Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Г.О. –
12.02.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 11.02.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 870/
Производството е по жалба на К.И.И. против Наказателно
постановление /НП/ № 19-0268-001693 от 19.11.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- Г.О.-К.К..
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ бл.№ 152552/ 14.11.2019 год., на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на И. е наложено наказание глоба в размер на 150
лв. Санкцията е наложена за това, че
същият на посочената в наказателното постановление дата/14.11.2019г./
управлявал автомобил с рег.№ *****, като
при извършена проверка се установило, че жалбоподателят управлява без
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, което не се сочи по какъв начин и с
какъв акт е било иззето, а водачът бил неправоспособен, с което се сочи виновно
да е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление е наложена и глоба от 20лв. на
основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
В
законоустановения срок И. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно
постановление/НП е връчено на 19.11.19г., а жалбата е с дата 25.11.2019г.- л.4,
л.3/. Моли да се отмени наказателното постановление и наложените с него
наказания.Излага съображения в тази
насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява. Жалбата се поддържа.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На посочената в АУАН дата/ 14.11.19г./ служители
при РУ-Г.Оряховица изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрола на
движението по пътя. Жалбоподателят бил забелязан от полицейските служители да
управлява автомобил с рег.№ *****в гр.Г.О., на ул.”******” до № 11 в посока
ул.”******”. При извършена проверка се установило, че жалбоподателят управлява
без да може да представи свидетелство за управление на МПС, както и че след
справка се установило, че същият бил неправоспособен. Бил съставен АУАН бл.№ 152552/ 14.11.2019
год./л.6/, в който акт не е вписано дали И. е с изначална неправоспособност /не
му е издавано СУМПС/ или че СУМПС е било отнето/иззето/, без да се посочва също
така на какво основание и с какъв акт, както и от кой момент, в случай, че
СУМПС е отнето. Впоследствие е издадено
обжалваното НП/л.4 от делото/.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В наказателното постановление липсва
надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение. Както в съставения
АУАН № 152552/ 14.11.2019 год./л.6/, така и в наказателното постановление е
посочено бланкетно, че водачът не може да представи СУМПС, както и че е
неправоспособен, като не е уточнено дали СУМПС изобщо не е издавано на
жалбоподателя или същото е било отнето/иззето/, без да се посочва също така на
какво основание и с какъв акт, както и от кой момент. Тези обстоятелства са релевантни, тъй като
имат отношение към преценката за това коя е нарушената материалноправна
разпоредба от ЗДвП. С изменение на ЗДвП/ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г./
е в сила следната редакция на чл.150а
ал.1 от ЗДвП: "За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, да
не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление на МПС да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено". Прави впечатление и това, че със съставения АУАН и впоследствие с НП
на И. е вменено във вина извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, а не по чл.150а от ЗДвП. Санкционната норма,
която се сочи като приложена е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Същата има две
законови предложения- санкцията се прилага по отношение на водач „ който
управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление или
то е отнето по реда на чл.177 т.1 или т.4”, като второто законово
предложение има две алтернативи. В НП се сочи, че е приложена разпоредбата на
чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, без допълнително уточнение относно законовото
предложение, което АНО прилага. След като съдът е събрал доказателства за това,
че по отношение на И. има наложено наказание лишаване от право да управлява МПС/л.32/-
за срок от 1г. и 6 месеца, считано от 16.10.2019г., а е приета липсваща
правоспособност, следва да се осъществи
и нужния съдебен контрол относно това дали АНО на това основание и от кой
момент приема, че жалбоподателят е с отнето/иззето/ СУМПС. Очевидно такава
преценка не може да се направи, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното
постановление наказващият орган посочва
от кой момент, на какво основание, по кой ред и с какъв акт е осъществено
твърдяното отнемане или изземане, с което е нарушено и правото на защита на
санкционираното лице. Отделно от това, в справката, приложена на л.32 от делото
се посочва, че И. е имал придобита правоспособност и има издадено СУМПС. По
този начин възникват множество въпроси за изясняване, които не могат да намерят
своя отговор след като отнапред липсва нормативно определеното съдържание на
НП. По този начин не може даде се даде отговор относно правилното приложение на
санкционната норма, респективно относно това състав на нарушение по кой текст
от ЗДвП е осъществен.
Административнонаказващият орган/АНО/
има задължението ясно и точно в НП да изпълни изискването за попълване на
съответните задължителни реквизити на наказателното постановление. За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, съставляват част от мотивите - фактическите и правни основания,
от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на лицата-страни в административнонаказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане
към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. С оглед и възможността за упражняване на съдебен
контрол за законосъобразност на констатираното нарушение,
административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни
данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението- нещо което в
конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява
незаконосъобразно само на това основание.
Всъщност без значение са индициите, че
въззивният съд или лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно са разбрали или могат да разберат индиректно кои са обстоятелствата,
въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретика като строго нормирана дейност.
По второто административнонаказателно
обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Основен принцип на
административнонаказателната отговорност е нейният личен характер - чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Отговорността за
представяне на автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В
конкретния случай в наказателното
постановление не се твърди, а и от доказателствата не се установи,
жалбоподателят да е собственик на процесното превозно средство или длъжностно
лице по смисъла на чл.181 т.1 от ЗДвП, което има задължението да представи в
определен срок превозното средство за технически преглед. Специалният състав на
чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на
административно наказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно
лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед/ в
този см. и реш. по КНАХД № 10503/2013г. от
28.01.2014г. на Адм.съд-В.Търново/. В НП се твърди единствено, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. В този смисъл отговорността на
един водач би могла да бъде ангажирана на основание чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП,
тъй като същият е длъжен да носи удостоверение за периодичен преглед за
техническа изправност. В случая сочената като нарушена разпоредба на чл.147
ал.1 от ЗДвП не е относима към водачите на МПС, които не са представени на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническа изправност. Процесното
НП следва да бъде отменено по отношение на това административнонаказателно
обвинение.
Всичко изложено мотивира извод за цялостна
отмяна на обжалваното НП.
Водим от горното и
на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-001693 от
19.11.2019 г.на Началник сектор към
ОДМВР В.Търново, РУ- Г.О.-К.К., с което на К.И.И. за извършено нарушение по
чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 150 лв., а на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.147 ал.1 от ЗДвП е наложена и глоба от 20лв. , като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в
14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: