№ 3725
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110105089 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Т. Ш., ЕГН ********** срещу ЗК
„......“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 лв. /предявен като частичен от 10 000 лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за причинени имуществени вреди на л. а. „Нисан Алмера“, с рег. № РА
0854 ВС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022 г.
до окончателното плащане.
Съгласно служебно извършената от съда справка ищецът В. Т. Ш. е с постоянен адрес:
гр. София, бул. „България“ № 5, ет. 2, ап. 2 и с настоящ адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 142.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая, предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл.
113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014
г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието „потребител“ следва да се
разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е
приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по
Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни
услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 95/05.02.2010 г. по
ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
Нещо повече, законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете,
образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна
в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, какъвтп в
настоящия случай е ищецът – физическо лице. В този смисъл е и най-новата практиката на
ВКС, възприета с Определение № 69/29.01.2021 по дело № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора
пред Софийския районен съд – арг. чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи
служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
1
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ищеца, а именно Районен съд – Велинград.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, Софийски районен
съд Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5089/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Велинград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца, на основание чл. 121 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2