ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1616
гр. Варна , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501108 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. Образувано по подадена
частна жалба вх. № 284350/21.04.2021 г. Н. А. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ************** срещу Определение № 263726 от
19.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1206/2020г. по описа на ВРС, 49
съдебен състав, с което е прекратено производството по делото поради отказ
от иска.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна и връщане на
делото за ново произнасяне на РС Варна. Н.Н. сочи, че е направил „отказ“ от
иска си на основание чл. 232 от ГПК, а не по чл. 233 от ГПК. Намира, че
поради грешка съдът е приел молбата му като отказ от иска, а действителната
му воля е била да оттегли същия, като образува ново гражданско
производство.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира следното:
Производството по гр.д. № 1206/2020г. е образувано по предявен от Н.
А. Н., против „Трейдхо“ ЕООД иск за осъждане на ответното дружество да
изплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за забава върху
претендирани и неполучени от него трудови възнаграждения, за установяване
на които е образувано гражданско дело №5760/2019г. по описа на ВРС.
С Определение №2702/13.02.2020г., въз основа на молба от ищеца с вх.
№11069/10.02.2020г., съдът е спрял съдебното производство на основание чл.
1
229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по гр. дело №
5760/2019г. по описа на ВРС.
С молба с вх. № 283204/13.04.2021г. ищецът Н.Н., на основание чл. 232
от ГПК е отправил искане за отказ от предявения иск. В молбата си Н. е
посочил, че тъй като съдията не се отвежда от разглеждане на
производството, ищецът желае да образувано ново дело, което да се
разпредели на друг съдия докладчик. Изрично в молбата е посочено, че
ищецът не прави оттегляне, а отказ от иска, тъй като ще входира ново дело, за
същото вземане, но при друг съдия.
По в.ч.гр.д. № 1108/2021г. е постъпила и молба с вх. №
8422/05.05.2021г. от Н.Н., с която същият е поискал отвод на състава на съда.
Същата е бланкетна по своята същност, доколкото молителят не е изложил
конкретно основание за отвод от изброените в нормата на чл. 22 от ГПК.
Молителят единствено е посочил, че съставът се е произнесъл по ч.гр.д. №
479/2021г., като е постановил правилен съден акт, но въпреки това делото
било изпратено погрешно на Апелативен съд гр. Варна.
Така релевираното искане за отвод на съдебния състав е
неоснователно, като съображенията на съда са следните:
Нормата на чл. 22 от ГПК предвижда кои са предпоставките за
отвеждане на съдия от състава на съда. Единственото посочено от молителя
основание е, че същият състав се е произнесъл по ч. гр. дело № 479 по описа
за 2021 г. на ОС Варна, като същото не попада в нито една от хипотезите на
горепосочената правна норма. Напротив, предмет на въззивното частно дело е
била инстанционна проверка на определение за прекратяване на друго
гражданско дело, образувано пред друг състав на РС Варна. Предвид горното,
изразеното искане за отвод на съдия Ирена Петкова, съдия Наталия
Неделчева и младши съдия Лазар Василев не е основателно и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
По частната жалба:
Постъпилата частна жалба отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2
ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и е срещу акт на съда,
който подлежи на обжалване, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Нормата на чл. 232 от ГПК предвижда, че ищецът може да оттегли
исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото
заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното
повторно събиране има трудно преодолима пречка.
Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той
2
заявява, че се отказа от получаването на търсената правна защита за
направата си, но запазва правото си да предяви нов иск. Това действие на
ищеца десезира съда от решаване на спора по същество. Оттеглянето от иска
може да бъде направено по всяко време, докато делото е висящо, като
становище на насрещната страна следва да бъде съобразено в случай, че
оттеглянето е поискано след първото заседание по делото.
Отказът от иска на ищеца, по смисъла на чл. 233 от ГПК, е друга
неговата процесуална възможност, чрез която отново се десезира съдът, но
при отказ ищецът не може да предяви отново същият иск. Отказ от иска може
да бъде заявен във всяко едно положение на делото, като същият е
неоттегляем и десезиращото му действие настъпва с извършването му, като от
този момент съдът е длъжен да прекрати производството.
При така изложените характеристики на оттеглянето и отказа от иска,
може да се приеме, че основната и най-съществена разлика между тях е тази,
че при отказ от иска ищецът губи правото да предяви отново същия иск
срещу същия ответник.
Видно от депозираната по гр.д. № с вх. № 283204/13.04.2021г., ищецът
Н.Н. е посочил, че на основание чл. 232 от ГПК прави искане за отказ от
предявения иск. В текста на молбата същият изрично заявява, че се отказва от
иска си, а не оттегля същия, като ще образува ново дело, тъй като съдията
докладчик отказа да се отведе от разглеждане на делото. Действително между
посоченото основание от молителя – чл. 232 от ГПК и изричното му
уточнение, че не прави оттегляне на иска, а отказ от същия, е налице
противоречие. Н.Н. посочва като правно основание за искането си чл. 232 от
ГПК, който предвижда оттеглянето на иска, след което с думи излага, че иска
да се откаже от иска. В допълнение молителят е посочил, че в случай, че
председателят на състава се отведе от разглеждането на делото, не поддържа
молбата си. Н. е посочил и, че не поддържа молбата си, ако исковата молба е
връчена за отговор на ответната страна.
При това противоречие между посоченото правно основание и изрично
изложеното искане за отказ от иска, съдът намира, че не може по
недвусмислен начин да се изведе действителната воля на молителя, както и
какъв е процесуалният резултат, който Н. цели. Не става ясно и дали ищецът е
категоричен в искането си за оттегляне или отказ от иска, доколкото видно от
молбата му, същият е заявил че иска делото да се прекрати, само ако съдията
докладчик не се отведе и само, ако исковата молба не е връчена за отговор.
Доколкото от депозираната по делото молба не може да се изведе
категоричната воля на ищеца в какво точно се състои искането му, то и
самата молба е нередовна и като такава е следвало да бъде оставена без
движение, като на молителя бъдат дадени указания да уточни какво е
желанието му, да оттегли иска си или да се откаже от него, както и да посочи
дали това му желание е категорично, а не условно.
3
Предвид горното, обжалваното Определение на РС Варна, с което съдът
е приел, че е десезиран от разглеждане на делото поради изрично изразения
от ищеца отказ от исковите претенции, е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, а делото да бъде върната за продължаване на
съдопроизводствените действия, като молбата с вх. № 283204/13.04.2021г.
бъде оставена без движение, до отстраняване на констатираната нередовност,
изразяваща се в липса на яснота в какво се състои искането на молителя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8422/05.05.2021г. от Н.Н.,
за отвод на състава на съда.
ОТМЕНЯ Определение № 263726 от 19.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 1206/2020г. по описа на ВРС, 49 съдебен състав, с което е прекратено
производството по делото поради отказ от иска.
ВРЪЩА гр. дело № 1206 по описа за 2020 г. на РС-Варна, на 49 съдебен
състав, за продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4