Р Е Ш
Е Н И Е
№1385
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела
Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1425/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№1690 от 07.12.2018 г., издадено от инж. З. В. –
*** ,,Транспорт‘‘ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед №
18ОА418/06.03.2018 г. от Кмета на община Пловдив с което на Д.К.Л. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50
лева за извършено от нея нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив.
Жалбоподателата обжалва процесното
наказателно постановление. Намира същото за неправилно и незакосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. В допълнителни възражения е посочила, че
оспорва на процесния ден и място да е управлявала моторното превозно средство с
което се твърди да е извършено нарушение.
Въззиваемата страна редовно уведомена,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. оспорва подадената жалба. Намира същата
за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление.
Пловдивският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай
жалбоподателката е била санкционирана за това, че при направена проверка на
24.10.2018 г. в гр. Пловдив, ул. ,,Петко Каравелов‘‘ срещу № 26, около 10:40
часа, същата паркира лек автомобил ,,БМВ‘‘ с рег. № *** на таксиметрова стоянка
за което била съставена глоба с фиш №
********** от 24.10.2018 г. в отсъствието на водача в размер от 50 лева. По
този начин било извършено нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.
Пловдив.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан актосъставителят А.В., който посочи, че на процесното място имало
поставена табела за таксиметрова стоянка, където автомобилът бил установен на
място, след което бил съставен фиш в отсъствието на водача. Самоличността на
водача била установена посредством служба ,,Общинска полиция‘‘.
Съдът намира, че следва да се
кредитират показанията на разпитания актосъставител, но без частта от тях в
която заявява, че водачът на МПС била именно жалбоподателката.
Това е така, защото
актосъставителят установява единствено извършването на нарушението с процесното
МПС, но както и той заяви, към момента на съставянето на фиша не се знае кой е
нарушителят. Впоследствие би могло да се установи самоличността на собственика
на МПС, но не се знае дали в действителност той е управлявал.
Съдът кредитира така
събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са
били оспорени от страните по делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено
нарушение от процесния лек автомобил, като същото правилно е подведено под
нормата на чл. 4, ал. 3, т. 1 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив.
В нарушение на ЗАНН, обаче не
е установена по ясен и недвусмилен начин самоличността на нарушителя, тъй като
последният и собственикът на лекия автомобил с което е извършено нарушението
може да са две различни неща.
По време на разпита си
актосъставителят заяви, че фишът е съставен в отсъствието на водача, като
самоличността на същия била установена посредством ,,Общинска Полиция‘‘. Това,
обаче е невъзможно, доколкото би могло да се установи единствено лицето на
което е било регистрирано МПС.
На следващо място, трябва да
се отбележи, че и жалбоподателката би могла да носи административно-наказателна
отговорност по смисъла на ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП е
в насока, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
В нарушение на разпоредбите
на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП се съдържа погрешно
описание на нарушението. И в двата акта е посочено, че жалбоподателката паркира
лекия автомобил с който е било извършено нарушението. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, обаче не се установи, именно тя да е
извършила вмененото й нарушение. Поначало тя би могла да носи
административно-наказателна отговорност, ако в описанието на нарушението беше
посочено, че същата се санкционира за това, че е собственик на МПС с което е
било извършено нарушението.
Допуснатото процесуално
нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В случай, че се приеме, че
допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, но
административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна
норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите
предвидени в нормативния акт.
Ето защо, обжалваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено изцяло, доколкото не се установява по категоричен начин именно
жалбоподателят да е извършил вменените му нарушение, като в хода на
административното-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя да
разбере защо е бил наказан.
По изложените съображения,
Пловдивският районен съд, XXVI
н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1690 от
07.12.2018 г., издадено от инж. З. В. – *** ,,Транспорт‘‘ в Община Пловдив,
упълномощен със Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. от Кмета на община Пловдив с
което на Д.К.Л. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 4, ал. 3, т.
1 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр. Пловдив. Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.