№ 31675
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110123701 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 23701/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадено е становище в открито съдебно заседание от 03.10.2022 г., като ищецът е
направил доказателствени искания, както следва: за приемане на писмени доказателствени
средства, както и да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане и един свидетел при режим на
призоваване за установяване на обстоятелства свързани с това защо ответното дружество
били изразило готовност за плащане, съответно дали дружеството е признало сумите, респ.
дали има постигнато съгласие по една от процесните резервации, както и за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в становището.
С оглед чл. 144 ГПК и предвид принципа на равнопоставеност на ответника е
предоставена възможност за становище по направените доказателствени искания, като
същият е подал молба от 20.10.2022 г., с което писмените доказателствени средства са
оспорени – по същество. Поддържа, че не следва да бъде допускано събирането на гласни
доказателствени средства, което обосновава подробно с доводи за недопустимост. Развити са
съображения, че исканото заключение на ССчЕ касаело обстоятелства, които не били
спорни, а част от същите не изисквали специални знания и умения, като се касаело за правен
въпрос, като освен това обостоятелствата били неотносими към предмета на правния спор.
В открито съдебно заседание от 10.11.2022 г., ищецът е заявил, че не поддържа
искането си за допускане на заключението на ССчЕ. Твърди, че поддържа искането за
допускането събирането на гласни доказателствени средства за установяване на
действителната воля на страните, като е обосновал поддробно доказателственото си искане.
1
Изразено е становище, че искането за откриване на производството по реда на чл. 193 ГПК
по отношение потвърждението за цесия било не необходимо, освен това искането, респ.
оспорването било направено извън преклузивния срок. Евентуално иска лицата, чийто
подписи са оспорени да бъдат призовани в о. с. з., за да потвърдят подписите си, респ.
направено е искане за допускане на СПЕ по формилирани задачи в протокола от отркито
съдебно заседание.
В открито съдебно заседание от 10.11.2022 г., ответникът е посочил, че няма други
доказателствени искания, като е заявил, че поддържа изразеното становище от 20.10.2022 г.
и направените в него искания и оспоравния.
Съдът, като взе предвид направените доказателствени искания на ищеца и ответника,
както и становището на страните намира следното:
В действащия ГПК са въведени различни видове процесуални преклузии. Едната от
тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за
попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде
концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели
спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва
да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на
исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след
края на първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен
пълен, правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се
посочени обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и
правилно разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите
на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.
145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. В процесния случай, съдът е обявил
изготвения по делото проект-доклад за окончателен в открито съдебно заседание от
06.12.2021 г.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да приеме представените от
ищеца писмени доказателствени средства – със становището от 03.10.2022 г., които са
процесуално допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.
Досежно направените оспорвания от ответника, че се касаели за частни документи, то
същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, поради което съдът ще ги цени заедно с всички останали доказателствени
средства по делото.
Във връзка с направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК от ответника, съдът
намира, че следва да изясни следните принципни постановки:
Истинността на документа е родово понятие, което обхваща автентичност
(авторството на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното в документа с
действителността) на документа. Производство по чл. 193 ГПК се открива само при
оспорване на истинността на тези документи, които имат доказателствена сила – формална
или материална. Затова то може да има за предмет: 1) автентичността на всички видове
документи, които имат посочен автор (официални и частни, свидетелстващи, диспозитивни
или смесени); и 2) верността на официалните свидетелстващи документи, които имат
обвързваща материална доказателствена сила (по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК) – вж.
Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV г.о. на ВКС.
Според правилото на чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което
2
същият е представен. Това означава, че истинността на документите, представени от ищеца
с исковата молба, може да бъде оспорена от ответника най-късно с отговора по чл. 131 ГПК,
на тези, представени от ответника с последния, могат да бъдат оспорени от ищеца в първото
по делото съдебно заседание, а по отношение на представените в съдебно заседание
документи, оспорването им може да се извърши само до края на това заседание (чл. 193, ал.
1, предл. 2 ГПК), независимо дали противната страна присъства или не. В производството
по търговски спорове оспорването на документ, представен с исковата молба, следва да се
заяви в срока за първоначален отговор, а на представения с първоначалния отговор
документ – с допълнителната искова молба.
С протоколно определение от 03.10.2022 г., съдът е оставил без уважение
доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК и неконкретизираното
оспорване по чл. 193 ГПК. В тази връзка ответникът не е направил своевременно оспорване
на представеното писмено доказателство – потвърждение за цесия, поради което искането се
явява преклудирано. Но дори съда да счетеше, че същото е процесуално допустимо, то
оспорването е самоцелно, вкл. като се вземе предвид представеният частен документ и
останалите оспоравния от страните, както и ангажираните по делото доказателства, поради
което искането е не необходими, поради което следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота трябва да се спомене, че срокът по чл. 193, ал. 1 ГПК може да бъде
продължен на основание правилото на чл. 63 ГПК, ако преди края на заседанието
заинтересованата страна помоли да й се предостави възможност да заяви становище по
истинността на документа в определен срок или в следващото съдебно заседание. Ако
страната твърди, че е пропуснала възможността да оспори документа поради особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК (например заболяване или
злополука, попречили на явяването й в съдебно заседание), може да поиска възстановяване
на срока. Във всички случаи заявяването на искане само по чл. 183 ГПК не води
автоматично до продължаване на срока за оспорване на документа след представяне на
неговия оригинал. В тази насока, именно с оглед принципа на равнопоставеност, съдът е
предоставил възможност на ответника с протоколно определение от 03.10.2022 г. за
изразяване на становище по направеното доказателствено искане за приемане на писмени
доказателствени средства. Това обаче касае единствено становище по искането, а не
възможност или имплицитна възможност да се санира срока за извършването на надлежно
оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане и
един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с това
защо ответното дружество били изразило готовност за плащане, съответно дали
дружеството е признало сумите, респ. дали има постигнато съгласие по една от процесните
резервации, съдът намира, че доказателственото искане е направено своевременно и не
попада в обхвата на чл. 164, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК, тъй като същото касае установяването на
волята между страните. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености. Когато страните спорят за значението на отделни уговорки или
когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните – Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС,
ГК, ІV г.о.; Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ГК, І г.о. ,
Решение № 192/13 от 23.01.2014 г. по т. д. № 542/12 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №
41/30.07.2013 г. по гр. д. № 312/12 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. ). Освен това ограничението не се
прилага и при установяване на преддоговорни или извъндоговорните отношения - Решение
№ 115 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 5922/2007 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В случая обаче,
настоящият съдебен състав намира, че събирането на гласни доказателствени средства за
3
част от обстоятелства е не необходимо, а за друго неотносимо към предмета на правния
спор. Следователно доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение. В тази
насока – доказателственото искане на ответника за допускане на свидетели за същите
обстоятелства (при евентуалност) с оглед принципа на равнопоставеност се явява
безпредметно, поради което и не необходимо, като същото следва да бъде оставено без
уважение. В тази насока и за пълнота трябва да се отбележи, че доказателствените искания в
гражданският процес не могат да бъдат правени под процесуалното условие за наличие на
отрицателна връзка на обусловеност (т. нар. евентуалност). Процесуалните искания –
петитуми (т.е. такива касаещи спора по същество) могат да бъдат под евентуалност, тъй
като с евентуална претенция се защитава едно и също благо на различни основания, които
или по силата на закона или от фактическа страна са несъвместими (не може да се получи
едновременна защита и на двете правни основания), поради което се иска съда да разгледа и
двете, при условие, че не приеме първото – да уважи второто, или ако уважи първото,
второто не се разглежда, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие. Когато
обаче се касае за класически искания на страните, като процесуално действие, не може да се
остави на преценката на съда дали да уважи същото при условие, че уважи друго искане. В
действащия ГПК принципът на служебното начало (арг. чл. 7 ГПК) е ограничен, като съда
има правомощия в ограничени процесуални хипотези да допуска служебно събирането на
доказателствени средства и то само на онези, за които законът предвижда, че може да е
налице служебно произнасяне от съда – заключение на вещо лице, оглед и освидетелстване.
В останалите случай, съдът именно с оглед принципа на равнопоставеност и при доклад с
необходимия минимум – т. 1 и т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК не може да се „подсказва“ на
страните и сам да преодолява доказателствената тежест, т.е. да „помага“ на страните при
изпълнение на задължението им за onus probandi. Тоест, доказателствените искания или се
правят или не, но не могат да бъдат под евентуалност. В този смисъл, обосноваването на
доказателствено искане за допускане на свидетелски показания с принципа на
равнопоставеност е правен non sense. Равнопоставеността изисква съдът да предостави
еднаква възможност на страните да правят искания, да събират доказателства и да
провеждат защитата си, а не равенство на доказателствените средства. Това следва от една
страна от особената процесуална тежест – т. нар. „доказателствена тежест“, а от друга
страна, искането за сходни или идентични доказателствени средства следва да бъде или за
установяване на факти в противен смисъл, за да се проведе макар и непълно, т. нар.
насрещно доказване, което цели да разколебае тезата на насрещата страна или ангажираните
от нея доказателствени средства или изисква да се ангажират доказателствени средства за
проверка и опровергаване на доказателствените средства на насрещната страна, като в тази
насока, в светлината на гласните доказателствени средства, броят на свидетелите – повече от
един за сходни или идентични факти, не въздейства по никакъв начин на съда. В
съвременния граждански процес няма предустановени доказателства или такива с
определена доказателствена стойност, поради което броят на свидетелите е без значение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед становището на ищеца, което е заявено
в откритото съдебно заседание от 10.11.2022 г., не следва да се произнася по
доказателственото му искане за допускането на заключението на ССчЕ, тъй като страната
изрично е заявила, че не поддържа доказателственото си искане. В тази насока трябва да се
спомене, че доказателственото искане на ответника е процесуално допустими, тъй като
същото е във предоставения срок по чл. 144 ГПК и е направено във връзка със сходно
доказателствено искане, което е направено от ищеца в становище, което е ангажирано в
откритото съдебно заседание. Въпреки това, съдът намира, вкл. разпределената
доказателствена тежест, че в едната си искането на ответника е неотносимо към предмета на
правния спор, а в другата си част е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателствени средства към молбата
от о. с. з. от 03.10.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за откриване на производство по
оспорването автентичността на писмените доказателствени средства представени от ищеца с
молбата от 03.10.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца и ответника за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на всяка от страните,
на един свидетел при режим на довеждане и един свидетел при режим на призоваване за
установяване на обстоятелства свързани с това защо ответното дружество били изразило
готовност за плащане, съответно дали дружеството е признало сумите, респ. дали има
постигнато съгласие по една от процесните резервации.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани в молбата от 20.10.2022
г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5