№ 293
гр. Кюстендил, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20231500100433 по описа за 2023 година
Делото е образувано, след изпращането му по компетентност от АС-
Кюстендил, по исковата молба на В. В. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница,
обл.Кюстендил, *********************** против Прокуратурата на Република
България, гр.София, бул.„Витоша“ №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от К.
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, произтичащи от изпитваното
чувство на срам и унижение, претърпени психически травми, както и невъзможност за
свободно придвижване, полагане на труд, настъпили, в следствие на повдигнати
срещу него обвинения в извършване на престъпления по ДП №535/2021г. и ДП
№52/2022г., двете по описа РУ-Дупница, наказателното производство по които е било
прекратено, поради това, че деянията не са били извършени от лицето.
Ищецът основава претенцията си на следните твърдения:
На 03.11.2021г. при излизане на В. К. от фитнес зала, находяща се в гр.Дупница
при „Банка ДСК“ АД около 22 служители в различни служби на МВР го чакали и след
като той чул, че някой го извиква по име, въпросните служители се нахвърлили върху
него, хванали го за ръцете, сложили му белезници и блъскайки го, го качили в
полицейска кола. Вътре в колата, К. бил поставен да седне в средата между двама
полицаи, които го затискали с телата си и му причинявали болка, а той не можел да
помръдне, защото бил с поставени белезници. Полицейският автомобил спрял пред
блока, в който ищецът живее, находящ се на ул.„Отец Паисий“ в гр.Дупница, всички
слезли, навсякъде имало полицаи, а К. бил заблъскан и качен в асансьора, където
полицаите продължили да го блъскат и душат, в резултат на което същият получил
телесни наранявания; затискали устата и носа му и крещяли в лицето му. Ищецът
твърди, че когато асансьорът спрял на осмия етаж, където той живее, полицаите – без
поемни лица и без да се съставя протокол, влезли в дома му, където в този момент се
1
намирали неговата майка и болният му баща, прикован на легло. След като излезли,
полицаите повикали поемни лица и отново влезли в жилището, вече с тях, а малко по-
късно излезли и държали боеприпаси, които Камерлиев никога не бил виждал.
Полицай извикал от площадка на някой от долните етажи и показал бял плик, който
ищецът също никога не бил виждал и не знаел какво е съдържанието му. Последвало
задържане на К. за 24 часа, но поради установено високо кръвно налягане, лекар от
СМП дал заключение, че същият не може да бъде задържан. Ищецът сочи, че ДнРС му
наложил мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева, но по
протест на Прокуратурата, КнОС му наложил мярка за неотклонение „домашен арест“,
която К. търпял повече от 6 месеца. Поддържа, че е бил задържан за времето от
03.11.2021г. до 29.05.2023г., когато била издадена заповед №9286з 1823/29.05.2023г.,
когато била снета полицейската му регистрация. Това го лишило от възможност да
изпълнява своите задължения, да работи и да се прехранва. Грижите за него и за
болния му баща, който по-късно починал, поела майка му.
Ищецът поддържа, че Окръжна прокуратура – Кюстендил му повдигнала
много тежки обвинения, а именно – за престъпление по чл.354а ал.3 от НК и чл.339
ал.1 от НК, както и, че с постановление от 19.01.2022г. на прокурор при ОП-
Кюстендил наказателното производство е било прекратено, а мярката за неотклонение
„домашен арест“ – отменена.
Ищецът заявява, че в резултат на незаконно повдигнатите обвинения в
извършване на престъпления, е претърпял неимуществени вреди, тъй като през този
период е бил задържан с мярка за неотклонение „домашен арест“; лишен е бил от
възможността да се придвижва свободно, да полага труд и да реализира доходи. Сочи,
че извън тези вреди е претърпял психически травми, изпитвал срам и унижение,
съседите го отбягвали и изпитвали страх да се возят с него в асансьора.
Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при
ОП-Кюстендил, оспорва основателността на предявения иск. Аргументира разбиране
за недоказаност постановленията за прекратяване на ДП да са добили стабилитет.
Отрича възможността Прокуратурата да носи отговорност за действия на полицията и
за извършено полицейско насилие, тъй като подобни действия не са били
разпореждани от прокуратурата. Ответникът поддържа, че липсата на доказателства за
трудовата заетост на ищеца сочи на недоказаност същият да е претърпял вреди от
неполагането на труд. Твърди се, че периодът, през който ищецът е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест“ не е бил продължителен – от 03.11.2021г. до
14.01.2022г., което не е довело до изваждането му от постоянната му среда. Възразява
се и срещу размера на претендираната като репарация за вредите сума, стояща вън от
принципите за справедливост и с оглед разумната продължителност на досъдебното
производство и липсата на данни за настъпили трайни вреди върху физическото и
психическо здраве на ищеца. Твърди се липса на представени доказателства за
неблагоприятни преживявания на ищеца и за причинно-следствената им връзка с
повдигнатите обвинения.
Окръжен съд-Кюстендил, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и след като се запозна с доказателства по делото и прецени същите
поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
От изисканите и приложени по настоящото дело материали по досъдебни
производства се установява, че на 03.11.2021г. в обитавано от ищеца В.К., заедно с
родителите му жилище, находящо се в гр.Дупница, ********************** е било
2
извършено претърсване и изземване на намерени при това действие вещи –
наркотични вещества, взривни вещества и боеприпаси, за което при условията на
наличие на неотложен случай е бил съставен протокол, който в последствие с
определение №132/04.11.2021г. на РС-Дупница по ЧНД №1122/2021г. е бил одобрен.
На същата дата е започнато производство по ДП №535/2021г. по описа на РУ-
Дупница, по което с постановление от 04.11.2021г. на В. В. К. е било повдигнато
обвинение в извършването на две престъпления, а именно: 1/ престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 от НК за това, че на 03.11.2021г. в гр.Дупница, в апартамент, намиращ се на
********************** **, без надлежно разрешително държи високорискови
наркотични вещества, а именно 5.2 гр.прахообразно вещество, реагиращо на
метаамфетамин и в шкаф, намиращ се на стълбищната площадка пред апартамента –
суха листна маса с бруто тегло 117.8 гр., реагираща при извършения полеви наркотест
на марихуана, и 2/ престъпление по чл.339 ал.1 от НК за това, че на 03.11.2021г. в
гр.Дупница, в апартамент, намиращ се на ********************** **, държи взривни
вещества – 1 брой имитационна граната и боеприпаси от различни видове, без да има
за това надлежно разрешение.
Със заповед №140 от 03.11.2021г. К. е бил задържан за срок от 24 часа, като в
последствие с постановление от 04.11.2021г. на РП-Кюстендил задържането е
продължено до 72 часа.
С определение от 05.11.2021г. по ЧНД №1128/2021г. по описа на РС-Дупница,
образувано по искане на РП-Кюстендил, ТО-Дупница за вземане спрямо обвиняемия
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В. К. е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.
По подаден от РП-Кюстендил протест срещу така постановеното определение
пред ОС-Кюстендил е било образувано ВЧНД №580/2021г. по описа на този съд, по
което с определение от 15.11.2021г. обжал3вания съдебен акт е бил отменен и по
отношение на обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която
да се изпълнява на адрес гр.Дупница, ********************** ап.42.
С постановление от 11.11.2021г. на прокурор при Окръжна прокуратура–
Кюстендил, с довод за наличие на данни за евентуално извършване на престъпление
по чл.354а ал.1 от НК, което е от компетентността на КнОП, разследването по ДП
№535/2021г. по описа на РУМВР-гр.Кюстендил е прието от Окръжна прокуратура-
Кюстендил. К. не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 от
НК.
С постановление от 14.01.2022г. на прокурор при ОП-Кюстендил считано от
14.01.2022г. е била отменена мярката за неотклонение „домашен арест“, наложена на
обвиняемия по ДП №535/2021г.
С последващо постановление от 14.01.2022г. на прокурор при ОП-Кюстендил
разследването за двете престъпления спрямо К. е било разделено, като от материалите
по ДП №535/2021г. са отделени тези, касаещи разследването за престъпление по
чл.339 от НК и те са били изпратени на РП-Кюстендил, ТО- Дупница по
компетентност. По отделените материали е било образувано ДП №52/2022г. по описа
на РУ-Дупница.
С постановление на прокурор в ОП-Кюстендил от 19.01.2022г., в което е
прието, че от събраните доказателства не се установява В. К. да е извършил
престъплението, в което е обвинен, а именно – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК,
воденото срещу него наказателно производство по ДП №535/2021г. по описа на
3
РУМВР-Дупница е прекратено.
С постановление от 13.04.2022г. на прокурор при РП-Кюстендил, е прекратено
и наказателното производство по ДП №52/2022г., водено срещу В.К. за престъпление
по чл.339 ал.1 от НК, поради липса на доказателства обвиняемият К. да е извършил
деянието.
От представено с исковата молба съдебномедицинско удостоверение с
№425.11/2021г. се установява, че на 06.11.2021г. по искане на В. К. му е бил извършен
медицински преглед от специалист по съдебна медицина от Катедрата по съдебна
медицина и деонтология при МУ-гр.София, при който ищецът е подал данни за
оказано спрямо него физическо насилие при задържането му на 03.11.2021г. в
свидетелството са описани констатирани травматични увреждания – охлузвания и
кръвонасядане по лигавицата на долната устна вляво, двустранни кръвонасядания на
шията и кръвонасядания на лявата мишница. Посочено е, че установените
травматични увреждания са получени в резултат на ударни и притискащи въздействия
на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат и част от тялото –
глава, ръце, пръсти и др.
В прието по делото заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза
се установява, че описаните в медицинското свидетелство травматични увреждания е
възможно да са били получени по време на задържането на К. на 03.11.2021г. и по
съобщения от него начин – удари, натиск, стискане, и същите са му причинили болки
и страдания, които са отзвучали за около 2-3 седмици.
В показанията на свидетелката Е. К.а, която е майка на ищеца, се описват
действията по претърсване, извършени в дома на семейството на 03.11.2021г. Сочи се,
че през цялото време, в което тези действия са продължили, В. е бил с поставени
белезници, с ръце зад гърба; имал е синини по лицето и по шията, а долната му устна
била подута. Свидетелката сочи, че през всичките 6 месеца, през които ищецът си бил
вкъщи с мярка за неотклонение „домашен арест“, той бил видимо притеснен, започнал
да вдига кръвно, да не се храни. Не можел да упражнява професията сина фитнес
инструктор, а и след случая работата му значително намаляла. Съседите започнали да
го отбягват.
Свидетелят П.Н., който работи като таксиметров шофьор и в тази връзка често
общувал с ищеца, който не шофирал, сочи, че за случая със задържането на К. разбрал
от свои колеги, според които ищецът бил задържан и душен пред фитнес залата, близо
до таксиметрова стоянка, както и в последствие бил държан 4-5 часа с белезници.
Свидетелят твърди, че често е пазарувал на ищеца продукти, докато същият е бил под
домашен арест. Заявява, че К. след случая се е променил. Преди това често пътували
до гр.София, където той имал клиенти, а в последствие тези пътувания намалели.
Свидетелят споделя впечатление, че е забелязал, че докато пътуват винаги когато на
пътя има полиция, погледът и държанието на К. се променяли.
При така установените по делото факти, съдът формира извод за частична
основателност на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
4
погасено по давност или деянието е амнистирано
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията
на главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по
безспорен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
по отношение на ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било
образувано наказателно производство; 2) наказателното производство да е било
прекратено на някое от предвидените в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ основания – поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано
(съгласно т.7 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г.,
ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението); 3) ищецът да е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди с конкретните им там
посочени проявни форми, включително и да е бил с наложена мярка за неотклонение
„домашен арест“ и 4) да е налице причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените вреди – последните да са пряка и непосредствена последица на първото.
Отговорността на държавата при наличието на горните предпоставки е обективна, а
липсата или наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото се установи наличието на първите две от
горепосочените предпоставки. Спрямо В. К. е било образувано ДП №535/2021г. по
описа на РУ-Дупница, от което в последствие е било отделено и образувано ДП
№52/2022г. по описа на РУ-Дупница, като двете досъдебни производства са имали за
предмет разследване на престъпления, в които с постановление от 04.11.2021г. на К. е
било повдигнато обвинение, а именно - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК,
предмет на ДП №535/2021г., и престъпление по чл.339 ал.1 от НК, предмет на ДП
№52/2022г.
И двете досъдебни производства, водени срещу ищеца, са били прекратени, без
по същите да бъде внасян обвинителен акт в съда, поради липса на доказателства
деянията да са били извършени от К.. ДП №535/2021г. по описа на Ру-Дупница е
продължило за времето от 03.11.2021г. до 19.01.2022г. – около два месеца и половина, а
ДП №52/2022г. е продължило от 03.11.2021г. до 13.04.2022г. – малко повече от пет
месеца.
В периода от 15.11.2021г. до 14.01.2022г. К. е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест“, т.е. за период от два месеца.
Съдът приема, че по делото се установи, че същият е претърпял
неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем.
Образуването на наказателно производство, респективно привличането на едно
лице като обвиняем неминуемо причиняват негативни психически изживявания на
лицето, изразяващи се в обичайните такива – душевен дискомфорт, обусловен от
притеснението от бъдещото развитие на производството, евентуално признаване на
лицето за виновен в извършване на престъплението с налагане на съответното
наказание. Тези вреди се презумират, като обичайни и типични за лице, срещу което е
предприето наказателно преследване.
Тук следва да се отбележи, че съгласно т.13 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., ОСГК, обезщетението за неимуществени
вреди от деликтите по чл.2 ал.1 т.3 (според сега действащата редакция) включва и
5
обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане
под стража“, към която хипотеза следва да се причисли и търпенето на мярката за
неотклонение „домашен арест“. Същата следва да се счита за незаконно наложена,
поради това, че повдигнатото срещу лицето обвинение е било неправомерно. В този
смисъл, преценявайки обема на вредите съдът следва да вземе предвид и наложената и
търпяна в наказателното производство мярка за неотклонение.
От показанията на свидетелите стана ясно, че през хода на наказателното
производство К. е бил със съзнанието, че не е виновен, чувствал се притеснен,
започнал да качва кръвно, да не може да спи; не можел да работи и да си осигурява
средства за издръжка. Тези факти водят до извод, че ищецът е търпял психичен
дискомфорт, притеснение, безпокойство, несъмнено е ограничението за свободно
придвижване, осъществяване на лични и социални контакти. Всички изложени факти
съставляват вреди, имащи неимуществен характер.
Безсъмнено е наличието на причинно-следствена връзка между претърпените и
посочени по-горе вреди и незаконното обвиняване в извършването на престъпление.
Съдът счита, че такава връзка липсва между претърпени вреди от ищеца,
изразяващи се в причинени физически и психически болки и страдания при
задържането му на 03.11.2021г., в резултат на упражнено спрямо него физическо
насилие от служители на от полицията. Независимо, че по делото са налични данни за
констатирани при преглед на К., извършен няколко дни след ареста, травматични
увреждания по шията, лицето и мишницата му, не може да се приеме, че
Прокуратурата е орган, който следва да носи отговорност за подобни вреди. Както се
посочи вече по-горе и както произтича от ЗОДОВ, ответникът отговаря за вреди,
претърпени от незаконното повдигане на обвинение, а не може да носи отговорност за
вреди, настъпили от действията на други органи.
Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е предоставено
на съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки всички
обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени по-горе, поради което
е безпредметно да се преповтарят), обема и естеството на претърпените
неимуществени вреди, засегнали различни личностни блага, намира, че
претендираната сума, която К. счита, че му се следва като обезщетение, е прекомерно
завишена.
По смисъла на посочената разпоредба на чл.52 от ЗЗД, справедливостта не е
абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Правнорелевантни обстоятелства за
определяне на размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ са: тежестта
на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или повече отделни престъпления; дали
е била провеждана съдебна фаза; продължителността на наказателното производство;
вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение и другите наложени му
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин се е
отразило всичко това на ищеца, конкретните негови емоционални преживявания и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му – здравословно състояние, семейни отношения, приятелски и
социални отношения, професионален статус, обществен отзвук и пр. При преценка на
конкретните обстоятелства и тяхното значение за определяне на справедливия размер
на обезщетението, като база за определянето на паричния еквивалент на
6
неимуществените вреди следва да се има предвид и икономическия показател –
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането. Обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
В настоящия случай, за определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди трябва да се отчетат следните установени в настоящото
производство обстоятелства:
Ищецът е бил обвинен в две престъпления, за всяко от които се е предвиждало
наказание „лишаване от свобода“. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“. Продължителността на водените досъдебни производства е кратка.
Не е било внасяно обвинение в съда. С ищеца не са били извършвани много на брой
производствени действия. Мярката за неотклонение е продължила два месеца (а не
шест, както ищецът твърди). Ищецът не е претърпял вреди, вън от обичайния и
типичен за подобни случаи психически дискомфорт. Не се установява за К. да са
настъпили трайни и необратими последствия в резултат на воденото наказателно
производство.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди и да води до неоснователно
обогатяване на лицето.
Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо със събраните по делото
доказателства се явява обезщетение за сума в размер на 8 000 лева. Съдът счита, че
това обезщетение би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо и
морално естество и представлява адекватно обезщетение за претърпените вреди.
За горната сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата
над нея до претендирания размер от 60 000 лева.
Върху присъдената сума не е претендирано присъждане на законната лихва.
На ищеца се следва заплащане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, на съдебните разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК, сторените разноски са в общ размер на 900.00
лева, от които 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 300.00 лева за
възнаграждение на вещо лице. Според уважената част от иска, ответникът дължи на
ищеца заплащане на разноски в размер на 120.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София бул.“Витоша” №2
да заплати на В. В. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, обл.Кюстендил,
*********************** сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди – душевни болки и страдания,
произтичащи от изпитваното чувство на срам и унижение, претърпени психически
7
травми, както и невъзможност за свободно придвижване и полагане на труд,
настъпили, в следствие на повдигнати срещу него обвинения в извършване на
престъпления по ДП №535/2021г. и ДП №52/2022г., двете по описа РУ-Дупница,
наказателното производство по които е било прекратено, поради това, че деянията не
са били извършени от лицето, както и сумата от 120.00 лева (сто и двадесет лева),
представляваща сторени по делото разноски, като иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над присъдените 8 000 лева до претендираните
60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
Решението може да се обжалва или протестира с въззивна жалба или въззивен
протест пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му в
препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8