Решение по дело №110/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 752
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20222100100110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100110 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените
искове от ИВ. В. П., ЕГН**********, със съгласието на законния си
представител- майка В. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Пиротска“ №29 против Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес *****, с които
се претендира да бъде прието за установено, че ответникът е биологичен
баща на детето ИВ. В. П., родено от В. П. Г., да бъде постановена промяна в
акта за раждане на детето, като съответно за негов баща бъде вписан
ответника и се променят имената на детето на И.Г.Ч.. Отправено е и искане
ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в
размер на 200лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, както и
издръжка в размер на 165 лв. месечно за една година назад от предявяването
на иска, ведно със законната лихва върху сумата от 1980 лева от предявяване
на иска до окончателното изплащане, както и за предоставяне упражняването
на родителските права на майката и определяне на режим на лични
отношения с детето.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са имали интимна
връзка от м.март 2006г. до м.юни 2007г. Г. забременяла и на ******г. родила,
като детето било вписано в регистрите с неизвестен баща, тъй като ответника
отказал да го припознае. През всичките години последният не бил търсил
сина си, не се интересувал от развитието и възпитанието му, не подпомагал
1
майката в отглеждането му. Тъй като Ч. бил биологичен баща на детето
трябвало като негов родител да участва във възпитанието и отглеждането му
и да дава издръжка. Казаното мотивирало правния интерес от предявяване на
исковете.
Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК с отговора е оспорил иска
като неоснователен. Сочи, че не е биологичен баща на детето, а ищцата
поддържала много години връзки с различни мъже. Това не било първото
дело, което Г. водила за установяване произход на детето, което означавало,
че тя самата не знае кой е неговия баща. Заявява също така, че майката
живеела с децата си при много лоши условия, не работила и не полагала
грижи за тях, а децата били оставени без родителски надзор.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск има своето правно основание в чл.69 СК за
установяване на произход от бащата при липса на установен такъв с акт за
раждане, припознаване или с презумпцията за бащинство. Именно поради
липсата на установен произход от бащата, детето има интерес от воденето на
иска от момента на раждането до крайния срок, визиран в горната норма,
което прави настоящата претенция допустима.
Установява се от представените доказателства, че детето е родено на
******г. в ***, за което е съставен акт за раждане № *****г. В последния
като родител е вписана само майката, баща не е вписан(неизвестен).
Приложен е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“- Карнобат, в който се изразява становище във връзка с
производството по установяване на произход от бащата. Посочва се, че грижи
по отглеждането и възпитанието на детето полага единствено неговата майка,
с която детето има изградена трайна емоционална връзка.
От разпита на допуснатия по делото свидетел става ясно, че В.Г. през
2006г. е поддържала връзка с ответника, продължила близо година, през
който период от време първата е нощувала постоянно в дома на Ч.. След като
забременяла Г. преустановила връзката си с ответника и последният спрял да
я търси.
2
Изготвена е ДНК експертиза за установяване на родителски произход.
Вещото лице е категорично в заключението си, че вероятността Г.Ч. да е
биологичен баща на ищеца И.П. е 0.9999999. В съдебно заседание поддържа
становището си, че проведеното изследване при посочените данни
представлява убедително доказателство за биологичния произход на ищеца.
При тези, изложени данни настоящият състав възприема становище за
наличие на достатъчно доказателства, позволяващи изграждане на убедителен
извод, че Г. К. Ч., ЕГН ********** е биологичен баща на детето ИВ. В. П.,
ЕГН **********. Следователно произходът на детето от ответника като негов
родител е доказан и установен по делото.
Съдът намира главния иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен с произтичащите от това законови последици.
Съобразно разпоредбата на чл.70 СК, при уважаване на исковете по
чл.68 и 69 СК, съдът служебно постановява при кого от родителите да живее
детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните
отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се
прилага съответно чл.59 СК. Съдебното решение за установяване на
бащинство или майчинство декларира произхода към момента на раждането,
поради което и от този момент нататък за установения родител става
възможно упражняването на всички права и задължения, съществуващи
между родители и деца.
В конкретния случай, единствено майката е поискала да й бъде
предоставено упражняването на родителските права. При разрешаване на
въпросите по чл.70 от СК, съдът съблюдава съответно нормата на чл.59 ал.2 и
4 СК и водещите интереси на детето при критериите, въведени от
законодателя: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. При това следва да бъде
приложена задължителната за съда практика, обективирана в ППВС №1/74
година, в което горните критерии са изчерпателно развити.
Както се установява и от изготвения от Агенция за социално
подпомагане социален доклад, детето поддържа емоционална връзка
3
единствено с майката, като тя лично и с помощта на свои роднини полага
грижи за непълнолетния И.П.. Ответникът не проявява заинтересованост към
отглеждането и възпитанието на детето. Майката е родителят който
понастоящем изявява желание да отглежда П..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че интересите на детето
налагат родителските права да бъдат поети от майката. От момента на
раждането тя е поела грижата за ищеца, като съдът счита, че независимо от
констатираните известни пропуски и нередности, свързани с хигиената в дома
и нередовното посещаване на учебните занятия от страна на ищеца, В.Г.
разполага с необходимите условия и родителски капацитет. По повод на
казаното детето следва да живее при майка си.
Определянето на режима на личните отношения между родителите и
детето включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време (чл.59 ал.3
СК). Съдът намира, че следва да бъде определен стандартен режим на лични
отношения между детето и бащата, още повече, че самият ответник не
изразява желание за предоставяне на разширен режим- всяка първа и трета
събота от месеца от 10 до 17 часа и 10 дни през лятната ваканция, извън
времето когато майката е в полагаем отпуск.
Родителите безусловно дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца – чл.143 ал.2 СК. Детето И.П. е на четиринадесет години.

Посочено е в социалния доклад, че майката не работи и не е здравно
осигурена, като е обект на подпомагане от ДСП-гр.Карнобат с месечна
парична помощ от 90 лева и целева помощ от 523.55 лева за отоплителен
сезон 2021/22г.
Доходите на бащата, след внимателно запознаване с представената по
делото годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФ от 09.03.2022г. възлизат
на сумата от 9925.63 лева- брутен доход, а след приспадане на осигурителни
вноски и данък върху доходите на физическите лица- 7133.83лева- годишен
чист доход. При това положение и като съобрази представените по дело
доказателства съдът счита, че ответникът Г.Ч. следва да осигурява месечна
издръжка за детето си в размер на 177.50 лева, който е минималния такъв при
4
отчитане размера на минималната работна заплата. В останалата част за
разликата до претендирания размер от 200 лева претенцията следва да се
отхвърли. Издръжката се дължи от датата на исковата молба на основание
чл.70 СК- 25.01.2022г. Такава следва да бъде присъдена, при съобразяване на
изрично направено в тази връзка искане и за минало време- една година назад
от датата на предявяване на иска в общ размер на 1980 лева/12 месеца по 165
лева/, считано от 25.01.2021г. до 25.01.2022г. включително.
В тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна
такса в полза на Окръжен съд гр.Бургас върху присъдения размер на
издръжката- сумата от 334.80 /триста тридесет и четири лева и осемдесет
стотинки/ лева, от която 255.60/двеста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка
и сумата от 79.20/седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева за
присъдената издръжка за минал период от време.
Ч. следва да заплати на ищеца направените от него разноски,
съразмерно на уважената част от иска за издръжка или сумата от 142 лева.
В тежест на ищеца трябва да се възложат разноските извършени от
ответника съразмерно на отхвърлената част от иска за издръжка, а именно
56.25 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес
*****, е биологичен баща на роденото в *** на ******г. от В. П. Г., ЕГН
**********, дете ИВ. В. П., ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА да се впише в акта за раждане на детето ИВ. В. П.,
ЕГН ********** горното обстоятелство, както и промяна в имената на ИВ. В.
П., ЕГН **********, който следва да носи имената И.Г.Ч..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето ИВ. В. П., ЕГН ********** на майката В. П. Г., ЕГН ********** и
определя детето да живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г. К. Ч., ЕГН
5
**********, с адрес ***** и детето ИВ. В. П., ЕГН********** по следния
начин: всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа и 10 дни през
лятната ваканция, извън времето когато майката е в полагаем
отпуск.
ОСЪЖДА Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес ***** да заплаща на детето
ИВ. В. П., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен
представител В. П. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177.50
/сто и седемдесет лева и петдесет стотинки/ лева, считано от датата на
подаване на исковата молба- 25.01.2022г., до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата над присъдената до
претендираната сума от 200/двеста/ лева.
ОСЪЖДА Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на детето
ИВ. В. П., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен
представител В. П. Г., ЕГН **********, издръжка за минало време- една
година назад от датата на предявяване на иска в общ размер на 1980/хиляда
деветстотин и осемдесет/ лева /12 месеца по 165 лева/, считано от 25.01.2021г.
до 25.01.2022г. включително, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати по сметка
на Окръжен съд гр.Бургас сумата от 334.80 /триста тридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/ лева, от която 255.60/двеста петдесет и пет лева и
шестдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка и сумата от 79.20/седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева
за присъдената издръжка за минал период от време.
ОСЪЖДА Г. К. Ч., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на ИВ. В.
П., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен
представител В. П. Г., ЕГН ********** направените по делото разноски
съобразно на уважената част от иска за издръжка в размер на 142/сто
четиридесет и два/ лева.
ОСЪЖДА ИВ. В. П., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка
и законен представител В. П. Г., ЕГН ********** да заплати на Г. К. Ч., ЕГН
**********, с адрес ***** направените по делото разноски съобразно на
отхвърлената част от иска за издръжка в размер на 56.25 /петдесет и шест
6
лева и двадесет и пет стотинки/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати в Община
Сливен за отразяване в регистрите.


Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7