Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Галина Георгиева
и прокурора С. Загоров,
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 1883/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна, педставлявана
от И.П.- кмет на общината, чрез юрисконсулт Д.С., против решение № 260702 от
29.06.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 723/2021 г., 37-ми състав, по описа
на ВРС, с което е отменено
наказателно постановление № СК–739-ВЛ от 01.02.2021 год. на Зам. Кмет на Община
- Варна, с което на С.Й.С. на основание
чл.239 ал.1 т.6, вр. чл. 223 ал.1 т.11 и чл.232, ал.8 от ЗУТ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. С решението
Община Варна е осъдена да заплати на С.
сумата от 450 лв., сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно,
постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че
правилно ВРС е преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 163 ал.2 т.1 от ЗУТ
и е осъществен състава на чл. 237 ал.1 т.10 от ЗУТ, но неправилно е преценил,
че НП е издадено в нарушение на материалния закон. Описанието на нарушението е
достатъчно конкретизирано и индивидуализирано, чрез фактическото и правно
описание. При извършена проверка е констатирано, че С.С. във функциите си на
управител на "Строител СВ" ООД - изпълнител на строеж "Център за
грижи за лица с различни форми на деменция с капацитет 15 места", находящ
се в кв. 12, по плана на ж.к. "Вл. Варненчик" е допуснал при изпълнението на външно
канализационно отклонение за обекта и извършеното разкопаване на пътната
настилка на бул. "Константин и Фружин" , изкопът да не е обезопасен,
липсва вертикална и хоризонтална
сигнализация. Изкопът е с приблизителни размери 4 м./1 м. и засипан с натрошена
каменна настилка, която паради недостатъчното си уплътнение е хлътнала в
дълбочина 0.3 м. Местоположението и състоянието на разкопания участък създават
непосредствена опасност от възникване на ПТП и инциденти, застрашаващи живота и
здравето на хората. Съгласно ЗУТ строителя носи отговорност за изпълнението на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.
169 ал.1 и ал.3 от ЗУТ, както и
правилата за изпълнение на строителни и монтажни работи и на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. С НП на
управителя на дружеството е наложена глоба, в случая юридическото лице не може
да е адресат на административно наказание "глоба". Юридическото лице
не може да има виновно поведение, нито да носи лична отговорност.
Административните нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, за тях отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили
или допуснали да бъдат извършени. В компетентността на АНО е да прецени коя
отговорност да ангажира на дружеството или на виновното длъжностно лице. По силата на чл. 163 ал.2 от ЗУТ отговорност
за изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на строителните книжа
носи строителя. Съгласно чл. 163 ал.1 от ЗУТ, е физическо или юридическо лице,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителните книжа. В случая строител се явява
дружеството "Строител СВ" ООД, което е приело да изпълни процесния
строеж по силата на договор. Нормата на чл. 232 ал.8 от ЗУТ предвижда наказание
глоба на строител, който не изпълни задълженията си по чл. 163 ал.2 от ЗУТ.
Правилно е установено неизпълнение на административно задължение, от страна на
строителя. За допуснатото неизпълнение правилно е ангажирана отговорността на
управителя на дружеството. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 232 ал.8 от ЗУТ не предвижда възможност за налагане на имуществена санкция, т.е. липсва
възможност за санкциониране на дружеството - строител. Очевидно волята на
законодателя е била да се ангажира отговорността на съответното физическо лице
- ръководител, което е наредило или допуснало извършване на нарушението. По изложените доводи моли да се отмени
решението и да се потвърди издаденото НП. По отношение присъдените разноски,
счита, адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния размер от 300 лв. За с.з.
касаторът не изпраща представител.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В депозиран писмен отговор поддържа, че
същата е неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно. Счита,
че правилно ВРС е преценил, че НП е издадено от некомпетентен орган, както и че
С.С. няма качеството "строител", поради което не може да бъде ангажирана
отговорността му за нарушение на чл. 163 ал.2 от ЗУТ, отделно от това АУАН е
съставен на дружеството, а не на физическото лице С.. Правилно въззивния съд е
преценил, че НП е издадено при допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Неправилно АНО се позовава на нормата на чл. 24 ал.2 от ЗАНН, тази норма е обща спрямо специалните норми на ЗУТ, освен това в
производството не са събирани доказателства за наличие на противоправни
действия на С.. Счита, че възражението за прекомерност на присъдените разноски
е неоснователно, делото е с фактическа и правна сложност, предвид спецификата
на сроителното законодателство. В с.з.
адв. С. оспорва жалбата, сочи, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна, поддържа, че
въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалба на С.Й.С.
против наказателно постановление № СК–739-ВЛ от 01.02.2021
год. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на основание чл.239 ал.1 т.6, вр.
чл. 223 ал.1 т.11 и чл.232, ал.8 от ЗУТ му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
Въззивния
съд е приел за установено следната фактическа обстановка: на 14.01.2021 год. в
гр. Варна – инспектори „Контрол по строителството“ в Район „Владислав Варненчик“ извършили проверка на „Строител СВ“ ООД. В хода на проверката е установено,
че С. във функциите си на управител на „Строител СВ“ ООД, строител на строеж:
„Център за грижи за лица с различни форми на деменция с капацитет 15 места“,
находящ се в УПИ ІІІ-724-„За център за
настаняване от семеен тип“, с идентификатор 10135.4505.724, кв.12 по плана на
ж.к. „Владислав Варненчик“ гр. Варна, е
допуснал при изпълнение на външно канализационно отклонение за обекта и
извършено разкопаване на пътната настилка на бул.“Константин и Фружин“ /срещу
началото на „обръщача“ на линиите за градски транспорт, изкопът да не е
обезопасен, липсва вертикална и
хоризонтална сигнализация. Изкопът е с приблизителни размери 4.00 м./1.00 м. и
е засипан с натрошена каменна настилка, която поради недостатъчното си
уплътнение е хлътнала на дълбочина – 0.3 м. Местоположението и състоянието на
разкопания участък създават непосредствена опасност от възникване на пътно
транспортни произшествия и инциденти, застрашаващи живота и здравето на хората.
Било установено, че съгласно РС _ 131/2015 г. на "Строител СВ" ООД е разрешено извършването на строеж, бил
ставен и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво. При тези
установявания проверяващите приели, че С. в качеството си на длъжностно лице –
управител на „Строител СВ“ ООД, като строител на строеж „Център за грижи за
лица с различни форми на деменция с капацитет 15 места“, нарушил разпоредбата
на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ и на 15.01.2021 год. Бил съставен АУАН № 1/15.01.20121 г. срещу
"Строител СВ" ООД. На
01.02.2021 год., въз основа на акта, Зам. кмет на Община - Варна НП,
като приел, че С.С. е нарушил разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ и е
осъществил състава на чл. 232, ал.8 от ЗУТ и му наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 1
000 лв.
Сезираният със спора съд в мотивите си е приел, че АУАН е издаден
от от материално и териториално компетентен за това орган, но НП е издадено от
некомпетентен орган, тъй като правомощията на кмета на общината са лимитативно
изброени в разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ЗУТ, и издаването на НП за нарушения
по чл. 163 ал.2 т.1-5 от ЗУТ не е сред тях. Отделно от това е приел, че нормата
на чл. 238 ал8. от ЗУТ предвижда санкция
за строител, а наказаното лице няма това качество. По изложените доводи е
отменил НП и е присъдил сторените от наказаното лице разноски, като е преценил,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като
не са налице посочените от касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези
от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
съобразно препращащата норма на чл. 63 от ЗАНН/.
При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното
НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно
е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства.
По приложението на
материалния закон, съдът прецени следното: отговорността на С. е ангажирана за
извършено нарушение на нормата на чл.
163, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съгласно посочената
разпоредба строителят носи отговорност за изпълнението на строежи,
съответстващи на направената регистрация по чл.3, ал.2 от ЗКС за съответната
група и категория строежи в случаите, когато тя е задължителна. Чл. 232, ал.8 от ЗУТ
предвижда „глоба“ за строител, който не изпълни задължение по чл. 163, ал.2 от ЗУТ. Съгласно ЗУТ задължението, което не е изпълнено е вменено на строителя.
Нормата на чл. 163, ал.1 от ЗУТ, сочи,
че строител е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически
лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че
строител е ООД "Строител СВ", а не физическото лице С.С.. В тази
връзка законодателя е предвидил налагане
на санкции по административен ред за такива нарушения съответно по чл. 232 ал.8
от ЗУТ за физическите лица и по чл. 237 ал.1 т.15 от ЗУТ за юридическите лица.
Съгласно чл. 46 ал.1 от
ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. В
случая приложимите законови разпоредби не съдържат неяснота, поради което, не
се налага да бъдат тълкувани. Категорично по делото е установено, че строител е
ООД "Строител СВ", а не С.С., в случая специалния закон има
санкционна норма за ангажиране отговорността на дружеството.
Настоящия съдебен състав
не споделя доводите на касатора, че в случая е приложима нормата на чл. 24 ал.2
от ЗАНН. Съгласно сочения текст
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени. Съгласно чл. 10 от ЗАНН при административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ. Съгласно принципите заложени в двата текста се налага извода,
че допустителството се наказва само в предвидените от закона случаи, какъвто
настоящия случай не е.
Отделно от това касационния
състав констатира, че АУАН е съставен срещу юридическото лице, а в последствие
с НП е ангажирана отговорността на физическото лице С.. Налице е съществено
процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното
производство, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Настоящия съдебен състав
споделя доводите на ВРС, че присъденото адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, предвид спецификата на делото.
Видно от гореизложеното
обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което
обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на спора
и своевременно направеното искане за разноски от ответника по касация на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди в полза на С. сумата от 450 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260702 от 29.06.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 723/2021
г., 37-ми състав, по описа на ВРС,
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.Й.С., с ЕГН **********,*** сумата в размер на
450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: