пътниците да слагат
колани.
При повторния си разпит на 11.12.2019 г. свид. С. Г. дава
показания, че когато се качил в буса шофьорът не го е предупреждавал да си
постави колан, нито го е проверявал дали е с поставен колан. Сочи, че не е чул
шофьорът да предупреждава и някой от другите пътници да поставя колана
си. Свидетелят сочи, че няма спомен и не може да кажа дали когато се качил в
буса, както и по време на пътуването си до гр. См. си поставил колан; когато
4
наближили сградата на „ЕВН“, той бил без колан, защото приближавали
спирката, на която трябвало да слиза; няма спомен и не може да каже дали
преди да стигне буса до сградата на „ЕВН“ е бил с поставен колан и го
махнал по време на движението или изобщо не е поставял колана си.
При разпита си на 07.02.2020 г. в качеството на свидетел С. Ч. дава
показания, че още на тръгване от спирката на хотел „Сн.“ в к.к. „П.“ казал на
пътниците, сред които бил и С. Г., да си сложат предпазните колани. Сочи, че
не е проверявал пътниците дали са си сложили коланите, защото
единственото, което може да направи е да ги предупреди да ги сложат; не
може по никакъв начин да ги накара да сложат коланите си.
На 07.02.2020 г. е проведена очна ставка между свидетелите С. Ч.
и С. Г., при която свид. Ч. твърди, че е предупредил пътниците да поставят
коланите си, а свид. Г. твърди, че Ч. не е предупредил пътниците да поставят
колани.
С Постановление от 12.05.2020 г. на РП – См. е прекратено
досъдебно производство № 112/2017 г., което е отменено с Определение №
449/11.06.2020 г. по ЧНД № 243/2020 г. на РС – См., последното изменено с
Определение № 748/27.08.2020 г. по ВЧНД № 37/2020 г. на ОС – См., с което
делото е върнато на РП – См. с указания за допълнително разследване: да се
установи допуснато ли е нарушение по чл. 132 т. 2 от ЗДвП, като се изследва
водачът на автомобила изпълнил ли е задълженията си, а именно: преди
потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното
превозване на пътниците, т.е. да провери дали пътниците, които е превозвал,
са с поставени колани и да ги предупреди да ги поставят§ за установяване на
тези обстоятелства и за отстраняване на противоречията да се разпитат
отново свидетелките Здр. К. и Д. Н., които са пътували в автомобила на
17.05.2017 г.; при необходимост за отстраняване на противоречията да се
извършат очни ставки и между тези свидетелки и съответно свидетелите С. Г.
и С. Ч..
С Постановление от 15.09.2021 г. С. Алб. Ч. е привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление по мл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК, за това, че на 17.05.2017 г. около 17, 45 ч. в гр. См., на ул.
„Р.“, в близост на сградата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. См., при
управление на МПС – лек автомобил „М. 311 ЦДИ Спр.“ с рег. № ** **** **,
собственост на „П. Бус“ ЕООД гр. См., е нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 132 т. 2 от
ЗДвП, като при избиране скоростта на движението не се е съобразил с
характера и интензивността на движението, като се е движел на дистанция
около 16 – 17 метра до задната част на движещото се пред него неизвестно
МПС, при допустима дистанция от 33, 70 м., което намалило скоростта и
спряло, за да пропусне преминаващия пешеходец на пешеходната пътека тип
„Зебра“ и не е изпълнил задължението си преди потегляне и по време на
движение да се убеди, че пътниците са с поставени обезопасителни колани, а
5
при непоставени колани да не предприема потегляне или да спре, докато не
са изпълни това условие за безопасен превоз на пътуващите, в резултат на
което намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и
спрял зад спрялото пред него неизвестно МПС, при което пътникът С. А. Г.,
който седял на задната дясна седалка без поставен обезопасителен колан
паднал напред и се ударил в предната дясна седалка, разположена до
седалката на водача и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на С. А. Г., изразяваща се в счупване на втори шиен прешлен, което
причинило трайно затрудняване на движението на шията /врата/ за повече от
30 дни по смисъла на чл. 129 от НК.
При третия си разпит свид. С. Г. дава показания, че при потегляне
от к.к. „П.“ и по време на движението до гр. См., водачът Ч. не го е
предупреждавал да си постави обезопасителен колан; според него Ч. не се е
убедил дали пътниците са с поставени колани. Твърди, че не си спомня дали
бил с поставен колан при тръгване от П. и по време на пътуването му, но
когато буса спрял внезапно, той бил без поставен колан, защото се подготвял
след 50 м. да слиза на спирката.
Свид. Н. при разпита на 30.12.2000 г. дава показания, че лично на
нея Ч. не й казал да си постави обезопасителния колан; не е чула дали на
някой от другите пътници е казал да си постави обезопасителния колан. Сочи,
че не е забелязала дали шофьорът се обърнал към пътниците, за да провери
дали са с поставени колани, но не ги предупредил да си поставят коланите.
Свидетелката сочи, че не си спомня Ч. дали е казвал на С. Г. и на Здр. К. да си
поставят обезопасителни колани; не е видяла дали шофьорът се обръщал към
С. Г. и към Здр. К., за да провери дали са с поставени обезопасителни колани.
Свидетелката заявява, че не си спомня дали шофьорът е казвал на Г. и К. да си
поставят обезопасителни колани.
При разпита си на 10.03.2022 г. свид. Д. Н. дава показания, че
преди потеглянето и по време на движение не е чула водачът Ч. да казва на
пътниците да си поставят обезопасителните колани.
При разпита си на 05.01.2021 г. свид. Здр. К. дава показания, че не
си спомня дали шофьорът Ч. й казал да си постави обезопасителния колан;
преди да потегли Ч. не се е обръщал към пътниците и не им е казвал да си
поставят коланите. Сочи, че той не е проверил дали са си поставили коланите;
не станал от шофьорското място, за да провери дали са поставени коланите.
Твърди, че не си спомня дали шофьорът Ч. е казвал на С. Г. и на Д. да си
поставят колани; шофьорът по време на пътя не ги е предпруждавал и не ги е
задължавал да си поставят коланите.
При разпита си на 10.03.2022 г. свид. Здр. К. твърди, че преди
потеглянето и по време на движение водачът Ч. спорен нея не се е убеждавал,
че са осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците; той не
им е казвал да си поставят обезопасителните колани.
На 26.04.2021 г. в очна ставка са поставени свидетелите Д. Н. и
6
свид. С. Ч., при която свид. Н. е заявила, че Ч. не е предупреждавал
пътниците да си поставят обезопасителните колани, а свид. Ч. твърди, че
предупредил пътниците да си поставят коланите преди да потегли.
На 26.04.2021 г. е проведена очна ставка между свид. Здр. К. и
свид. С. Ч., при която свид. К. е заявила, че Ч. не е казвал на пътниците да си
поставят коланите, а свид. Свид. Ч. твърди, че казал на пътниците да си
поставят обезопасителните колани.
С Постановление от 29.07.2022 г. на Районна прокуратура гр. См.
на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК и чл. 243 ал. 2,
във вр. с ал. 3 и ал. 4 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП
№ 112/2017 г. по описа на РУ – См. по обвинението спрямо С. Алб. Ч. за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
С Определение № 104/13.09.2022 г. по ЧНД № 369/2022 г. См.ски
районен съд е отменил постановлението от 29.07.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство и е върнал делото на Районна прокуратура –
Смоля, като бъдат съобразени изложените съображения относно
приложението на материалния закон.
С Постановление от 17.10.2022 г. на Районна прокуратура гр. См.
/предмет на настоящото производство/ на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК
е прекратено наказателното производство по ДП № 112/2017 г. по описа на
РУ – См. по обвинението спрямо С. Алб. Ч. за престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
„б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №
131/30.11.2022 г. по ЧНД № 476/2022 г. См.ски районен съд е потвърдил
постановлението от 17.10.2022 г. за прекратяване на наказателното
производство.
Настоящата инстанция споделя изводите на Районна прокуратура
гр. См. в постановлението от 17.10.2022 г. и на Районен съд гр. См. в
обжалваното определение, че са налице предпоставките на чл. 243 ал. 1 т. 2 от
НПК, тъй като обвинението не е доказано.
Не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП от страна на обв. С. Ч..
На обв. Ч. е повдигнато обвинение за нарушение разпоредбата на
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движението не се
съобразил с характера и интензивността на движението, като се е движел на
дистанция около 16-17 м. до задната част на движещото си пред него
неизвестно МПС, при допустима дистанция от 33, 70 м., което намалило
скоростта и спряло, за да пропусне преминаващия пешеходец на пешеходната
пътека тип „Зебра“.
Обвинението за нарушение разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДВП
не се основава на установеното от авто-техническата експертиза. От
заключението на авто-техническата експертиза се установява, че дистанцията
7
от 16 – 17 м., на която се е движел автомобилът, управляван от обв. Ч., е била
съобразена с безопасността на движението така, че да спре при намаляване
скоростта или рязко спиране на предния автомобил. От експертизата се
установява, че намаляването на скоростта на буса с установената
интензивност е било необходимо, за да се предотврати удар в неустановения
автомобил пред него.
От заключението на авто-техническата експертиза се установява
също така, че скоростта на буса няма отношение към падането на пътника,
защото това падане се дължи на отрицателното ускорение съгласно Втория
закон на Нютон, като падането на Г. е в резултат на заемане от него на
недостатъчно устойчиво положение на тялото и най-вече на това, че не е бил
с поставен обезопасителен колан. Техническа възможност би имало за водача
да избегне падането, като спре плавно, само ако се движил на дистанция зад
неустановения автомобил около и над 33, 70 м., като не се установява обаче
водачът да е бил длъжен да съобрази да поддържа именно такава дистанция.
Спирането на автомобила, управляван от обв. Ч., с посочената от АТЕ
интензивност, е било необходимо, за да се предотврати удар в неустановения
автомобил пред него, като по този начин обвиняемият е предотвратил пътно-
транспортно произшествие. Поради това и изложените в жалбата доводи за
установено нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП не съответстват на
установеното от авто-техническата експертиза.
Настоящата инстанция намира, че не се доказва по безспорен и
убедителен начин обв. Ч. да е нарушил и разпоредбата на чл. 132 т. 2 от
ЗДвП. Тази разпоредба вменява в задължение на водача на МПС при превоз
на пътници преди потегляне и по време на движение да осигури всички
условия за безопасното им превозване. В настоящия случай на обв. Ч. е
вменено обвинение, че не е изпълнил задължението си преди потегляне и по
време на движение да се убеди, че пътниците са с поставени обезопасителни
колани, а при непоставени колани да не предприема потегляне или да спре,
докато не се изпълни това условие за безопасен превоз на пътуващите.
Предвид естеството на това задължение на водача на МПС за
извършване на посоченото действие, изпълнението, съответно
неизпълнението на това задължение се установява с гласни доказателства.
По-горе подробно бяха описани дадените за установяване на това
обстоятелство свидетелски показания.
От една страна, пострадалият Г. при първоначалния разпит не е
питан за това обстоятелство. В последващите си показания свид. Г. твърди, че
не бил предупреден от шофьорът Ч. да си постави колан, не чул Ч. да
предупреждава и другите пътници да си поставят обезопасителните колани.
От друга страна, при поставяне на обв. Ч. в очна ставка със
свидетелите Г., Н. и К., обвиняемият заявява, че при качването на пътниците
в буса и преди да потегли е предупредил пътниците да си сложат
обезопасителните колани.
8
При съпоставка на тези гласни доказателства безспорно следва да
се отчете обстоятелството, че свид. Г. като пострадал е заинтересован от
изхода на делото, а от друга страна, заявеното от обв. Ч. е част от защитната
му позиция.
От страна на прокуратурата и разследващият орган са извършени
всички процесуално-следствени действия, указани в горепосочените актове на
съдилищата. Не са установени другите лица, пътували в управлявания от
обвиняемия автомобил в деня на инцидента.
С оглед на това решаващи в случая са показанията на
свидетелките Д. Н. и Здр. К. – лицата, които са били в автомобила при
инцидента, при който е пострадал свид. Г..
По-горе подробно се посочиха показанията на тези две свидетелки,
дадени от тях при проведените им четири разпита, както и при извършените
очни ставки.
От анализа на показанията на тези свидетелки е видно, че свид.
Здр. К. на разпита си на 20.02.2018 г. дава показания, че не си спомня дали
водачът Ч. е предупредил пътниците да си поставят обезопасителните колани.
Същото е потвърдила и при разпита си на 29.10.2018 г., като е заявила, че
няма спомен за това обстоятелство. В показанията си от 05.01.2021 г. свид. К.
дава противоречиви показания. Първоначално заявява, че не си спомня дали
Ч. й казал да си постави обезопасителния колан. По-късно в разпита си
твърди, че преди да потегли Ч. не се обръщал към пътниците и не е казвал да
си поставят коланите. При разпита си на 10.03.2022 г. свид. К. дава показания,
че водачът Ч. не е казвал на пътниците да си поставят обезопасителните
колани.
Сходни са показанията на свид. Д. Н.. В първия си разпит на
20.02.2018 г. свидетелката твърди, че не си спомня дали Ч. е казал на
пътниците да си поставят колани; при разпита на 30.10.2018 г. твърди, че
няма спомен дали Ч. е предупредил пътниците да си поставят колани. Вече
при разпита си на 30.12.2020 г. свид. К. твърди, че Ч. не е казвал на пътниците
да си поставят колани. При разпита си на 10.03.2022 г. свидетелката твърди,
че шофьорът не е предупредил пътниците да си поставят колани.
При очните си ставки с обвиняемият свидетелките твърдят, че
обвиняемият не ги предупредил да си поставят обезопасителните колани.
Т.е. налице са по четири разпита на тези две свидетелки, при които
те са дали противоречиви показания относно обстоятелството дали водачът Ч.
е предупредил пътниците да поставят обезопасителни колани. Не са налице
други обективни доказателства, които да дадат възможност в съответствие с
тях да се прецени това противоречие в свидетелските показания. Не се
установява заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото и не се
установява причината за промяната в показанията на свидетелките.
Съдът счита, че показанията на тези две свидетелки, дадени във
време, значително по-близко до датата на инцидента, следва да се приемат за
9
правдиви, доколкото тогава са имали по-ясни спомени от случилото се в
датата на инцидента. Свидетелките не сочат по каква причина в периода,
значително по-близък до времето на инцидента, са заявявали, че не си
спомнят дали водачът е предупреждавал да се слагат колани, а след повече от
четири години при последните си разпити вече твърдят, че водачът не е
направил това.
Предвид тези противоречиви свидетелски показания, съдът счита,
че обвинението не се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното
производство. Едно обвинение не може да почива на предположения.
Обвинението следва да бъде доказано по категоричен начин. В настоящия
случай обвинението срещу обв. С. Ч. съдът счита за недоказано по безспорен
и убедителен начин предвид обстоятелството, че то се основава на
показанията на свид. Г., чийто показания следва да се преценяват с оглед
заинтересоваността му като пострадало лице, и на показанията на
свидетелките К. и Н., които са противоречиви и непоследователни.
Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е
потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на
досъдебното производство на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК – поради
недоказаност на обвинението.
Неоснователно в жалбата се твърди, че районният съд
избирателно, едностранно и „в угода“ на прокурора е анализирал гласните
доказателства. Районният съд обстойно и всестранно е анализирал всички
доказателства, събрани на досъдебното производство, като ги е преценил
поотделно и в тяхната съвкупност, при което е изложил и подробни мотиви
относно противоречията във свидетелските показания.
Неоснователни са и доводите в жалбата относно възможността да
се извършат и други процесуално-следствени действия и да се съберат и
други доказателства, които биха доказали така повдигнатото обвинение.
Материалите от досъдебното производство неколкократно са предявявани на
пострадалия – свид. Г., същият не е заявил искане за извършване на други
процесуални действия. Такива не се сочат и в жалбата. Както се посочи по-
горе, изпълнени са всички указания на съдилищата, давани при отмяна на
предходните постановленията за прекратяване. Настоящата инстанция също
не установява необходимост и възможност от извършване на други действия
по разследването.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което
См.ски окръжен съд
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 131/30.11.2022 г. по ЧНД
№ 476/2022 г.на См.ски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед
разпоредбата на чл. 243 ал. 8 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11