Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца,03.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,в публично заседание на 06.10.2015г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Л.Г.
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№65 по описа за 2014г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
"Райфайзенбанк/България/"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София твърди, че на 07.02.2008г. е сключил с "Авис 4"ООД, ЕИК ********* договор за банков кредит по
Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и
предприемачи в слабо развити региони, по силата на който е предоставил на
кредитополучателя сумата 59 300лв. с краен срок на погасяване - 20.02.2013г.С
подписване на договора за кредит ответницата В.П.П., ЕГН ********** поела солидарно
задължение да изплаща всички задължения на кредитополучателя при условията и сроковете,
определени в договора, в който е уговорена пасивна солидарност.На 06.08.2009г.
от страните по договора за кредит и солидарните длъжници
А.П.Н., В.П.П., И.С.М. и "Ники Транс"ООД е сключен анекс, в който
условията на договора са изменени и
кредитът бил разсрочен.Кредитополучателят спрял плащанията след 12.07.2010., с
което според ищеца той и солидарните длъжници са изпаднали
в забава.В исковата молба се поддържа, че съгласно чл.7 от договора за кредит, във
връзка с чл.20 от Общите условия на "Райфайзенбанк/България"АД при
настъпване на случай на неизпълнение банката има право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем.Възползвайки се от това право, ищецът изпратил на
кредитополучателя уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита и сторил същото и по отношение на солидарните длъжници,
сред които и ответницата, на която било връчено нарочно писмо с обратна
разписка.След обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията банката предприела действия за
принудителното им събиране и подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение във основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК.По образуваното ч.гр.д.№986/2013г. по описа
на Районен съд- Бяла Слатина в полза на ищеца била издадена Заповед за
изпълнение №611/01.11.2013г. и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници за сумата 96 277.20лв., от които
изискуема главница в размер на 47 384.73лв., изискуема редовна лихва за периода
от 10.06.2010г. до 24.06.2013г. в размер
на 17 862.02лв., изискуема наказателна лихва за периода от 12.07.2010г. до
29.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2013г. до окончателното им изплащане, заедно с 1 925.54лв.-платена
държавна такса и 1 695лв.-платено адвокатско възнаграждение.С подаването на
възражение срещу заповедта за изпълнение е обоснован правния интерес от
предявяването на иска за установяване на вземането на ищеца по заповедта на
изпълнение.
Ответницата не е намерена на посочения
в исковата молба адрес.Връчване на книжата на постоянния й адрес в гр.София, посочен
в представеното от ищеца удостоверение за постоянен адрес
изх.№2127/03.12.2014г., издадено от Община Враца, и изисканото от съда удостоверение
изх.№23/12.02.2015г. на Столична община, р-н Витоша, се е оказало невъзможно, тъй
като призовкарите от Софийски градски съд са
удостоверили , че на постоянния адрес: гр.София, кв.Драгалевци, ул."Акад.Петър
Динеков"№23 се намира комплекс "Мирамонте", в който има повече от 10 блока, всеки от
които на 5 етажа.Липсата на повече данни за точния адрес на ответницата и
невъзможността книжата по делото да й бъдат връчени са дали аргумент на съда да
приеме, че има основание да приложи разпоредбата на чл.48 от ГПК и по искане на
ищеца е разрешил връчването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел
на "Държавен вестник", което сторено в бр.28/17.04.2015г.Ответницата
не се е явила да получи препис от исковата молба и приложенията, поради което в
условията на чл.48, ал.2 от ГПК съдът й е назначил особен представител.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
особеният представител на ответницата адв.М.Д. *** не е подала отговор.Такъв е подаден със
закъснение и в него предявения иск е оспорен, като възраженията срещу исковата
претенция се обосновават единствено с твърдението за липса на доказателства за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и за довеждането на това волеизявление на
банката до знанието на ответницата.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, от
фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 07.02.2008г. между ищеца и "Авис 4"ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла Слатина, А.П.Н., В.П.П. и "Ники Транс"ООД е
сключен договор за банков кредит по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране
на земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони, по силата
на който банката е предоставила на "Авис
4"ООД кредит в размер на 59 300лв. с краен срок за погасяване 20.02.2013г.
при годишен лихвен процент 13.90%.Договорът е подписан от останалите лица в
качеството на солидарни длъжници.В чл.10 от договора
е предвидено, че в случай на неплащане от страна на кредитополучателя или
солидарните длъжници изцяло и частично на което и да
е парично задължение по договора в продължение на 90 дни от падежа на
задължението, считано от 91-ия ден непогасената главница, заедно с дължимите
такси, разноски, лихви и наказателна лихва стават автоматично предсрочно
изискуеми.С подписването на договора страните са приели за задължителни и
приложими Общите условия на "Райфайзенбанк/България"ЕАД за предоставяне
на кредити по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски
производители и предприемачи в слабо развити региони.Неразделна част от
договора е подписан от страните погасителен план.
На 06.08.2009г. страните са подписали
Анекс №1, с който са приели, че усвоената и непогасена сума по договора е 59
087.21лв., която следва да бъде издължена до 10.07.2014г.В анекса е предвидено,
че подписалите договора за кредит солидарни длъжници
встъпват в дълга на кредитополучателя за всички задължения, посочени в анекса.
С исковата молба са представени
уведомителни писма, които ищецът е връчил на кредитополучателя и на всеки от
солидарните длъжници и е уведоми същите, че поради
неплащане на погасителни вноски за периода от 11.07.2010г. до 23.23.05.2013г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като е посочено, че дължимата сума
към датата на отправяне на уведомленията е общо 86 169.98лв., включваща главница
и лихви.
Уведомлението до ответницата е с
изх.№001-46062/23.05.2013г. и е изпратено на адреса, посочен от нея при
подписването на договора за кредит.В съпътстващата уведомлението обратна
разписка е отразено, че на посочените в нея две дати лицето отсъства.
От приобщеното към настоящото
производство ч.гр.д.№986/2013г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина се установява,
че на 30.10.2013г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК.Въз основа на представеното от заявителя извлечение от счетоводните му
книги е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №611/01.11.2013г.
и изпълнителен лист за сумата 96 277.20лв., от които 47 384.73лв. главница,
изискуема редовна лихва за периода от 10.06.2010г. до 24.06.2013г. в размер на
17 862.02лв., изискуема наказателна лихва за периода от 12.07.2010г. до
29.10.2013г. в размер на 31 030.45лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2013г. до окончателното й изпащане, както и
направените в заповедното производство разноски.
Възражение срещу заповедта за
изпълнение е подала само ответницата В.П..Възражението е подадено на бланка и в
него не се сочи основание, на което длъжницата оспорва вземането по заповедта.
За изясняване на обстоятелствата във
връзка са наличието на твърдяното неизпълнение по договора за кредит и размера
на същото по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.При
проверката си вещото лице е установило, че сумата по кредита 59 300лв. е усвоена
на 07.02.2008г. и към датата на подаване на заявлението са налице просрочени задължения
в размер на 96 277.20лв., от които 47 384.73лв.-главница, 17 862.02лв.- дължима
редовна лихва и 31 030.45лв.-дължима наказателна лихва.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан.
По делото е доказано съществуването на
кредитно правоотношение, в което ответницата е встъпила в качеството на
солидарен длъжник.По безспорен начин е доказано и съществуването на
неизпълнение по кредита, чийто размер съответства напълно на вземанията по
заповедта за изпълнение.
Във възражението си по чл.414 от ГПК
ответницата не е посочила основанието си за оспорване на вземанията по
заповедта за изпълнение.Такова се прави едва с отговора на исковата молба, който
е подаден след изтичането на срока по чл.367, ал.1 от ГПК.Освен че е
просрочено, възражението на ответницата, че ищецът не е обявил кредита за
предсрочно изискуем е неоснователно.Както бе посочено по-горе, ищецът е
изпратил на всички страни по договора за кредит,вкл. и на ответницата нарочни
уведомления.Това, че ответницата не е открита на адреса, който е посочила в
договора за кредит и в последващия анекс, не може да
обоснове обратен извод.В чл.22 от Общите условия, които страните по договора за
кредит са приели с неговото сключване, е предвидено задължение за уведомяване
на банката при промяна на посочения в договора адрес и е разписано ясно, че при
липса на такова уведомяване всички покани и съобщения, изпратени на посочения
адрес, се считат за редовно връчени.Липсата на такова уведомяване от страна на
ответницата по преценка на съда освобождава банката от задължението да издири
новия адрес на страната и да изпраща съобщенията си на него.
При този изход на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на 5 663.54лв., включващи заплатени държавни такси и
възнаграждения за особен представител и вещо лице.С оглед на това, че по делото процесуален представител на ищеца
не се е явил, на същия не се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземане на "РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул."Н.В.Гогол"№18-20
срещу В.П.П.,ЕГН **********,**** за сумата 96 277.20лв. по Договор за банков
кредит по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделски
производители и предприемачи в слабо развити региони №860245/07.02.2008г., включваща изискуема главница в размер на 47 384.73лв., изискуема редовна лихва за
времето от 10.06.2010г. до 24.06.2013г. в размер на 17 862.02лв., изискуема
наказателна лихва за времето от 12.07.2010г. до 29.10.2013г. в размер на 31
030.45лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2013г.
до окончателното й изплащане, заедно с 1 925.54лв.- заплатена държавна такса и
1 695.32лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, за които по
ч.гр.д.№986/2013г.по описа на Районен съд-Бяла Слатина са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********,**** да
заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул."Н.В.Гогол"№18-20
направените в настоящото производство разноски в размер на 5 663.54лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: