№ 10547
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110131653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от И. С. И. срещу „.+“
ЕООД.
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
И. С. И. е предявил срещу „.+“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
-иск по чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/ за сумата от 1022,00 лева – неизплатени
командировъчни разходи за командировки с продължителност от 63 дни с маршрут
България- Франция- Италия- Германия за периода от 03.01.2021г.-27.03.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
-иск по чл. 128, т. КТ за сумата от 1830 лева – общ размер на неизплатено трудово
възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата;
-иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 393,76 евро с левова равностойност на 779,49
лева – обезщетение за заплатени с лични средства на ищеца необходими разходи за ремонт
на служебен товарен автомобил по време на извършваната служебна командировка.
Ищецът твърди, че е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил /международни
превози/ при ответника „.+“ ЕООД по силата на сключен трудов договор № 335 от
21.12.2020г. Твърди, че трудовият му договор бил прекратен, като неплатени останали
трудовите му възнаграждения за месеците 12.2020г., 01.2021г. и м. 02.2021г. С трудовият му
договор било определено основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева. Твърди, че
при сключване на трудовия договор постигнал устна договорка с работодателя си, че за
1
осъществявани командировки при международен превоз ще му се заплаща допълнително по
70 евро на ден командировъчни. Посочва, че по време на съществуващото трудово
правоотношение бил командирован от ответника за периода от 03.01.2021г. до 27.03.2021г.
или общо за 63 дни за извършване на международен превоз на товари от България до страни
от ЕС – Франция, Италия и Германия и обратно с товарен автомобил. Работодателят не му
заплатил пълния размер на командировъчните, като неплатена останала общата сума от 1022
лева.
Посочва също така, че по време на командировката си в чужбина, на която бил
изпратен от ответното дружество, се наложило да извърши ремонт на поверения му
служебен товарен автомобил със свои лични средства, като по банков път заплатил сумите
от 152,00 евро на 05.02.2021 г. на сервиз за ТИР в Кампогалиано, Италия и сумата от 241,76
евро на 05.03.2021 г. на сервиз за ТИР в Германия. Твърди, че въпреки, че е предоставил
документи на работодателя си за заплатените суми за ремонт на служебния автомобил,
последните не са му били възстановени от ответника. На основание горепосоченото моли
ответникът да бъде осъден да му заплати незаплатеното трудово възнаграждение,
неплатените командировъчни, както и заплатените от ищеца суми за ремонт на автомобила.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер, тъй като всички дължими трудови възнаграждения и командировъчни
били заплатени. Оспорва твърдението да се е договарял с ищеца да заплаща по 70 евро на
ден за командировъчни, като твърди, че на ищеца се дължат командировъчни съгласно
минималните размери на дневните командировъчни в чужбина предвидени в НСКСЧ.
Оспорва твърденията на ответника да е правил ремонт на поверения му автомобил в
чужбина и да е заплащал разходи за този ремонт, както и да е представял на ответника
документи за ремонта. Твърди, че не е възлагал на ответника такъв ремонт на автомобила, а
в случай, че е правен ремонт на автомобила, такъв реално не е бил необходим. Твърди, че е
заплатил на ищеца всички дължими суми надлежно и в срок. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът разпределя следната доказателствена тежест по предявените искове, както
следва:
По иска с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ в тежест на ищеца е
да докаже: наличие на валидно трудово правоотношение в периода на командироване;
изявление на работодателя за командироване на служителя да изпълнява трудовите си
задължения в друго населено място /в чужбина/; реално полагане на труд в друго населено
място; размер на дължимото обезщетение.
В случай на доказване от страна на ищеца на посочените обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже възраженията си, в частност своевременно заплащане на
разходите за командировка.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
2
наличието на валидно трудово правоотношение през процесния период; полагането на труд
от ищеца през същия период; размера на уговореното брутно трудово възнаграждение.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По предявения иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че
ответникът е предоставил на ищеца служебния товарен автомобил в процесния период за
изпълнение на служебна работа в чужбина; ищецът е извършил твърдения ремонт на
служебния автомобил със собствени средства в процесния период; ищецът е предприел
работата уместно, същата е била добре управлявана и е била в интерес на ответника;
размера на направените необходими разходи за предприетото управление на чуждата
работа.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Доколкото с молба вх. № 213677 от 11.10.2022г. ищецът заявява, че не поддържа
исковата молба и оттегля иска си в частта относно предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение, който съгласно
молба с вх. № 179369 от 29.08.2022г. се претендира в общ размер на 214,70 лева за периода
от 28.02.2021г. до предявяване на иска, производството в тази част следва да бъде
прекратено.
Посочените от ищеца в ИМ и от ответника към отговора на исковата молба писмени
доказателства са относими към предмета на делото и събирането им следва да бъде
допуснато.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да завери представените като приложение
на исковата молба документи в едноседмичен срок от получаване на указанията, както и в
същия срок да представи четливи заверени копия от приложените към ИМ документи на
чужд език /л. 14 – гръб и л. 15 от делото/, както и същите документи в превод на български
език. В противен случай същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
Следва да бъде допусната ССчЕ със задача, формулирана в ИМ и в отговора на ИМ,
както и на въпроси на съда, при депозит 500 лева, платими както следва: 100 лева от ищеца
/касателно въпроса, поставен в т. 4 от ИМ, който е относим към иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД/,
250 лева от ответника и 150 лева от бюджета на СРС.
Съдът намира доказателствените искания на ищеца за допускане на двама свидетели
за установяване на размера на уговореното обезщетение на ден за командировка в чужбина
за недопустимо на основание чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като размерът на обезщетението за
командировка се определя в заповедта за командироване на основание чл. 5, ал. 2, т. 6, вр. с
чл. 31, ал. 6 НСКСЧ.
3
Съдът намира доказателствените искания на ищеца за допускане на двама свидетели
за установяване на обстоятелството - уведомен ли е работодателят устно от ищеца, че желае
прекратяване на трудовия договор по причина неизплащане на дължимите трудови
възнаграждения и на ответника за разпит на двама свидетели за установяване на
изявленията на ищеца при посещения в офиса на ответника на 29.03.2021 г. и 09.04.2021 г.,
за недопустими, доколкото тези обстоятелства не са относими към правния спор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно предявения иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение,
който съгласно молба с вх. № 179369 от 29.08.2022г. се претендира в общ размер на 214,70
лева за периода от 28.02.2021г. до предявяване на иска.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщение да завери всички
представени към исковата молба документи, респ. да представи заверен препис от тях по
делото, както и в същия срок да представи четливи заверени копия от приложените към ИМ
документи на чужд език /л. 14 – гръб и л. 15 от делото/, както и същите документи в превод
на български език.
Предупреждава ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, представените
документи ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ със задача, формулирана в ИМ и в отговора
на ИМ и от съда, като вещото лице работи след запознаване с материалите по делото и след
извършване на проверка в счетоводството на ответника, а при необходимост и след
извършване на други необходими справки.
Вещото лице следва да отговори и на следните въпроси, поставени от съда:
1.Какъв е размерът на обезщетението за командировъчни за осъществената от И.
Славеев служебна командировка в страни от ЕС в периода от 03.01.2021г. до 27.03.2021г. с
предмет международен превоз на товари, определен от ответника в заповедите за
командироване, както и на каква дневна база е определен общия размер? Били ли изплатени
на ищеца така определените командировъчни и кога, съответно налице ли са неизплатени
командировъчни към момента? На база на какви счетоводни документи се установява
изплащането на командировъчните?
2.Какво е минималното дневно обезщетение за командировъчни в периода
03.01.2021г. – 27.03.2021г. съгласно изискването на Наредбата за служебните командировки
4
и специализации в чужбина и съответно какъв би бил общият размер на командировъчни за
този период при минимално дневно обезщетение и изплатен ли е този размер на ищеца от
ответника и кога?
3. Заплатени ли са начислените трудови възнаграждения за месеците януари,
февруари и март 2021 г. на И. С. И., както и да посочи въз основа на какви първични
счетоводни документи се установява изплащането на тези възнаграждения?
4. Осчетоводени ли са в счетоводните книги и в дневниците за продажби на „.+“
ЕООД два броя фактури – от 02.02.2021 г. на стойност 152 евро и от 03.03.2021 г. на
стойност 241,76 евро, издадени на името на „.+“ ЕООД? Въз основа на тези фактури
заплащани ли са суми, кога са заплащани и на кого?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, платими както следва: 100 лева от
ищеца /касателно въпроса, поставен в т. 4 от ИМ, който е относим към иска по чл. 61, ал. 1
ЗЗД/ в едноседмичен срок по сметка на СРС; 250 лева от ответника, в едноседмичен срок
по сметка на СРС и 150 лева от бюджета на СРС.
Указва на страните в същия срок да представят доказателства за внасяне на депозита
по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., която да бъде уведомена за поставената задача.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на двама свидетели за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на двама свидетели
за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.04.2023 г. от 14.10ч, за която
дата и час да се призоват страните и вещите лица.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника за сведение и
становище.
НА ОТВЕТНИКА „С. да се връчи препис от уточнителна молба на ищеца с вх.
№ 179369 от 29.08.2022г.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника възможност да представи допълнително становище на
основание чл. 144, ал. 1 ГПК по връчения препис от уточнителна молба до първото по
делото съдебно заседание.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка има указва, че могат да
ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението в частта, в която съдът е прекратил производството по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред СГС.
В останалата част определението е окончателно.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6