Разпореждане по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 1659/20.04.2010 год., постановена по нохд № 721/2009 год. на РРС, подсъдимият И. В. Н. е признат за виновен в това, че на 04.04.2009 година, около 20,30 часа, в Г. Б., в района на кръстовището, образувано от У. „. Б.” и У. “И.М.”, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 30 лв., ведно с намиращите се в нея два бр. портмонета на стойност 40 лв., 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” модел “N73” на стойност 150 лв., 1 бр. мобилен телефон марка “Сименс” С 45 на стойност 20 лв., 1 ключ от входна врата на апартамент на стойност 30 лв., 1 бр. ключ от служебен офис на Х. „. в Г. Б. на стойност 2 лв., 2 бр. ключодържатели на стойност 10 лв., 3 бр. ключове от служебни помещения на споменатия Х. на стойност 34 лв., 1 бр. несесер “Клинк” зелен на цвят на стойност 15 лв., 1 бр. спирала за очи “Лореал” на стойност 20 лв., 1 бр. гланц за устни “Нивеа” на стойност 4,90 лв., 1 бр. молив за очи “Емпала” на стойност 4 лв., 1 бр. молив за устни “Емпала” на стойност 4 лв., 1 бр. малка ножичка на стойност 5 лв., 1 бр. пинсета за вежди на стойност 3 лв., 1 бр. огледало с капаче на стойност 2 лв., 1 бр. химикалка марка “Шнайдер” на стойност 2 лв., или всичко на обща стойност 377, 90 лева, както и 200 лева в брой от владението на Х. Г.М. от Б., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – издърпал дамската чанта от дясното рамо на М., поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” от 3 /три/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. От наложеното наказание на основание чл.59 от НК съдът е приспаднал времето, през което Н. е задържан под стража, считано от 05.04.2009 година до 16.11.2009 година като един ден “задържане под стража” се зачете за един ден “лишаване от свобода”, както и времето, през което е с мярка за неотклонение “домашен арест”, считано от 20.04.2010 година като два дни “домашен арест” са зачетат за един ден “лишаване от свобода”. Отделно от това на основание чл.68, ал.1 от НК РС е привел в изпълнение наложеното на Н. с присъда № 5291/07.11.2008 година по нохд № 1016/2008 година на БлРС наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим в затворническо заведение от открит тип.

Посочената присъда е атакувана в законния срок като в първоначалната жалба се иска намаляване на наложеното наказание с оглед данните за сериозно заболяване на дееца. Впоследствие е представена допълнителна жалба от защитника на Н., в която се оспорва изцяло постановената присъда и се иска цялостното и отменяване. Изтъкват се множество аргументи, свързани с необоснованото пренебрегване от страна на първостепенния съд на събрани по делото доказателства, игнорирането на други и липсата на отговор по направени възражения. Според адвоката са налице безспорни данни, че престъплението е извършено от приятеля на подсъдимия Н. – Р. Ч., който, включително и пред съдия, е направил пълни самопризнания. Към това се напластяват и очевидните противоречия при разпознаването на дееца от пострадалата, свързани с външния му вид и облеклото, които напълно опровергават обвинителната теза. Позицията на защитника на Н. се поддържа и в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция. По тяхно искане е допусната и разпитана като свидетел майката на подсъдимия.

Представителят на О. П. – Б. счита, че като правилна и законосъобразна атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, подкрепяйки изложените в тази посока мотиви на РС. Не се сочат нови доказателства.

Съобразно правомощията си за дирене на обективната истина в наказателния процес, съдът по свой почин назначи нова съдебно-медицинска експертиза, с предмет заболяването на И. Н. и възможността да извършва активни движения, включително и да тича.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Базирайки изводите си на събраните по делото гласни и писмени доказателства, РС е възприел фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав не следва да търпи никакви корекции. Според нея на инкриминираната дата – 04.04.2009 година около 20.30 часа подсъдимият И. Н., брат му свидетеля К. Н. и свидетеля Р. Ч. пристигнали в Г. Б. с автомобил марка “Сеат Толедо” с ДК № Е 90-98 АН, собственост на родителите на Николови и спрели в близост до кръстовището, образевано от улиците „. Б.” и “И.М.”. По същото време оттам преминавала пострадалата Х. М., която се прибирала от работа. Носела със себе си дамска чанта, в която имало пари и типични дамски вещи. Свидетелката видяла спрелия автомобил и това, че две момчета били извън него, а едно в колата като едно от първите се приближил към нея с бърза крачка и я попитал колко е часа. Тя било притеснена от случващото се и директно му казала да се разкара, след което той хванал дамската и чанта, която била на рамото, и почнал да я дърпа за дръжката. Жената се съпротивлявала и започнала да крещи, но дръжката се скъсала и момчето, заедно с отнетата чанта, изтичало до спрелия автомобил и заедно с другия младеж се качили и с висока скорост колата потеглила и избягали. В същото време наблизо се намирали свидетелките М. и О., които чули писъците на пострадалата и бързо преминаващия покрай тях автомобил, на който запомнили част от номера, който малко по-късно съобщили на пристигналите на място полицаи. Подсъдимият и двамата свидетели отишли с автомобила до м. “П.”, където родителите на Н. имали вила и там извадили вещите от отнетата дамска чанта, които с изключение на парите и двата мобилни телефона запалили. Точно тогава тримата коментирали каква версия да изтъкнат ако бъдат заловени от полицията и в тази връзка независимо от късния час се обадили на приятелката на св. Ч. и по-късно негова съпруга – св. Ч., на която казали да отиде при тях. Тя взела със себе си своя приятелка – свидетелката Д. О. и с такси отишли до вилата на П. Заедно с тримата младежи са качили в автомобила и се върнали в Б. като по пътя И. Н. обяснил на Д. О., че ако я питат, трябва да каже, че през целия ден е била заедно с него. Това било необходимо поради откраднатите джиесеми, които подсъдимият предал на свидетелката Ч. /К. към онзи момент/, за да ги скрие. В Б. били спрени от полицейски патрул и заведени в управлението, за установяване на случилото. Пред полицая З. свидетелят Р. Ч. заявил, че той е извършил грабежа в Б., след което посочил и мястото на П. където били изгорени по-голяма част от отнетите вещи.

От назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите движими вещи, без 200 –те лева, възлиза на 377,90 лева.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р П., независимо от претъпяната интервенция, с оглед характера на травмата и изминалия от нейното причиняване период може да се приеме, че И. Н. е в състояние да извършва активни движения, включително и тичане, с риск от изпитване на известна болка. По инициатива на въззивната инстанция беше назначена нова съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от специалист ортопед-травматолог, който даде абсолютно същото заключение. Независимо от заболяването, към днешна дата може да се заключи, че Н. е на практика с позитивно завършен оздравителен процес и е във възможност включително и да тича като корекция може да има само относно обстоятелството, че по-лесно би му било, ако липсваше преживяната травма. Но към инкриминираната дата обективно не са съществували пречки за подобна активност от негова страна.

От бюлетина за съдимост на И. Н. се установява, че е осъждан за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК, за което с присъда № 5291/07.11.2008 година по нохд № 1016/2008 година на БлРС, влязла в сила на 07.11.2008 година, му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок 3 /три/ месеца, изтърпяването на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.

Изложеното от фактическа страна, прието и от двете съдебни инстанции, се базира на събрания по делото доказателствен материал. В тази посока първата инстанция е направила един задълбочен и почиващ на формалните и логическите правила анализ на събраните доказателства, убедително посочвайки защо приема за достоверни едни от тях, отричайки истинността в отделни части на други. Изтъкнато е, че няма нито една сериозна причина, за да не се приеме разказа на пострадалата М., която подробно описва датата и мястото на престъплението, поведението на дееца и придружаващите го лица. Категорична е, че е успяла добре да възприеме момчето, което е направило опит да я заговори, питайки колко е часа, а след това взело да дърпа чантата от рамото и. Докато това е траело тя е имала достатъчно време, за да може добре да огледа и то съвсем отблизо лицето на подсъдимия, за да бъде много категорична при извършеното по-късно разпознаване. Следва да се отбележи, че и при най-внимателен прочит няма основания, които да опорочоват смисъла и същността на това процесуално-следствено действие, което е извършено при съобразяване изискванията на НПК. Неоснователни са възраженията, че неточното описание от страна на разпознаващия, давайки приблизително описание на предполагаемия извършител, винаги води до опорочаване на самото действие. Изключително стресовия момент по време на престъплението за жертвата, понякога не и позволява да бъде достатъчно точна в описанието и затова от съществено значение е тя да заяви дали е имала възможност ясно да го възприеме, за да може и да го разпознае. Именно това е направила и М., която във всичките си показания е категорична, че точно И. Н. е лицето, което и грабнало чантата от рамото, защото тя е успяла да го види в лице докато се е приближавал към нея и по време на самия инцидент, докато е траела съпротивата и. Отделно от това при разпознаването на другите двама присъстващи – К. Н. и Р. Ч., тя не е успяла да ги разгледа и съвсем логично и не ги е посочила. Затова и съвсем неубедителни са “признанията” на Ч., който се опитва да поеме вината върху себе си. Разликата във външния им вид с Н. е очевидна и може да се възприеме и от въззивната инстанция от съдържащите се по делото снимки, поради което и няма логика при възможността на пострадалата добре да види извършителя, тя да посочи погрешно друго лице. Подробностите от типа на това носил ли е обици И. Н., със светли или тъмни дънки е бил обут и др. такива, отново не водят до противни на посочените по-горе изводи, защото деецът е имал достатъчно време след грабежа да си свали обиците, респ. да смени дънките. Много по-съществени в тази връзка са показанията на свидетелката Д. О., която поради липсата на контакти след деянието с Н. и Ч., е заявила, че лично И. Н. и е казал, ако някой я пита, да каже, че през целия ден са били заедно с него. В крайна сметка “признанията” на Ч., както е заключил и РРС, са направени единствено и само с цел да се снеме отговорността от вече съдения Н. и те се подкрепят само и единствено от самия подсъдим, неговия брат и приятеля им Ч., както и от съпругата му. Несъществено е и обстоятелството, че само подсъдимият имал шофьорска книжка, както и че предната дясна врата на автомобила не се отваряла, защото няма пречка МПС да е било управлявано и от лице без книжка при и веднага след инцидента. От съществено правно значение е дали деецът е бил разпознаваем, т.е. носил ли е маска или някаква друга дегизировка, имал ли е възможност пострадалия добре да го види и съответно запомни. В случая престъплението е извършено така, че М. добре е видяла приближаващия се подсъдим и го е гледала в лицето, докато той е издърпал дамската и чанта. Затова и правилно съдът е заключил, изследвайки подробно всички относими доказателства, че деянието е извършено от Н. по начина, описан в обвинителния акт. В подкрепа на установяване на обективната истина са и показанията на свидетелките М. и О., които са видели бързо преминаващия край тях автомобил, запомняйки номера му, който след това съобщили на полицията. Това е и причината за бързото задържане на И. Н., буквално часове след деянието. Само за яснота трябва да се посочи, че защитната теза на подсъдимия не се доказва и с показанията на полицая З., пред който Ч. е направил “самопризнания”, посочвайки и мястото на П., където са изгорели част от отнетите вещи. До момента на задържането тримата – братята Н. и Ч. са имали достатъчно време да се уточнят какво да говорят, а това, че именно Ч. е посочил мястото на П., е и логично, тъй като и той е присъствал, а и очевидно такава е била ролята, която той е трябвало да изпълни.

Осъдителната присъда срещу И. Н. не се разколебава и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, която потвърди казаното преди това от д-р П.. Независимо от преживяната травма с оглед изтеклото време и липсата на усложнения може да се заключи, че активността в движението на Н. не е ограничена и той е в състояние включително и да тича, с уточнението, че преди травмата би могъл да го направи по-бързо. Затова и възраженията на защитника за неоснователност в тезата на обвинението и в тази посока не се възприемат от настоящия състав на БлОС.

По изложените съображения направения от първоинстанционният съд извод, че от обективна и субективна страна И. В. Н. е извършил престъпление по чл.198, ал.1 от НК, е правилен и законосъобразен. От обективна страна на 04.04.2009 година, около 20,30 часа, в Г. Б., в района на кръстовището, образувано от У. „. Б.” и У. “И.М.”, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 30 лв., ведно с намиращите се в нея два бр. портмонета на стойност 40 лв., 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” модел “N73” на стойност 150 лв., 1 бр. мобилен телефон марка “Сименс” С 45 на стойност 20 лв., 1 ключ от входна врата на апартамент на стойност 30 лв., 1 бр. ключ от служебен офис на Х. „. в Г. Б. на стойност 2 лв., 2 бр. ключодържатели на стойност 10 лв., 3 бр. ключове от служебни помещения на споменатия Х. на стойност 34 лв., 1 бр. несесер “Клинк” зелен на цвят на стойност 15 лв., 1 бр. спирала за очи “Лореал” на стойност 20 лв., 1 бр. гланц за устни “Нивеа” на стойност 4,90 лв., 1 бр. молив за очи “Емпала” на стойност 4 лв., 1 бр. молив за устни “Емпала” на стойност 4 лв., 1 бр. малка ножичка на стойност 5 лв., 1 бр. пинсета за вежди на стойност 3 лв., 1 бр. огледало с капаче на стойност 2 лв., 1 бр. химикалка марка “Шнайдер” на стойност 2 лв., или всичко на обща стойност 377, 90 лева, както и 200 лева в брой от владението на Х. Г.М. от Б., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – издърпал дамската чанта от дясното рамо на М.. От субективна страна е налице пряк умисъл, свързан с ясното съзнаване от страна на дееца на общественоопасните последици от поведението му и стремеж да ги постигне на всяка цена. Отнемането от пострадалата на изброените движими вещи е съпътствано с употребата на сила, докато е установена трайна фактическа власт върху предмета на престъпленето и свързаната с това възможност за фактическо разпореждане с него. Налице са всички изискуеми от нормата на чл.198, ал.1 от НК елементи на това съставно престъпление и въззивната инстанция се солидаризира с разсъжденията в тази посока на РРС.

Относно наказателната съдба на И. Н. проверяващата инстанция намира за справедливо и базиращо се на изискванията на чл.54 от НК определеното му в размер на 3 /три/ години “лишаване от свобода” наказание. Касае се за минимума определен от нормата на чл.198, ал.1 от НК, а смекчаващите отговорността обстоятелства като младата възраст, съдействие за разкриване на обективната истина и преживяна сериозна травма, не са нито многобройни, нито пък някое от тях е изключително и освен това и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко, за да се обсъжда приложението на чл.55 от НК. Ефективното изтърпяване на определеното наказание “лишаване от свобода” е последица от предишното осъждане на дееца. Според въззивната инстанция няма основание към смекчаващите отговорността обстоятелства да се отнесе наличието на добри характеристични данни, поради липсата на доказателства за това. От другата страна са избора на място и жертва, която не е в състояние да окаже адекватна съпротива, използването на автомобил за бягство от местопрестъплението и предишното осъждане. При тези данни е очевидно, че първостепенният съд е подходил максимално снизходително към дееца, определяйки му наказание в рамките на минимума, предвиден от законодателя за такова престъпление. По тези причини не може и дума за става явна несправедливост на определеното наказание, а липсата на протест обезсмисля коментарите в противна насока. В съзвучие с изискването на чл.68, ал.1 от НК е активирано и наказанието “лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ месеца, наложено с присъда № 5291/07.11.2008 година по нохд № 1016/2008 година на БлРС. Правилно са определени и първоначалните режими за изтърпяване на двете наказания, както и съответните заведения. Освен това са приспаднати от наложеното наказание времето, през което Н. е задържан под стража, включително и периода от време с наложена мярка за неотклонение “домашен арест” като в последния случай законосъобразно е определено, че два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

В проверявания съдебен акт е пропуснато произнасяне по сторените по делото разноски, към които трябва да се прибавят и стойността на експертизата, изпълнена в хода на делото пред въззивната инстанция. С оглед правомощията на БлОС като втора поред първа инстанция присъдата следва да бъде изменена като разноските общо в размер на 399 лева следва да бъдат присъдени в тежест на признатия за виновен подсъдим.

По изложените съображения ОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 1659/20.04.2010 год., постановена по нохд № 721/2009 год. на РРС като ОСЪЖДА подсъдимият И. В. Н. да заплати по сметка на БлОС сторените по делото разноски в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.