РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Варна, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20233110113645 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
1. Я. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.****
2. М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***/ на осн. чл.227 ГПК на мястото на М. Е. Б.,
ЕГН **********/
3. Т. Д. Т., ЕГН ********** адрес: гр.***
4. К. А. Ц., ЕГН ********** адрес: гр***
5. Б. В. М., ЕГН ********** адрес: с.П***
6. Д. С. С., ЕГН **********, адрес: гр.В***
7. Т. С. П., ЕГН ********** адрес: гр.***
8. А. А. Н., ЕГН ********** адрес: гр.***
9. В. Г. В., ЕГН ********** адрес: гр.***
с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за
установено между страните, че ответниците
1. М. С. К., ЕГН **********
2. Й. Н. К., ЕГН **********
3. Н. Й. К., ЕГН: ********** / конституиран с определение 2398/26.02.2024г./
не са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с площ 558 (петстотин петдесет и
осем) кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот - от 29.08.2011 г., адрес на поземления
имот гр. ***, с трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор няма, номер по предходен
план ***(пет едно пет три нула осем пет), и съседи: имоти с идентификатори: ***
и искане за отмяна на Констативен нотариален акт № ***г. съставен от Нотариус рег.
№ ***в, вписан в Службата по вписванията Акт № ***. , дв. вх. рег. № **, дело № ***/2023
1
г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищците поддържат, че за имота е налице решение на Поземлена
комисия № 1171 от 01.12.2004 г. издадено от Общинска служба „Земеделие и гори" Варна,
както и че със Заповед № 318/19.06.2012 г. е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ***В., а
всички ищци са наследници на В. и като такива са собственици на процесния имот. Посочва
се, че оценката на извършените подобрения в частта от имот № ***по КП, попадаща в имот
с идентификатор № **по ПНИ на ***, гр. Варна е одобрена със Заповед № 226/19.06.23 г.
влязла в сила на 02.08.2023 г., разпоредено е сумата по оценката в размер на 2779,00 лева да
бъде депозирана по посочената от общината банкова сметка в три месечен срок от влизане
на заповедта в сила от наследници на ***В. в полза на наследници на Н. Й. К. и сумата е
депозирана по посочената сметка на 08.08.2023 г.
Твърди се, че правото на собственост върху имота е възстановено по съответния ред в
полза на ищците, в качеството им на наследници на ***, а от ответниците в производството
не е осъществено твърдяното владение и фактическа власт върху описания недвижим имот,
поради което не са придобили правото на собственост, за което са поискали издаване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Изрично се твърди, че ответниците М. С.
К., ЕГН ********** и Й. Н. К., ЕГН ********** не са собственици на недвижимия имот по
давностно владение, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху имота и не са го
своили в нито един момент преди и след 31.08.2023 г., когато е съставен констативния
нотариален акт, с който са признати за собственици по давностно владение. Допускат, че
вероятно ответникът Й. Н. К., ЕГН ********** е наследник на бивш ползвател на имота Н.
Й. К. и именно в негова полза е депозирана сумата от 2779 лева, представляваща стойността
на подобренията в него.
При изложеното искат уважаване на предявените искове.
В депозирания от ответниците М. и Й. К.и отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, оспорват предявените искове. Сочат,че през 1966 г. ДЗС ***е предоставило на
Н. Й. К., ЕГН: ********** / баща и наследодател на Й. Н. К./ един декар пустееща земя в
местност „*** за безвъзмездно ползване на осн. Постановление 21/31.01.193 г. на ЦК на БКП
и МС на НРБ. Мястото било заградено, в него били засадени овощни дръвчета, обработвано
били непрекъснато и през 1979г. в него била построена и сграда попадаща в УПИ ***, като
за нея било издадено разрешение за строеж ***/09.05.1979г.. Сочи се, че стопанисвания от
Н. Й. К., ЕГН: ********** имот след влизане в сила на ПНИ на С.о. по Пар.4, ал.2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за м. ***“, одобрен със заповед РД-1-7706-410/25.11.2003 г. на Областния упрвител
на област Варна бил идентичен с УПИ с идент. ***и УПИ ***, като граница между двата
имота нямало и никога не е имало. Посочва се, че УПИ с идент. **** не съществуват
самостоятелно от 1966г. откогато са оградени с една ограда и се стопанисват от Н. Й. К.,
ЕГН: **********. Посочва се, че през 2009 г. Н. Й. К., ЕГН: ********** се сдобил с
констативен нотариален акт признаващ му правото на собственост върху имот с идент.
***ведно със сграда в него от 29кв.м. и след това го продал на сина си-ответника Й. К..
Твърдят, че имотът е владян от 1966 г. до 2009 г. от Н. К. и от Й. К., а от 1973 г. и от М. К.,
след 2009 г. е владян от Й. и М. К.и като част от един цял имот състоящ се от УПИ с идент.
***и УПИ **без противопоставяне от други лица. Посочват, че Й. и М. К.и се снабдили с
КНА за имота на 30.08.2023 г., а на 10.10.2023 г. са дарили имота включващ УПИ с идент.
***и УПИ ***на сина си Н. Й. К..
Със становище от 29.01.2024 г. ищците навеждат твърдения, че в полза на
ответниците Й. и М. К.и не е изтекла придобивна 10 годишна давност, тъй като в полза на
ищците е възстановено правото на собственост със заповед 318/19.06.2012 г. в сила от
10.07.2012 г., но те са узнали, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота
през 2023г. и ищецът Я. П. на 16.05.2023г. е подал жалба –становище във връзка с
инициираната от ответници Й. и М. К. процедура за снабдяване с КНА и искането до
2
общината за заверка на подадена от тях молба декларация, че имотът не е възстановяван по
реда на специален закон. Счита, че на ответниците е било известно, че в Община Варна се
провежда процедура по ЗСПЗЗ за определяне на сума, с която имотът е увеличил стойността
си с оглед подобрения от Н. К..
С определение ***/26.02.2024г. след изрично искане на ищците, като ответник в
производството е конституиран сина на другите двама ответници - Н. Й. К., ЕГН:
**********, на когото те са прехвърлили процесния имот чрез договор за дарение.
В предоставения му срок за отговор на исковата молба Н. К. е подал такъв, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че придобил правото на
собственост върху имота чрез договора за дарение, доколкото имотът му е прехвърлен от
собствениците му-неговите родители. Намира евентуално, че е придобил имота по давност,
като е присъединил владението на праводателите си по договора за дарение- неговите
родители, както и това на дядо му Н. К. / починал/. Сочи, че от 1966 г. владението върху
УПИ ***с площ от 558кв.м. и УПИ ***с площ от 757кв.м. е осъществявано като върху един
имот последователно от дядо му и от родителите му, както и от него. Между двата имота не
е имало ограда и никой не е прекъсвал фактическата им власт.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК и обусловено от
исковете искане по чл.537, ал.2 ГПК.
От фактическа страна:
От представено по делото решение №1171/01.12.2004 г. на Общинска служба по
земеделие и гори в гр. Варна се установява, че е признато правото на собственост на
наследниците на***В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот- нива
от 6 дка, находяща се в терен по пар.4 на ***в местността „***, който имот представлява пл.
№***.
Видно от представеното към исковата молба удостоверение за наследници, издадено
на 26.01.2023 г., наследници по закон на ****., починала на 30.03.1957 г. са ищците, подали
исковата молба.
Със заповед 318/19.06.2012 г. издадена от кмета на Ра*** на осн. пар 4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и заповед 2317/15.11.2004 г., въз основа на влязъл в сила ПНИ за с.о. **** одобрен
със заповед от 25.11.2003 г. на областния управител на област с административен център гр.
Варна е наредено да се възстанови собствеността при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на П***. / ищците по делото към момента на депозиране на
исковата молба/ върху имот с идент. ***по ПНИ на с.о. „***“.
Ищците са представили протокол за трасиране и координиране на границите на ПИ
***от 15.02.2023г. за извършване по тяхна молба трасиране, означаване и координиране на
границата на имота.
От заповед 226/19.06.2023 г., издадена от кмета на Район „Приморски“ се установява,
че е одобрена оценка на подобренията в имот 661 по КП, попадаща в имота с иден. *** в гр.
Варна, платима от наследниците на ***В. на наследниците на Н. Й. К..
Ответниците Й. и М. К. са представили заявление от 10.07.2023г., видно което са
инициирали издаването на КНА за признаване на собственост, във връзка с която от
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна са издадени удостоверения, че
имотът е данъчно деклариран от Й. К. с декларация от 23.11.2022г. и към 06.03.2023г. няма
задължения за него, а от кмета на Община Варна е издадено удостоверение, че за имота няма
съставен АОС, но е подадена жалба на 16.05.2023 г. от Я. К. П. да не се заверява молбата
декларация на ответниците, с оглед издадената заповед по реда на пар.4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. /жалбата приложена на л.213/
Видно от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давност от 30.08.2023 г., същият е издаден на М. и Й. К.и за
3
собствеността върху процесния имот, посочена като придобита на основание наследство и
давностно владение.
От представен по делото Нотариален акт, обективиращ договор за дарение от
10.10.2023г. се установява, че ответниците М. и Й. К.и са дарили на сина си Н. К. ПИ с
идент. ****.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза / СТЕ/ се установява, че част
от имот 2482 по плана за старите имоти, посочен в решението на ПК-Варна от 2004г., е
идентичен с имот с идент. ***по КК. При извършения оглед на място експертът е установил,
че имотът е ограден по северната, източната и южната граници с паянтови огради изградени
от бетонови колове с оградна мрежа. На западната граница на процесния ПИ, което е обща
граница с ПИ ***няма ограда.
По искане на ответниците са разпитани двама свидетели-****
В показанията си свид. Божков разказва, че познава ответниците, с които са съседи
във вилна зона ***“. Сочи, че познавал бащата на Й.- дядо Н., който бил собственика на
процесния имот и от когото Й. наследил имота. Разяснява, че имота на Й. и М. е във
формата на трапец разположен на север от имота на свидетеля, като граничи и с имот № 666
и продължава до улицата, на запад граничи с вододайна зона, а на изток граничи с имота на
***. Сочи, че имота е с площ от около 1,2 дка. и е ограден от всичките си страни с ограда от
циментови колове с мрежа, а се влиза през големи метални врати откъм пътя. Посочва, че
оградата между неговия имот и този на Й. я е слагал самият той преди преди 18-19 години,
оградата откъм водния резервоар е от преди 1997г., а от към имота с ***оградата била от
времето на дядо Н., който починал 2014-2015г. Посочва, че живее на това място от 2000
година, от когато няма промяна в границите на имота на дядо Н. и в самия имот няма
ограда. Разказва, че имота имало овощна градина и лозя, за които дядо Н. се грижел, а след
смъртта му Й. и М. се грижат. В имота дядо Н. изградил къща с ток и вода, в която живеел.
За имота се грижели ответниците, като разказва, че съпругата на Н. Й. К. има градина в
имота, като всички разчиствали стари бараки, грижели се за имота и къщата, като ходят
събота и неделя без да живеят там. Сочи, че не е имало период, в който ответниците да не се
грижат за имота или да има други хора в имота.
Свидетелят ***сочи, че е съсед на ответниците и собственик на имот № 660 в който
живее лятото, а през зимата посещава почти всеки ден. Излага, че познава ответниците 3-4
години преди дядо Н. да почине през 2014-2015г. Посочва, че имота е над декар голям и в
него има лозе, овощна градина, постройка и асмалък. Постройката е приземен етаж и отгоре
има още един етаж. Лозето, овощната градина и асмалъка дядо Н. ги направил преди 1990г.
Разказва, че имота на дядо Н. е ограден от всички страни. Посочва, че оградата между
неговия имот и имота на дядо Н. е слагана преди 2000-та год. от него и бащата му; към пътя
е ограден с телена ограда; от другата страна водоем също имало ограда, която преди около 2
г. била съборена, защото имало проблем с водоема, а от другата страна- ляво от пътя също
е с телена ограда. За всички огради не помни някога да са били на различни места. Разказва,
че преди да почине дядо Н., Й. и сина му също му помагали, а след смъртта на дядо Н. – Й.,
съпругата му М. и сина им Н. се грижат за имота, като не е имало период, в който да не са се
грижат за имота. Посочва, че миналата година се появили други хора, които претендират да
са собственици.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на
страните доказателствената тежест се разпределя, както следва: ищците следва да установят
правния си интерес от предявяване и поддържане на отрицателен установителен иск
съобразно конкретните си фактически тъврдения- че на техния общ наследодател ***В. е
възстановен стар имот пл.2482, който имот е идентичен с процесния с идент. ***.
В доказателствената тежест на ответниците е да установят, че са придобили право
4
на собственост върху процесния имот на въведеното основание- давностно владение за
ответника Й. К. от 1966г., за ответника К. от 1973г., за ответника Н. К.- че владял имота /
вкл. го оградил и стопанисвал/ и е присъедини владението на родителите си. т.е
осъществявали са явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт в период от поне 10
години с намерение за своене на имота.
Съдът намира, че в полза на ищците е налице правен интерес от завеждане на
настоящото производство, с оглед на което и така предявеният отрицателен установителен
иск е процесуално допустим. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 8/27.11.2013 г. по т.
дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
За предявяването на този вид иск за собственост интерес е налице, както когато отричането
на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и
когато ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира
защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се
слага край на правния спор. Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на
конкретните обстоятелства по делото. В случая правни интерес произтича от наличието на
издадени в полза на ищците като наследници на ***В. решение на Общ. служба Земеделие и
заповед по пар. 4к, а.7 ПЗР от ЗСПЗЗ, въз основа на които ищците заявяват собственически
права за себе си.
За достигане на извод по съществото на спора следва да се отговори на въпроса дали
ответниците са провели успешно доказване на наведеното възражение, че са придобили
имота по давност.
За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/
следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.
79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно
владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение
и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени
в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. За да е налице обективния
признак - упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си
с нея, употребява я, т. е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ.
Настоящият състав намира, че ответниците успешно са провели доказване на
възражението за упражнявано в продължение на повече от 10 години давностно владение.
От показанията на двамата свидетели, на които съдът дава вяра като последователни,
подробни, основаващи се на непосредствени възприятия и непротиворечиви съдът намира,
че се установява, че бащата на Й. К. – Н. е осъществяват фактическа власт с намерение да
свои имота от около 1990 г. / за когато свид. Петков има свои спомени, че са съществували
създадените от него овощна градина, лозе и асма/. Следва да се отбележи, че от
представените от ответниците писмо от Община Варна – л.107, с което се уведомяват за
предстоящ въвод в качеството на бивш ползвател на имот 661 КП, попадащ в имот 3085 по
ПНИ, както и от приетата по делото СТЕ и показанията на свидетелите от които се
установява, че между процесния имот и имот 661 няма ограда се заключава, че Н. К. е бил
ползвател по смисъла на ЗСПЗЗ на имот 661 по ПНИ и е установил фактически власт върху
съседния имот- сега с идент. ***, между които вещото лице е констатирало, че към момента
няма ограда, а от показанията на свидетелите се установява, че е нямало такава и от преди
1990г.
5
За периода от 2000г. насам и двамата свидетели излагат наблюденията си, като те са
еднопосочни - дядо Н. е бил в имота- имотът вече е бил ограден, имало е овощна градина,
лозе и изградена къща, в която дядо Н. е живял. От гласните доказателства се установява, че
след смъртта на дядо Н. през 2014-2015 г. за имота са продължили да се грижат ответниците,
като са го поддържали поС.но без да живеят в него. От събраните по делото доказателства
се установява, че праводателя на Й. К. – Н. К. е владял имота от 1990 г. до смъртта си, а
ответниците в настоящото производство са продължили да владеят имота след този момент,
като са присъединили неговото недобросъвестно владение към своето такова.
Упражняваното владение е било поС.но, непрекъснато, несъмН., спокойно и явно. От
показанията на свидетелите се установява, че имотът е поддържат поС.но вкл. ответниците
го посещават регулярно. Владението е било явно, като още приживе на дядо Н. имотът е
ограден ведно с имот 661 по КП, за който по делото има данни, че е бил даден за ползване на
наследодателя на Й. К. по реда на ЗСПЗЗ и двата имота са ползвани като едно. Съдът
намира владението за спокойно със сигурност поне до м.06.2023г., когато ищците са провели
геодезическо заснемане на обекта, като фактическата обстановка по делото, с оглед
установената продължителност на владението, не изисква изследване на обстоятелството
дали това заснемане е действие прекъсващо придобивната давност. Обстоятелството, че по
искане на ответника Я. К. П. е извършена оценка на подобренията в имота / отново през
2023г./ също не оборва презумпцията, въведена с разпоредбата на чл. 69 ЗС, а именно, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 61/14.02.2012 г. по
гр.д. № 562/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 185/25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013 г. на
ВКС, I г.о., Решение № 204/15.07.2011 г. по гр.д. № 99/2011г. на ВКС, Решение №
112/05.03.2010 г. по гр.д. № 981/2009 г. на ВКС, Решение № 469/21.05.2009 г. по гр.д. №
905/2008 г. на ВКС, Решение № 584/25.09.2009 г. по гр.д. № 2949/2008 г. на ВКС, Решение №
547/12.01.2011 г. по гр.д. № 660/2010 г. на ВКС и др., изхождайки от принципа, че давност не
тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред, се приема, че началният
момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде
свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността.
Давността започва да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда
реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален
административен акт. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва
да се приеме, че придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета
на общината по §4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
В конкретния случай Заповед № 318/19.06.2012 г. по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
издадена на наследниците на *** В. – ищците в настоящото производство- за възстановяване
правото на собственост върху имот с ид. № ***по ПНИ на с.о.***ледователно въз основа на
упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато, считано от 19.06.2012 г., същите са придобили на 19.06.2022 г. правото на
собственост върху имота, поради изтеклия 10-годишен давностен срок, предвиден в чл. 79,
ал. 1 ЗС.
При изложеното, доколкото ответниците Й. и М. К.и са доказали, че са станали
собственици по давност на имота преди подаване на исковата молба, предявените
отрицателни установителни искове следва да се отхвърлят. По отношение на ответника Н.
К., съдът намира, че той е придобил имот безвъзмездно въз основа на договор за дарение от
неговите родители, които са били собственици на дарение имот към момента на сключване
на договора и също исковете следва да се отхвърлят.
При отхвърляне на исковете, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив по
акцесорното искане по чл.537, ал.2 ГПК / в този смисъл Решение № 883 от 3.10.2014 г. на ОС
6
- Варна по в. т. д. № 1252/2014 г./.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от спора право на разноски имат ответниците, на осн. чл.78, ал.3
ГПК.
Доказателства за заплащане на разноски е представил ответника Н. К.- 200 лв.
депозит за СТЕ / във вносната бележка той е посочен като платец/ и 2000 лв.- адвокатско
възнаграждение / представен е договор за правна защита между него и адв. С., в който е
отразено плащането на възнаграждението в брой и в тази част има характера на разписка за
реалното плащане на сумата, съгласно разрешенията на т. 1 от ТР № 6/2012 г./
Ищците са навели възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по
т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5106/2023 г., III г. о., ГК /. Съобразявайки посочените критерии вкл., че делото не се
характеризира с фактическа и/или правна сложност по-висока от обичайната за дела със
същия предмет на доказване, както и че са проведени само две открити съдебни заседание,
съдът намира, че следва да се присъди на ответника Н. К. адвокатско възнаграждение от
1500 лв., което също така е в размер на претендираното от ищцовата страна възнаграждение
за адвокат, ако исковата претенцията беше уважена.
В полза на ответника Н. К. следва да се присъдят разноски от 1700 лв. общо, платими
от ищците /188,88 лв. платими от всеки ищец, доколкото отговарят при равни части за
разноските/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
1. Я. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.***
2. М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Д***/ на осн. чл.227 ГПК на мястото на М. Е. Б.,
ЕГН **********/
3. Т. Д. Т., ЕГН ********** адрес: гр.***
4. К. А. Ц., ЕГН ********** адрес: гр.В***
5. Б. В. М., ЕГН ********** адрес:***
6. Д. С. С., ЕГН **********, адрес: г***
7. Т. С. П., ЕГН ********** адрес: ***
8. А. А. Н., ЕГН ********** адрес: г****
9. В. Г. В., ЕГН ********** адрес: гр***
срещу
1. М. С. К., ЕГН **********
2. Й. Н. К., ЕГН **********
3. Н. Й. К., ЕГН: ********** / конституиран с определение 2398/26.02.2024г./, тримата
със съдебен адрес: гр. ***
отрицателни установителни искове за признаване за установено между страните, че
ответниците не са собственици на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с площ 558 (петстотин петдесет и
осем) кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
7
кадастралните регистри, засягащо поземления имот - от 29.08.2011 г., адрес на поземления
имот гр. *** с трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор няма, номер по предходен
план ***(пет едно пет три нула осем пет), и съседи: имоти с идентификатори: ***
ОСЪЖДА Я. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.Варна ул.***, М. Й. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. ***№/ на осн. чл.227 ГПК на мястото на М. Е. Б., ЕГН **********/,
Т. Д. Т., ЕГН ********** адрес: гр.***, К. А. Ц., ЕГН ********** адрес: гр.***, Б. В. М.,
ЕГН ********** адрес: с.***Д. С. С., ЕГН **********, адрес: гр.***, Т. С. П., ЕГН
********** адрес: гр.*** А. А. Н., ЕГН ********** адрес: гр.Варна ул.*** и В. Г. В., ЕГН
********** адрес: гр*** да заплатят на Н. Й. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
*** сумата от 1700,00 лв. / всеки ищец по 188,88 лв./ - съдебни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8