№ 324
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110139779 по
описа за 2021 година
„БНП П.Ф С. А.“ чрез „БНП П.Ф С. А.“, клон България е предявило обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Л. В. му
дължи 4422,74 лева – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
13477688 от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 1286,49 лева – лихва за забава за периода 20.12.2017 г. –
15.12.2020 г.
Ищецът твърди, че с ответницата на 15.06.2016 г. сключили договор за потребителски
кредит № PLUS-13477688, по силата на който същият отпуснал паричен кредит за
потребителски нужди в размер на 5000 лева, който ответницата следвало да погасява на 60
равни месечни вноски – всяка по 186,51 лева. Твърди, че на 20.11.2017 г. ответницата
преустановила плащането на вноските по кредита, като към тази дата били погасени 16
вноски. На основание чл. 5 от договора остатъкът от кредита станал предсрочно изискуем
на 20.12.2017 г. с просрочието на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората пропусната вноска. До ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение
на адреса по договора, съдържащо изявление на кредитора, че обявява остатъка от кредита
за предсрочно изискуем и покана до длъжника да погаси. Плащане не последвало.
В подаден отговор на исковата молба ответникът чрез особения си представител
заявява, че оспорва и възразява срещу така предявените искове. Счита ги за неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на процесните вземания по Договор за потребителски кредит от
15.06.2016 г.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни
отношения между страните по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на
заемополучателя процесната сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок,
уведомяването на ответницата за обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък
от заема, както и изпадането на ответницата в забава и размера на мораторната лихва.
Установява се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-13477688 от 15.06.2016 г., по силата на който „БНП П.Ф“ ЕАД е предоставило на С.
Л. В. кредит за потребителски цели в размер на 5000 лева срещу задължението на
ответницата да върне кредита заедно с договорена възнаградителна лихва в размер на 37,50
% и ГПР в размер на 47,55 % на 60 погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца с
краен срок на договора 20.06.2021 г.
В исковата молба се сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.12.2017 г.,
като до ответника била изпратена покана за доброволно плащане. Съдът констатира, че по
делото не се намират доказателства ответницата да е получавала уведомление, че ищецът
обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което и следва да се приеме, че
предсрочната изискуемост не е била валидно обявена. Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът
констатира, че срокът на договора е изтекъл по време на производството, на 20.06.2021 г.,
което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ответницата чрез особения си представител не оспорва настъпването на
предсрочната изискуемост, усвояването на кредита и неговия размер, така както е посочен в
погасителния план по договора, като единствено навежда възражение за погасяване на
претендираната сума по давност.
Според чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за всяко
вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. От тази дата според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започват да текат и давностните срокове за
погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния
2
давностен срок по чл. 110 ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от
предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в” ЗЗД се погасяват договорни и закъснителни лихви (решение № 2648/1978 г. на
ВС). Предвид обстоятелството, че вземането по делото произтича от договор за кредит, е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратката 3-годишна давност за лихвите (решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, решение
№ 161/08.02.2016 г. гр. д. № 1153/2014 г. на ВКС).
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
05.01.2021 г., което означава, че по давност биха били погасени вземанията, станали
изискуеми преди 05.01.2016 г. Процесният договор, въз основа на който се претендират
незаплатени суми, е сключен на 15.06.2016 г., поради което и вземанията за незаплатената
главница не са погасени по давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че в тежест на ответницата е възникнало
задължение за връщане на заетата сума, поради което и предявеният иск с правно основание
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК следва да бъде изцяло уважен. Ответницата не доказа
погасяване на процесния дълг, съставляващ неплатените погасителни вноски.
Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съдът намира, че
давността за претендираната мораторна лихва е изтекла за част от претендирания период,
доколкото по давност биха били погасени вземанията за мораторни лихви, станали
изискуеми преди 05.01.2018 г., а именно за периода 20.12.2017 г. - 04.01.2018 г. Поради
изложеното съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера от
1259,88 лева, определен на основание чл. 162 ГПК и за периода 05.01.2018 г. – 15.12.2020 г.
При този изход от спора разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от предявените искове
в размер на 775,92 лева, като е сторил следните разноски: 379,56 лева за държавни такси за
исковото и заповедното производства, 350 лева – депозит за особен представител и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответницата е била
представлявана от особен представител в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „БНП П.Ф С.А. П.“ чрез „БНП
П.Ф С.А.“, клон България, ЕИК *********, срещу С. Л. В., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове, че С. Л. В. дължи на „БНП П.Ф С.А. П.“ чрез „БНП П.Ф С.А.“, клон
3
България на основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
4422,74 лева – незаплатена главница по договор за потребителски заем № PLUS-13477688 от
15.06.2016 г. и 1259,88 лева – лихва за забава за периода 05.01.2018 г. – 15.12.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 405/2021 г. по описа на СРС, 82
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 1259,88 лева до пълния
претендиран размер от 1286,49 лева и за периода 20.12.2017 г. - 04.01.2018 г. като погасен
по давност.
ОСЪЖДА С. Л. В., ЕГН **********, да заплати „БНП П.Ф С.А. П.“ чрез „БНП П.Ф
С.А.“, клон България, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 775,92 лева –
разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4