мотиви
към присъда № 20 от 08.09.2020
г. по НОХД № 314/2020 г. на СлОС
ОП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия
И.Д.С. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б."в", пр.1, вр.чл.342, ал.1 отНК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след
като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2отНПК.
В с.з. представителят на ОП - Сливен поддържа
обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен
начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от три години, което да се намали с 1/3, на основание чл.58а от НК и след което
като се определи наказание от две години лишаване от свобода, неговото
изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предлага и на
основание чл.343г от НК поде. С. да се лиши от право да управлява МПС за срок от
две години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява,
признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие
делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието
моли същото да бъде определено при условията на чл.55 от НК.
Пострадалите от деянието - наследници на починалата при ПТ М.П, в с.з.
чрез повереник, молят да бъдат конституирани като
частни обвинители. Съдът след като прецени, че молбата е подадена своевременно
и от лица, които по закон имат право да се конституират като частни обвинители,
конституира Р.Ж.П., П.Ж.Д. и П.Ж.П. в качеството им
на частни обвинители. Същите, чрез повереника си
поддържат обвинението срещу подсъдимия, като по отношение на наказанието
пледират същото да бъде над средния предвиден в закона размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Поде. С. е бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан.
Поде. И.Д.С. е правоспособен водач на МПС -категории
„В", „С", „Д", „ДЕ", „СЕ", „АМ" „ВЕ",
„АМ", ТКТ" от 1988 год. Притежава свидетелство за правоуправление №
*********, издадено от ОД на МВР - Сливен,
валидно до 22.06.2020 год.
В това си качество е преминал курс и успешно е положил
изпит пред Държавна автомобилна инспекция за професионална компетентност и
работа с товари.
Като водач, видно от приложената към материалите по
делото справка, е наказван два пъти по административен ред с административни
наказания за нарушения на ЗДвП.
С трудов договор от 2011 год. поде. С. бил назначен на
работа в „Загора Транс" ООД, където работи и понастоящем, като шофьор на
автобус. След кратко прекъсване, през 2019 год. поде. С. отново бил назначен
като шофьор в същото дружество. Основните му трудови задължения, видно от
приложената характеристика, включвали междуградски и международни превози на
пътници, както и превоз на работници по сключен между „Загора транс" ООД и
ТЕЦ „Марица - изток" договор .
От повторното му назначаване на работа през 2019 год.
му било възложено да управлява автобус „Сетра"
модел „С3154ХД" с per. № СН ***КА, собственост на
дружеството, в което работи.
На 07.11.2019 год. около 06,30 часа поде. С. потеглил
с управлявания от него автобус от гр. Нова Загора по посока на ТЕЦ- Марица -
изток 2. В автобуса пътували 21 пътници, работници в топлоцентралата.
Видимостта била нормална, пътната настилка - суха. При навлизането си в с. М.,
общ. Нова Загора, след ляв завой, автобусът излязъл на прав участък от пътя.
Тогава поде. С. забелязал, че встрани по платното в лентата за насрещно
движение се намира възрастна жена, която дърпала след себе си чанта на колелца.
Водачът подал предупредителен сигнал с клаксона на автобуса, но внезапно без да
се огледа пешеходката предприела пресичане на пътното платно. Поде. С. рязко
натиснал спирачките на автобуса, продължавайки да сигнализира с клаксона, но
възрастната жена не спряла и последвал удар с предната лява част на автобуса.
Поде. С. нямал възможност да предотврати настъпването на пътно- транспортното
произшествие, тъй като вдясно от него по посока на движението му се намирал
тротоар със стълбове на уличното осветление, както и други жители на селото.
След удара поде. С. излязъл от автобуса и се притекъл
на помощ на пострадалата. По съвет на пътуващите в автобуса не предприел
действия по преместването й, за да не се влоши състоянието й. За кратък период
от време пристигнали две линейки. Поде. С. помогнал на медиците да натоварят
пострадалата на носилка, след което тя била откарана в МБАЛ „Д-р И. ***.
В хода на разследването са
представени резултатите от изследване на място на водача, от които е видно, че
преди да предприеме управление на автобуса поде. С. не е бил под въздействието
на алкохол или други упойващи вещества.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп № 216/2019 год., пострадалата М.П.А П,
на 71 години, е получила тежка, съчетана механична травма с обхващане на
главата, гръдния кош и крайниците. При приемането й пострадалата е била в тежко
общо състояние, в състояние на травматичен шок и кома.
При извършеното
ядрено-магнитно-резонансно изследване са били установени данни за двустранни субарахноидални кръвоизливи, тежка гръдна травма с
множествени счупвания на десните ребра и контузия на белите дробове, счупване
на дясната главолечна яма. По спешност е била приета
в отделение за интензивно лечение, където въпреки предприетите терапевтични и
съживителни мероприятия пострадалата П.е починала, като смъртта е била
установена в 08,13 часа на 15.11.2019 год.
Според заключението на вещото лице непосредствената
причина за смъртта на пострадалата М.П.е съчетаната травма с обхващане на
главата и гръдния, в резултат на което пострадалата е изпаднала в тежък
травматичен и хеморагичен шок, в резултат на
множествените травми в областта на главата и гърдите. Вследствие на тежката
черепна травма пострадалата е изпаднала в дълбока мозъчна кома, а вследствие на
тежките травми в областта на главата, гръдния кош и останалите области на
тялото, е изпаднала в тежък травматичен шок.
Настъпването на смъртта на пострадалата е в пряка и
непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото на
07.11.2019 год. пътно - транспортно произшествие.
Описаните увреждания, довели до смъртта на
пострадалата, са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на главата, гръдния кош ш крайниците. Локализацията на уврежданията сочи, че
най- силно е било влиянието на механичния фактор върху дясната половина на
главата и гръдния кош. Тези травми добре отговарят да са получени в първата
фаза на произшествието, вследствие блъскането на пострадала с предната част на
автобуса в областта на дясната странична повърхност на главата и гръдния кош.
Останалите увреждания са получени при падането на пострадалата и удрянето на
тялото по повърхността на пътното платно.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза, скоростта на движение на
автобуса „Сетра", управляван от поде. С. преди
настъпването на пътно-транспортното произшествие и към момента на удара е около
68 км/ч. Опасната зона на спиране на автобуса при тази скорост на движение е
около 66 м.
Пострадалата П.се е движила технически неправилно по
лявата граница на платното за движение и е предприела пресичане на пътното
платно извън зоната на действие на пешеходна пътека. П.е имала техническата
възможност да възприеме приближаващия автобус, неговото положение и скорост на
движение и да предотврати настъпването на произшествието, като пропусне
автобуса и предприеме пресичане след него.
В заключението на назначената автотехническа
експертиза е установено, че причините за настъпването на пътно-транспортното
произшествие са комплексни, като основните са : технически неправилното
поведение на пострадалата при пресичане на пътното платно извън зоната на
действие на пешеходна пътека; движението на автобуса със скорост над максимално
допустимата за населено място. При движение на автобуса с разрешената скорост в
населено място от 50 км/ч. и своевременно възприемане на опасността водачът би
могъл да предотврати настъпването на ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
приобщени по съответни процесуален ред, както и заключенията на назначените
експертизи.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от
него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК
приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и
изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият И.С. е осъществил
обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б.
„в" предл. 1, вр. чл.
342 ал. 1 от НК, тъй като на 07.11.2019 г. в с. М., общ. Нова Загора, при управление
на моторно превозно средство - автобус „Сетра"
модел „С3154ХД" с per. № СН ***КА, нарушил правилата
за движение, визирани в чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП /"Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците..."/, чл. 20 ал.2 от ЗДвП
/"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните пътни условия на
видимостта, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникна опасност да движението"/; чл. 21 ал.1 от ЗДвП /"При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава 50 км/ч. в населено място"/; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите
и към престарелите хора"/ и по непредпазливост причинил смъртта на М.П.А П.от
с. М., настъпила на 15.11.2019 год.
Деянието е извършено по
непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, доколкото се е намирал на участък от улицата при
наличието на движещи се по нея пешеходци.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
прие изразеното съжаление за случилото се, поведението на подсъдимия след ПТП и
предложената помощ, както и чистото му съдебно минало.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът
определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което намали с 1 /3 на основание
чл.58а от НК, като след редукцията по чл.58а от НК определи наказание от две
години лишаване от свобода.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита
за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
Съдът намери, че е налице една от законовите
предпоставки за прилагането на чл.66 от НК, тъй като подсъдимият е неосъждан.
Съдът счете, че в конкретния случай прилагането на института на условно
осъждане спрямо поде. С. би постигнало целите както на индивидуалната, така и
на генералната превенция, поради което не е необходимо ефективното изтърпяване
на така определеното наказание и отложи изпълнението на същото за максимално
предвидения в закона срок от пет години.
На основание чл.343г от НК съдът лиши поде. С. от
право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
По правилата на процеса съдът осъди поде. С. да
заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 1126,30 лева
по бюджета на държавата по сметка на ОДМВР-Сливен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частните
обвинители сумата от
по 800 лева на всеки един от тях, представляващи направените разноски за
адвокатско възнаграждение. / /
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата/си.