Р Е Ш Е Н И Е
№ 289 / 10.12.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....219....по описа за............2019…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Профи Кредит България ЕООД гр. София с която същото дружество чрез неговия
пълномощник и процесуален представител е
предявило иск с правно основание чл. 422
ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Ю.М.К. .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник Ю.К. , че същият му дължи
общата сума от 2411, 90 лв. представляваща неизплатени задължения по договор за потребителски кредит №
********** сключен между страните на дата 30.10.2017 г. която сума включва
следните неизплатени задължения : 1. Сумата от 900 лв. - главница произтичаща от неизплатени задължения по договор за потребителски кредит №
********** сключен на дата 30.10.2017 година между Профи Кредит България ЕООД в качеството му на кредитор и Ю.М.К. в качеството му на заемател – длъжник ,2.
Договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на сумата от 435, 36 лв. , 3. Сумата от 1076, 54 лв.
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги , както и законната лихва върху сумата от
2411,90 , считано от датата 05.09.2018
година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 635 от 7.9.2018 г. по ч. гр.д. № 997 / 2018
година по описа на Районен съд Карнобат ,
както и сумата представляваща всички
направени по заповедното производство
съдебни разноски. Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови
решение с което да осъди ответната страна да му заплати и сумата
представляваща всички направени от
него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание
ищецът редовно призован, не се явява лично
неговият процесуален представител, но
последният чрез подадена от него молба
поддържа така предявения иск и моли неговото уважаване така както е
предявен , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът Ю.К. чрез специално назначеният му особен
представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по
исковата молба с която е предявен
горепосочения установителен иск срещу него и по този начин взема становище по
същия иск, като счита същият за неоснователен и моли съдът да го отхвърли
изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез специално
назначеният му особен представител в съдебно заседание заявява , че поддържа същото становище по
повод предявения иск изразено в отговора му на исковата молба и
моли отново искът да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Профи Кредит България ЕООД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ю.М.К. съществуването
в полза на ищеца Профи Кредит България ЕООД на
твърдяното от него вземане за посочената от него сума – главница и лихви. За да бъде
уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е
било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните потребителски паричен кредит в
посочената писмена форма договор за потребителски кредит № ********** , ищецът
като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за
кредит на ответника
в качеството му на заемател на същата сума ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно
т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и
респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че
кредита е предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства е че на 05.9.2018 г. Профи Кредит
България ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ю.М.К. за заплащане на сумата от 2411, 90 лв.
представляваща главница по
сключен между тях договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********
от дата 30.10.2017 г. , законова лихва за забава в размер на сумата от 3, 55
лв. дължима се за периода от 16.12.2017 г.
която е датата на изпадането на длъжника в забава до 06.03.2018 г. която е датата на
прекратяването на договора от страна на кредитора , както и законната лихва от
датата на подаването на заявлението за
издаването на заповедта за
изпълнение на парично задължение -
05.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На 07.09.2018
г. по ч.гр.д. № 997 / 2018 г. по описа
на Районен съд Карнобат е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 635 от дата
7.9.2018 г. с която е разпоредено длъжникът
Ю.К. да заплати на кредитора
Профи Кредит България ЕООД горепосочените заявени суми , а именно : сумата от
2411, 90 лв. представляваща
главница по сключен между тях договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от дата 30.10.2017 г. ,
законова лихва за забава в размер на сумата от 3, 55 лв. дължима се за периода
от 16.12.2017 г. която е датата на
изпадането на длъжника в забава до
06.03.2018 г. която е датата на прекратяването на договора от страна на
кредитора , както и законната лихва от датата на подаването на заявлението
за издаването на заповедта за изпълнение на парично
задължение - 05.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането ,
както и сумата от 98, 31 лв. представляваща направените по заповедното
производство разноски.
С разпореждане №
17 от 8.1.2019 г. по същото частно гражданско дело № 997/ 2018 г. по описа на
Районен съд Карнобат , последният е
указал на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.Заявителят е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК в
едномесечния срок.
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът
дължи на ищеца сумите за които е
издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 635 от дата 7.9.2018 г. по ч.гр.д. № 997 / 2018 г. по описа на Районен
съд Карнобат с изключение на сумата от
3, 55 лв. представляваща законова лихва за забава . дължима се за периода от
16.12.2017 г. която е датата на
изпадането на длъжника в забава до
06.03.2018 г. която е датата на прекратяването на договора от страна на
кредитора.
Ищецът твърди,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.03.2018 г. поради просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни и договора е
едностранно прекратен от страна на кредитора , като на 30.03.2018 г. е изпратено уведомително писмо от страна на
ищцовото дружество с което ответницата е уведомена че договора е прекратен едностранно
от страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
С определение №
628 от 26.9.2019 г. по настоящото гр.д.
№ 219 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор на исковата молба с която предявения иск респ. искове се
оспорват изцяло като неоснователни. Изложени са съображения за тяхната неоснователност и се
претендиране отхвърляне на исковата
претенция.
От представените
по делото писмени доказателства – искане
за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит стандарт , стандартен
европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити ,
допълнителна преддоговорна информация , представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за
предоставяване на информация за потребителските кредити , договор за
потребителски кредит Профи Кредит стандарт № ********** от дата 30.10.2017 г.
сключен между страните по делото ,споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги , Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договора
за потребителски кредит , погасителен план към горепосочения договор за
потребителски кредит , преводно нареждане
до ответника Ю. К. направено от
страна на кредитора Профи Кредит България ЕООД за плащане на главницата по
договора за потребителски кредит в размер на сумата от 900 лв. , извлечение по
сметката към процесния договор за
потребителски кредит № ********** и уведомителното писмо на Профи Кредит България
до ответника Ю.К. да прекратяването едностранно от страна на Профи Кредит
България ЕООД на процесния договор за
потребителски кредит и обяваванетона задълженията по него за предсрочно
изискуеми се установява , че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № ********** на дата 30.10.2017 г. , съгласно
който на ответницата Ю.М.К. е отпуснат
кредит в размер на сумата от 900 лв. , за срок от 24 месец , с месечна
погасителна вноска по кредита в размер на сумата от 55, 64 лв. и с падеж на
вноската на 15- тия ден от месеца и с
годишен процент на разходите - 49, 90 %
и годишен лихвен процент от 41, 17 %. С
начислените лихви дължимата се от Ю.К.
сума възлиза на 1335, 36 лв.. В същия договор за потребителски
кредит фигурира избран и закупен пакет допълнителни услуги за
сумата от 1080, 48 лв. с размер на вноската по него от 45, 02 лв.
в резултат на което общото
задължение по сключения договор за
потребителски кредит е в размер на
сумата от 2415, 84 лв. с месечна вноска
в размер на 100, 66 лв. и с дата на
погасяване на всяка вноска – 15-ти ден от месеца.
От представеното
по делото платежно нареждане е видно , че от страна на ищцовото дружество е заплатена на длъжника К. сумата от 900 лв.
– уговорената главница по договора за потребителски кредит, която сума е
платено директно по сметката на ответницата в Търговска банка АД.
С исковата молба се прави признаване , а това
се установява от доказателствата по
делото , че ответницата К. е погасила
частично една месечна вноска в размер на сумата от 38, 80 лв. , като в
приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е посочено , че остатъчното задължение е в размер на общата сума от 2411, 90 лв.
Представено е
уведомително писмо от 30.03.2018 г. от
което е видно , че ищцовото дружество уведомява
длъжника , че считано от 06.03.2018 г. договора е едностранно прекратен
от негова страна , а задължението по кредита
е предсрочно изискуемо.Няма доказателства , че това уведомително писмо е
изпратено , нито пък , че е получено от длъжника , а точно обратното – ищецът
поддържа становището си , че такова
изрично волеизявление не е
необходимо , тъй като в чл. 12 .3 от Общите условия към процесния договор за потребителски кредит
било записано , че в случай на просрочие
на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни , настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост , без да е необходимо кредиторът
да изпраща на длъжника
уведомление , покана , предизвестие или други такива документи.
Съдът
намира следното от правна страна , че
спорът между страните се свежда основно
до това дали в случая е приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР № 4 / 2014
г. по тълк.дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . В посоченото тълкувателно
решение изрично е записано , че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземане , произтичащо от договор за банков кредит с уговорката , че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата , след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това
е така защото предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора , което за разлика от общия принцип на чл. 20а
ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличие на две предпоставки :
обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от ЗКИ.
Няма спор , че в
настоящия случай ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗКИ и по
отношение на него е неприложима
разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ.Независимо
от обстоятелството , че ищцовото дружество не е банка , а финансова институция
, даденото в цитираното тълкувателно решение , разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора , че счита кредитът за предсрочно изискуем е принципно
и следва да намери приложение в настоящия случай . Същото следва да се
прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит / който по своята същност е договор за заем / , но
и по отношение настъпването на предсрочно изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори , по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно- логически
аргументи , които да дадат основание за
различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите / заемите
/ отпускани от небанкови институции и тези отпускани от банки. Няма основание заемодателят който е
финансова институция по смисъла на чл. 3
ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя
заеми със средства , които не са нарани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими възстановими средства , да бъде
освободена от задължение да обявява на длъжника , че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го
поставило в привилегировано положение спрямо банката , която също по занятие предоставя в заем парични
суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно от това
кредитополучателите по договори
сключени с небанкови финансови институции биха били поставени в по- неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В тази смисъл
е формирана задължителната съдебна практика.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи
само в три конкретни хипотези , а
именно : когато длъжникът е станал неплатежоспособен , когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания
предвидени в закона. В случая в т.12.3
от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът да се трансформира
от срочен в безсрочен такъв , което дава възможност да се иска незабавното изпълнение на
задължението без за това да бъде
уведомен длъжника. Това представлява изменение на договора , което е възможно
само по взаимно съгласие на страните или на основание предвидени в закона,
какъвто не е настоящия случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при
неплащането на определен брой вноски или наличие на други обстоятелства , това
не поражда действие , освен ако кредиторът
изрично не е заявил , че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника.
По изложените
съображения настоящия съд приема , че
предвидената в т. 12.3 от ОУ автоматична предсрочна изискуемост не представлява
договорно отклонение от общото правило
на чл. 71 от ЗЗД , поради което такава не е настъпила.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо в какъвто смисъл е
задължителната практика на върховната съдебна инстанция обективирана в т. 1 от ТР № 8 / 2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и предявеният
в настоящото производство иск се явява основателен до размера на падежиралите вноски на основание чл. 235 ал.3 от ГПК , така както
е разяснено в ТР № 8 по т.д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС , като в настоящия
случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит , тъй като последната от тях е
била с дата на погасяване- 15.11.2019
година.
От
доказателствата по делото се установява , че страните са договорили сума по
одобрен и отпуснат заем в размер на 900 лв. От представеното по делото преводно
нареждане безспорно се установява , че
именно това е сумата , която е преведена по сметката на ответника. С оглед на
това и като съобрази обстоятелството , че срокът на договора е с начална дата 30.10.2017 г. и е за срок от
24 месеца , то безспорно изтича на 15.11.2019 г. като месечната вноска по него
е в размер на сумата от 55, 64 лв. или е за общата сума от 1335,36 лв. . От
тази сума ответникът е платил сумата от
38, 80 лв. с която е погасена само една незначителна част от задълженията – 3, 94 лв. главница, 4, 86
лв. погасени лихви за забава и сумата от
30 лв. са погасени начислени такси по тарифа ,
в резултат на което и до
приключването на устните състезания по
делото на 28.11.2019 г. са останали непогасени
падежирали месечни вноски в общ
размер на сумата от 1296, 56 лв. / главница в размер на сумата от 861, 20 лв. и
сумата от 435, 36 лв. договорено възнаграждение / и в този й размер тази претенция на иска
следва да се уважи като основателна и доказана, а същата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна над този й размер до претендирания такъв от
1335,36 лв.
За да стигне до
горния си извод , съдът разгледа и
уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на сумата от
1080, 48 лв. . Съгласно представеното към договора Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги , заплащането
на уговореното възнаграждение се дължи
при предоставяне от кредитора на
една или повече от посочените услуги , а именно : 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит , 2. Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски , 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски , 4. Възможност за смяна
на дата на падеж и 5. Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства . Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги
, свързани с договора е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10 а ал.1 от ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни
за действия , свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл.
10 а ал.2 от ЗПК.Макар законът , а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение
на понятията „ такса за управление на кредита „ и „ такса за усвояване
на кредита „ , съдът намира , че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена
такса . Затова и тази уговорка противоречи
на разпоредбата на чл. 10 а ал.2 от ЗПК. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1080, 48 лв. съдът намира , че се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК касаеща ограничения в размера на ГПР. На основание чл. 21 ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски
кредит имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона
е нищожна за която съдът е длъжен да следи служебно. Затова поради недействителност на уговорката за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на сумата от 1080, 48 лв.
установителния иск за същия паричен
размер сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Освен това като
законна последица от уважаването на
предявения иск в горепосочената му част , следва да се присъди и законна лихва
върху уважената сума от 1296, 56 лв. , начиная от дата 05.09.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение в районен съд Карнобат до окончателното им
изплащане.
При този изход на
спора претенциите на ищеца за присъждане
на разноски в заповедното и в исковото
производство се явяват частично основателни. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР № 4 / 2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по тези разноски като ги определи съразмерно с уважената
и отхвърлената част от предявения
иск.
По този начин в
заповедното производство заповедния съд е определил разноски в общ размер на сумата от 98, 31 лв. от които
: 48, 31 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение , които
впредвид уважения частичен иск следва да се определят , като на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по заповедното
производство в размер на сумата от 53, 09 лв.В производството пред настоящия
съд се претендират разноски в размер на общата сума от 800, 52 лв. от които :
1. Държавна такса в размер на сумата от 101, 69 лв. , 2. Възнаграждение за
особен представител в размер на сумата от 398, 83 лв. и 3. 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение , които съобразно уважената част от иска следва
да се присъдят на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от 432, 28 лв.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.М.К. с ЕГН **********
с
постоянен и настоящ адрес *** , че същата
дължи на Профи Кредит България ЕООД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София , бул. България № 49 бл. 53 Е вх. В , същото дружество с
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. общата
сума от 1296, 56 лв. представляваща
неизплатени задължения по
падежирали вноски по договор за
потребителски кредит № ********** сключен между Профи Кредит България ЕООД и Ю.М.К. на дата 30.10.2017 г. която сума включва
следните неизплатени задължения : 1. Сумата от 861, 20 лв. - главница произтичаща от неизплатени задължения по договор за потребителски кредит №
********** сключен на дата 30.10.2017
година между Профи Кредит България ЕООД
в качеството му на кредитор и Ю.М.К. в качеството му на заемател – длъжник и 2. сумата от 435, 36 лв. представляваща
договорно възнаграждение за изтегления кредит , ведно със законната лихва върху същата
сума от 1296, 56 лв. , считано от дата
05.09.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 635 от
7.9.2018 г. по ч. гр.д. № 997 / 2018 година по описа на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ същия
иск в останалата му част относно претендирана главница в размер на сумата от
38, 80 лв. и в частта му на сумата от 1076, 54 лв. представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги по горепосочения
договор за потребителски кредит № ********** сключен на дата 30.10.2017 г. ,
ведно със законните лихви върху същите
суми като неоснователен.
ОСЪЖДА на Ю.М.К.
с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** да заплати на Профи Кредит България ЕООД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София , бул. България № 49 бл. 53 Е вх. В , същото дружество с
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. следните
суми , а именно : 1. Сумата от 53, 09 лв. представляваща направените от Профи
Кредит България ЕООД съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. №
997 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат и също 2. Сумата от 432, 28 лв.
представляваща направените от Профи Кредит България ЕООД съдебни разноски по
гр.д. № 219/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: