№ 955
гр. Варна, 14.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55263/08.07.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от И. Н. П., с адрес в град Варна, бул. „К.Б. -1“ № 163, чрез процесуалния му
представител адв. Б. Д., срещу решение № ************* г., постановено по гр. д. №
845/2024 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявените от И. Н. П., против
Агенция „П.И.”, чрез Областно пътно управление – Варна, представлявано от Директор на
Областно пътно управление – Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на И. Н.
П., наложено със Заповед № ****************** г. на директора на ОПУ – Варна и за
отмяна на Заповед № ****************** г., издадена от директора на ОПУ - Варна; за
възстановяване на И. Н. П. на длъжността, заемана от него преди уволнението - главен
специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление -
Варна при Агенция „П.И.“; както и за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението, за периода от 08.12.2023 г. до
08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева; както и е осъдил И. Н. П. да заплати на Агенция
„П.И.“, сумата в размер на 2170 лева, представляваща направени по делото пред РС-Варна
съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят И. Н. П., счита първоинстанционното решение за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че посочените в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради
дисциплинарно уволнение, нарушения, не са извършени от него. Твърди, че не е нарушавал
трудовата дисциплина по време на изпълнение на служебните си задължения. На следващо
място твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е наложена
извън предвидените в КТ срокове – два месеца от открИ.е на нарушението и една година от
извършването му. Отделно от това същата е немотивирана и в нея не са конкретно описани
нарушенията, които се твърди да е извършил по време и място, с оглед на което счита, че
1
уволнението му е незаконно.
По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
Агенция „П.И.“, чрез процесуален представител адв. П. Д., с който въззивната жалба се
оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание И. Н. П., чрез процесуалния си представител Б. Д.,
поддържа въззивната жалба.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание Агенция „П.И.“ , чрез процесуалния си представител
адв. П. Д., оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по подадена искова молба от
И. Н. П., с адрес гр. Варна, бул. „К.Б. 1“ №163, ап.1, чрез процесуалния му представител адв.
Б. Д. - П. от АК Варна, срещу Агенция „П.И.”, чрез представител на територията за
административна област - Варна - Областно пътно управление – Варна, представлявана от
Директор на Областно пътно управление – Варна, с която са предявени кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване за
незаконно на уволнението на И. Н. П., наложено със Заповед № ****************** г. на
директора на ОПУ – Варна и за отмяна на Заповед № ****************** г., издадена от
директора на ОПУ - Варна; за възстановяване на И. Н. П. на длъжността, заемана от него
преди уволнението - главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към
Областно пътно управление - Варна при Агенция „П.И.“; както и за осъждане на ответната
страна - Агенция „П.И.“, да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа,
поради уволнението, за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева.
В исковата молба И. П. твърди, че е работил в Агенция „П.И.” на длъжност главен
специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление –
Варна до 08.12.2023 г., като на тази дата му била връчена заповед № ****************** г.,
издадена от директора на ОПУ – Варна, с която било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.188, т. 3, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал.
1, т. 3 и т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В мотивите на
заповедта било посочено, че И. П. осъществил нарушение на трудовата дисциплина и че
извършил следните нарушения: 1. Наличие на преобладаващо несъответствие на
маршрутите, нанесени в пътните книжки на автомобил с peг. № ********** с
действителните маршрути от GPS системата за три отчетни периода (юли, август и
септември 2023 г.), представляващо системно нарушение „вписване на неверни данни в
документ „Пътна книжка“, в противоречие на задълженията, вменени в чл. 17, чл. 18, ал. 2 и
чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и
организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк,
собственост на Агенция „П.И.“; 2. Системно управление на служебен автомобил с peг. №
********** от И. П. в извънработно време, без доказан служебен ангажимент и съответно
разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 2 от
Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция
„П.И.“; 3. Системно управление на служебен автомобил с peг. № ********** от И. П. в
почивни и празнични дни, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от
ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 2 от Вътрешните правила за
реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с
функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; 4. Системно
управление на служебен автомобил с per. № ********** в работни, почивни и празнични
2
дни по маршрути и дестинации, несъответстващи на служебните задължения на служителя
И. П., в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на
служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на
автомобилния парк.
Работодателят вписал в заповедта, че виновното неизпълнение на трудовите
задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което И. П. следва да носи
дисциплинарна отговорност.
И. П. счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения на Вътрешните правила за реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на Агенция „П.И.“ и не е нарушил трудовата дисциплина. Твърди, че той е
ползвал служебния автомобил по предназначение и не се отклонявал от маршрути между
обекти на работодателя и мястото на домуване на МПС, а и нямало задължителни маршрути
за придвижване от една точка до друга, като това се извършвало след преценка за
целесъобразност и икономичност. Била му е възложена поддръжката на обект К.Х., която
осъществявал, както в извън работно време през седмицата, така и в почивни дни. Ищецът
твърди също така, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, защото при издаването й не били спазени изискванията на чл. 195 от
Кодекса на труда, тъй като липсвало посочване кога и при какви обстоятелства са извършени
нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им; не било
посочено с какви действия или бездействия е осъществен съставът на дисциплинарното
нарушение. Заповедта не била мотивирана, тъй като не били изложени конкретни
обстоятелства и факти за извършването на нарушението. И. П. счита също, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата
на чл. 189 от КТ и не се съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Липсвали мотиви в заповедта относно изложените критерии. На
следващо място И. П. счита, че е пропуснат срокът за налагане на дисциплинарно наказание,
който бил не по-късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. В писмото, с което му били поискани обяснения бил цитиран доклад от
06.11.2023 г., от който не било ясно нито в какво се изразява нарушението на трудовата
дисциплина, нито кога са извършени сочените нарушения и кога са установени. Предвид
така изложените в исковата молба обстоятелства И. П. моли съда да постанови решение, с
което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, като отмени заповед №
****************** г., издадена от директора на ответното ОПУ - Варна, представлявано от
директора инж. Я.П.; да го възстанови на длъжността, заемана преди уволнението - главен
специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към Областно пътно управление -
Варна при Агенция „П.И.“; както и да осъди Агенция „П.И.“ да му заплати обезщетение за
оставането му без работа поради уволнението, а именно за периода от 08.12.2023 г. до
08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева.
Претендират се разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба Агенция „П.И.“, чрез процесуалния
си представител заявява, че оспорва исковите претенции и ги счита за неоснователни.
Твърди, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна и при
издаването й е спазена процедурата по чл.193 от КТ. На И. П. било връчено искане за
писмени обяснения на 09.11.2023 г. и той бил запознат с Доклад peг. №
******************* г. от М.М., началник отдел AO, както и с приложените към него пътни
листи и пътни книжа, попълнени от самия него, а също и със справка от GPS система за
периода месец юли - месец септември 2023 г. На 13.11.2023 г. И. П. предоставил писмени
обяснения, които били взети предвид от работодателя при издавеното на заповедта за
уволнение. Не било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, защото
работодателят узнал за извършените от И. П. нарушения от доклада на началника на отдел
3
АО М.М., с peг. № ******************* г. В рамките на двумесечния срок по чл. 194. ал. 1
КТ работодателят връчил на И. П. процесната заповед, а именно на 08.12.2023 г. Не бил
изтекъл и едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като
дисциплинарните нарушения били извършени през месеците юли, август и септември 2023
г. Заповедта е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.195, ал.1 от
КТ. Спазено е изискването за посочване на момента на извършване на нарушенията, тъй
като бил посочен периодът, в който били извършени много на брой дисциплинарни
нарушения. При връчването му на искането за писмени обяснения по чл. 193 КТ и при
запознаване с данните от пътни листи, И. П. заявил, че ги знае и не ги отрича. В обясненията
си И. П. признал извършването на дисциплинарните нарушения, отчел ги като грешки и
гарантирал, че занапред няма да ги допуска повече.
Ответната страна счита, че И. П. е осъществил виновно неизпълнение на трудовите
си задължения, а именно посочените в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение нарушения, свързани с управлението на служебен автомобил. Сочи, че в
посочения в заповедта период И. П. почти ежедневно е посещавал адрес в кв. „К.Г.“ в гр.
Варна, който не бил адрес на домуване на автомобила. Също така в голяма част от
почивните и празнични дни И. П., с ползвания от него служебен автомобил, посещавал
адрес: автомагистрала Х., ж.к. М. 1, гр. Варна, където се помещавала поверената за
поддържане сграда в кантон „К.Х.", без да отразява тези пътувания в пътните книжа, като
тези посещения имали изцяло личен характер. Не бил спазен редът на Вътрешните правила
за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с
функционирането на автомобилния парк, собственост на ответника, които били приети през
2019 г., и с които И. П. бил запознат. Тези правила били действащи до приемането на нови
такива на 26.10.2023 г. И. П. нарушил изискванията на длъжностната му характеристика и
конкретно раздел 5 „Преки задължения", т.15 и раздел 7 „Отговорности, свързани с
организацията на работа, управление на персонала и ресурсите", т. 2, т.8 и т.11.
Счита, че И. П. е извършил дисциплинарно нарушение като е нарушил своите
трудови задължения, както и че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение"
съответства на извършеното нарушение. По същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ оспорва твърдението на И.
П., че е останал без работа през целия твърдян от него период.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото в заверено копие трудов
договор № 2/10.02.2017 г. се установява, че И. Н. П. е сключил трудов договор с
работодателя Агенция „П.И.“, Областно пътно управление – Варна. По силата на сключения
трудов договор И. П. е бил назначен на длъжност главен специалист в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности“, с работно време 8 часа дневно и 40 часа седмично,
като е постъпил на работа на същата дата 10.02.2017 г.
От приложената по делото длъжностната характеристика за заеманата от И. П.
длъжност, става видно, че основната цел на длъжността е да подпомага началника на отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности“ и директора на ОПУ. В точка 7 – 2 от длъжностната
му характеристика е посочено, че носи персонална отговорност при грешка или нарушения,
причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от негова страна в процеса на
обработка на документи. В точка 7-8 от длъжностната характеристика е посочено, че следва
да отговаря за достоверността на изготвените документи.
От приложената по делото заповед на Директора на ОПУ – Варна
№********************* г. става видно, че е било наредено създаване на организация за
удостоверяване спазване на работното време от служителите на Агенция „П.И.“,
регламентирано от 08:00 часа до 17:00 часа, с обедна почивка от 12:00 часа до 13:00 часа.
От заповед РД-11-15 от 06.04.2023 г. на Директора на ОПУ – Варна става видно, че на
4
И. П. е било поверено да управлява, когато служебните ангажименти налагат това,
автомобил марка Д., модел „Д.“, с рег. №***********. Определено е местодомуване на
автомобила в гр. Варна, кв. „В.“, ул. „К.П.“ №15.
От приложените по делото Вътрешни правила за реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на Агенция „П.И.“ става видно, че служебните автомобили в АПИ са
предназначени за изпълнение на служебни задължения и задачи. В чл. 4, ал. 2 от вътрешните
правила е посочено, че в почивните и празничните дни автомобилите могат да бъдат
използвани само след получаване на писмено разрешение от Председателя на УС на АПИ.
Всички служебни автомобили, обслужващи специализираните звена към АПИ, домуват
задължително в определените за това места, съгласно заповед на директора на съответното
звено. В чл. 14 е посочено, че всички лица, които ползват служебен автомобилен транспорт,
са задължени да спазват заявения маршрут и след приключване изпълнението на
служебните задължения да заверят с подписа си пътната книжка на отговорния
правоспособен водач. В чл. 18 е посочено, че отчитането и контролът при всяко използване
на служебните автомобили се извършва с пътна книжка като данните в нея се попълват
четливо с химикал от служителя, който е управлявал автомобила.
В доклад рег. № ****************** г., изготвен от М.М. – началник АО в ОПУ –
Варна, е отразено, че след като е била предоставена информация от GPS системата на
автомобилите на ОПУ – Варна за месеците юли, август и септември 2023 г. и е направен
преглед на изминатите маршрути, пътните книжки и книгата за сигнали за пътната
обстановка в областта, за автомобил марка „Д.“, модел „Д.“ с рег. № **********, с водач И.
П. – главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“, са установени
следните нарушения: мястото на домуване на посочения автомобил, съгласно заповед РД 11-
15/06.04.2023 г. е в град Варна, кв. „В.“, ул. „К.П.“. Разстоянието от административната
сграда на ОПУ – Варна до посочения адрес по средни данни на GPS системата е около 10 км.
През повече от половината работни дни, преди установеното работно време се наблюдава
системен пробег по маршрут от адреса на местодомуване, през жк. „К.Г.“ до
административната сграда на ОПУ – Варна – 25 км. Пробег по обратния маршрут се
извършва след края на работния ден. Посочените преходи не са описвани в пътните книжки
за съответните месеци. На следващо място е констатирано, че масово се използва
автомобилът след работно време и през почивни дни, на територията на град Варна.
Изминатите разстояния не са описани в пътни книжки. Част от преходите през почивните
дни са до кантон „К.Х.“, като същите не са отразени в пътните книжки. Към доклада са
приложени ксерокопия на пътните книжки и извлечение от GPS системата на автомобила.
Действително от извлечение от GPS системата на автомобил марка „Д.“, модел „Д.“ с
рег. № ********* за месеците юли, август и септември 2023 г. се установява, че съшият е
управляван в почивни дни – събота и неделя; празнични дни – шести септември и двадесет и
втори септември, в извънработно време. Маршрутите удостоверени от справка - извлечение
от GPS системата на автомобила за месеците юли, август и септември 2023 г. не съвпадат с
отразеното в пътната книжка на автомобила за същия период.
Въз основа на доклад с рег. № ****************** г., изготвен от Началник отдел
„АО“ директора на ОПУ – Варна – инж. Я.П. с писмо рег. № ****************** г. е
изискал писмени обяснения от И. П., с които същият да отговори на въпросите: защо има
несъответствия между данните попълнени в пътната книжка на служебен автомобил марка
„Д.“, модел „Д.“, с рег. № **********, спрямо справката от GPS системата на автомобила за
периода от месец юли до месец септември 2023 г.; каква е причината автомобилът да се
използва системно след работно време, в почивни и празнични дни, без писмено или
електронно разрешение от Директора на ОПУ-Варна, при липса на сигнали, подадени от
дежурните в ОПУ – Варна; защо маршрутите не са описани в пътната книжка; каква е
причината в по-голямата част от работните дни, преди началото и в края на работния ден,
маршрута от местодомуване на автомобила до работното място да минава през жк. „К.Г.“.
В писмени обяснения с рег. № 66 ВН-706/13.11.2023 г. И. П. е отговорил, че не е
5
запознат със справка от GPS системата на служебния автомобил за периода от месец юли до
месец септември 2023 г.; твърди, че не е използвал автомобила в извънработно време; в
почивните и празничните дни е ходил до кантон „К.Х.“, за да поддържа повереното му
имущество, не е негов пропуска, че не е отразявал посещенията в пътната книжка на
автомобила; причината в началото и в края на деня да посещава жк. „К.Г.“ със служебния
автомобил е личен ангажимент.
След получаването на писмените обяснения и на базата на констатациите си
директорът на ОПУ – Варна е издал заповед № ЧР – ВН-11/08.12.2023 г., с която на
основание чл.192, ал.1 и чл.195, във вр. с чл.190, ал.1, т.3 и 4 от Кодекса на труда, наложил
на И. П. дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.188, т.3 във вр. с чл.187, ал.1, т.8 и
10 и чл.190, ал.1, т.3 и 4 от КТ за следните нарушения: 1. Наличие на преобладаващо
несъответствие на маршрутите, нанесени в пътната книжка на автомобил с peг. №
********** с действителните маршрути от GPS системата за три отчетни периода (юли,
август и септември 2023 г.), представляващо системно нарушение „вписване на неверни
данни в документ „Пътна книжка“, в противоречие на задълженията, вменени в чл. 17, чл.
18, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 и ал.5 от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен
транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния
парк, собственост на Агенция „П.И.“; 2. Системно управление на служебен автомобил с peг.
№ ********** от ищеца в извънработно време, без доказан служебен ангажимент и
съответно разпореждане от ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3
от Вътрешните правила за реда за ползване на служебен транспорт и организация на
дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция
„П.И.“; 3. Системно управление на служебен автомобил с peг. № ********** от ищеца в
почивни и празнични дни, без доказан служебен ангажимент и съответно разпореждане от
ръководител, в нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4, ал. 3 от Вътрешните правила за
реда за ползване на служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с
функционирането на автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; 4. Системно
управление на служебен автомобил с per. № ********** в работни, почивни и празнични
дни по маршрути и дестинации, несъответстващи на служебните задължения на служителя,
в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за реда за ползване на
служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на
автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“; както и прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, поради дисциплинтарно уволнение. Заповедта е връчена лично на
И. П. на 08.12.2023 г. срещу подпис.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция И. П. е дал обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК. Същият заявява, че е получил доклад от извършена проверка, във връзка,
с която е дал писмени обяснения. Твърди, че не е запознат с книжата от GPS системата, за
определената дата. Заявява, че данните от GPS системата ги е видял по-късно при
адвокатката си, но никой не му ги е връчвал.
В качеството на свидетели по делото са разпитани Р.Б.И. и Ч.П.Н., без дела и родство
със страните. Същите заявяват, че познават И. П., тъй като са били колеги. Заявяват, че в
К.Х. се намира кантон, където се помещава канцеларията на районна пътна служба на Варна,
на която И. П. е бил ръководител. Всички служители на Агенция „П.И.“, които са от районна
пътна служба Варна, са посещавали обекта - кантон в К.Х. и са имали задължения за
неговата поддръжка, като се е случвало да го посещават и през почивните дни.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Я.Ю. П.. Същият заявява, че е бил
директор на ОПУ – Варна за времето от 22 август 2023 г. до 02.06.2024 г. Я.П. заявява, че
след като е бил назначен за директор на ОПУ – Варна е посетил кантона на „К.Х.“, като е
констатирал, че там има строеж, за който не е бил уведомен, поради което е инициирал
проверка. Възложил е проверката на началник отдела на АО - М.М., като й е предоставил
разпечатка, от GPS данните на служебния автомобил, който е зачислен за управление на И.
П., тъй като само той е имал достъп до тези данни. Свидетелят заявява, че лично е връчил на
И. П. искането за даване на обяснения във връзка с проверката, като му е предоставил
6
разпечатка от GPS системата за служебния автомобил. Заявява, че служебният автомобил
трябва да се използва само за служебни цели, че за да се ползва в извънработно време трябва
да е с негова заповед или по сигнал на дежурния. При предаването на справките от GPS
системата за служебния автомобил И. П. е заявил, че е запознат и няма да ги взема.
Съгласно утвърдените вътрешни правила за ползване на служебните автомобили, всяко едно
движение на автомобила трябва да бъде описано в пътната книжка, защото при една
проверка могат да бъдат направени съпоставка на пътната книжка с GPS данните. В книгата
при дежурния не са били налични сигнали, които да оправдават посещенията регистрирани
от системата на служебния автомобил, управляван от И. П. за процесния период от месец
юли до месец септември 2023 г.
В качеството на свидетел по делото е разпитана М.Г.М., като същата заявява
обстоятелства идентични с посочените в доклада от извършената от нея проверка. Заявява,
че директорът на ОПУ – Варна я е извикал, с устна заповед е възложил извършването на
проверка, като й е предоставил данни – разпечатка от GPS системата на служебния
автомобил, управляван от И. П., за процесния период от месец юли до месец септември 2023
г., след като е извършила проверка, изразяваща се в съпоставка между данните от GPS
справката за автомобила и отразеното в пътната книжка на автомобила е изготвила доклад,
в който е отразила установените нарушения и несъответствия, който доклад е предала на
директора на ОПУ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието на всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността, настоящият съдебен състав намира следното:
Дисциплинарните наказания са: забележка; предупреждение за уволнение и
уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само
едно дисциплинарно наказание.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника
или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
7
В настоящия случай са извършени четири дисциплинарни нарушения.
Дисциплинарното наказание - уволнение е наложено от директора на Областно пътно
управление – Варна, т. е., от компетентен орган съгласно чл. 192, ал. 1 КТ. Наказанието е
наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ – в двумесечен срок от открИ.е на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Нарушенията са открити на 06.11.2023г.,
когато е изготвен докладът с рег. № ****************** г. от извършената проверка и 2-
месечният срок към 08.12.2023г. не е бил изтекъл и са извършени през месец юли до месец
септември 2023 г. Установено е по делото, че преди да му бъде наложено дисциплинарното
наказание, от И. П. са били изискани писмени обяснения по надлежния ред, като същият е
дал писмени обяснения. Писмените обяснения са поискани именно по повод на
извършените системни нарушения от И. П. за времето от месец юли до месец септември
2023 г., описани в доклада с рег. № ****************** г.
И. П. е депозирал обясненията си в писмен вид на 13.11.2023г., в които, в точка 4
заявява, че личен ангажимент е причината в началото и в края на работния ден да е минавал
със служебния автомобил през жк. „К.Г.“, без да го отразява в пътната книжка на
автомобила; както и в точка 3 заявява, че е негов пропуск, че не е отразявал маршрутите от
посещенията си до сградата находяща се в К.Х..
Заповедта № ЧР – ВН- 11/08.12.2023 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на И. П., поради дисциплинарно уволнение, е подробно мотивирана
съобразно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ - в нея е посочен нарушителят; съдържа описание
на нарушенията, които са извършени многократно в периода от месец юли до месец
септември 2023 г.;
Доводите на И. П., поддържани във въззивната му жалба, че заповедта е незаконна,
тъй като е немотивирана, а също и поради това, че с нея му било наложено наказание за
нарушения на трудовата дисциплина, за които е изтекъл срокът по чл. 194 КТ за
санкционирането им, са неоснователни. От съдържанието на заповедта е видно, че
дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за четири нарушения, като в
обясненията си, дадени по реда на чл. 193 от КТ, И. П. заявява, че в почивните и
празничните дни е ходил до кантон „К.Х.“, за да поддържа повереното му имущество, но е
негов пропуска, че не е отразявал посещенията в пътната книжка на автомобила; причината
в началото и в края на деня да посещава жк. „К.Г.“ със служебния автомобил е негов личен
ангажимент. С тези си изявления той признава извършените от него нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в нарушение на вътрешните правила за реда за ползване на
служебен транспорт и организация на дейностите, свързани с функционирането на
автомобилния парк, собственост на Агенция „П.И.“, а именно чл. 14 от вътрешните правила,
в който е посочено, че всички лица, които ползват служебен автомобилен транспорт, са
задължени да спазват заявения маршрут и след приключване изпълнението на служебните
задължения да заверят с подписа си пътната книжка на отговорния правоспособен водач. В
чл. 18 е посочено, че отчитането и контролът при всяко използване на служебните
автомобили се извършва с пътна книжка като данните в нея се попълват четливо с химикал
от служителя, който е управлявал автомобила.
Съдът приема, че ищецът е осъществил от обективна и субективна страна посочените
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8, и т. 10 КТ –
злоупотреба с доверието на работодателя – а именно поверяване на служебен автомобил за
управление и неизпълнение на задълженията ,свързани с поддръжката му, посочени във
вътрешните правила и неизпълнение на трудови задължения предвидени в правилника за
вътрешен ред.
Не е бил спазен редът на Вътрешните правила за ползване на служебен транспорт и
организация на дейностите, свързани с функционирането на автомобилния парк,
собственост на ответника, които били приети през 2019 г., и с които И. П. бил запознат. Тези
правила са действащи до приемането на нови такива на 26.10.2023 г. И. П. нарушил
изискванията на длъжностната му характеристика и конкретно раздел 5 „Преки
задължения", т.15 – коректно да изготвя документация, съгласно изискванията на
8
нормативната уредба и раздел 7 „Отговорности, свързани с организацията на работа,
управление на персонала и ресурсите", т. 2 – носи персонална отговорност при грешки или
нарушения, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от негова страна в
процеса на обработка на документи, т.8 – отговаря за достоверността на изготвените
документи и т.11 – отговаря за спазването на трудовата и технологична дисциплина, както и
за правилното използване и съхранение на специализираното техническо оборудване и
имущество, поверени му по съответния ред.
Следващият спорен въпрос е свързан със съразмерността на наказанието на
извършеното нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника и служителя. Тежестта на дисциплинарното
наказание се определя с оглед характера на изпълняваната работа, характера на възложените
трудови функции, последиците от допуснатото нарушение, тяхната значимост и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя,
субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение на
трудовите функции. Наред с това при преценката за съразмерност на наложеното наказание
с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства
при които е извършено нарушението, неговата честота, дисциплинарното му минало,
проявената самокритичност, предприетите действия за поправяне на нарушението.
Посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И. П.
нарушения се установяват безспорно от приложените по делото справки от GPS системата
на служебния автомобил, поверен му за ползване и от пътните книжки за автомобила.
И. П. е нарушил виновно своите служебни задължения. Дисциплинарното наказание
– уволнение съответства на тежестта на извършените четири на брой нарушения, които са
извършвани системно за период от месец юли до месец септември 2023 г., посочени в
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради уволнение.
По изложените съображения заповедта № ЧР – ВН-11/08.12.2023 год., с която на И.
П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е законосъобразна. Предявеният иск
за отмяна на уволнението е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И. П. следва да бъде
осъден да заплати на Агенция „П.И.“ направените по делото разноски в размер на 2170 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът счита същото за неоснователно. В случая са
предявени за разглеждане три обективно съединени иска, предвид тяхната фактическа и
правна сложност, адвокатско възнаграждение в размер на 2170 лева е справедливо и
достойно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ************* г., постановено по гр. д. № 845/2024 г.
по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, от И. Н. П. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. „К.Б. 1“
9
№163, ап.1, против АГЕНЦИЯ „П.И.”, чрез представител на територията за
административна област - Варна Областно пътно управление – Варна, представлявана от
Директор на Областно пътно управление – Варна, с искане да се признае за незаконно
уволнението, постановено със Заповед № ****************** г. на директора на ОПУ -
Варна, и да бъде отменена Заповед № ****************** г., издадена от директора на
ОПУ - Варна; да бъде възстановен ищецът на длъжността, заемана от него преди
уволнението - главен специалист в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности“ към
Областно пътно управление - Варна при Агенция „П.И.“; както и да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението,
за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г., в размер на 9 456 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Н. П. , ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, бул. „К.Б. 1“ №163, ап.1, да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, чрез представител на
територията за административна област - Варна Областно пътно управление – Варна,
представлявана от Директор на Областно пътно управление – Варна, направени по делото
разноски в размер на 2170 лв. /две хиляди сто и седемдесет лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок, който започва да тече от 18.09.2024 год., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10