№ 3967
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100512707 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. С. срещу действия на частен съдебен
изпълнител М.Б. от 10,11,2022год., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело
№20188380405544 по описа на ЧСИ М.Б..
Поддържа се, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, доколкото
вземането предмет на принудителното изпълнение е погасено. Релевира доводи, че ЕТ С. К.-
К.“/длъжник/ е заличен търговец с решение по т.д.№2378/2020год., по описа на СГС, а
образувано производство по несъстоятелност е прекратено на осн.чл.632, ал.4 от ТЗ.
Предвид горното сочи да е приложима нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ като вземането е
погасено. В допълнение сочи, че длъжникът ЕТ С. К.-К. е загубил правосубектността си и
качеството си на търговец, поради което изпълнителното производство е недопустимо и
подлежи на прекратяване.
Съобразно изложеното моли да бъде отменено постановление, с което е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят- „Електрохолд продажби“ЕАД/ с предходно неименование „Чез
Електро България“АД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК излага съображения за
неоснователност на жалбата. Поддържа правоприемник на задълженията на заличения ЕТ
да е физическото лице С. К., който отговаря неограничено със своето имущество, както за
задълженията, придобити като физическо лице, така и за тези възникнали в резултат на
търговската му дейност. Загубването на търговското качество на длъжника не води до
приложение на чл.739, ал.1 от ТЗ.
1
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.Б. излага становище за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално
легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК и в законоустановения срок по реда на чл.436 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Видно от преписката по делото, изпълнително дело №20188380405544 по описа на
ЧСИ М.Б., е образувано по молба на „Чез електро България“АД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 27.03.2018г. от Софийски районен съд, по гр.д. №50108 от 2014 г. по описа
на СРС, 46 състав, по силата на който длъжникът ЕТ С. К.-К. е осъден да заплати на
взискателя парично задължение за сума в размер на 1701,62лв.-за ползване на ел.енергия, за
периода от 14,02,2014год. до 09,03,2014год., ведно със законната лихва от 03,06,2014год. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27,95лв. за периода от 28,03,2014год.
до 26,05,2014год.
С изпълнителен лист от 06,06,2018год. на СРС издаден по д.№50108/2014год. по
описа на СРС, 46 състав, ЕТ С. К.-К., е осъден да заплати на взискателя 364,06лв., както и
разноски от 98,59лв. по ч.гр.д.№29870/2018год.
С искане вх.№37018/24,08,2022год. длъжникът е заявил становище за прекратяване
на изпълнителното производство поради заличаване на ЕТ на осн.чл.632, ал.4 от ТЗ.
Посочил е в тази хипотеза, когато производството по несъстоятелност е прекратено преди
развила се фаза по предявяване на вземанията, то да е приложима нормата на чл.739, ал.1 от
ТЗ за погасяване на вземането, независимо от основанието и вида на същото. /ТР от
13,07,2020год. на ОСТК на ВКС по т.д.№2/2018год./ Алтернативно е посочено да е налице
основание на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция на изпълнителното
производство.
С Постановление от 10,11,2022год., съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника, тъй като е приел чл.739, ал.1 от ТЗ да не е сред основанията за
прекратяване по смисъла на чл.433, ал.1, т.1-т.8 от ГПК, както и да не са налице
основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради предприети от взискателя своевременни
изпълнителни действия.
По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Основание за прекратяване на производството са хипотезите предвидени в чл.433,
ал.1, т.1 –т.8 от ГПК.
При извършена служебно от състава справка в Търговски регистър е видно с
Решение №260720/10,05,2021год. на СГС, ТО, 5 състав да е обявена
неплатежоспособността на ЕТ С. К.-К. и определена начална дата на
неплатежоспособността 01,01,2012год., открито е производство по несъстоятелност.
С решение от 07,06,2021год. на осн.чл.632, ал.5, вр.ал.1 от ТЗ ЕТ С. К. е обявен в
несъстоятелност, а производството е спряно.
С решение №260438/24,06,2022год. на осн.чл.632, ал.4 от ТЗ е прекратено
производството по несъстоятелност по д.№2378/2020год.по описа на СГС, ТО, 5 състав. и е
заличен от ТР ЕТ„С. К.-К.“. Решението е влязло в сила на 05,07,2022год.
При така установената фактическа обстановка съдът намира доводите на
2
жалбоподателя за погасяване на вземането, предмет на изпълнение да са основателни.
Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение №2/2018год., постановено по
т.д. №2/2018ггод., на 13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по
предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права,
независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната
форма на длъжника, включително едноличен търговец. Този извод е обоснован с това да не
се стигне до различно третиране на търговците, с оглед правноорганизационната им форма.
Тъй като в хипотезата на заличаване на едноличен търговец, това не влияе на
правосубектността му, при продължаването на изпълнението би се стигнало до изпълнение
на задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз
основа на новопридобито от него имущество. Неоснователно е възражението на ответника
по жалбата, че доколкото заличаването на търговеца не е свързано със правосубектността
на лицето, а в прекратеното производство по несъстоятелност не се е стигнало до
предявяване на вземанията, то вземането към длъжника не е погасено.
Въпреки това основание за прекратяване на изпълнителното дело са посочените в
чл.433, ал.1, т.1-т.8 от ГПК основания, сред които не е процесното. Ето защо и предвид
невъзможността за приложение на процесуална норма по аналогия, тази законова
празнота следва да бъде преодоляна посредством предявен установителен иск от
жалбоподателя срещу взискателя за недължимост на вземането, при основателност на
който изпълнителното дело би подлежало на прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.
Междувременно с откриване на производството по несъстоятелност изпълнителното дело
е спряно на осн.чл.638, ал.1 от ТЗ и е недопустимо налагане на обезпечителни мерки по
ГПК. Няма законово основание да се приеме, че с прекратяване на производството по
несъстоятелност, спряното по силата на закона изпълнително дело се възобновява.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав намира жалбата да е
неоснователна.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№53142/17,11,2022год. с допълнение вх.
№53733/21,11,2022год. по описа на ЧСИ М.Б., депозирана от С. К. С. срещу постановление
на ЧСИ от 10,11,2022год. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.437, ал.4 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4