РЕШЕНИЕ
№ 3418
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110115217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу Н. И. А.,
ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ...,
ап. ..., искове както следва:
- предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците, в качеството им на солидарни длъжници по Договор за потребителски кредит
№ 30041138089 от 06.12.2019 г., дължат на ищеца сумите, както следва: 4243,97 лева –
главница; 2183,38 лева – договорно възнаграждение за периода от 05.03.2021 г. до
03.03.2022 г.; 46,27 лева - обезщетение за забава върху главницата и договорното
възнаграждение, начислено за периода 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху вземанията за главница и договорно възнаграждение, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10034/2022 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав;
- осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумите както следва: 1124,97 лева – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“, и 1799,97 лева - възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“, по Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху възнагражденията за допълнителни услуги, считано от датата на
1
подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 180,33 лева, представляваща лихва за забава върху
възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски
кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., включваща 78,96 лева – лихва за забава, начислена
за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г., и 101,37 лева – лихва за забава, начислена за
периода от 03.03.2022 г. до 28.07.2022 г.
Твърди се в исковата и уточняващата я молба, че на 06.12.2019 г. между ищеца и
ответниците – като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски кредит №
30041138089, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 5000 лева, като
сумата от 2960,68 лева е преведена по банкова сметка на Н. А. на 06.12.2019 г., а със сумата
от 2039,32 лева е рефинансирано друго нейно задължение към „П. К. Б.“ ЕООД. От своя
страна солидарните длъжници поемат задължение по договора, като го сключват за срок от
36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 350,48 лева, от които 108,34
лева – вноска за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, и падежна дата всяко 5-
то число от месеца. Към ДПК № 30041138089 са сключени три анекса от дати 14.04.2020 г.,
29.05.2020 г. и 29.09.2020 г. за отлагане на общо 6 погасителни вноски, като е договорено
същите да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Сочи се, че закупуването на допълнителни услуги и включването на същите в
Договора за кредит е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Със
закупуването на допълнителните услуги на длъжника е предоставена възможност за
приоритетно разглеждане за отпускане на поискания кредит, от която в случая ответницата
се е възползвала; за отлагане плащането на определен брой вноски – като с горните анекси
за отлагане на вноски ответницата се е възползвала от тази услуга; за намаляване размера на
определен брой вноски и смяна на падежната дата на вноските, като въпреки
предоставената възможност, ответницата не се е възползвала от тях.
Тъй като солидарните длъжници не са изпълнили поетите задължения и са направили
само осем пълни погасителни вноски, е обявена предсрочна изискуемост на 03.03.2022 г.,
на основание т. 12.3 от Общите условия. За същото на ответниците е изпратено
уведомително писмо с обратна разписка, от която е видно, че изпратените книжа са остани
непотърсени.
Поради наличие на незаплатени суми по кредитното правоотношение, ищцовото
дружеството е депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10034 по описа за 2022 г. на ВРС, 52-ри състав, срещу
която длъжниците са подали възражение. Поради последното за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената
заповед за изпълнение за незаплатена главница, договорно възнаграждение и лихва за забава
върху тях за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г., както и за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумите за възнаграждение за закупените допълнителни услуги и
2
обезщетение за забава върху него. Заявява още, че след подаване на заявлението има
направено доброволно плащане по кредита в общ размер на 350 лева, с което дружеството
приема за изцяло погасена законната лихва, начислена върху главницата и договорното
възнаграждение от датата на предсрочната изискуемост – 03.03.2022 г., до датата на
входиране на заявлението в съда – 28.07.2022 г., както и част от лихвата за забава върху
същите за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г. – в размер на 127,25 лева.
Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. А. не депозира отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Б. А. не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „П. К. Б.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. №
72864/03.10.2023 г. процесуалният му представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Н. И. А. не се явява лично, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът А. Б. А. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № 29479/16.08.2022 г. по ч. гр. д. № 10034/2022 г. по описа на РС –
Варна, 52-ри състав, съдът е постановил да се издаде Заповед № 5393/16.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът е разпоредил солидарните
длъжници Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, да заплатят на кредитора
„П. К. Б.“ ЕООД следните суми: сумата от 4243,97 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г, сумата от
2183,38 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от
05.03.2021 г. до 03.03.2022 г.; сумата от 222,75 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата и договорното възнаграждение, начислена за периода от 03.03.2022 г. до
28.07.2022 г., 173,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата и договорното
възнаграждение, начислено за периода 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху вземанията за главница и договорно възнаграждение, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 260,17 лева за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. С Разпореждането заявлението на „П. К.
Б.“ ЕООД с вх. № 52144/29.07.2022 г. е отхвърлено за следните суми: сумата от 1124,92 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за
потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., сумата от 1799,97 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва върху възнагражденията за допълнителни услуги, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задълженията, сумата от 78,96 лева, представляваща лихва за забава върху
възнагражденията за допълнителните услуги за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г.,
сумата от 101,37 лева, представляваща лихва за забава върху допълнителните услуги,
начислена за периода от 03.03.2022 г. до 28.07.2022 г.
Срещу издадената заповед длъжниците Н. И. А. и А. Б. А. са депозирал възражения с
вх. №№ 70171/13.10.2022 г. и 70173/13.10.2022, в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок са депозирани исковете по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцовото
3
дружество.
Видно от Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., същият е
сключен между „П. К. Б.” ЕООД - кредитор, от една страна, и Н. И. А. - клиент, и А. Б. А. -
солидарен длъжник, от друга страна, за предоставяне на сумата от 5000 лева при следните
условия за връщане: срок на кредита - 36 месеца, размер на месечната погасителна вноска –
242,14 лева, ГПР - 49,16 %, годишен лихвен процент – 41 %, лихвен % на ден - 0,11,
дължима сума по кредита – 8716,83 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ - 1500 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 2400 лева,
размер на вноската за допълнителни услуги – 108,34 лева, общо задължение – 12 616,83
лева, общ размер на вноска – 350,48 лева, дата на погасяване - 5-и ден от месеца. Отразено е,
че сумата от 2039,32 лева е за рефинансиране.
Видно от Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 30041138089, в
същия са посочени датите на дължимите вноски, размерът на главницата и лихвата по
всяка вноска, размерът на вноската по кредита, размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги, общият размер на месечната погасителна вноска. Крайният срок за
погасяване на кредита е 05.12.2022 г.
Съгласно чл. 15 на Общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит, клиентите/солидарните длъжници могат да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една или повече такива. Всеки клиент, закупил
допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на потребителски кредит преди клиентите без закупена такава услуга, като след
одобрение отпуснатата сума се изплаща до 24 часа след подписване на договор за
потребителски кредит. За фактическото използване на допълнителната услуга „Флекси“
трябва да са налице съответни специфични условия, описани в чл. 15.2.1 - относно
отлагането на погасителни вноски, и чл. 15.2.2 - относно намаляването на погасителните
вноски. С чл. 15.2.1.1 и чл. 15.2.2 е уговорено, че за използване на съответната услуга
клиентът трябва да подаде до кредитора заявление, заедно със съответните документи,
удостоверяващи наличието на задължителните специфични условия, не по-късно от 25
календарни дни от падежа на погасителната вноска. Съгласно чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.1,
съответно отлагането на вноски или намаляването им влиза в сила с подписването на анекс.
Чл. 15.2.3 касае промяната на датата на падеж, която също се извършва след депозиране на
писмено заявление и подписване на анекс между страните.
Чл. 6.4, буква „б“ на Общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит урежда, че при постъпване на сума от клиента, която е недостатъчна
за погасяване на текущото задължение, и в случай че не е налице заявление от клиента за
реда на погасяване на вземанията на кредитора, разноски и такси, лихва за забава,
неустойки, обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждения за закупени допълнителни услуги се
погасяват преди главницата.
С анекси №№ 1/14.04.2020 г., 2/29.05.2020 г. и 3/29.09.2020 г. страните по Договор за
потребителски кредит № 30041138089 са се съгласили, че се отлага изплащането на вноски,
както следва: на вноска № 4 – от дата 05.04.2020 г. за дата 05.01.2023 г.; на вноски №№ 5 и
6 – от дати 05.05.2020 г. и 05.06.2020 г. за дати 05.02.2023 г. и 05.03.2023 г.; на вноски №№
9, 10 и 11 – от дати 05.09.2020 г., 05.10.2020 г. и 05.11.2020 г. за дати 05.04.2023 г.,
05.05.2023 г. и 05.06.2023 г.
Видно от уведомителни писма от дата 07.03.2022 г. до Н. И. А. и А. Б. А., със същите
„П. К. Б.“ ЕООД обявява предсрочната изискуемост на задължението по Договор за
потребителски кредит № 30041138089, считано от 03.03.2022 г. Видно от гърбовете на
пощенските разписки, писмата са върнати на подателя на дата 29.03.2022 г. като
непотърсени.
Съгласно Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
4
30041138089, от длъжниците са извършени погасителни плащания, както следва: на
26.01.2020 г. – 350,48 лева, на 05.02.2020 г. – 350,48 лева, на 02.03.2020 г. – 350,48 лева, на
15.09.2020 г. – 350,48 лева, на 24.09.2020 г. – 350,48 лева, на 24.02.2021 г. – 350,48 лева, на
24.03.2021 г. – 350,48 лева, на 07.05.2021 г. – 350,48 лева, както и 121,50 лева.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, както и на иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми.
В конкретния случай от ответниците не са наведени възражения, че Договор за
потребителски кредит № 30041138089 и представените по делото анекси към него не са
били надлежно сключени, че посоченият в договора кредитен ресурс не е бил усвоен или че
погасените по кредита суми са различни от твърдените в исковата молба. Предвид това и
въз основа на наличните по делото доказателства, съдът приема: че процесният договор за
потребителски кредит и анекси №№ 1, 2 и 3 към него са надлежно сключени между
страните; че кредитният ресурс е усвоен и за ответниците е валидно възникнало
задължението за връщането му; че по кредита са погасени суми в общ размер на 3275,34
лева, включващи отразените плащания в представеното от ищеца Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № 30041138089 – в общ размер на 2925,34 лева (с
последно отразено плащане от 07.05.2021 г.), и посоченото в исковата молба извършено
доброволно плащане след датата на входиране на заявлението по чл. 410 в съда (29.07.2022
г.) – в размер на 350,00 лева.
Доколкото предявените претенции произтичат от юридически факт договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, процесното правоотношение се
регулира от императивните материалноправни норми на посочения специален закон, за
чието спазване съдът е длъжен да следи служебно.
С оглед на горното, съдът намира предявените осъдителни искове за заплащане на
сумите от 1124,92 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, и 1799,97 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, за неоснователни, като същите следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 15 на Общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит, посочените услуги включват приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит преди клиентите без закупена такава услуга – „Фаст“,
и възможност за длъжника да отлага плащането на определен брой погасителни вноски, да
намалява техния размер, да променя уговорения падеж – „Флекси“. Според чл. 10а, ал. 1
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на същата разпоредба
съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия
представляват услугите, за които са договорени претендираните възнаграждения, поради
което клаузата за тях е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, ирелевантно за дължимостта на претендираните вземания е
договореното с представените по делото анекси отлагане на определен брой погасителни
вноски.
Клаузата за допълнителните услуги освен това е нищожна и на основание чл. 24 ЗПК
във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП като неравноправна, доколкото възнагражденията са определени
5
отнапред, при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата
институция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и тези на потребителя. Това се отнася включително и за услугата „Фаст“ -
приоритетно разглеждане на искането за потребителски кредит, тъй като нито в самия
договор, нито в общите условия е посочено какъв е срокът за разглеждане на искането за
кредит в случай че такава допълнителна услуга не бъде избрана, за да може да бъде
направено сравнение. Освен това, дори да бъде реално използвана услугата „Флекси“ в
пълния възможен според ОУ обем, договореното възнаграждение за нея е в пъти по-високо
от законната лихва за забава, която потребителят би дължал по чл. 33, ал. 2 ЗПК при
неплащане в срок или в договорения размер на определения в чл. 15.2.1 или съответно в чл.
15.2.2 на ОУ брой погасителни вноски, поради което се налага извод, че същата е сключена
във вреда на потребителя.
Предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги - 78 % от чистата
стойност на отпуснатия кредит, и алеаторния характер на насрещната престация на
търговеца, за която освен това принципно не се дължи възнаграждение съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, се налага извод, че крайната цел от
включването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е да бъде осигурен завишен
размер на сумата, която следва да бъде върната по кредита, при заобикаляне изискванията
на специалния закон за максимален годишен процент на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК).
С оглед недължимостта на главните вземания по осъдителните искове, неоснователни
се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава и законна лихва върху горните
възнаграждения, които също следва да бъдат отхвърлени.
Предявените установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът намира за
частично основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
конкретния случай договорът би могъл да бъде сключен и без нищожната клауза за услугите
„Фаст“ и „Флекси“, поради което същият не е нищожен и е породил валидно задължение за
длъжниците за връщане не само на усвоения кредитен ресурс, но и на уговореното
договорно възнаграждение, ведно с лихва за забава върху непогасените плащания, считано
от договорената дата за погасяване на всяко от тях до окончателното изплащане на
съответното задължение.
Нищожността на клаузата за допълнителните услуги обаче, с оглед задължението на
съда да следи служебно за правата на потребителя, води до извод за неправомерно
начислени от ищеца суми от вече платените от ответниците такива за погасяване на
възнагражденията за тези услуги. Видно от Извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № 30041138089, платените вноски по допълнителните услуги са в
общ размер на 975,06 лева, която сума следва да бъде отнесена за погасяване на
задълженията за договорно възнаграждение и главница, съобразно релевантния погасителен
план към Анекс № 3. Според отразеното в извлечението, с внесената последна сума на дата
07.05.2021 г. са погасени изцяло дължимите вноските за договорно възнаграждение и
главница с падеж 05.02.2021 г., както и 13,60 лева от договорното възнаграждение с падеж
05.03.2021 г. В съответствие с това, неправомерно начислената за погасяване на
6
възнаграждението за допълнителни услуги сума в размер на 975,06 лева покрива изцяло
дължимите вноски за договорно възнаграждение и главница с падеж 05.03.2021 г.,
05.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 05.06.2021 г., както и 19,66 лева от дължимото договорно
възнаграждение с падеж 05.07.2021 г.
За определяне на размера, до който предявените установителни искове се явяват
основателни, от значение е и дали е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост
на кредита. С т.18 от ТР от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем; предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Съгласно чл. 12.3 на ОУ към процесния
договор за кредит, кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление, когато клиентът/солидарният длъжник просрочат две или повече
последователни вноски в пълен размер – т.е. към датата на изпращане до длъжниците на
уведомителните писма за настъпване на предсрочна изискуемост, 07.03.2022 г., обективните
факти, обуславящи настъпването й са налице. При всички случаи обаче предсрочната
изискуемост не би могла да настъпи на обявената от кредитора за настъпването й дата
03.03.2022 г., тъй като към тази дата уведомленията за настъпването й не са били дори още
изпратени до длъжниците. Не може да бъде формиран извод и че тя изобщо е настъпила, тъй
като, съгласно константната съдебна практика, когато пощенската пратка е върната като
недоставена, какъвто е настоящият случай, независимо от причините за това,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника (Решение № 180 от
23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г., ВКС, I ТО; Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т. д. №
394/2017 г., ВКС, I ТО; Решение № 101 от 19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г., ВКС, II ТО).
Последното не се отразява на дължимостта на вземането за главница по кредита, тъй
като към датата на приключване на съдебното дирене всички вноски са падежирали.
Съглано даденото разрешение в ТР от 02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за кредит при претендирана от
ищеца предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С оглед на изложеното, дължимата сума за главница е в размер на 3757,18 лева.
Дължимото договорно възнаграждение за посочения в заявлението по чл. 410 и
исковата молба период от 05.03.2021 г. до 03.03.2022 г., като се вземе предвид доказаното
по-горе погасяване изцяло на задължението по вноските с падеж 05.03.2021 г., 05.04.2021 г.,
05.05.2021 г. и 05.06.2021 г. и частичното погасяване по вноската с падеж 05.07.2021 г.,
възлиза на сумата от 1209,54 лева.
Следва да се уточни, че въпреки изрично посочения в заявлението и исковата молба
период от 05.03.2021 г. до 03.03.2022 г., за който се претендира договорно възнаграждение -
явно съобразен с твърдяната дата на предсрочна изискуемост, претендираната сума в размер
на 2183,38 лева е поначало некоректна, тъй като същата, видно от погасителния план към
Анекс № 3, представлява договорното възнаграждение за периода от 05.03.2021 г. не до
03.03.2022 г., а до 05.06.2023 г.
Съобразно нормата на чл. 86 ЗЗД, с чл. 12.1 на договора за кредит страните са
договорили, че в случай че клиентът/солидарният длъжник просрочи плащане на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
7
При определяне на размера на дължимата лихва за забава върху главницата и
договорното възнаграждение за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г. следва да бъде
съобразено погасяването на част от задълженията за тези вземания със сумата, начислена
неправомерно от ищеца за погасяване на възнагражденията за допълнителни услуги.
Горното задължение е общо в размер на 44,80 лева – лихва за забава върху
главницата, и 30,26 лева – лихва за забава върху договорното възнаграждение, формирано,
както следва:
Лихвата за забава върху вноската с падеж 05.01.2020 г., по която са платени 350,48
лева на 26.01.2020 г., е 0,58 лева върху главницата и 0,83 лева върху договорното
възнаграждение. Вноските с падежи 05.02.2020 г. и 05.03.2020 г. са платени в срок; тези с
падеж 05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020 г. са отложени с Анекс № 1 и Анекс № 2. С
плащанията от 26.01.2020 г., 05.02.2020 г. и 02.03.2020 г. са внесени авансово 325,02 лева,
които покриват изцяло главницата и договорното възнаграждение с падеж 05.07.2020 г.,
както и 82,88 лева от дължимото договорно възнаграждение с падеж 05.08.2020 г. Остатъкът
от тази вноска, е платен на 15.09.2020 г., като лихвата за забава е 1,04 лева върху главницата
и 0,77 лева върху договорното възнаграждение. Тъй като вноските с падеж 05.09.2020 г.,
05.10.2020 г. и 05.11.2020 г. са отложени с Анекс № 3, с плащането от 15.09.2020 г. авансово
е погасено и договорното възнаграждение по вноската с падеж 05.12.2020 г., както и 53,63
лева от главницата. Остатъкът от тази вноска – 50,92 лева главница, е погасен също
авансово с плащането в размер на 350,48 лева от 24.09.2020 г., с което са погасени и цялата
вноска с падеж 05.01.2021 г., както и 57,42 лева от договорното възнаграждение с падеж
05.02.2020 г. Остатъкът от вноска с падеж 05.02.2021 г., е платен на 24.02.2021 г., като
дължимата лихва е 0,38 лева върху остатъка от договорното възнаграждение, и 0,59 лева
върху главницата. С остатъка от плащането от 24.02.2021 г. са погасени договорното
възнаграждение с падеж 05.03.2021 г. и 39,25 лева от главницата. Остатъкът от тази
главница с падеж 05.03.2021 г. - 76,38 лева, е платен на 24.03.2021 г., като лихвата за забава
върху нея е 0,40 лева. На 24.03.2021 г. са погасени и цялата вноска с падеж 05.04.2021 г.,
както и 31,96 лева от договорното възнаграждение с падеж 05.05.2021 г. Остатъкът от
вноската с падеж 05.05.2021 г. е погасена с плащането от 07.05.2021 г., като дължимата
лихва върху остатъка от договорното възнаграждение - 86,51 лева, е 0,05 лева, а върху
главницата – 0,07 лева. С плащането от 07.05.2021 г., което е в размер на 471,98 лева,
авансово са погасени и вноската с падеж 07.06.2021 г., както и 19,66 лева от договорното
възнаграждение с падеж 07.07.2021 г. До 03.03.2022 г. други плащания по кредита не са
постъпвали. В съответствие с това, дължимата лихва за забава върху остатъка от вноската с
падеж 05.07.2021 г. е 6,06 лева върху договорното възнаграждение и 8,89 лева върху
главницата; за вноската с падеж 05.08.2021 г. - 6,18 лева върху договорното възнаграждение
и 8,02 лева върху главницата; за вноската с падеж 05.09.2021 г. - 5,03 лева върху
договорното възнаграждение и 7,07 лева върху главницата; за вноската с падеж 05.10.2021 г.
- 3,99 лева върху договорното възнаграждение и 6,10 лева върху главницата; за вноската с
падеж 05.11.2021 г. - 3,00 лева върху договорното възнаграждение и 5,00 лева върху
главницата; за вноската с падеж 05.12.2021 г. - 2,12 лева върху договорното възнаграждение
и 3,87 лева върху главницата; за вноската с падеж 05.01.2022 г. - 1,29 лева върху
договорното възнаграждение и 2,61 лева върху главницата; за вноската с падеж 05.02.2022 г.
- 0,56 лева върху договорното възнаграждение и 1,26 лева върху главницата.
При изчисляването на лихвата за забава за периода от 04.03.2022 г. до 28.07.2022 г.
следва да бъде съобразена ненастъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед на това, горното задължение е в общ размер 32,59 лева – лихва за забава
върху договорното възнаграждение, и 70,05 лева – лихва за забава върху главницата,
формирано както следва:
Дължимата лихва за забава върху остатъка от вноската с падеж 05.07.2021 г. е 3,68
8
лева върху договорното възнаграждение и 5,40 лева върху главницата; за вноската с падеж
05.08.2021 г. – 4,30 лева върху договорното възнаграждение и 5,59 лева върху главницата; за
вноската с падеж 05.09.2021 г. – 4,11 лева върху договорното възнаграждение и 5,78 лева
върху главницата; за вноската с падеж 05.10.2021 г. - 3,91 лева върху договорното
възнаграждение и 5,97 лева върху главницата; за вноската с падеж 05.11.2021 г. – 3,71 лева
върху договорното възнаграждение и 6,18 лева върху главницата; за вноската с падеж
05.12.2021 г. - 3,50 лева върху договорното възнаграждение и 6,39 лева върху главницата; за
вноската с падеж 05.01.2022 г. – 3,28 лева върху договорното възнаграждение и 6,61 лева
върху главницата; за вноската с падеж 05.02.2022 г. – 3,05 лева върху договорното
възнаграждение и 6,83 лева върху главницата. С оглед на диспозитивното начало, тъй като
за периода след 3.03.2022 г. договорно възнаграждение не се претендира, лихвата за забава
върху останалите вноски следва да бъде изчислена само върху главницата, като за вноската с
падеж 05.03.2022 г. тя е 7,02; за вноската с падеж 05.04.2022 г. – 5,72 лева; за вноската с
падеж 05.05.2022 г. – 4,37 лева; за вноската с падеж 05.06.2022 г. – 2,87 лева; за вноската с
падеж 05.07.2022 г. – 1,32 лева.
Всички лихви за забава са изчислени от съда с лихвения калкулатор, достъпен на
официалния уеб сайт на НАП.
С внесените от ответниците 350,00 лева след депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда, съобразно определения с чл. 6.4 на ОУ ред, лихвата за забава и за двата
посочени по-горе периода – в общ размер на 177,70 лева, е изцяло погасена, като погасени
са и 172,30 лева от дължимото за периода от 05.03.2021 г. до 03.03.2022 г. договорно
задължение.
По изложените съображения, предявените установителни искове се явяват
основателни съответно за главница – до сумата от 3757,18 лева, над която сума до пълния
претендиран размер от 4243,97 лева искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен, и
за договорно възнаграждение – до сумата от 1037,24 лева, над която сума до пълния
претендиран размер от 2183,38 лева искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Изцяло неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне, се явява установителният иск
за дължимост на сумата от 46,27 лева - обезщетение за забава върху главницата и
договорното възнаграждение, начислено за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г.
Така установените суми за главница и договорно възнаграждение са дължими ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора и с оглед направеното искане за присъждане на разноски,
такива за ищеца се следват съразмерно с уважената част от исковете.
Ответниците не са претендирали разноски.
Ищецът, с молба вх. № 72864/03.10.2023 г., претендира сторени разноски в размер на
198,58 лева - държавна такса за заповедното производство, и 320,58 лева - държавна такса за
исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за
заповедното производство, и 300 лева - за настоящото.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТ на ВКС, съдът следва да присъди разноски
за заповедното производство съобразно изхода от спора в исковото такова. Съразмерно с
уважената част на исковете, на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
168,32 лева, от които 95,89 лева за държавна такса и 72,43 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
9
За настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете, на страната се
следват разноски за държавна такса в размер на 154,80 лева. Съдът, на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, определя на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които, съобразно
уважената от исковете, в полза на страната следва да бъдат присъдени 96,58 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., солидарно дължат на „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ...,
сумата от 3757,18 лева (Три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 18 ст.),
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 30041138089
от 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 в съда в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10034/2022 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б.
А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните съществуването на вземането на
ищеца за главница по Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г. за
разликата над 3757,18 лева до пълния претендиран размер от 4243,97 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., солидарно дължат на „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ...,
сумата от 1037,24 лева (Хиляда тридесет и седем лева и 24 ст.), представляваща
непогасено договорно възнаграждение за периода от 05.03.2021 г. до 03.03.2022 г. по
Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда в съда –
29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10034/2022 г. по описа на РС - Варна,
52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П. К. Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх.
..., ет. ..., срещу Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните съществуването на вземането на ищеца за договорно възнаграждение за
10
периода от 05.03.2021 г. до 03.03.2022 г. по Договор за потребителски кредит №
30041138089 от 06.12.2019 г. за разликата над 1037,24 лева до пълния претендиран размер от
2183,38 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ...,
срещу Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж.
к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните съществуването на
вземане на ищеца в размер на 46,27 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата и договорното възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
30041138089 от 06.12.2019 г., начислено за периода 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу Н. И. А., ЕГН **********, и
А. Б. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 1124,97 лева, претендирана като възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу Н. И. А., ЕГН **********, и
А. Б. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 1799,97 лева, претендирана като възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30041138089 от 06.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу Н. И. А., ЕГН
**********, и А. Б. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ...,
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 180,33 лева, претендирана като лихва за забава върху възнагражденията за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
30041138089 от 06.12.2019 г., включваща сумата от 78,96 лева, претендирана като лихва за
забава за периода от 06.01.2020 г. до 03.03.2022 г., и сумата от 101,37 лева, претендирана
като лихва за забава за периода от 03.03.2022 г. до 28.07.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. И. А., ЕГН **********, и А. Б. А.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ... бл. .., ет. ..., ап. ..., да заплатят на „П. К.
Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., бл. ...,
11
вх. ..., ет. ..., сумата от 419,70 лева (Четиристотин и деветнадесет лева и 70 ст.),
представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от
които 168,32 лева - за заповедното производство, и 251,38 лева - за исковото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12