№ 349
гр. Търговище, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200716 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Д. АЛ. от град Търговище против
Наказателно постановление № 21-1292-001532/27.08.2021г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с което
на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят определя НП
като незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила поради следното: 1/оспорва приетата в АУАН и в НП
фактическа обстановка с довода, че не е извършил вмененото му нарушение;
2/допуснати нарушения на чл. 40 ал.1, чл. 42 т.3, 4 и 5 ЗАНН; 3/ допуснати
нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния пълномощник адв. Д.П. от
ТАК, който поддържа и претенцията за разноски.
Ответникът – ОДМВР – гр. Търговище , Сектор „Пътна полиция“, се
1
представлява от гл.ю.к. Л.Ж., която настоява за потвърждаване на
обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя за присъждане като направени разноски адвокатски хонорар.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
В приложения към административно - наказателната преписка АУАН
с.Д, №974407 от 12.08.2021г. е констатирано, че “на 11.08.2021г., около 20.40
ч.в гр. Търговище на кръстовището на бул.“Ал. Стамболийски“ и бул.“Трайко
Китанчев“ в посока на движение към кръстовището с ул.“Копривщица“ М. Д.
АЛ. от ***************** управлява лек автомобил “БМВ” с рег.*********,
собственост на Д.А.М. от гр. Търговище, като не използва пътищата за
обществено ползване по предназначение, а с поведението си умишлено
поднася на кръстовището и създава опасност и пречки за другите участници в
движението.“. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 104б т.2
ЗДвП. Актът е подписан в деня на съставянето му от актосъставителя и двама
свидетели. Визираният нарушител е отказал да подпише акта като отказът му
е установен с подписа на един свидетел. Същият е отказал и да получи препис
от акта, което също е удостоверено с подписа на свидетел. От материалите по
приложената АНПреписка е видно, че до съставянето на посочения АУАН се
е стигнало след извършването на проверка и събиране на сведения от лица,
които са били свидетели на описаното в този акт движение на посочения
автомобил. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 21-1292-001532/27.08.2021г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, в което е
приета фактическа обстановка, абсолютно идентична с описаната в
съставения АУАН. АНОрган е приел, че при тези обстоятелства А. е
извършил следното нарушение: „Водач на МПС използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“, с което виновно е нарушил чл.
104б т.2 ЗДвП. В санкционната част на НП са определени следните
административни наказания за установеното нарушение: 1. на основание чл.
175а ал.1 предл.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В рамките на проведеното съдебно следствие и за изясняване на
2
констатациите по акта са допуснати и разпитани като свидетели
актосъставителя М.Б., свидетеля по акта Д.Д. и лицата А.А. и А.А., които са
дали писмени сведения в хода на извършената проверка по случая. Свид. Б.
посочва, че е съставил АУАН изцяло по данни на свидетеля по акта Д.Д., в
присъствието на визирания нарушител. Същият си спомня, че пред него А.
заявил, че през съответната вечер не е управлявал посочения автомобил. В
показанията си свид. Д. – началник отдел „Охранителна полиция“ към
ОДМВР – Търговище, описва, че като се прибирал от работа късно вечерта и
наближавал кръговото кръстовище на бул.“Ал. Стамболийски“ и бул.“Трайко
Китанчев“ видял как описания в НП автомобил извършил маневра, т.нар.
„дрифт“, като усукал автомобила перпендикулярно на движението, извъртял
една цяла обиколка, с което спрял движението в кръстовището, и оттам с
много висока скорост излязъл от кръговото движение и потеглил по
бул.“Трайко Китанчев“, спрял за кратко до друг автомобил за провеждане на
разговор и продължил по булеварда, а оттам по ул. „Спиридон Грамадов“.
Свидетелят последвал посочения автомобил до този етап, но не видял водача.
Той се обадил в Сектор „Пътна полиция“ с искане да бъде установен
автомобила и водача да бъде извикан за съставяне на АУАН. Същият си
спомня, че на следващия ден жалбоподателят дошъл с майка си в сградата на
полицията и твърдял, че на посочения ден автомобилът бил паркиран пред
дома им. От показанията на свидетеля Д. следва, че на същия ден полицаите
не са установили водача на автомобила по време на управлението му, а
лицата, от които били снети сведения, били в автомобила, до когото бил
спрял посочения в НП автомобил с цел кратък разговор. Същият свидетел
посочва, че нарушителят бил установен по регистрационния номер на
автомобила. Свидетелите А. и А. сочат, че на 11.08.2021г. двамата и още един
техен приятел пътували с автомобил от кв.“Бряг“ на гр. Търговище и когато
стигнали до кръговото кръстовище до магазин „Кауфланд“ те видели черен
автомобил „БМВ“ да прави дрифтове около кръговото кръстовище.
Свидетелите спрели и започнали да наблюдават като възприели около 2-3
направени обиколки от този автомобил като в това време последният
поднасял поради прекомерното подаване на газ. Свидетелите изчакали преди
да се включат в кръговото поради опасност от сблъсък с посочения
автомобил. Когато автомобилът на свидетелите тръгнал по бул.“Трайко
Китанчев“ в посока към болницата, той бил изпреварен от посочения
3
автомобил „БМВ“ като свидетелите отправили към последния жестове с
вдигнат палец в знак на одобрение. И двамата свидетели са категорични, че не
са успели да видят водача на автомобила и че не са спирали да разговарят с
него или пътници в управлявания от него автомобил. При преценка на
събраните свидетелски показания съдът намира, че същите кореспондират
помежду си относно съществените за случая обстоятелства, а именно за
начина на движение на посоченото МПС, като разминаване е налице относно
това дали е бил проведен разговор между свидетелите А. и А. и водача на
автомобила „БМВ“. При положение, че и двамата свидетели отричат да са
провеждали такъв разговор и да са видели водача, съдът няма основание да не
кредитира показанията им.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по
делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и
НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
По отношение съставения АУАН – актът е издаден от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това
лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Търговище. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42
ЗАНН реквизити. Не е налице нарушение на изискванията на чл. 40 ал.1
ЗАНН, както и относно процедурата по съставяне и връчване на акта.
По отношение на издаденото Наказателно постановление – първото
подлежащо на преценка обстоятелство относно законосъобразността на НП е
дали същото е издадено от компетентно длъжностно лице, надлежно
овластено за целта по силата на закона или по пълномощие, както и дали са
налице обстоятелства, опорочаващи компетентността му като АНОрган. В
случая предвид посочената длъжност на АНОрган в НП и съгласно т.2.11. от
издадената на основание чл. 189 ал.12 ЗАНН Заповед №8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи АНОрган, издал процесното
НП има компетентността да стори това. При преглед на съдържанието на НП
съдът намира, че същото съдържа визираните от чл. 57 ЗАНН реквизити.
4
Въпреки използвания при описанието на нарушението израз „създава
опасност и пречки за другите участници в движението“, АНОрган е внесъл
достатъчна яснота относно приетото нарушение, а именно, че с начина на
движение на посочения автомобил не се използва пътя, част от който е
описаното кръгово кръстовище, по предназначение за превоз на хора и
товари, като съответно е квалифицирал това нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП.
В ЗДвП няма легална дефиниция за популяризираното в общественото
общуване понятие „дрифт“. Но смисълът, който се влага в това понятие,
обхваща техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда
автомобила извън контрол чрез "презавиване", постигайки по този начин
загуба сцеплението на задните гуми. От свидетелските показания може да се
направи извода за преднамерено поведение от страна на водача на описания
автомобил, тъй като същият се е движел със сравнително висока скорост, чрез
рязко подаване на газ, което е довело и до загуба на сцепление с пътната
настилка и е създало шум и отклоняване от праволинейното движение, за
което няма данни да се е дължало на техническа неизправност на автомобила,
на пътните или метрологични условия, или на причини у самия водач като
употреба на алкохол, наркотични вещества, умора и др. Но въз основа на
всички събрани в хода на делото доказателства съдът счита, че остава
неизяснен безспорно въпроса за авторството на описаното в НП нарушение.
От събраните в хода на АНПроизводство данни е установен автомобила, с
който е извършено това нарушение – лек автомобил марка „БМВ“ с
рег.**********, а след направени служебни справки е установен и
собственика му - Д.А.М. от гр. Търговище. Нито в писмените сведения, снети
от очевидци в хода на проверката, нито в събраните по делото свидетелски
показания има данни за водача, управлявал този автомобил в момента на
установеното нарушение. Жалбоподателят не признава да е управлявал
посоченото МПС в дадения момент. В тежест на АНОрган е да докаже
извършването на административното нарушение, в т.ч. и авторството му. По
преписката липсват подписани от собственика документи/декларация или
сведения/, които да съдържат изявлението му, че е предоставил собствения си
автомобил на конкретно лице в даден момент, както изисква чл. 188 ал.1
ЗДвП. Определянето на едно лице за извършител на административно
нарушение неминуемо води до реализиране на неговата АНОтговорност, а
това означава, че това определяне не може да се базира на предположения, а
5
на категорични доказателства. Разпоредбата на чл. 53 ал.1 ЗАНН възлага
като правомощие на АНОрган да издаде наказателно постановление едва след
като се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма
основание за прилагането на чл. 28 и 29 ЗАНН. В настоящият случай
събраните в хода на АНПроизводство данни и доказателства не обосновават
категоричния и безспорен извод, че именно жалбоподателят е извършил
описаното в НП административно нарушение. А това означава, че не е налице
една от важните предпоставки за издаване на НП срещу това лице.
Установяването на автомобила и неговия собственик не са достатъчни да
обосноват извод за конкретен нарушител, различен от собственика, при
липсата на събрани доказателства в тази насока. Пред актосъставителя е
стояла възможността да извърши в рамките на предвидените в чл. 34 ал.2
ЗАНН давностни срокове /до една година от извършване на нарушението/
проверка и събиране на необходимите данни, въз основа на които да бъде
установен извършителя на нарушението. Като не е сторил това, а е издал
АУАН срещу лице, за което няма безспорни данни, че е извършител на
нарушението, актосъставителят е издал незаконосъобразен акт. Не
извършвайки дължимата проверка по чл. 53 ал.1 ЗАНН чрез събиране на
необходимите доказателства, АНОрган е издал също незаконосъобразно НП
срещу лице, което не може да се определи категорично като дееца, извършил
нарушението.
С оглед на изложените фактически и правни изводи обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя. В тази
връзка е представен е договор за правна защита и съдействие от 21.09.2021г.,
в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.без ДДС,
платимо по банков път. Приложена е фактура №80 от 21.09.2021г., в която
Адвокатско дружество „П. и В.“ е фактурирало договореното възнаграждение
с ДДС в размер на 540 лева. Налице е подпечатана от банката на 21.09.2021г.
вносна бележка за внасяне на сумата от 540 лева по горепосочената фактура
от жалбоподателя А. по сметката на посоченото адвокатско дружество.
Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на
6
общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане
е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на
подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция
за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП,
следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2
при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер над 440 лева,
което означава, че е договорено възнаграждение към минималния размер.
Това възнаграждение се явява данъчна основа за определяне на подлежащото
на заплащане адвокатско възнаграждение с включен ДДС на адвокати,
регистрирани по ЗДДС. Съгласно §2а от ДР към Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Това означава, че предвидените в разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатски възнаграждения са без включен в
тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на
посочената наредба възнаграждение. Ето защо преценката са прекомерност
7
следва да се прави по отношение договорения размер на възнаграждението
без ДДС. При това положение договореното в случая към минималния
законов размер от 440 лева адвокатско възнаграждение/450 лева/ не е
прекомерно като същото подлежи на присъждане ведно с начисления върху
него и заплатен като реални разходи от спечелилата делото страна ДДС. В
т.см. са Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г.,
VIII о., докладчик съдията Т.К. и Решение № 6064 от 19.05.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10111/2020 г., VII о., докладчик съдията К.А.. Ето защо ОДМВР –
Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 540 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
Постановление № 21-1292-001532/27.08.2021г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с което за
административно нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП, на М. Д. АЛ. от
***************** са наложени следните административни наказания : на
основание чл. 175а ал.1 предл.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М.М. да заплати на
М. Д. АЛ. от ***************** ЕГН – **********, сумата в размер на
540/петстотин и четиридесет/лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8