РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600334 по описа за 2023 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от осъдената Г. С. Г. чрез защитника й адв.В. К. за
възобновяване на ВНОХД № 1933/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив,
по което с решение № 74 от 15.02.2023г. е потвърдена присъда №
99/11.05.2022г., постановена по НОХД № 3329/2020г. по описа на Районен
съд – Пловдив, VІІ н.с., с която е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и
при условията на чл.58а ал.1 вр.чл.54 НК е осъдена на една година и четири
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим
съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно.
В искането са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото и при изготвянето на
обвинителния акт, за липса на мотивни съображения на съдилищата относно
индивидуализацията на наказанието, за нарушение на материалния закон и за
явна несправедливост на наложеното наказание, включително заради отказа
на съда да приложи института на условното осъждане, поради което моли да
се възобнови наказателното производство и се намали размера на наложеното
1
наказание като се приложи закон за същото или по-леко наказуемо
престъпление и се отложи изпълнението на наказанието по реда на чл.66 ал.1
НК, а алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са наведените в искането касационни основания за
възобновяване на делото установи следното:
Искането за възобновяване на делото е подадено в законния срок от
осъдената Г. С. Г. чрез защитника й адв.В. К. и е процесуално допустимо, а
разгледано по същество е неоснователно.
На първо място не се релевират претендираните с искането съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство и по-конкретно при
изготвяне на обвинителния акт и разглеждането на делото от първата и
въззивната съдебна инстанция. Било е проведено разпоредително съдебно
заседание, в което подсъдимата и защитата й не са въвели такива възражения
при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, а са поискали делото
да се разгледа по реда на чл.371 т.2 от НПК с признаване на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и изразено съгласие да не се
събират доказателства за тях. Въпреки законовата преклузия по чл.248 ал.3
НПК и правилото на чл.320 ал.2 от НПК, подобни възражения са били
заявени от защитата пред въззивния съд, който изрично ги е обсъдил и
основателно приел, както и първата инстанция в разпоредителното заседание,
че при изготвяне на обвинителния акт не са били допуснати процесуални
нарушения и че като съдържание и реквизити изцяло е съобразен с
изискванията на чл.246 ал.2 НПК, както и с принципните разяснения в ТР №
2/2002г. на ОСНК да бъде годна фактическа и правна рамка на обвинението и
да очертае предмета на доказване по делото. Действително въпреки
преклузията, служебна намеса в това отношение е допустима / с оглед и на
цитираното в искането решение на ВКС /, но само ако при инстанционния
контрол на съдебния акт се установи някое от абсолютните нарушения на
процесуалните правила, както и когато се установят закононарушения, които
съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия или
основните начала на правораздаването, а такива в случая не са налице.
На следващо място настоящата инстанция не констатира да е нарушен редът
за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК от страна
на първоинстанционния съд, като в това отношение стриктно са били спазени
правилата на тази диференцирана процедура, включително с разясняване
правата на подсъдимата съгласно чл.372 ал.1 НПК и на регламента по чл.372
ал.4 НПК, поради което по никакъв начин не е било нарушено правото на
защита на осъдената Г. при разглеждане на делото по този ред.
Неоснователно е и твърдението за нарушение на материалния закон- както
първият, така и въззивният съд са приложили закона, който е трябвало да
бъде приложен въз основа на признатите от подсъдимата факти и
2
обстоятелства в обвинителния акт, а именно състава на престъплението по
чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Относно
обективната и субективната съставомерност на деянието и за
квалифициращите му признаци, двете съдебни инстанции са изложили
убедителни, правилни и законосъобразни съображения, които изцяло се
споделят и не следва да се преповтарят и от настоящата инстанция.
Основното оплакване на осъдената Г. Г. в искането за възобновяване е за
размера на наказанието, което счита за явно несправедливо, както и за отказа
на съда да приложи института на условното осъждане по чл.66 ал.1 НК.
Изложените в тази насока доводи не намират опора в доказателствата по
делото и съдебното минало на осъдената, която е многократно осъждана,
включително за подобни престъпления / обуславящи и повторността по чл.28
ал.1 НК /. Наложеното й наказание е в размер на две години лишаване от
свобода, респ. една година и четири месеца лишаване от свобода след
редукцията по чл.58а ал.1 НК, т.е. близък до минимално предвидения от
закона за извършеното престъпление макар и да са налице само две
смекчаващи отговорността обстоятелства- признаване на вината и критичност
към извършеното деяние. Не са налице каквито и да е многобройни
смекчаващи данни по смисъла на чл.55 ал.1 НК, за да се обсъжда
приложението на тази норма, както се предлага с искането, а наложеното по
вид и размер наказание напълно съответства на степента на обществена
опасност на престъплението и личната опасност на Г. Г., която е осъждана
многократно и въпреки това не се е поправила и превъзпитала, а е проявила
упорит престъпен във времето уклон, който по никакъв начин не следва да
бъде толериран с намаляване на наказанието или с отлагане на изпълнението
му по реда на чл.66 ал.1 НК, за приложението на който са налице формалните
предпоставки на закона / с оглед настъпилата реабилитация по право по
първите й три присъди, които са в условията на реална съвкупност по чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК/. Но за постигане на целите по чл.36 ал.1 НК и преди
всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдената Г. Г. да се въздържа
от извършване на нови престъпни прояви, като се има предвид и спецификата
на настоящото престъпление, продължаваната престъпна дейност, грубата
злоупотреба с доверието на пострадалите, и не на последно място и
стойността на отнетите вещи, настоящата инстанция също намира, че
наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно, при правилно
определен първоначален общ режим съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на делото
следва да се остави без уважение, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. С. Г. за възобновяване
на ВНОХД № 1933/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4