Решение по дело №2052/2017 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 

гр. Варна, 9 февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, двадесет и втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

При секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното  от съдията Ганчева адм.дело №2052 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл.405а ал.2 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Завод за строителни конструкции – Девня“ АД, /ЗСК – Девня АД/ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от изп. Директор К.Г.Г., чрез адв. Х., против постановление за обявяване на трудово правоотношение от 24.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. В. И. – електромонтьор, считано от 11.11.2016 г.

В жалбата се сочи, че административния орган е постановил акта при неправилно установена фактическа обстановка. И. на няколко пъти е посещавал базата на дружеството, като е заявил, че е научил от познати, че търсят ел.техник, който да бъде назначен на постоянен трудов договор. Д. – Началник на базата е заявил, че има свободна длъжност, но следва да се подаде молба до Директора на „ЗСК Девня“ АД и медицинско, като след като бъде резолирана молбата може да бъде назначен. Според жалбоподателя И. се интересуват от необходимите документи, естеството на работа и заплащане, но след като не получил пълна информация за това си тръгнал, без да заяви категорично желае ли да започне работа. След няколко дни И. посетил отново цеха, като заявил, че ще кандидатства за работата. На 3.11.2016 г. И. депозирал молба за назначаване, като я връчил на Д., който на следващия ден е изплатил в деловодството на ЗСД Девня, за резолиране от директора. В молбата И. посочил, че желае да бъде назначен на длъжност ел.техник, приложил и медицинско. Няколко дни по-късно – на 10.11.2016 г. молбата била представена на директора Г., който след запознаване с нея и приложените документи я резолирал, като постановил отказ да бъде назначен И. на работа. През периода от 3.11.2016 г. до 10.11.2016 г. И. посещавал базата в Девня на два пъти за проверка на резултата, въпреки, че уговорката била резултата да му се съобщи по телефона. В деня на инцидента 11.11.2016 г. И. отново отишъл при Д. да пита за резултата. При разговора Д. заявил, че не знае нищо, тъй като няма отговор от деловодството, но ще потърси И. при наличие на отговор. След разговора И. си тръгнал, но след известно време един от работниците в базата дошъл в канцеларията на Д. и съобщил, че човек се е качил на площадката на един кран и е паднал от там. Д. и други работници отишли на място и заварили И. в тежко състояние, като в последствие И. е починал. Мястото на инцидента е отворена работна площадка, в която се изработват стоманени конструкции. На място има два крана, които са със заключени кабини и няколко метални калъпа, които се преместват с тези кранове, като всичко това стои с месеци неизползваемо, до момента на постъпване на заявката за изработка на изделия. Основната дейност на базата в Девня е производство на бетонови смеси, продажба на чакъл, арматурни заготовки, които са на отделни площадки, от тази където е станал инцидента и тя не се посещава от работници на дружеството без конкретна причина. Няма пряк контрол на лицата, които влизат и преминават покрай тази площадка, тъй като двора е отворен и през него преминават работници и на други предприятия. Установено е, че в деня на инцидента И. е посетил свои познати в други съседни предприятия, употребил е алкохол, което се установява от взети проби на кръв и урина. За инцидента е извършена проверка от служителите на Инспекция по труда, съставен е АУАН, а в последствие е издадено НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, съставен е и втори АУАН за това, че дружеството е допуснало до работа И. без да му бъде проведен инструктаж за безопасност и здрава, като посетител на базата. НП са обжалвани, с доводи, че няма възникнало трудово правоотношение между дружеството и И.. В последствие административния орган издал оспореното постановление. По изложените съображения моли да се отмени постановлението. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателят поддържа жалбата. По същество излага доводи, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че И. е присъствал в базата в качеството си на посетител, не е бил назначен на трудов договор, не е бил в качеството си на работник. От събраните по делото доказателства не се доказа, че И. е работил за дружеството. Напротив никой от работниците не го е виждал. Счита, че правилно при извършване на първата проверка служителите на ДИТ не са установили наличието на трудово правоотношение, като едва при втората проверка са преценили, че такова е налице. Не е изяснено дали между страните е уговорено трудово възнаграждение и какво, дали е уговорено работно време, почивка, отпуски, тези факти са недоказани в процеса. Обявяването на трудово правоотношение посредством косвени доказателства, каквито са декларациите на част от лицата в производството е недопустимо. Данните от тези декларации са събрани под натиск от лица, които вече не работят в дружеството, като лицата са принуждавани да свидетелстват. Поддържа се, че И. е употребил голямо количество алкохол и не е могъл да ръководи постъпките си, че е имал познат в съседното предприятие и от там е чул, че се търси електротехник, но не е установено да е престирал труд за дружеството. Моли да се уважи жалбата.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че е възникнало и съществувало трудово правоотношение между дружеството и И., като последното е пострадало, поради което е и започнала проверка в предприятието. След първата проверка е издадена заповед за извършване на повторна проверка, в хода на която са събрани доказателства за наличие на трудово правоотношение. В хода на втората проверка е установено, че за същата позиция на която е работил И. е сключен  трудов договор с друго лице.

Заинтересованата страна Д.И.И. моли да се отхвърли жалбата. Сочи, че в деня на инцидента се е обадила по телефона на съпруга си – И., който и е казал, че работи на крана и не може да говори в момента. И. поддържа, че съпруга и сутрин е тръгвал от къщи, като е отивал на работа с график, т.е. с транспорт на дружеството, като превозното средство е тръгвало от първата спирка на Девня.

Заинтересованата страна В.И.И. моли да се отхвърли жалбата. Поддържа, че никой човек не отива да кандидатства за работа с торба инструменти за електроинсталации.

Заинтересованата страна И.И.И. моли да се отхвърли жалбата. Излага доводи, че баща й е работил в дружеството. Тя го е превозвала от дома им до спирката, от където е минавал микробус по график уреден от ЗСК – Девня.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 405а ал.1 и ал.2 от КТ, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от същия кодекс, като постановление се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. На основание чл. 405а ал.4 от КТ, въз основа на постановлението по ал.1, контролните органи на Инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като в ал. 5 на същия член е разписано, че на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното постановление е връчено на 24.01.2017 г., а жалбата срещу него е подадена на 3.02.2017г., т.е. жалбата е подадена в регламентирания 14-дневен срок за обжалване срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, поради което и като депозирана от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административното и съдебното производство са събрани следните доказателства:

Във връзка със станал инцидент на 11.11.2016 г. в гр. Девня на територията на „ЗСК – Девня“ Ад служители на ДИТ посетили предприятието. След извършване на проверка били установени нарушения на трудовото законодателство, за което на дружеството са издадени и две НП от 14.12.2016 г. за констатираните нарушения. Представените две НП, съдът приема за неотносими към настоящото производство, тъй като с тях е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, а настоящото производство е административно. Със заповед №63/28.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ е наредено извършването на проверка и повторно разследване на инцидента завършил със смъртен изход в предприятието.

От представено по делото удостоверение за наследници се установява, че починалото лице И.И. е оставил наследници: Д.И.И. – съпруга, В.И.И. – син и И.И.И. – дъщеря.

От инденификационна карта на“ ЗСК – Девня“ АД е видно, че  изпълнителен директор е Г., предмет на дейност на предприятието е производство на бетон и бетонови изделия, заготовки арматура, инертни материали, СМР. Дружеството има цех в гр. Девня, нает персонал от 75 човека.

В хода на проверките е установено, че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 20482.505.528 и находяща се в него промишлена сграда. Съгласно представен НА № 172/2013 г. дружеството е учредило право на преминаване на „Трайдънт фрейт“ ООД през имота. Отделно от това е сключен договор за наем между жалбоподателя и „КЛМ-ЕКО“ ЕООД, по силата на който жалбоподателя отдава под наем на наемателя ПИ с идентификатор20482.505.525 , за което е уговорен наем в размер на 500 лв. без ДДС. Съгласно представена фактура от 14.12.2016 г., „КЛМ ЕКО“ ЕООД е заплатило наем за м.11.2016 г.  От представените по делото скици от СГКК – Варна се установява, че имота на жалбоподателя е съседен на имоти които са със производствен или складов статут, както и че има учредено право на преминаване до другите имоти, тъй като за същите не е установен транспортен достъп.

Представена е декларация от 4.01.2017 г., в която С.Р.Р., служител на бюрото по труда, е декларирала, че в края на м.10.2016 г. представител на работодателя „ЗСК – Девня“ АД е заявил необходимост от ел. техник с опит. В края на м.10. или началото на м.11.2016 г. на  И.И. бил даден телефон на Д., за да се уточни дали може да кандидатства за свободната позиция. Собственоръчно на гърба на декларацията Р. е посочила, че в началото на м.11.2016 г.  И. се е обадил по телефона в Бюрото по труда и е заявил, че ще започва работа, но все още няма трудов договор, защото документите му са във Варна, че ще дойде да се отпише при постъпването на работа.

От декларация попълнена на 4.01.2017 г. от И.И.И. – дъщеря на пострадалия И.  е видно, че И. е научил за свободното работно място в цеха от Бюрото по труда.  Работникът е отивал на работа около 7 часа и е работил до 17 часа. До 11.11.2016 г. И. е ходил на работа, като това е бил седмия му работен ден, почивал е събота и неделя. За първи път бащата на свидетелката отишъл на работа на 3.11.2016 г. – четвъртък. И. се е придвижвал до работното си място с микробус, като се е качвал от началната спирка в Девня.  Според И. баща й е работил като ел. поддръжка. Не му било дадено работно облекло, от дома си И. тръгвал с цивилно облекло дънки, блуза. В деня на инцидента към 7 часа И.  бил тръгнал за работа.

От декларация депозирана от 4.01.2016 г. депозирана от В.И.И. – син на пострадалия се установява, че И. си е намерил работа чрез Бюрото по труда. Работното му време е било от 7 до 17 часа. Първия му работен ден е бил четвъртък 3.11.2016 г.  И.И. се е придвижвал до работа с микробус, качвал се е от първата спирка, работил е като ел. техник, като от дома си е тръгвал с цивилни дрехи. На 11.11.2016 г. В.И. тръгнал за работа, като по това време  баща му вече е бил тръгнал от дома.

В декларация депозирана от Д.И.И. съпруга на починалото лице,  сочи, че И. си е намерил работа чрез Бюрото по труда, контактувал е със С.Р..  Според И. съпруга й е работил от 7 ч. до 16.30 ч. Тя се върнала в дома на 6.11.2016 г., като И. е работил и преди тази дата. Според И. съпруга й казал, че ще започне работа на 2.11.2016 г. За работа И. тръгвал с цивилни дрехи, като на място се преобличал, работил като ел. техник. Работника е пътувал със служебен транспорт, излизал е от дома си в 6.45 часа, като се е качвал от първата спирка на кв. „Девня“. В деня на инцидента И. се чула със съпруга си около 9.30 часа и той и казал, че има много работа и не може в момента да говори.

На 3.11.2016 г. е депозирана молба от И. В. И. до Директора на „ЗСК – Девня“, с която моли да бъде назначено като ел. техник в дружеството – базата в Девня. Приложено е и медицинско свидетелство от 1.11.2016 г. съгласно което лекар специалист е заключил, че лицето може да бъде прието на работа като ел. техник. Върху молбата е налице резолюция на директора на дружеството с дата 10.11.2016 г., с която последния не е разрешил назначаването на лицето.

В хода на административното производство са изискани декларации и от работници престиращи труд в полза на жалбоподателя.

Съгласно декларация депозирана от Г.В., същия работи в „ЗСК – Девня“ АД като багерист, има сключен трудово договор. В. е отивал на работа в 6.30 ч и е работил до 16 часа. На 11.11.2016 г. лицето е било на работа, като се е придвижвало да работното място със служебен транспорт, микробус. Работата в цеха е възлагана от И.Д., получавал е работно облекло и предпазни средства – ръкавици. Обедната почивка е от 12 до 12.30 часа, като има два почивни дни събота и неделя. Г.В. сочи, че не знае кой е възложил работа на пострадалия И., не го е видял да се качва на крана. За последно В. е видял И. в деня на инцидента 11.11.2016 г. – сутринта. В. е видял И. и предния ден.

Представена е  декларация от С. А. И.,*** АД до 31.12.2016 г./за което са приложени трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение/. Съгласно посоченото в декларацията И. е работила като началник склад. На 11.11.2016 г. И. не е била на работа, а ползвала отпуск по болест. До работа работниците пътували с микробус. Относно процедурата по назначаване на работа в цеха сочи, че се подава молба и мед. свидетелство, трудова книжка в офиса във Варна. От м.10.2016  г. в цеха имало свободно място за ел. техник. Кандидатите за назначаване говорят с началника на базата Д. и се одобряват от същото лице, както и от Роев и В.а.

Съгласно декларация депозирана от М.Б.М. същия работи като оператор на бетонов възел, има сключен трудово договор, работното време е от 7.30 ч до 16 часа. Лицето е започнало работа на 13.11.2016 г., като работата в цеха се възлагала от И.Д..

Съгласно декларация депозирана от И.П.Ч.същата работи в дружеството като счетоводител, работниците се придвижват до работното си място с микробус. В цеха работата е възлагана от Д.. Ч. не е виждала И., нито е присъствала на инцидента.

В хода на производството е депозира и саморъчна декларация от И.Д.. В същата лицето сочи, че за инцидента на 11.11.2016 г. малко след обяд посрещнал поредния кандидат за ел. монтьор. Лицето било с работни дрехи, носило торба. Непознатия се представил, че се казва И.. Д. го развел в района да разгледа халетата, показал му крановете които трябва да се поддържат, И. попитал за характеристиките и принципа на работа на крановете, но Д. не можал да му отговори, защото не бил запознат. Тъй като Д. трябвало да експедира бетоновоз оставил И.. Докато оправял документите Д. чул викове, дошли негови колеги и му казали да извика бърза помощ, защото е паднал човек. В халето Д. видял И. паднал да лежи на земята. Извикали линейка, при пристигането и била констатирана смъртта на И.. Тази декларация е попълнена на 16.11.2016 г. и подписана от Д..

На 19.11.2017 г. е попълнена нова декларация от Д., в която сочи, че работи като Началник на базата в гр. Девня, има сключен договор. Процедурата за назначаване в цеха е чрез депозиране на обява в Бюрото по труда. Към м.10.2016 г. в цеха имало свободно работно място за ел. монтьор, като на 27.10.2016 г. била подадена заявка до Бюрата по труда. По обявата се явили 5-6 човека. Одобряването на кандидатите ставало от самия Д.. Според Д. документите на И.И. за назначаване на работа са приета в личен състав Варна. Работното време на ел. техника е от 7.30 ч. до 12 ч. и от 12.30 ч. до 16 ч., като работната залата е около 600 лв.  Д. сочи, че той посреща и развежда кандидатите за работа в цеха, ако те са съгласни с условията ги изпраща в личен състав Варна. На гърба на същата декларация Д. е посочил, че И. му се е обадил през почивен ден за да попита търсят ли ел. техник. В деня на инцидента И. му е задал въпроси относно работата на крановете, на които Д. не е могъл да отговори.  Според Д.И. е бил с работни дрехи и си е носил чанта в ръката. След инцидента Д. видял, че в чантата има дънки и инструменти – гаечни ключове, ел. уред. За молбата е разбрал след инцидента, преди инцидента И. е идвал, защото е подал молба за назначаване.

Депозирана е декларация от Т.А.Х., работещ като монтьор в цеха. Съгласно същата работното време е от 8 ч. до 16 ч. В деня на инцидента лицето не е виждало И. да работи в халето, нито го е виждало преди това.

Депозирана е декларация от Р.О.А. работещ като арматурист в цеха.  В същата лицето сочи, че до работа се придвижва с микробус, в цеха работата е възлагана от Д.. Лицето има два почивни дни, работното време работното време е от 8 ч. до 16 ч. В деня на инцидента лицето не е виждало И. да работи в халето, нито го е виждало преди това.

Депозирана е декларация от С. Ф.А., съгласно която лицето работи като бетонджия в цеха. До работа се придвижвал с микробус, който самия А. управлявал.

Депозирана е декларация от А.О.А., съгласно която същия работи като кофражист, с работно време от 8 ч до 16 ч. До работа А.ов се придвижва със служебен транспорт. Декларатора сочи, че преди да падне пострадалия И.И. е работил на крана, но не е виждал лицето преди това.

От декларация подписана от Д.Д. М. се установява, че същата работи в цеха като кранист, има сключен трудов договор, работното й време е от 8 ч. до 16 ч. До работа М. се придвижва с микробус. Началник на цеха е Д., почивните дни на цеха са събота и неделя. М. не е видяла И. да се качва на крана, но го е видяла да работи на крана преди да падне. Видяла го е  паднал долу, като преди 11.11.2016 г. не е виждала пострадалия.

От декларация депозирана от В.Д.Д. се установява, че лицето работи в цеха като бетонджия. До работното си място се придвижва с график, който минава през гр. Девня – служебен. Почивните му дни са събота и неделя. Д. не е видял И. да се качва на крана, но е видял И. да работи на същия преди да падне.

От декларация депозирана от Х.П.Д. се установява, че лицето работи в цеха като бетонджия, има сключен трудов договор, до цеха се придвижва с микробус – служебен. В цеха работата е възлагана от Д.. Преди инцидента 3-4 дни Х. Д. е бил в отпуск. Х. Д. не видял И. да се качва на крана, но докато сглобявали арматура под крана, И. паднал до работниците. За първи път Д. видял И. в деня на инцидента.

Съгласно депозирана декларация от С.Т.С. се установява, че лицето работи в цеха като кранист. До работа се придвижва със служебен бус. В цеха работата се възлагала от Д.. С. не е видяла кой е възложил работата на И., нито кога се е качил на крана. Според С.И. е работил на крана, като го е видяла за първи път като е паднал. При постъпването й на работа С. подала молба при И.Д., като в последствие била назначена като кранистка. Д. и показал работното място.

Съгласно декларация депозирана от Д. Д.Д.работеща като специалист човешки ресурси в дружеството процедурата за назначаване на работа в цеха е следната: обявява се свободно работно място, подава се молба, одобрява се , издава се заповед и трудов договор. През м.10.2016 г. в цеха е имало свободно работно място за ел. монтьор. Заявка за свободното място е подадена в Бюрото по труда. Кандидатите се одобряват от зам. директора, от началника на цех в зависимост от конкретната длъжност. Документите на И.И. за постъпване на работа – молба, медицинско свидетелство и трудови книжки са били предадени на Д.от колеги, като са били оставени от И.Д.. Интервютата за работа се провеждат от зам. Директора Роев и началника на цех – И.Д..

Съгласно обяснения дадени от технически директор Петко В. реда за назначаване в дружеството е чрез подаване на обява в бюрото по труда или „Джобс БГ“. Запознаване със сивито на кандидата, разговор на кандидата с някой от ръководството, оглед на работното място. След което кандидата подава документи.

От обяснения дадени по реда на чл. 402 ал.1 от КТ от К.Г.– изпълнителен директор в дружеството назначаването на нови служители става след като от деловодството му представят документите на кандидата. При по-ниски длъжности решението за назначаване се взема с оглед предоставените документи, а при по-високи длъжности се провежда беседа.

Изготвен е протокол от 1.02.2017 г. от служители на ДИТ в който във връзка с констатирани нарушения на ЗБУТ, нарушения по ХТ, нарушения по ТПО на осн. чл. 404 ал.1 от КТ на дружеството са дадени предписания.

В хода на настоящото производство са представен ревизионен акт №3, съгласно който мостовия кран е преминал технически преглед на 30.06.2016 г., като повдигателната уредба се остава в експлоатация. Съгласно ревизионен акт №39 от 22.11.2016 г. на повдигателна уредба заводски номер № 4994/1969 г. се спира от експлоатация, тъй като няма сключен договор съгласно изискванията на НБЕТНПС, а товарозахващащите приспособления не са регистрирани от орган за технически надзор. Представена е и книга за кран от трето хале, съгласно която по дни е отразявано състоянието на крана, с посочване, че същия е изправен. Два от мостовите кранове в цеха в гр. Девня са преминали технически преглед.  Представен е и час от договор от 23.11.2016 г. сключен между „Домостроене инженеринг“ АД и жалбоподателя за поддържане и ремонт на кранове, със срок от 1 година.

В хода на съдебното производство е разпитана свид. С.С.. Съгласно показанията й свидетелката работи от 2016 г. в дружеството като кранист. В цеха има 6 крана, които са с ел. захранване. За да се пусне в експлоатация крана първо следва да се включи шалтера, самите кабинки на крана не са заключени. В цеха са 2 кранистки, като са работили на всички кранове.  Крановете се намират в хале, което не е затворено, само през нощта има охрана. В с.з. С. твърди, че не е видяла И. да работи на крана, както и че „нищо не е видяла“. Относно депозираната декларация в хода на административното производство С. твърди, че никога не е казвала, че И. е работил на крана, ако е казала нещо е, че И.Д. е минавал от там, а не за И.И.. Свид. твърди че към 14.30 ч. са работили, след това сочи че са почивали и почти е видяла падането на И.. В зала С. поддържа, че не е виждала преди това пострадалия.

От разпита на свид. Х.Д. се установява, че същия работи в цеха. Там работят и две кранистки. Д. не се е качвал на крановете. Свидетеля сочи, че не е виждал И.И.. Единия от крановете го е карала С.. Хр. Д. сочи, че не е видял И. да се качва на крана. Видял го е да пада от крана, когато кранистката С. е тръгнала да се качва на крана. През периода е нямало назначен ел. техник, като дребните ремонти са извършвани от Румен. Достъпа до цеха е безпрепятстван, през нощта има охрана, която си тръгва сутрин към 7.30 ч. Работниците се превозват с кола или микробус.

В  показанията си свид. И.Д. сочи, че работи в дружеството от 2012 г. Задълженията му са свързани с експедиция от цеха, организира и необходимото производство за деня. В цеха има няколко крана, които не се заключват, през деня не се спира и ел. захранването на крановете. През нощта цеха има пазач. През деня няма специален пропускателен режим в цеха, но самия Д. има стая в близост до портала и понякога виждал кой влиза в обекта. От края на м.10.2016 г. в цеха имало нужда от ел. техник, като за това били пуснати обяви. През м.11.2016 г. започнали да идват различни кандидати.  Един петък в цеха дошъл И.И.. Д. го развел из цеха, И. му задавал въпроси за работата, за устройството на крановете, през това време кранистките били долу и не работели на крановете. Д. му казал ако прецени, че разбира да си пусне молба за работа. След това оставил И. за 5-10 мин., тъй като трябвало да експедира продукция. Докато изготвял документите, чул работниците да крещят, че някой е паднал. Тогава Д. видял И. паднал под крана.  Сочи, че преди това не е виждал И. да се качвал на крана. Не е виждал същия да е идвал предните дни в цеха. Няколкократно И. се обаждал на свидетеля по телефона за работа, в последствие и И. му звънял кога ще започне работа. Д. сочи, че личен състав на дружеството е във Варна и там се подават документи за постъпване на работа. При разговора на 11.11.2016 г. Д. не видял И. да залита, говорел нормално, при контакта между двамата И. основно разпитвал за вида на крановете, принципа им на работа, както и захранването им. След като свидетеля се отдалечил от И. за да започне експедицията, И. е бил на около 100 м. от крана.  В последствие Д. видял падналия И., след което бил извикан медицински екип.

В показанията си свид. Д.Д.М. сочи, че  работи като кранистка, крановете в цеха не се заключват. За да се влезе в цеха се минава през портал, като няма пропускателен режим.  М. работила на крана си когато И. паднал от друг кран. М. не е виждала И. преди това. Свидетелката сочи, че при започването на работа е подала документите на Спас – шев във самия цех, а не в гр. Варна.

Свид. С.Р. сочи, че работи в Бюрото по труда. Приемала е обяви на ЗСК Девня.  На свидетелката е предявена декларацията приложена в административната преписка, като същата потвърди записаното в нея. Р. сочи, че И. е бил регистриран в бюрото по труда като безработен. Колежката на Р. е дала телефона на Д. за да се свърже с него, във връзка със свободно работно място. В последствие И.И. се обадил по телефона, че ще започва работа, но още нямал трудов договор, като след като го получи щял да се отпише от Бюрото по труда.

По делото е разпитан свид.  Е. – служител на ДИТ. Е. сочи, че със заповед му е възложена повторна проверка в дружеството. Във връзка с нея са издирени наследниците на И.И. и са разпитани. Те заявили, че на И. е предложена работа от „ЗСК – Девня“ АД, като преди това лицето било регистрирано в бюрото по труда. От събраните данни Е. установил, че една седмица преди инцидента И. е ходил на работа, като е пътувал със служебен микробус, носил си е работно облекло и инструменти. При посещение в Бюрото по труда свид. Е. установил, че Р. е свързала И. със Д. във връзка със свободно работно място. Свидетеля е посетил и цеха в гр. Девня, където Д. обяснил, че на 11.11.2016 г. И. е посетил цеха, двамата са разговаряли, след което сам самоволно И. се е качил на крана, а след това е паднал. Свидетеля извършил проверка и в самото предприятие, проверени били трудовите досиета на работниците, като установил, че И. има подадена молба за работа, медицинско и трудова книжка. Върху молбата имало резолюция от 10.11.2016 г.  от директора на дружеството. Проверени са и останалите досиета и молби за постъпване на работа, като върху нито една от тях не е установено наличие на поставена резолюция – уважаваща молбата или не. Имало е поставени резолюции от зам. директора на някой от молбите, на които пише дали договора да е срочен или не.  Свидетеля сочи, че е необясним факта, че при условие от спешна необходимост от ел. техник защо молбата е разгледана няколко дни по-късно. Отделно от това Е. установил, че следващия ел. техник е назначен в цеха веднага с подаването му на молба. При анализ на събраните доказателства Е. установил, че до падналия И. е имало торба със инструменти и дрехи.

По делото е разпитан свид. Н.И. – служител на ДИТ. Той сочи, че е участвал при извършване на проверка на дружеството. При преглед на документите е установено, че документите на И. за започване на работа са разгледани лично от директора, за разлика от останалите молби на лица кандидатстващи за работа. При разговор с близките на починалото лице е установено, че повече от седмица И. е излизал сутрин по едно и също време и е ползвал служебен транспорт. Вечер се е връщал по едно и също време. Тръгвайки сутрин И. е бил с цивилни дрехи, след инцидента е бил намерен с работни дрехи, което сочи, че е имал осигурено място на което да се преоблича. И. сочи, че е запознат с какви дрехи е облечен И., тъй като е прегледал снимковия материал от деня на инцидента.

По искане на жалбоподателя е разпитан и свид. С.П., служител на ДИТ, участвал при извършването на първата проверка свързана с инцидента в цеха. П. сочи, че са посетили цеха непосредствено след инцидента. Свидетеля сочи, че част от работниците са били свидетели на инцидента и са „се опитали да ги разпитат“. Според свидетеля проблема е бил, че пострадалия е бил местен от медицинския екип, като за това П. имал информация, но не бил пряк очевидец. При качване на крана от който е паднал И.П. установил, че разстоянието между кабината и площадката служеща за достъп е по-голямо, а няма предпазно устройство, поради което кранът не е бил обезопасен, което е евентуална причина работника да падне от това място.

От показанията на свид. Л.Б.се установява, че е служител на ДИТ и е участвала при първата проверка извършена в цеха. В хода на производството са събирани доказателства, но предвид късите срокове за приключване на производството не били събрани безспорни доказателства за наличието на трудово правоотношение. В последствие е извършена нова проверка. Борназова сочи, че пострадалия И. е бил облечен с работни дрехи в деня на инцидента. Дрехите не си били на фирмата в която работи, но и останалите работници не са имали фирмено работно облекло. При посещението в цеха на 11.11.2016 г. до падналия И. имало торбичка с инструменти, както и дрехи. При първата проверка твърденията на работниците били различни, като не били проверявани документите на дружеството.

В хода на настоящото производство е изискан и приложен протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от следовател при Окръжна следствена служба. При огледа е установено, че починалото лице е облечен с памучни дрехи – работни. Горнището е откопчано и метнато встрани, под него има тъмносиня блуза с дълъг ръкав, панталона му е затегнат с жълт кабел. До ръката на лицето са намерени гаечни ключове, клещи, отвертка, ножче, ролки изолирбан, фазомер. Намерен е и телефон марка Нокия. В близост са намерени дънки, сиво яке, очила, устройство за измерване на съпротивление. Изготвен е албум със снимки, видно от който пострадалото лице И. е с работни дрехи. По делото е приложена и съдебномедицинска експертиза, видно от заключението причината за смъртта на И. е съчетана травма, част от която е и тежко, несъвместимо с живота увреждане на вътрешните органи – бели дробове, илиачна артерия, черен дроб, слезка, бъбрек. Установено е наличие на 2,5 промила алкохол в кръвта и 2,2 промила алкохол в урината на починалото лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното постановление е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Варна, главен инспектор П.Е., при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Варна и съобразно чл.405а от КТ, поради което е издадено от компетентен орган.

При издаване на оспореното постановление са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. В конкретния случай контролните органи са извършили проверката поради настъпила злополука с лицето И.И. и последствие смърт на работника, поради което органът не е бил длъжен да уведомява работодателя за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт. В хода на проведеното административно производство са били приобщени тези доказателства към преписката. След позоваване на получената информация от допустимите доказателствени източници по чл. 39 от АПК и след техния съвкупен анализ, е издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и починалото лице. Ето защо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито твърдения са изложени в жалбата.

При така събраните доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

„ЗСК – Девня“ АД има производствена база находяща се в гр. Девня, в ПИ с идентификатор 20482.505.528. В цеха се произвеждат бетонни изделия и др. За извършване на дейността на дружеството в базата са разположени няколко повдигателни уредби – кранове. Тъй като в близост имало други имоти без осигурен достъп, работници и служители на няколко предприятия преминавали през имота на дружеството за да достигнат до собствените си производствени помещения. Охраната и достъпа до предприятието на жалбоподателя не била добре организирана. През нощта на територията на базата имало охрана, която сутринта при пристигане на работниците – около 7.30 часа напускала и вечерта отново застъпвал охранител на смяна. През деня нямало специален пропускателен режим на територията на предприятието. Началникът на цеха И.Д. имал оборудвана стая с компютър, която се намирала на  портала. През м.10.2016 г. се освободило работно място за ел.техник, поради което представител на дружеството депозирал обява в Бюрото по труда. Изискванията на дружеството били ел.техника да е с опит с боравенето на транспортни средства и машини. След получаване на информацията за наличната свободна позиция, служител на Бюрото по труда – Р. дала телефонния номер на И.И., който по това време бил регистриран като безработен. Предоставения телефонен номер бил на И.Д. – началник цех в „ЗСК – Девня“ АД.  И.И. посетил предприятието. При разговора си с Д. попитал за работното време, заплатата. Д. му обяснил, че работното време е от 7,30 ч. до 16 ч., има осигурен транспорт до цеха, а заплатата се уточнява с директора. След като се запознал с условията на работа и машините който следва да поддържа И. напуснал цеха.

На 1.11.2016 г. била изготвена карта на медицински преглед на И.И.. След преглед от специалист било направено заключение, че макар и И. да страда от хипертонична болест може да бъде приет в цех в ЗСК, като ел. техник. На 3.11.2016 г. И. изготвил молба до Директора на ЗСК – Девня АД за постъпване на работа, като към нея приложил 2 броя трудови книжки. Така изготвените документи И. предал на И.Д. – началник цех на базата в Девня. В последствие Д. предал документите на други работници в цеха, които ги отнесли в гр. Варна, където се помещавал офис на дружеството. Документите били приети Д. Д.– специалист човешки ресурси.

След депозиране на документите за работа И.И. се обадил на С.Р. от Бюрото по труда, като е уведомил, че започва работа, но още няма сключен трудов договор, документите му са въ Варна, че ще се яви за отписване като безработен.

 И. започнал да работи в дружеството. В тази връзка всяка сутрин И. излизал от дома преди 7 часа, като се придвижвал до предприятието със служебен микробус. Неколкократно дъщеря му – свид. И.И. го превозвала от дома им до спирката на служебния микробус, от където И. пътувал до цеха. При излизане от дома И. бил с цивилни дрехи, като със себе си носил и работни дрехи, които обличал на територията на предприятието. Вечер И. се прибирал по едно и също време. Съгласно показанията на свид. И.И., Д.И. и В.И. първия работен ден на И.И. бил 3.11.2016 г.

На 11.11.2016 г. И.И. сутринта влязъл в цеха на дружеството. Това било видяно от Г.В. , работещ като багерист в дружеството. На 11.11.2016 г. И.И. работил на единия от мостовите кранове в цеха. Това било видяно от А. А.ов, В.Д., С.С., Д.М. за което същите са подписали декларации приложени към преписката. Г.В. видял И. и предния ден в цеха на дружеството. На същата дата 11.11.2016 г. към 14 00 - 14.30 ч. И. работил на крана. Чул се шум от падане, при което работниците в цеха видели, че И. е паднал от крана. Извикана е линейка и полиция. При пристигане на медицинските лица е констатирана смъртта на И.. В последствие е изготвена съдебно-медицинска експертиза, която е констатирала наличие на алкохол в кръвта и урината на И.. Изготвен и протокол за оглед на местопроизшествие, видно от който И. е бил с работно облекло – тениска и панталон. На панталона е нямало колан, а като такъв е служил жълт кабел. При огледа е установено, че в цеха има и други дрехи на И. – сиво яке и дънки, както и мобилен телефон.

Съдът кредитира обясненията дадени в хода на административното производство от Д.И., В.И., И.И., С.Р., Г.В., С. И., М.М., И. Ч., А. А.ов, В.Д., С.С. и Д. Д., Д. М. и Х.Д.. Фактическите констатации в декларациите на горепосочените лица попълнени в хода на административното производство, отразените в тях факти и обстоятелства  се подкрепят със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Отделно от това съдържанието на декларациите не са оспорени от жалбоподателя по реда предвиден в ГПК. Наведените доводи от жалбоподателя, че декларациите са попълнени под натиск и лицата са принудени да свидетелства са голословни и неподкрепени с доказателства. Следва да се посочи, че съгласно чл. 402 от КТ контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; както и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Процесните декларации са събрани в хода на извършена проверка и работниците са имали задължение да декларират писмено фактите и обстоятелствата свързани с упражняваната трудова дейност.

Съдът не кредитира писмените обяснения дадени в декларации от  И.Д., тъй като същите не се подкрепят с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията депозирани от свид. С.Р., П. Е., Н.И., С.П., Л.Б..

Съдът не кредитира показанията на свид. С.С. дадени в хода на съдебното производство само в частта, че не е видяла, че И.И. е работил на крана, както и соченото от нея, че „нищо не е видяла“. Съдът взе предвид факта, че към настоящия момент С. е работник при жалбоподателя, показанията и дадени пред съда относно релевантните факти са нелогични до степен на взаимно изключване. Веднъж сочи, че нищо не е видяла, в последствие твърди, че почти е видяла инцидента.

Съдът не кредитира показанията и на втората кранистка Д. М. само в частта, че не видяла И.И. преди инцидента. Тези показания на свидетелката са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, същите са в противоречие и с заявеното от нея в декларация попълнена на 24.01.2017 г., че е видяла И. на крана преди падането му.

Съдът не кредитира част от показанията депозирани от И.Д.. Показанията на свидетеля са логични и изчерпателни относно организацията на работа в предприятието, вида на произвежданата продукция, пропускателния режим на територията на обекта, отговорностите на отделните служители и работници. Но показанията свързани с посещението на И.И. в цеха, датите на които е сторено това, начина на предоставяне на документи от негова страна, както и относно пребиваването на И.И. на 11.11.2016 г. на територията на цеха са изолирани, нелогични и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на Д., че И. е посетил за първи път цеха на 11.11.2016 г. към обяд. Тези твърдения на свидетеля се опровергават от събраните по делото писмени доказателства – медицинско свидетелство, молба за работа, както и обясненията на И.И., Д.И., В.И., Г.В., Д. Д., както и дадените показания пред съда от свидетелите. Анализирани в съвкупност така събраните доказателства   налагат  извода,  че   И. е  посетил   за  първи  път цеха преди 11.11.2016 г., изготвил си е необходимите документи, като е депозирал молба за започване на работа на 3.11.2016 г. Съдът приема, че тази молба е депозирана пред И.Д., който после я предал на работници, които я предали в офиса във Варна. След като на 1.11.2016 г. починалия е имал изготвено медицинско свидетелство за работа и то именно в ЗСК – Девня, необяснимо как за първи път е дошъл да се запознае с вида на предлаганата работа едва в деня на злополуката и то по обяд. Отделно от това съдът приема, че на 11.11.2016 г. И.И. е полагал труд в полза на дружеството, като е изпълнявал трудови функции, извършвал е дейности на мостови кран, от който в последствие е паднал. Факта, че И. е пребивавал още от сутринта на територията на предприятието се подкрепя и от заявеното от В. в попълнената от него декларация, т.е. И. е бил на работа от началото на работния ден. Отделно от това част от работниците заявяват, че и предходните дни са виждали И.И. в завода. Съдът приема, че върху молбата на И.И. за постъпване на работа е поставена резолюция едва след инцидента, т.е. след като той вече е полагал труд в полза на дружество. Доводите на съда за това са следните: на първо място по делото се установи, че в цеха са търсили ел. техник, който следва да постъпи спешно, неясно защо молбата е разгледана едва на 10.11.2016 г., т.е. 7 дни след депозирането и. Отделно от това при проверка по трудовите досиета на постъпили работници в дружеството, служител на ДИТ е установил, че единствената молба на която има резолюция и то от директора на дружеството е върху тази на И.И.. Твърденията в жалбата, че на 11.11.2016 г. И. е отишъл да пита Д. за резултата от подадената му молба не се подкрепят дори от показанията дадени от самия Д., който твърди, че на тази дата за първи път е видял И.И. и го е развел из цеха. Твърденията в жалбата, че И. е разбрал за работното място от негови познати работещи в други предприятия са неподкрепени с доказателства. Твърденията в жалбата, че на 11.11.2016 г. И. е посетил свои познати в близки предприятия също останаха неподкрепени с доказателства. Действително И. е употребил алкохол на 11.11.2016 г., което се установява и от приложената по делото съдебномедицинска експертиза, но този факт не променя извода, че към същата тази дата починалото лице е полагало труд в полза на дружеството без сключен договор.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Обжалваното постановление е издадено от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбите на чл.405а КТ и чл.20 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Съгласно посочената разпоредба от КТ Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на трудово правоотношение при установено при проверка престиране на труд, а съгласно чл.20 от цитирания правилник инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, да издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. От представените по делото доказателства се установява, че оспореният административен акт е издаден от длъжностно лице, което по силата на посочените разпоредби изпълнява функции на контролен орган на територията на област Варна и упражнява правомощията по чл.405а КТ. Именно в тяхно изпълнение е издадено и оспореното постановление.

Постановлението е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни основания за издаването му . В постановлението се съдържат данни за началната дата на възникване на трудовото правоотношение, страните по това правоотношение. В обстоятелствената част на издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите констатации на ответника за съществуване на трудово правоотношение с индивидуализиране на неговите задължителни елементи. В тази връзка са спазени изискванията за форма на административния акт.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.405а ал.2 от КТ регламентира, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2., като съобразно ал.5 на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

В конкретния случай, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че на 11.11.2016 г. И.И. е престирал труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции, извършвал е ремонт на мостови кран, имал е определено работно време, определено работно място и уговорено възнаграждение. При извършване на ремонта е станал инцидент завършил със смърт на лицето.

Съгласно чл. 1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.  За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган се е справил с доказателствената тежест, поради което се споделя извода, че И. е полагал труд в цеха а жалбоподателя в гр. Девня, работил е като ел.техник и извършваната от него дейност покрива елементите на трудово правоотношение. Извършваната дейност в деня на инцидента представлява престиране на работна сила. Установено е, че почивните дни са събота и неделя. И. е имал определено работно място и работно време,  в тази връзка следва да се посочи, че лицето е пристигало на работа с дрехи, различни от тези с които е работило, този факт се установява и от приложените по делото протокол за оглед, както и протокол за аутопсия.

От събраните по делото доказателства се установи, че е съществувало трудово правоотношение между И. и дружеството към момента на настъпване на смъртта на лицето. Законодателят е предвидил с чл. 405а от КТ специална процедура по признаване на съществуване на трудово правоотношение по административен ред с административен акт - с постановление при полагане на труд в отклонение на разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ. Точният смисъл на уредбата в чл. 405 а от КТ е, че когато контролните органи установят полагане на труд без спазване на трудовото законодателство, това отношение законът регламентира да бъде фактическо съществуващо към момента на проверката и да не е приключило. Точно затова законодателят предвижда с изр. Второ от ал.1 на чл. 405 а от КТ, че съществуването на трудовото правоотношение се установява с всички доказателствени средства, както и е предвидено в последното изречение на същата алинея - че в постановлението се посочва началната дата на възникване на трудовото правоотношение, защото то съществува в момента - т. е. няма определяне на период, през който е полаган труд по трудово правоотношение с начало и край, а се определя само началото на възникване на правоотношението, което съществува към момента на проверката. В конкретният случай И. е полагал труд за „ЗСК – Девня“ АД към деня на смъртта си, поради което е налице законово основание за обявяване на трудово правоотношение между починалото лице и дружеството.

Наведените доводи от жалбоподателя, че постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка не се споделят от съда.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на оспореното постановление са съобразени материалноправните разпоредби. Съобразена е и целта на закона, заложена в чл.1 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. При установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят и правата на работника при предоставяне на работна сила, вкл. и тези, които са регламентирани от специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на трудови правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл. 405 а от КТ. В случая е настъпила злополука - смъртен случай на лицето, което предоставя работна сила в полза на „ЗСК – Девня“ АД, при което е констатирано нарушение на трудовото законодателство. Ето защо атакуваният административен акт не страда от такива пороци, които да обуславят отмяната му. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172  ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от  „Завод за строителни конструкции – Девня“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от изп. Директор К.Г.Г., чрез адв. Х., против постановление за обявяване на трудово правоотношение от 24.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. В. И., считано от 11.11.2016 г.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: