Решение по дело №274/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.С.Т. ***, тел.№ **********, действащ чрез пълномощника адв. А.М. ***, срещу решение № 151/05.10.2020 г. на директор на Териториална дирекция на НАП-Велико Търново, в частта, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С.С.Т. срещу разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин.

В жалбата и в представеното по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателя са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на директор на ТД на НАП-Велико Търново в оспорената му част, както и на потвърденото с решението разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения извод за липса на основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност, на принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № **********/2001 г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, представляващи глоба по НП № 780/18.07.2012 г. на директор на ОДМВР-Видин, глоба по НП № 781/24.07.2012 г. на директор на ОДМВР-Видин и глоба по ИЛ по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин. Поддържа, че посочените вземания за глоби са погасени по давност, като твърди, че регламентираният в чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок не е приложим по отношение на глобата като административно наказание, поради което публичните му задължения се явяват погасени по давност. Прави се искане за отмяна на оспореното решение № 151/05.10.2020 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново и на потвърденото с решението разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, както и за прекратяване на изпълнителното производство по горепосоченото изпълнително дело.

Ответникът по жалбата - директор на Териториална дирекция на НАП-Велико Търново, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: против оспорващия е образувано изп. дело № **********/2001 г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин. Към делото на основание чл.217, ал.2 от ДОПК са присъединени производствата по процесните публични вземания съответно с разпореждане изх.№ 5707/2001/051096/05.08.2011 г., разпореждане изх.№ 5707/2001/051097/08.01.2013 г. и разпореждане изх.№ 5707/2001/051100/05.04.2013 г. По делото са наложени обезпечителни мерки с постановление изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г.

По повод постъпили възражения за погасяване на публичните вземания по изпълнителното дело по давност от 02.03.2020 г. и от 16.03.2020 г., конкретизирани с молба вх.№ 9478/24.08.2020 г. на пълномощника на оспорващия, е постановено процесното разпореждане изх.№ С-200005-137-0007366/01.09.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, с което са отхвърлени възраженията за изтекла погасителна давност по общо седем публични вземания: 1. глоба по НП № 526/17.08.2010 г. на ОДМВР-Видин; 2. глоба по НП № 527/17.08.2010 г. на ОДМВР-Видин; 3. глоба по НП № 743/15.10.2010 г. на ОДМВР-Видин; 4. глоба по НП № 160/26.01.2011 г. на ОДМВР-Видин; 5. глоба по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин; 6. глоба по НП № 781/24.07.2012 г. на ОДМВР-Видин; 7. глоба по ИЛ от 25.01.2013 г., издаден по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин.

Длъжникът атакувал така постановеното разпореждане пред горестоящия административен орган – директор на ТД на НАП-Велико Търново, който постановил решение № 151/05.10.2020 г., предмет на настоящето дело, с което приел, че жалбата е частично основателна и отменил оспореното разпореждането по отношение първите 4 точки, а по отношение останалите 3 приел, че не е налице основание за погасяване по давност на публичните вземания. При постановяване на горното ответникът се е мотивирал с обстоятелството, че с издаване по изпълнителното дело на постановлението за налагане на обезпечителни мерки е спряна давността, а задълженията могат да бъдат погасени само след изтичане на давностния срок, установен в чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като според органа с Тълкувателно решение № 2/04.12.2017 г. на ВАС се изключва приложението на чл.171, ал.1 от ДОПК, но не и на ал.2 от същия текст.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на директор на ТД на НАП-Велико Търново, намира за установено следното от правна страна: оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното решение № 151/05.10.2020 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на С.С.Т. срещу разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.267, ал.1, във връзка с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма.

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления (съответно фишове за налагане на глоби и електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система), представляват публични вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл.172, ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления (съответно фишове за налагане на глоби и електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система) обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, включително погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече - чл.82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на чл.82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Спорните по делото въпроси се свързват с влизането в сила на възприетите като изпълнителни основания наказателни постановления и решение по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин, съответно с началния момент, от който при прилагането на специалната нормативна регламентация по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, респективно по чл.82, ал.1, т.5, във връзка с ал.2 от НК, е започнал да тече погасителния давностен срок по отношение на публичните вземания за глоби, както и правното значение за прекъсването/спирането на давността на действията и на издадените от публичния изпълнител постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г.

Доколкото в НК и ЗАНН няма правила относно спирането на давността, следва да намерят приложение общите норми на ДОПК за спирането на давността по отношение на публичните вземания, каквито са вземанията по влезли в сила наказателни постановления съгласно чл.162, ал.2, т.6 и т.7 от ДОПК. Налагането на обезпечителните мерки, по аргумент от нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, има за последица спиране на давностния срок за събиране на съответното публично вземане

. В случая съдът счита, че запорът, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 5707/2001/051110/29.01.2014 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, представляват действия по изпълнението, като съображенията за това са следните: съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал.2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане (чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК) или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК). Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198, ал.1, т.1-4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство (т.е. след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК), не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки (очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по смисъла на чл.221, ал.1 от ДОПК), принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характера на действие по принудително изпълнение. В случая запорите са наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, в условията на образувано изпълнително производство по изп. дело № **********/2001 г., поради което наложените запори (запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки), представляват действия по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител ("за налагане на обезпечителни мерки"), нито от посоченото правно основание за тяхното издаване (чл.200 от ДОПК и чл.202, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК), нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка (чл.206 от ДОПК) е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение - наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Ето защо наложените запори нямат сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Наложените въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин запори, като действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, са породили правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнително действие по смисъла на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, респ. по смисъла на чл.82, ал.2 от НК, след прекъсването на която започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б.”а” от НК.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изложените съображения относно наложените в хода на образуваното изпълнително производство по изп. дело № **********/2001 г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин запори, като действия по принудителното изпълнение, предприети спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията и изпълнителни действия по смисъла на чл.82, ал.2 от ЗАНН, съдът приема следното: по отношение на вземането за глоба по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, на оспорващия по настоящето дело е наложена глоба в размер на 300,00 лева. Видно от приложеното НП, същото е връчено на адресата на 27.07.2012 г., и като неоспорено е влязло в сила на 06.08.2012 г. От тази дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника разпореждане за присъединяване изх.№ 5707/2001/051097/08.01.2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, с което по изп. дело № **********/2001 г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания на публичен взискател в изпълнителното производство - РУП-Видин, за вземането, установено с цитираното НП - глоба в размер на 300,00 лева. От прекъсването на давността, считано от 08.01.2013 г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, като погасителният давностен срок за изпълнение на това наказание би изтекъл на 08.01.2015 г., ако в рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН не се предприемат действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанията по чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността или не възникнат спиращи давността обстоятелства по смисъла на чл.172, ал.1 от ДОПК. Както в разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. на публичния изпълнител, така и в потвърждаващото го решение № 151/05.10.2020 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново, е прието, че давността за вземането за глоба, наложена с НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, е спряна по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителна мярка – наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г. От посоченото ПНОМ на публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, е видно, че по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № 5707/2001 г. в общ размер на 5870,69 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202 от ДОПК, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в описаните в постановлението търговски банки. Въз основа на изпратени запорни съобщения, са наложени запори по банкови сметки на оспорващия. По изложените по-горе съображения, че наложените в хода на образувано изпълнително производство запори, като действия по принудителното изпълнение, предприето спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, са породили правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнителни действия по реда на чл.82, ал.2 от ЗАНН, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, се налага извода, че по отношение на вземането за глоба по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, след прекъсването на давността с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г., считано от 29.01.2014 г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН. В рамките на този двугодишен давностен срок, считано от 29.01.2014 г., не са предприемани никакви действия на надлежните органи спрямо длъжника за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.2 от ЗАНН, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице данни за спиращи давността обстоятелства по чл.172, ал.1 от ДОПК. С оглед на което публичното вземане за глоба, наложена с НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, се явява погасено по давност на 29.01.2016 г. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното решение разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № **********/2001 г. за задължението на С.С.Т. за глоба по НП № 780/18.07.2012 г.

Абсолютно същите съображения се отнасят и до вземането за глоба по НП № 781/24.07.2012 г. на ОДМВР-Видин. С цитираното НП на оспорващия е наложена глоба в размер на 500,00 лева. Съгласно удостовереното постановлението е връчено на адресата на 27.07.2012 г. и следователно е влязъл в сила на 06.08.2012 г. От тази дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника разпореждане за присъединяване изх.№ 5707/2001/051097/08.01.2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, с което по изп. дело № **********/2001 г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство - РУП-Видин, за вземане, установено с НП № 781/24.07.2012 г. на ОДМВР-Видин - глоба в размер на 500,00 лева. След прекъсването на давността, считано от 08.01.2013 г. е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, която е прекъсната с наложените с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 5707/2001/051110/29.01.2014 г. запори. След прекъсването на давността, считано от 29.01.2014 г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН и очевидно по отношение на това вземане погасителният давностен срок е изтекъл към 29.01.2016 г., при липсата на данни за настъпване на спиращи давността обстоятелства по чл.172, ал.1 от ДОПК.

По отношение вземането за глоба по ИЛ от 25.01.2013 г., издаден по НАХД № 1524/2012 г. на РС-Видин, на оспорващия по настоящето дело е наложена глоба в размер на 1000,00 лева, на основание чл.78а от НК. Видно от приложения ИЛ, решение № 963/20.12.2012 г., постановено по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин е влязло в законна сила на 19.01.2013 г. От тази дата е започнала да тече двугодишна давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК, прекъсната с издаденото и връчено на длъжника разпореждане за присъединяване изх.№ 5707/2001/051100/05.04.2013 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, с което по изп. дело № 5707/2001 г., на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания на публичен взискател в изпълнителното производство - РС-Видин, за вземането, установено с цитираното решение - глоба в размер на 1000,00 лева. От прекъсването на давността, считано от 05.04.2013 г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК, като погасителният давностен срок за изпълнение на това наказание би изтекъл на 05.04.2015 г., ако в рамките на двугодишния давностен срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК не се предприемат действия на надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанията по чл.82, ал.2 от НК, имащи за последица прекъсване на давността или не възникнат спиращи давността обстоятелства по смисъла на чл.172, ал.1 от ДОПК. Както в разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. на публичния изпълнител, така и в потвърждаващото го решение № 151/05.10.2020 г. на директор на ТД на НАП-Велико Търново, е прието, че давността за вземането за глоба, наложена с ИЛ от 25.01.2012 г. по НАХД № 1524/2012 г. на РС-Видин, е спряна по силата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК поради налагането на обезпечителна мярка - наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г. От посоченото ПНОМ на публичен изпълнител в ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, е видно, че по съображения, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. дело № 5707/2001 г. в общ размер на 5870,69 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202 от ДОПК, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в описаните в постановлението търговски банки. Въз основа на изпратени запорни съобщения, са наложени запори по банкови сметки на оспорващия. По изложените по-горе съображения, че наложените в хода на образувано изпълнително производство запори, като действия по принудителното изпълнение, предприето спрямо наказаното лице във връзка с изпълнението на наказанията, са породили правно действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт, като изпълнителни действия по реда на чл.82, ал.2 от НК, след прекъсването на която давност започва да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, т.5, във връзка с ал.2 от НК, се налага извода, че по отношение на вземането за глоба по ИЛ от 25.01.2012 г. по НАХД № 1524/2012 г. на РС-Видин, след прекъсването на давността с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 5707/2001/051110/29.01.2014 г., считано от 29.01.2014 г., е започнала да тече нова двугодишна давност по чл.82, ал.1, т.5, във връзка с ал.2 от НК. В рамките на този двугодишен давностен срок, считано от 29.01.2014 г., не са предприемани никакви действия на надлежните органи спрямо длъжника за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.2 от НК, имащи за последица прекъсване на давността; нито са налице данни за спиращи давността обстоятелства по чл.172, ал.1 от ДОПК. С оглед на което публичното вземане за глоба, наложена с ИЛ от 25.01.2012 г. по НАХД № 1524/2012 г. на РС-Видин, се явява погасено по давност на 29.01.2016 г. Ето защо необосновано и неправилно с потвърденото с обжалваното решение разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичното вземане по изп. дело № **********/2001 г. за задължението на С.С.Т. за глоба по ИЛ от 25.01.2012 г. по НАХД № 1524/2012 г. на РС-Видин.

С оглед на гореизложеното оспореното решение в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на С.С.Т. срещу разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, в частта, с която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания по изп. дело № **********/2001 г. за задълженията на С.С.Т. за глоби по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, по НП № 781/27.07.2012 г. на ОДМВР-Видин и по ИЛ от 25.01.2013 г., издаден по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин, по изложените по-горе съображения за погасяването по давност на посочените вземания при прилагането на чл.82, ал.1, б."а", във връзка с ал.2 от ЗАНН, респ. на чл.82, ал.1, т.5, във връзка с ал.2 от НК, следва да се отмени. Съответно следва да се отмени като незаконосъобразно и разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г. в тази му част, а преписката изпратена на публичния изпълнител за произнасяне по подаденото от С.С.Т. възражение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и липсата на своевременно направено искане за присъждане на направени по делото разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.Т. ***, тел.№ **********, действащ чрез пълномощника адв. А.М. ***, решение № 151/05.10.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП-Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на С.С.Т. срещу разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП-Велико Търново, в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № **********/2001 г. за задълженията на С.С.Т. за глоби по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, по НП № 781/27.07.2012 г. на ОДМВР-Видин и по ИЛ от 25.01.2013 г., издаден по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпореждане изх.№ С-20000-137-0007366/01.09.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания по изп. дело № **********/2001 г. за задълженията на С.С.Т. за глоби по НП № 780/18.07.2012 г. на ОДМВР-Видин, по НП № 781/27.07.2012 г. на ОДМВР-Видин и по ИЛ от 25.01.2013 г., издаден по НАХД № 1524/2012 г. по описа на РС-Видин, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, за ново произнасяне по подаденото от С.С.Т. възражение вх.№ №200005-000-0128383/16.03.2020 г. по изп. дело № **********/2001 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

Административен съдия: