Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 27.11.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на петнадесети ноември , две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря …..…Р. Димитрова ………и в присъствието на прокурора……………………….……………като
разгледа докладваното от съдия Н. Попова ……………….…гражданско дело № 30 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 ЗС.
В подадената
искова молба от Б.С.И., с ЕГН:**********,*** срещу З.А.З. ЕГН **********,*** се излагат
обстоятелства,че ищецът бил собственик
на УПИ V -
305, в квартал 39 по плана на с. Огняново, община- Пазарджик
област- Пазарджик, урегулиран с площ от 1300 кв.м., ведно с построената в парцела масивна
жилищна сграда с площ от 110 кв.м., за които притежавал нотариален
акт № 194, том I, дело № 404/92 г. по описа на PC- Пазарджик и нотариален акт №
143, том IX, н.д. № 46-46/1998 г., с вх.рег.№ 136/14.12.1998 г. по описа на
Службата по вписвания гр. Пазарджик. Ответницата
била собственик по наследство от баща си А. З. Д., ЕГН: ********** на
съседния недвижим имот означен като УПИ IV -306 в кв. 39 по плана на с.
Огняново, община- Пазарджик, област- Пазарджик.
Твърди се, че на място в имота на ищеца имало построена стара ограда,
състояща се от телена мрежа на колове, която не съвпадала с регулационната
линия между двата имота по сега
действащия регулационен план на с. Огняново, община- Пазарджик одобрен със
заповед № 5079 от 14.09.1967 г., като по този начин имало навлизане в имота
на ищеца с 87 кв.м., които се владеели
от ответницата.Твърди се, че ищецът многократно е искал от ответницата да
изместят оградата на регулационната линия между двата имота, на която да се
построи нова ограда, но ответницата категорично отказвала да се измести
оградата, продължавайки да владее тази част от имота му и отказвайки по този
начин да му предаде владението и собствеността върху тези 87 кв.м.
Във връзка с
изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответницата З.А.Д.
***, че ищецът Б.С.И., ЕГН:**********
***- Пазарджик, област- Пазарджик е собственик на част от УПИ V - 305 в кв. 39
по плана на с. Огняново, Общинна- Пазарджик, област- Пазарджик с площ от 87 кв.м., която се намира между регулационната линия, представляваща
граница между УПИ V-305 и УПИ IV-306 в кв. 39 по действащия регулационен план
на с. Огняново утвърден със заповед № 5079 от 14.09.1967 г. и съществуващата на
място между двата поземлени имота стара ограда, както и да бъде осъдена ответницата
З.А.Д. ***
да предаде на Б.С. Н., ЕГН: **********
***- Пазарджик, област- Пазарджик владението на част от УПИ V - 305 в кв. 29 по
действащия регулационен план на с. Огняново, община- Пазарджик утвърден със
Заповед № 5079 от 14.09.1967 г. с ПЛОЩ от 87 кв.м., която се намирала между
регулационната линия, представляваща граница между УПИ V-305 и УПИ IV-306 в кв.
39 по плана на с. Огняново и съществуващата на място между двата поземлени
имота стара ограда.
На основание
чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение
на размера на исковата претенция по ревандикациония иск , чрез неговото
намаление, след което същият се поддържа до размера посочен в заключението на
допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза , а именно до размера на 86,83 лв.
В
едномесечният срок по чл. 131 ГПК ответницата
З.А.З. е депозирала писмен отговор, в
който се поддържа , че предявеният иск е
неоснователен. Излага обстоятелства , част от които са неотносими към
правния спор. Посочва , че процесните имоти били спорни - V-305 и ІV-306 били собственост на нейната
майка М. З. Д. и на баща й Ат.З. Д., като те прехвърлили имота на нейния син Атанас И. Ангелов, роден на *** г.
Представила е писмени доказателства.
Съдът след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно представените по делото : нотариален акт от
18.02.1992 г. под № 194, том І ,
нот.дело № 404/92 г. по описа на нотариус при РС Пазарджик ищецът Б.С.И. се
легитимира като собственик – на основание договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане върху следния недвижим имот – 2/3 идеални части от дворно място съставляващо
парцел V-305 в кв. 39 по плана на с.
Огняново, целия с площ от 1000,00 кв.м. , ведно с построената в имота жилищна сграда от 110 кв.м.
С представения по делото договор за покупко- продажба на
недвижим имот материализиран в нот. акт от 14.12.1998 г. под №
88, том ІІ , рег. № 4760, нот. дело № № 376 на нотариус В.Гагова , ищецът Б.С.И. е закупил от Атанас Запринов Делиниколов следния недвижим имот – 1/3 ид.ч. от дворно
място съставляващо парцел V-305 в кв. 39
по плана на с. Огняново, целия с площ от 1300,00 кв.м. , плюс 150 кв.м.
тупик за изход на парцела , при съседи
на парцела Б.С.И., Атанас Запринов Делиниколов , Н.П. Г. и улица.
По делото не са събрани данни относно наличието на СИО
върху възмездно придобития от ищеца недвижим имот, но евентуалното неучастие на
съпруга , не е условие за допустимост на иска , тъй като при предявен от или
срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти , придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими , но не са задължителни
другари. / ТР 3/2016 г. от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/ 2016 г. на ОСГК на
ВКС и в тази връзка т.6 от ТР № 1 / 2013
г. / 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.17 от ТР № 1 от
04.01.2001 г. по т.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС /.
От представените
от ответната страна писмени доказателства относими към спора са няколко писмени
доказателства и на първо място удостоверение за наследници № 000262/ 20.09.2007
г. / и актуалното към момента № 6412/22.02.2017 г. / , според които ответницата
З.А.З. е единствения законен наследник на А. З. Д. б.ж. на с. Огняново, общ. Пазарджик , починал
на 06.10.2000 г. Освен това
доказателствено значение относимо към обстоятелства включени в предмета на
настоящия правен спор има и нотариален акт от 01.11.1980 г. под № 26, том І ,
нот.дело № 54/1980 г. за признаване на собственост по обстоятелствена проверка
, с който наследодателят на ответницата А. З.Д.
е признат за собственик на следния недвижим имот : Дворно място от 1488
кв.м. , за което по плана на с. Огняново е отреден парцел ІV-306 в кв. 39 , ведно с къща от 120,00 кв.м. на един
етаж.
По делото са събрани и гласни доказателства , като според
показанията на свидетелката Н. П. Г. между имота на ищците и на ответницата
била поставена ограда , но страните спорели за част от имота , който навремето
не бил премерен точно от техничката на селото при продажбата на имота на
ищците. Свидетелката установява още , че това спорното място се ползва от ответницата ,
която го била засадила с лози.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
допусната съдебно- техническа експертиза,
като от приетото основно и допълнително заключение на експерта Г. се
установява, че при измерване на място на границите на процесните имоти – УПИ
V-305 от 1318,17 кв.м. / урегулиран
от 1405, кв.м. / и УПИ ІV-306 от 1036,83
кв.м. / урегулиран от 950,00 кв.м./ и съпоставяне на данните по плана е налице несъответствие на местоположението
на изградената междусъседска ограда с
тази предвидена в действащия план по следния начин : Оградата отстои на югоизток на 3,40 м.л.
посока юг и от югозапад на 2,70 м.л.
посока юг от представената в плана граница в имота на ищеца. Вещото лице е
установило навлизане с 86,83 кв.м. , което определя по-голяма площ за имота на
ответницата. Вещото лице е защриховало описаната по-горе част от имота на
изготвената от него скица , приложена към заключението. Според допълнителното
заключение на експерта , по обезсиления план на селото одобрен със заповед №
2593/1927 г. за имот № 158 са били отредени следните парцели : Парцел ІV -158 в
кв. 30 , застроен със сгради от
основното и допълващо застрояване и Парцел ІІІ-158 в кв. 30 незастроен. По
действащия ПУП на с. Огняново, одобрен със Заповед № 5079/ 14.09.1967 г. , имот
пл. № 305 е записан на Б. Ст.И. с отреден Парцел V-305 в кв. 39 , а имот пл. №
306 е записан на наследници на А. Запр. Д.с отреден парцел ІV -306 в кв. 39 .
Трансформирани двата имота върху обезсиления план на с. Огняново от 1927 г.
попадат в източната половина на Парцел ІV -158 в кв.39 , като границата между
тях съвпада със съществуващата и
отразена в обезсиления план ограда.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, съдът формулира следните
изводи от правна
страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим за
разглеждане по същество , според
наведени в исковата молба твърдения и изложения петитум.За да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл.
108 ЗС е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки , а
именно : право на собственост в патримониума на ищеца спрямо процесния имот ,
упражнявана фактическа власт от страна на ответницата и липса на противопоставими права , въз
основа на които да владее същия.
Така съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС , ищцовата страна следва да
установи и докаже при условията на пълно
главно доказване твърденият факт , че е
носител на вещтото право на собственост върху процесната реално определена част
от УПИ V-305 в кв.39 по плана на с. Огняново с посочената и претендирана след изменението площ от 86,83
кв.м. – заключена между действителната граница между двата съседни имота УПИ
V-305 в кв.39 и УПИ ІV-306 и реално поставената
на място ограда.
В настоящия случай безспорно е установено правото на собственост на ищеца
върху УПИ V-305 в кв.39, както и правото на собственост на ответницата върху
УПИ ІV-306 в кв. 39 по плана на с.
Огняново, общ. Пазарджик. Не се спори между страните , а и от събраните по
делото гласни доказателства се установява , че ответницата владее процесната
реална част от 86,83 кв.м. Ответницата не въвежда конкретно основание за това
свое владение , освен общото възражение по иска , че тази част от имота е била
собственост на нейните родители. Това възражение обаче изцяло се опровергава от
събраните в настоящото производство писмени доказателства и основното и
допълнително заключение на вещото лице Г.. Съдът изцяло кредитира тези
заключения , от които по несъмнен начин се установява, че е
налице несъответствие на местоположението на изградената междусъседска
ограда с тази предвидена в действащия
план , като по този начин се установява навлизане с 86,83 кв.м. в имота на ищеца ,
което определя по-голяма площ за имота на ответницата. Видно от скицата приложена към основното заключение
, вещото лице е повдигнало в червен цвят
местонахождението на процесната реална част от имота. От съпоставката на двете
скици / към основното и допълнителното заключение / ясно се вижда , че съществуващата на място ограда съвпада с
границата на Парцел ІV -158 в кв. 30 по обезсиления план на с. Огняново от 1927 г. По сега действащия
план на селото от 1967 г. , тази ограда вече не съвпада с имотна граница , а
отграничава площта на неоснователно установената от страна на ответницата
фактическа власт върху реална част от имота на ищеца. Вещото лице уточнява в
съдебно заседание , че по сегашния план регулацията е приложена на място и имотите се ползват по предназначение. В
тежест на ответницата бе да установи ,
че владее тази част от имота на противопоставимо правно основание , което в конкретния случай не се установи ,
поради което съдът приема , че искът с правно основание чл. 108 от ЗС
е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно ТР№ 4 / 2014 г. от
14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС , по –точно т.2А – съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС , следва да се произнесе с
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост
към патримониума на ищеца.
С оглед на изхода от спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК съдът следва да
уважи направеното от защитата на ищцовата страна искане за присъждане
на разноски, които съгласно данните по делото и представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата в размер на 750,00 лв. ,включващи внесена държавна такса
в размер на 50,00 лв., депозит за вещо лице в размер на 100,00 лв. и
възнаграждение на адвокат в размер на 600,00 лв.
По
изложените съображения Пазарджишкия районен съд:
Р Е Ш И
:
По иска предявен от Б.С.И.,
с ЕГН:**********,*** срещу З.А.З. ЕГН **********,***
с правно основание чл. 108 ЗС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че Б.С.И., с
ЕГН:**********,*** е собственик на
реална част с площ от 86,83 кв.м. представляваща част от УПИ V-305 в кв. 39 по
действащия план на с. Огняново от 1967 г. отразена като защрихована в червено
част от имота на скицата приложена към основното заключение на съдебно-техническата експертиза ,
която е неразделна част от настоящото
решение и ОСЪЖДА З.А.З. ЕГН **********,***
да предаде на Б.С.И., с ЕГН:**********,*** владението върху тази процесна
реална част от описания недвижим имот.
ОСЪЖДА З.А.З. ЕГН **********,*** да заплати на
Б.С.И., с ЕГН:**********,*** сторените по делото разноски в размер на
750,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: