Р Е Ш Е Н И Е 866/29.11.2019г.
№ 29.11.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 26.11
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №2289 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от ИА“В.к. и в. – п. д.- гр. С.
, с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника Н.Т.К., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 876, 20 лв. – обезщетение и наемни вноски за ползване на
подробно описан недвижим имот, законна лихва,
както и направените по заповедното производство съдебно-деловодни
разноски. В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника искане
за осъждане на последния да му заплати сумата от 951, 20 лв. за периода 01.09.2016 – 01.11.2016 год. – обезщетение за
ползване на имот без правно основание , в едно със законната лихва от
датата на исковата молба.Представят
се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, за прилагане на
ч.г.р.д., както и за назначаване на ССЕ.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.1994 год. МО –
С. издава заповед, с която ответникът е настанен в жилище от жилищния фонд МО,
въз основа на която, на същата дата е сключен договор за наем за жилище находящо се в гр. Я.. На 16.06.2008 год. била издадена
заповед за прекратяване на кадрова военна служба и ответникът бил освободен . С писмо от 05.05.2016 год. К. бил уведомен, че държи процесното
жилище на отпаднало основание, поради което следва да го освободи, както и че
дължи наемни вноски и обезщетение за ползване на имота. Въпреки изложеното
ответникът продължил да държи имота на отпаднало основание.На 01.12.2016 год.
бил съставен протокол, от който било видно, че имотът е освободен. Иска се
уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност ищецът предявява
осъдителен иск за сумата от 951, 20 лв. – обезщетение за ползване на имота на
отпаднало основание – чл. 236,ал.2 ЗЗД.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете.
Твърди, че предявеният иск по чл. 422 ГПК не съответства на търсеното със
заявлението по чл. 410 от ГПК. Освен това искът за обезщетение се оспорва по
размер. Сочи се и, че договорът за наем е прекратен с прекратяване кадровата
военна служба на ответника, т.е. през 2008 год.Поради това вземанията за наем
били погасени по давност- чл. 111, ал.1,б.“в ЗЗД.Иска се отхвърляне на
претенциите.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа иска.
Ответникът , редовно уведомен, не се явява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от
общо 876, 20 лв. – наем и обезщетение за посочени периоди по договор за наем от
13.12.2002 год. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал
възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.,
както и евентуален осъдителен иск.
Към исковата е приложена заповед за
ИД на ИА БКВПД от 23.10.2015 год. , с която е определено размерът на
обезщетението , което следва да заплащат лицата, заемащи имоти от жилищния фонд
на МО, без основание или на отпаднало основание да бъде четирикратния размер на
определената месечна наемна цена за месец.
Приет и АЧДС № *** , видно от който
имот, находящ се в гр. Я., ул.*** е предоставен за
управление на МО.
Със заповед № *** год. ст.с-т Н.Т.К.
е настанен във фондово жилище на МО, находящо се на
горепосочения адрес.
Представен е Договор за отдаване под
наем на недвижим имот от 13.12.2002
год., сключен с ответника, по силата на който наемодателят се е задължил да
предостави на наемателя К. за временно и възмездно ползване процесния
апартамент срещу наем в размер на 19, 30 лв. Договорът е сключен за период до
изтичане срока за договора за кадрова военна служба.- чл. 3. Определени са
правата и задълженията на страните. С ДС от 04.05.2007 год. към договора
страните са се споразумели наемната цена на имота да е в размер на 67, 50
лв.Определени са правата и задълженията им, като в чл. 3 е уговорено, че при
задържане на имота от страна на бившия наемател след прекратяване на наемното
правоотношение, агенцията има право да получи ежемесечно, до освобождаване на
имота обезщетение, представляващо двукратния размер на определената месечна
наемна цена. Аналогичен е и чл. 11.
Със заповед на Командира на
поделение *** от 16.06.2008 год. е прекратен договора за кадрова военна служба
на Н.Т.К., считано от 17.06.2008 год.
С писмо изх. № *** год., получено
лично от ответника на 13.05.2016 год. ищецът го е уведомил, че сключеният
договор за наем от 2002 год. се
прекратява на осн. чл. 23,ал.1, т.1, т.4 и т.5 от Наредба№
*** год., поради неплащане на наемни вноски и задължения повече от един месец,
поради прекратяване на договора за кадрова военна служба и поради изтичане
срока на настаняване.
Приложен е и Приемо
– предавателен протокол – опис от 01.12.2016 год. , във връзка с изготвено и връчено на 13.05.2016 год.
предизвестие за доброволно освобождаване, процесното
жилище е предадено на представител от ответника.
Освен горепосочените релевантни
писмени доказателства, към молба уточнение на ищеца са приложени многобройни
заповеди на министъра на отбраната,оценителни протоколи, таблици, които съдът
приема, че не следва да бъдат ценени, предвид, че касаят периоди преди процесния, като по делото е приета и последната такава от
2015 год.,
По делото е назначена и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че средната пазарна месечна
наемна цена за недвижимия имот – апартамент е 150 лв. месечно. Размерът на
дължимо обезщетение за м . септември, октомври и ноември 2016 год. е 450 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК,
евентуално съединен с иск по чл. 236,ал.2 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение. Възраженията на ответника за недопустимост на иска, предвид
разминаване на претенциите по заповедното и исковото производство се преценяват
като неоснователни, т.к. и със заявлението и с исковата молба се претендират
едни и същи суми, на едни и същи основания – наем и обезщетение и за еднакви
периоди от време.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а на ответника да доказва плащане, респ. основания за недължимост на сумата.
Между
страните по делото е безспорен факта, че
са били обвързани от договор за наем по силата на който МО е предоставило на
ответника и семейството му недвижим имот, находящ се
в гр.Я., ул.***. Според договора и заповедта за настаняване , договорът се
сключва за срока на настаняването, определен в заповедта, според която,
настаняването е за срока на военна служба. Не се спори, че ответникът е
отчислен от списъчния състав на Военно формирование *** – Я. със заповед №*** г.
на командира на ВФ, считано от 17.06.2008 г.
В
случая договорът за наем е подчинен на режима на Наредба № ***г. за ползване
под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилни служители, които
живеят при условията на свободно договаряне. Съгл. чл.24, ал.1 от Наредбата, договорите за наем се прекратяват по реда на
Закона за задълженията и договорите с едномесечно писмено предизвестие. Това предизвестие се връчва на наемателя по
реда на ГПК съгл. ал.2 от посочената норма. В случая наемодателя МО чрез своя
орган Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.”, е връчил на ответника
предизвестие за прекратяване на договора на 13.05.2016 год. Следователно от посочената
дата е започнал да тече 1-месечното предизвестие за прекратяване на договора,
което е изтекло на 13.06.2016., от която дата съдът приема, че договорът се
счита прекратен.
Не е спорно, че след сключване на договора
за наем ищецът е предал на ответника държането на имота, както и че последният го е ползвал, като е
спорно до кой момент е станало това. Докато не е налице прекратяване на
договора неговите клаузи имат силата на закон между страните , доколкото в
случая не противоречат на ЗДС и Наредба № ***г. Наемателят не може
просто да освободи и напусне имота, а е длъжен задължително да го предаде на
наемодателя, съобразно начина уговорен в
договора. Връщане ще е налице, когато обектът е освободен изцяло, с подписване
на приемо - предавателен протокол опис, както е
уговорено в чл.22 от договора. Сам по себе си фактът, че наемателят не е
ползвал предадената му по договора вещ, не го освобождава от изпълнение на
договора, съобразно уговореното в него. Следва да се има предвид , че наемното
правоотношение е облигационно такова, т.е. има относителен характер и при
сключен и непрекратен договор за наем наемателят дължи заплащане на уговорената
наемна цена, независимо дали е ползвал имота или не/в този смисъл и
постановеното по в.ч.гр.д. № *** год. на ЯОС определение/. В случая имотът е
бил предаден лично от ответника на представител на МО с протокол – опис от
01.12.2016 год. Липсват доказателства след прекратяване на кадровата военна
служба на ответника и до съставяне на посочения протокол някоя от страните да е
предприела действия по прекратяване на договора. Съгласно чл. 23 от Наредбата -
договорите за наем се прекратяват едностранно от страна на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "В. к. и в.-п. д." на посочени основания, могат да се прекратят
по взаимно писмено съгласие на страните или
едностранно - по искане на наемателя, но
във всички случаи това стана по правилата на ЗЗД и с писмено предизвестие.
Следователно
до прекратяване на договора, по уговорения в него и Наредбата начин ответникът
дължи заплащането на уговорения наем, който съгласно ДС от 04.05.2007 год. е в
размер на 67, 50 лв. месечно.Липсват твърдения или представени доказателства за
периода 01.07.2015 г. – 01.08.2016 год. да са заплащани наемни вноски. Видно от
представеното от ищеца извлечение от сметка дължимият за периода наем е в
размер на 471, 80 лв.,като от горепосочената сума всъщност ищецът претендира
наемни вноски от по 33, 70 лв. месечно. С оглед приетата от съда дата на
прекратяване на договора 13.06.2016г. , ищецът може да претендира наем въз
основа на договора преди тази датата, но не и за периода 13.06.2016 –
01.08.2016 год. В съответствие с уговорения в ДС от 2007 год. наем, съдът
приема, че за горепосочени период 01.07.2015 – 13.06.2016 год. дължимите наемни
вноски са в размер на 877, 50 лв. Предвид, частичното им претендиране от ищеца
дължимият наем за периода е 452, 22 лв.
Относно
направеното възражението, че вземането е погасено поради изтичане на
3-годишният давностен срок съгл. чл.111,б.в от ЗЗД
съдът приема следното: Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на
20.07.2018г., към която дата и се счита предявен иска по чл. 422 ГПК, като към
този момент, давността се прекъсва.Съобразно
уговореният начин на заплащане на наемните вноски в чл.4 от договора същите са
дължими до 5-то число на текущия календарен месец. Т.е. вземането за наем за
м.07.2015г. е било изискуемо на 05.07.2015г. , като към 20.07.2018г. е бил
изтекъл 3-годишният срок. Следователно съдът приема, че това вземане е погасено
по давност съгл. чл.111, б.”в” от ЗЗД. Ето защо и не се дължи наемната вноска в
размер на 33, 70 лв. за м. 07.2015 год., следователно искът е основателен и следва да се уважи в размер на 418, 52 лв. за периода 08.2015 г. – 13.06.2016 год. и
следва да бъде отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер.
Относно искането за заплащане на
обезщетение за ползване на имота без основание, на осн.
чл.11 от ДС към договора съдът приема
следното: съгласно уговореното в договора при прекратяване на договора и
ползване на имота на отпаднало правно основание наемателят дължи обезщетение за
ползване на имота, равняващо се на четирикратния размер на определената наемна
цена. Тази клауза е в съответствие и с чл.24, ал.3 от Наредба № ***г.
, според която след изтичане на срока за предизвестие лицата, неосвободили
имотите, заплащат обезщетение, определено по реда на чл.21, ал.3 от наредбата.
В случая ищецът, претендира заплащане на такова обезщетение за периода
01.09.2016 г. – 01.11.2016 год. , чийто размер определя на 404, 40 лв. Съдът приема , че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, тълкувани във връзка с факта, че ответникът
в срока за отговор не е оспорил това обстоятелство следва да бъде прието за
доказано, че в процесния период същият реално е
ползвал имота. По делото е приет неоспорен протокол – опис от 01.12.2016 год.,
видно от който на същата дата лично ответникът е предал имота в описано
състояние и ключа за същия на представител на ищеца. Ето защо претенцията е основателна. По отношение на размерът й, съдът
приема отново, че съобразно уговорения между страните наем от по 67, 50 лв.
месечно, същата е занижена, т.к. четирикратният размер на наема / размерът на
обезщетението/ е 270 лв. месечно.
Предвид характера на производството по чл. 422 ГПК и невъзможността съдът да
присъди нещо повече от поисканото претенцията в тази й част следва да бъде
уважена съобразно поисканото, а именно 404, 40 лв. общо.
Предвид
уважаване на главната претенция, съдът не дължи произнасяне по предявената като
евентуална такава.
Съгласно №ТР 4/2013
год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид частичното уважаване на претенцията, а
именно – 70, 43 лв.
На основание чл.
78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер на 305, 24 лв. Ответникът също има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска , но такива в негова полза не
се присъждат, т.к. до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
не са представени доказателства за сторени такива. В приетия договор за правна
защита и съдействие липсва отбелязване уговорения адвокатски хонорар да е
заплатен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.К., ЕГН ********** дължи на ИА“В. к. и в. – п. д.- гр. С., ЕИК ***
сумата общо 822, 92 лв., представляваща незаплатени
наемни вноски за периода 08.2015 – 13.06.2016 год. и обезщетение за ползване на
имота без основание за периода 01.09.2016 – 01.11.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението
– 20.07.2018 до окончателното изплащане,като претенцията над тази сума до
пълния предявен размер от 876, 20 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН ********** да
заплати на ИА“В. к. и в. – п. д.“- гр. С., ЕИК *** разноски в заповедното производство в размер на 70, 43 лв., както и разноски за настоящата инстанция
в размер на 305, 24 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: