МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №449/2021 Г. ПО НОХД № 409/2021 Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.А. – роден на ***г***, българка,
българско гражданство, със средно образование, с адрес: гр. в., ул. „Б.Б.“ №
13А, ЕГН ********** в това, че на 15.11.2016г. на ГКПП Д. мост II, В. – К., на
излизане от страната Р.Б.. към Р. Р., при гранична проверка пред полицай Н.Ж.А.
***, противозаконно си служи с официален документ – българска лична карта №
*********, издадена на 12.10.2012г. от МВР-П., на името на Е.В.К., ЕГН **********
от гр. П., с цел да заблуди длъжностно лице – престъпление по чл. 318 от НК.
На
15. 11.2016г. на ГКПП Д. мост II, В. – К., направила опит да преведе през
границата на страната от Р.Б.. в Р. Р., без разрешение на надлежните органи на
властта, лице ненавършило 16 годишна възраст – А.К. с ЕГН **********, чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С принтер 312Д“ с регистрационни
табели РВ 5528 СМ, собственост на А.Д.М.
от гр. П., като престъплението остава недовършено по независещи от дееца
причини - намеса на служи от ГПУ-В. и задържането й от същите полицейски
служители - престъпление по чл..280, ал.2, т.1 и т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл. 18, ал.1 от НК.
Представителят на РП-В. заяви в с.з.,
че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Процесуалният представител на
подсъдимата заяви в с.з., че моли съда за условно осъждане на доверителката му.
По делото няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
За времето от 20.00 часа на 14.11. 2016
т. до 08.00 часа на 15.11. 2016 г. свд. А. *** -К." изпълнявал служебните
си задължения.
На 15.11. 2016 г. около 03.00 часа за
излизане от страната в р. Р. се явил лек автомобил „Мерцедес" с ДК № РВ
5528 СМ. Свд. А. пристъпил към извършване на гранична проверка на пътуващите в
автомобила лица - мъж, жена и дете.Водачът на автомобила представил неговите
документи и тези на останалите две лица. В хода на проверката А. установил, че
водача на автомобила е А.Д.М. от гр. П., пътуващата с него жена по лична карта
била Е.В.К. от гр. П. , а детето
- З.В.К. също от гр. П..При проверката служителят на ГПУ - В. установил между
фотоизображенията от предоставените документи за самоличност и лицата на жената
и детето.За случая докладвал на командира на отделение. Впоследствие, според
показанията на А. при извършена щателна проверка било установено, че истинската
самоличност на жената и детето е А.А.А. *** и А.К..
На същата дата свд. М.А. снел сведение
от А.А.. В показанията си същия сочи, че в сведението си А. е заявила, че през
1995 г. заминала на работа в Г. и през същата година се омъжила за гръцкия
гражданин В.К.. Двамата заживели в гр. А.. През 2003 г. се родил синът им А.К..
През 2005 г. отношенията със съпруга и се влошили и 2007 г. двамата се развели.
Бившият и съпруг завел съдебни дела за предоставяне права върху детето. През
2008 г. А. отишла в посолството на Р. Б.. в А. и получила пасаван за нея и
детето, с който се прибрали в Б.. и заживели в собствения и апартамент в гр. в..
През септември 2016 г. се преместили да живеят в гр. Р..На 10.11. 2016 г. чула
седящ мъж в заведение, в центъра на града да говори за пътуване в чужбина.
Поради това тя заговорила въпросният мъж дали може да уреди пътуване на нея и
детето до Германия, в частност до гр. Щ., където имала свой познат на име Х.. А.
знаела, че имала забрана тя и детето да напускат границите на страната и
попитала въпросният мъж, представил се като В. дали може да и уреди пътуване.
Същият мъж и казал, че ще уреди документи за нея и детето срещу 8000 евро. Тя
обаче му казала, че има само 5000 евро, и мъжът се съгласил на сделка. Двамата
се разбрали А. на 14.11. 2016 г. в 14.00 часа да иде в гр. П., където в центъра
до заведение „Мадоналдс" той щял да ги чака. В уречените ден и час въпросният
мъж ги чакал на уговореното място. Там той предал на А. лична карта на името на
Е.В.К. и паспорт за детето на името на З.В.К.. Около 19.00 часа А. и детето и
се качили в горецитирания автомобил, управляван от А.М. и тръгнали за Германия.
На излизане от страната през ГЩКПП „Д. мост В.- К." към 03.00 часа на
15.11. 2016 г., същата представила дадените и от В. лична карта и паспорт за
извършване на гранична проверка, след което били задържани от служители на ГПУ
- В..
По делото е назначена и изготвена
комплексна техническа и портретна експертиза на инкриминираните документи за
самоличност. От заключението на същата е установено, че личната карта и
паспорта , издадени на Е.В.К. и З.В.К. отговарят на изискванията на българските
документи за самоличност и не са
внасяни преправки или опити за заличавания. По отношение на изображенията в
двата документа е установено, че изображенията на фоноснимките на Е.В.К. и З.В.К.
не са идентични с тези на А.А.А. и А.К..
Видно от писмо с №2476/09.05.2017
г. на ОП - В., с влязло в сила решение на Окръжен съд-В. е допуснато предаване
на гръцките съдебни власти по ЕЗА на А.А.А.. Самото предаване на А. е
осъществено на 23.02.2017 г. в 06,10 ч. Същото се потвърждава и от изготвена
справка за пътуване на лице.
Изискана е информация
от ДМОС за евентуалното и местонахождение в Г.. От получената писмена
информация е установено, че към момента А., изтърпява наложено и с присъда от
гръцки съд наказание „доживотен затвор" в затвор, в гр. А..
С постановление на разследващ орган
от 20.07.2020 г., А.А.А. е привлечена в качеството на обвиняемо лице по № ЗМ
84/2016 г. по описа на ГПУ-В., пр. пр. № 2792/2016 г. по описа на РП - В., за
извършени престъпления по чл. 318 от НК и чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр.
ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК Постановлението е предявено на обвиняемата
на 29.01. 20121 г. в Република Г., съгласно ЕЗР, издадена от наблюдаващия
прокурор на 26.08.2020 г.
Разпитана на досъдебното производство
подсъдимата А. не се признала за виновна, като в обясненията си сочи, че е
искала да замине , заедно с детето си в Германия, където да остане да живеят.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
свидетелите, заключението на вещото лице, както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Подсъдимата не
заема становище в с.з. Извършеното
престъпление и участието на подсъдимата в него се доказва от показанията на свидетелите,
които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни
факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимата е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на по чл.
318 от НК и чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс. А. не е осъждана, което
следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна подсъдимата е съзнавала
противообществения характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им.
Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който
извод се налага от конкретното поведение на подсъдимата.
От обективна страна подсъдимата А.А.А. – роден
на ***г***, българка, българско гражданство, със средно образование, с адрес:
гр. в., ул. „Б.Б.“ № 13А, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 15.11.2016г.
на ГКПП Д. мост II, В. – К., на излизане от страната Р.Б.. към Р. Р., при
гранична проверка пред полицай Н.Ж.А. ***, противозаконно си служи с официален
документ – българска лична карта № *********, издадена на 12.10.2012г. от МВР-П.,
на името на Е.В.К., ЕГН ********** от гр. П., с цел да заблуди длъжностно лице
– престъпление по чл. 318 от НК и на 15.
11.2016г. на ГКПП Д. мост II, В. – К., направила опит да преведе през границата
на страната от Р.Б.. в Р. Р., без разрешение на надлежните органи на властта,
лице ненавършило 16 годишна възраст – А.К. с ЕГН **********, чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С принтер 312Д“ с регистрационни
табели РВ 5528 СМ, собственост на А.Д.М.
от гр. П., като престъплението остава недовършено по независещи от дееца причини
- намеса на служи от ГПУ-В. и задържането ѝ от същите полицейски
служители - престъпление по чл..280, ал.2, т.1 и т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл. 18, ал.1 от НК.
Смекчаващо отговорността
обстоятелство е чистото съдебно минало, което налага прилагането на чл. 55 от НК.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма.
Причина за извършеното деяние е ниската правна
култура на подсъдимата, несъобразяването с установения правов ред в страната.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на
чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат,
като следва да се признае подсъдимата
А.А.А. – роден на ***г***, българка, българско гражданство, със средно
образование, с адрес: гр. в., ул. „Б.Б.“ № 13А, ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че на 15.11.2016г. на ГКПП Д. мост II, В. – К., на излизане от страната
Р.Б.. към Р. Р., при гранична проверка пред полицай Н.Ж.А. ***, противозаконно
си служи с официален документ – българска лична карта № *********, издадена на
12.10.2012г. от МВР-П., на името на Е.В.К., ЕГН ********** от гр. П., с цел да
заблуди длъжностно лице – престъпление по чл.
318 от НК и чл. 36 във вр. с чл. 57 от НК Я ОСЪЖДА като и налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила
и
На 15. 11.2016г. на ГКПП Д. мост II, В.
– К., направила опит да преведе през границата на страната от Р.Б.. в Р. Р.,
без разрешение на надлежните органи на властта, лице ненавършило 16 годишна възраст
– А.К. с ЕГН **********, чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
принтер 312Д“ с регистрационни табели РВ 5528 СМ, собственост на А.Д.М. от гр. П., като
престъплението остава недовършено по независещи от дееца причини - намеса на
служи от ГПУ-В. и задържането й от същите полицейски служители - престъпление
по чл..280, ал.2, т.1 и т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с ч. 18, ал.1 от НК във вр.
с чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК , за което и на същото основание същия и
налага НАКАЗАНИЕ Я ОСЪЖДА като и налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила, като не и налага предвидените наказания глоба и конфискация.
ОСЪЖДА подсъдимата А.А.А. със снета по
делото самоличност на основание чл. 23, ал.1 от НК като и определя едно общо
наказание за изтърпяване измежду наложените по горе, а именно най - тежкото
измежду тях ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила, като не и налага предвидените наказания глоба и конфискация.
Водим от горното Съдът постанови присъдата
си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я
: А.Д.