РЕШЕНИЕ
№ 121
Плевен, 11.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1012 по описа за 2018
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба на И.Х.И.,***,
ЗПС срещу заповед № Л-4417/16.10.2018
година (грешно посочено в жалбата заповед № 4405 от 12.10.2018 след
уточнение в съдебно заседание) на гл. директор при ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в Затвора Ловеч.
В жалбата посочва, че преместването му да изтърпява
наказанието в Затвора Ловеч ще се отрази неблагоприятно на здравословното му
състояние, тъй като страда от белодробно заболяване и се изморява, а на
територията на Затвора Белене има много дървета
и те благоприятстват за поддържане на добро здраве. Посочва, че
преместването му е като реакция на затворническата администрация, тъй като пише
много жалби и счита, че не следва да бъде местен и поради факта, че в Затвора Белене е от 18 години. Намира, че заповедта не е
мотивирана и моли за отмяна.
В съдебно заседание оспорващият - И.Х.И., редовно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата и намира, че не следва да бъде
местен поради напреднала възраст, моли да се отмени заповедта и посочва, че не претендира разноски. Представя
писмено становище, в което посочва, че не следвало да се приемат писмени
доказателства от ответника, представени в съдебно заседание, тъй като са
неистински. И моли да бъдат присъдени разноски от 10 лева.
Ответникът –главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, редовно
призован, се представлява от юрк У., който намира жалбата за неоснователна и
счита, че следва да бъде отхвърлена, тъй като твърдението, че ще се влоши
състоянието на лицето е неоснователно, тъй като към Затвора Ловеч има болница,
което ще способства за осигуряване на своевременни грижи. Претендира заплащане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № Л-4417/16.10.2018
на гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е
разпоредено Х. да бъде преведен да бъде преведен от Затвора Белене в Затвора
Ловеч.
Заповедта е връчена на
16.10.2018 година и в срок е подадена
жалба, която е допустима, но разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 58, ал. 1 от от ЗИНЗС –главен директор на ГДИН, но в несъответствие на материалния закон.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4.. Приложена е
заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на гл. директора та ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 4.6 в
затвора град Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Шумен, Габрово, В.
Търново и Ловеч. В случая лицето има постоянен адрес *** с оглед лична карта,
издадена на 27.03.2018 година от МВР Шумен т.е. постоянен адрес *** и съгласно
заповедта следва да изтърпява наказанието в Затвора гр. Ловеч. В заповедта като основание е посочено именно– постоянен адрес на лицето на
територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на
наказанието в друг затвор, но в нормата на чл. 58 от ЗИНС разпределението на
лишените от свобода освен от постоянен адрес е обусловено и от съблюдаване на
изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНС,
който предвижда на лишените от свобода
да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото,основанията за преместване
са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от
свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В случая в заповедта не
се посочва като основание чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, но това не означава, че същият
не следва да бъде взет предвид, тъй като изискванията за разпределяне на
лишените от свобода не е в условията на алтернативност, а кумулативно следва да
се съобрази както постоянен адрес , така и изискването за площ.
Съдът намира , че
не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от
свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази
насока и не може да бъде извършена
преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури
достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от Х..
Преместването обаче на лишен от свобода от един затвор в
друг се осъществява по реда на чл. 62 от ЗИНС и съгласно т. 5 от същия
преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода, налице е и хипотеза по т. 4 по
предложение на началника на Затвора при определени обстоятелства, но в случая
не е посочена същата като правно основание, а само норми, които се отнасят за
разпределение според постоянен адрес . Член 58 от ЗИНС регламентира редът за
първоначално настаняване на лишението от свобода в местата за лишаване от свобода
с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с
постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл. 58
от ЗИНС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения
от свобода, каквото не е изискано. В случая в заповедта са изложени съображения
относно психологическо състояние на лишения от свобода, но не е посочено правно
основание по чл. 62 от ЗИНС със съответна точка, за да е възможна преценка от
съда, което налага преместването му в друг Затвор.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор.
С
оглед изхода на делото и заявеното в
съдебно заседание от Х., че не претендира разноски, а след това заявеното в
писмено становище, че претендира такива, съдът намира, че не следва да му бъдат
присъдени, тъй като в съдебното заседание
на 28.02.2019 година в хода по същество изрично лицето е посочело, че не
се претендират разноски и искането в писмена молба след обявяване на делото за
решаване е неоснователно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № Л-4417/16.10.2018 година (грешно посочено в жалбата заповед №
4405 от 12.10.2018 след уточнение в съдебно заседание) на гл. директор при ГД
„Изпълнение на наказанията”, гр. София.
Оставя без уважение искането на И.Х.И.,***, ЗПС за
присъждане на разноски.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/