ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2584
Варна, 25.09.2023 г.
Административният
съд – Варна – X състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯНА
ШИРВАНЯН |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело №
20237050701263 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1 от ЗОДОВ, чл.203 АПК вр. чл.204, ал.1 вр.
ал.2 и ал.4 от АПК вр. чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК вр. чл.204, ал.5 от АПК вр. чл.124 ГПК, чл.127, ал.1, т.3,т.4 и т.5 вр. ал.4 ГПК и чл.129, ал.2 от ГПК.
Постъпила е искова молба с.д. 10 771/17.07.2023г. от Д.К.Д., чрез адв. Ю.Д.,
ВАК, в която е посочено, че 1.моментът от който ищеца претендира вредата да се
счита, момента на извършеното нарушение – 29.07.2022г.; 2. Счита иска допустим
за разглеждане във връзка с чл.204, ал.4 от АПК за защита срещу
незаконосъобразни актове и действия на административния орган – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр.Варна, представлявано от
ст.комисар А.М.. Счита, че е налице и правният интерес от воденето на делото,
както и искането им да им бъде заплатено на Д.К.Д. сумата от 3000лева
изразяваща се в следните неимуществени вреди: за времето без книжка свързаният
с това психологически стрес, унижението от момента на фактическото му задържане
при излезлия „фалшиво положителен“ резултат от теста за наркотици, укорителните
погледи на останалите пациенти, когато го придружавали полицейските органи в
медицинското заведение, за вземане на кръвна проба, сякаш е най-големия
нарушител, като твърди че не е имал каквато и да е вина. Твърди, че като
последица от изживения стрес е отключено и влошено дългогодишно негово
заболяване – епилепсия, което било в ремисия и 3.на основание чл.204, ал.4 от ГПК моли да бъде осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-гр.Варна, представлявано от ст.комисар А.М. да заплати на Д.К.Д. сумата
от 3000лв. изразяващи се в неимуществени вреди от незаконосъобразни
актове и действия на ОДМВР Варна.
За да се произнесе, Съдът е съобразил следното:
Производството е образувано по иск на Д.К.Д., чрез адв. Ю.А. Д., ВАК против ОД МВР Варна, с правно основание чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цена на
иска 3000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действие на администрацията
на ОД на МВР Варна.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на ищеца са издадени
вследствие на извършена му в качеството му на водач на собственото му МПС на
29.07.2022г. проверка следните актове: АУАН № 660492 от 29.07.2022г.; Заповед
за налагане на ПАМ № 22-0819-000033 от 29.07.2022г.; Заповед за задържане на
лице и Заповед за налагане на ПАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022г. Счита, че
действията по извършената проверка, както и последващите актове, които са му
издадени са незаконосъобразни. Сочи че неимуществените му вреди се изразяват в
чувство на унижение от момента на фактическото му задържане при излезлия
фалшиво „положителен“ резултат от теста за наркотици, т.к. виждал укорителните
погледи на останалите пациенти, когато го придружавали полицейските органи в
медицинското заведение за вземане на кръвна проба. Намира, че с извършеният му
обиск и задържане от 24 часа са нарушени човешките му права по чл8 от ЕКПЧ, тъй
като нямал право на свободно придвижване и чувствал страх и безизходица и не
знаел какво ще стане с него и как ще погледне родителите си в очите. Намира, че
е накърнено доброто му име в обществото и честта му, предвид това, че е спазвал
установените обществени порядки, а резултатът от теста за наркотици е бил
фалшиво „положителен“. Отнемането на СУМПС, както и на регистрационните му
табели довело до много изгубено време и чувство за несправедливост. Сочи че все
още избягва да шофира, защото изпитва страх да не преживее отново същото
унижение, а до изготвянето на резултата от кръвната проба се срамувал от
родителите си и от приятелите си, след като са му задавали въпроса „къде е
личният му автомобил“. Сочи, че вредите са били с висок интензитет и са търпяни
от него в периода 29.07.2022г. – 05.12.2022г. Намира, че настъпването на
вредите е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и
административни актове.
В петитума е направено искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
3000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действие на администрацията
на ОД на МВР Варна.
Съдът, при съобразяване разпоредбите на чл.203, ал.1 от АПК („Исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.“) вр. чл. 204 от АПК, ал.1 от който гласи: “Иск може
да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.“, а
ал.2, 3 и 4 от същия предвиждат че: „Искът може да се предяви и заедно с
оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по
делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени
най-късно в същото заседание.“; „Когато вредите са причинени от нищожен или
оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.“ и „Незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението.“, е констатирал нередовност на исковата молба – не отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.204 АПК, поради
което е оставена без движение.
Съдът е констатирал, че в исковата молба не е посочено дали
административните актове и действията на административния орган са оспорени и
ако отговорът е положителен - пред кого и какъв е резултата от оспорването. Не
е посочено и предвид разпоредбите на ал.1 до 4 от чл.204 АПК какво се иска от
съда и не е конкретизиран момента, от който се претендира
обезщетението.
Освен това е установено, че искът не е конкретизиран по основание и размер:
не е посочено какъв е размерът на имуществените вреди, при липсата на твърдение
в исковата молба, че такива са настъпили; не е ясно какъв е размера на
неимуществените вреди за всеки от посочените административни актове и за
действията, при условие че от незаконосъобразността на всеки един
административен акт възниква ново, различно от другите, основание за
реализиране на отговорността на Държавата по ЗОДОВ.
На ищеца с разпореждане е дадена възможност да изправи нередовностите на
исковата молба.
С представеното уточнение с.д. 10771/17.07.2023г. е изправена частично
нередовността на исковата молба, като е посочен начален момент, от който са
претендирани вредите. В останалата част исковата молба разглеждана съвместно с
уточнение с.д. 10771/17.07.2023г. е неясна (в т. 2 от уточнението е направен
извод за допустимостта на исковата молба, но не е изпълнено указанието ищеца да
посочи при съобразяване на чл.204 от АПК какво иска от съда и да конкретизира
исковата претенция по основание и размер, предвид множеството изброени в
исковата молба актове и действия на административни органи). От съдържанието на
исковата молба и на уточнение с.д. 10771/17.07.2023г. не става ясно поддържа ли
се исковата молба в цялост, доколкото в молба с.д. 10771/17.07.2023г. е дадена
обща формулировка „защита срещу незаконосъобразни актове и действия на
административния орган – Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-гр.Варна, представлявано от ст.комисар А.М.“.
С разпореждане №7532/27.07.2023г. е указано на ищеца, че: 1. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Варна независимо от кого е
представлявана не е административен орган, а е администрация и юридическо лице,
което по арг. от чл.205, ал.1 от АПК носи отговорност за изплащането на
обезщетенията за причинените вреди от органите, представляващи част от неговата
административна структура.; 2. Административният орган е издателят на акта или
извършилият действието/бездействието, от което се претендират вредите. И 3.
Отговорността на административния орган за вреди не е обща и не се следва от
неясно формулирани твърдения за издадени актове и извършени
действия/бездействия, а е по установени конкретни незаконосъобразни издадени
административни актове или извършени действия/бездействия. Предвид изложеното
на ищеца е дадена последна възможност да изправи нередовността на исковата
молба като посочи недвусмислено и ясно: 1.конкретно и ясно административните
актове и действията на административния орган, от които твърди, че са
произлезли вредите за него.; 2.дали административните актове и действията на
административния орган са оспорени и ако отговорът е положителен - пред кого и
какъв е резултата от оспорването.;3.да прецизира иска по основание и размер,
като съобрази отговора си по т.1.; 4.какво произнасяне иска от съда.
На ищеца е указано, че при неизпълнение на разпореждането исковата молба ще
му бъде върната.
Съобщението с приложено към него разпореждане е връчено на 18.08.2023г. на
сестрата на ищеца и предвид посоченото в съобщението с приложено към него
разпореждане изпратено до процесуалният представител на ищеца, че е в платен
годишен отпуск, е редовно връчено.
Постъпил е с.д. 12228/25.08.23г. от ищеца именуван Уточнения, в който са
направени допълнения към изложената в исковата молба фактическа обстановка, а
именно: „Като водач на лек автомобил Ауди А3 с рег.№ В2393ВХ, държава България
на 25.10.20121г. около 00:13ч. в гр.Варна по бул.“Вл.Варненчик“ до двете кули,
ищецът, който управлявал собственият си лек автомобил А. А. с рег.№ В… бил спрян от полицейски служители за проверка след
което бил тестван за наркотични вещества или техните аналози, с Друг тест –
5000 с номер ARAM -0004, като
резултатът отчел положителен резултат, а именно Амфетамин, с проба номер 485,
за което Д.Д. възразил, отрекъл да е взимал наркотични вещества, тъй като той
никога не бил употребявал. Бил издаден талон за медицинско изследване 0069434
уведомен разследващ полицай Я.П.. Веднага той бил
закаран от полицейските служители до ВМА за кръвна проба, след което бил
откаран и задържан в Трето РУ – гр.Варна при ОД МВР – гр.Варна в срок от 24
часа, където бил разпитан. Бил освободен на 25.10.21г. в 10.30ч. “.
Сочи се, че на 25.10.21г. и на 26.10.21г. г-н Д. по своя инициатива e дал биологичен материал за изследване в
лабораторията на ВМА, съответно урина и кръв и резултатите от двете изследвания
са установили, че „не се откриват наркотични вещества/аналози“.
Посочено е, че срещу г-н Д. са издадени: АУАН № 510580/25.10.2021г. и заповед №
1345/25.10.2021г. на младши автоконтрольор при ОД МВР Варна, сектор ПП, с която на основание чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП е наложена ПАМ
„прекратяване на регистрацията по ППС за срок от 6 - месеца“ и е образувано ДП
№ 391/2021г.
Сочи, че е оспорил заповед № 1345/25.10.2021г. на младши автоконтрольор при
ОД МВР Варна, сектор ПП и, че същата е отменена с решението по адм.д.
2391/2021г. по описа на АдмС Варна, 6-ти състав. Досъдебното производство също
е прекратено. Сочи, че няколко месеца по-късно на г-н Д. се случва същата
ситуация, която е подробно описана в исковата молба.
Относно дадените с разпореждане № 7532/27.07.2023г. по адм.д. 1263/2023г.
указания прави следните уточнения:
1.ищецът е бил неприятно изненадан, когато техническото средство показало
положителен резултат за наличие на ТНС в слюнката му, като при тази констатация
му били издадени:
·
АУАН № 660492 от
29.07.2022г., издаден от мл. автоконтрольор А.П. при ОД МВР Варна, с-р Пътна полиция. С АУАН са иззети като доказателства СУМПС № …, контролен талон № …, поради което ищецът е лишен от правото да управлява
МПС.
·
ЗППАМ №
22-0819-000033/29.07.2022г. по чл. 171, т.2а, буква б от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ издадена от А. П. мл. автоконтрольор при ОДМВР Варна, с-р Пътна Полиция. Сочи се, че със съставения АУАН са отнети документи и табела с
регистрационен номер, както следва СРМПС № ... и два броя рег. табели № ..
С разписка за предаване на регистрационни табели и СРМПС от 07.12.2022г.
ст.инспектор при ПП, ОД МВР Варна във връзка с Постановление № 9823/2022г. от
05.12.2022г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство е предал на Д.Д.
табели с рег.№ . и СРМПС № ... и е направен извод, че за периода от
29.07.2022г. до 07.12.2022г. е бил лишен от възможността да управлява МПС,
поради което е бил ограничен от много от основните му права /труд, бързо
придвижване и др./
1.
Заповед за задържане на
лице на 29.07.2022г. за срок от 24 часа, по силата на която г-н Д. е бил задържан и временно лишен от правото на
свободно придвижване.
·
С протокол за личен обиск
за времето на задържане на г-н Д. да иззети и задържани лични вещи на последния.
·
ЗППАМ № 22-0819-000940 от
01.08.2022г. издадена от полицейски инспектор Ваня Иванова към ОД МВР Варна,
сектор Пътна полиция, с която на г-н Д. са наложени принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“
·
на основание чл.60, ал.1
от АПК с разпореждане е допуснато предварително изпълнение на заповедта и са
отнети СУМПС №..и контролен талон № 6167802, с което е лишен от правото да
управлява собственото си МПС.
Сочи се, че г-н Д. поискал от полицейските служители да му бъде направен
кръвен тест. Той бил придружен до съответното лечебно заведение, където
престоял с поставени помощни средства – белезници, като ръцете му през цялото
време били зад гърба.
За унижението от момента на фактическото му задържане при излезлия „фалшиво
положителен“ резултат от теста за наркотици, укорителните погледи на останалите
пациенти, когато го придружавали полицейските органи в медицинското заведение
за вземане на кръвна проба, г-н Д. намира, че е отношението към него е било
като към най – голям нарушител, а сочи че няма вина.
·
Г-н Д. престоял в
помещение за задържане, след вземането на биологична проба за
химикотоксилогично изследване за употреба на наркотични вещества г-н Д., след
връщането му в сградата на Трето РУ Варна. Периодът на задържането му бил от
около 12 часа и след това бил освободен.
Около четири месеца по-късно, съгласно датата на заключението по
химикотоксикологичната ескпертиза, резултатът на г-н Д. за употреба на
наркотични вещества е отрицателен.
Твърди, че като последици от изживения стрес /за това че повторно се случва
и се е наложило да остане без книжка и без работа, съответно и без пари/ е
опитал да се самоубие, като през месец август 2022г. поел голямо количество
медикаменти, което довело до лечение във Военна болница /токсикологично
отделение/. Отключило се е отново негово дългогодишно заболяване – епилепсия,
което било в ремисия.
В уточнение на поставения от съда въпрос за оспорването на посочените
по-горе издадени срещу г-н Д. административни актове е посочено, че възражение
от 05.08.2022г. срещу издадения АУАН от 29.07.2022г. е оставено без уважение,
поради прекратяване на производството и образуването на пр.пр. по която е
следвало да бъде решен въпроса за вината.
В уточнение на дадената от съда възможност да бъде прецизиран иска по
основание и размер е посочено, че ищецът предявява следните искове (цитирани в
цялост, съгласно уточнението):
1.иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1 000лв. (хиляда
лева) за опит за самоубийство, отключено и влошено дългогодишно заболяване на
ищеца - епилепсия, което било в ремисия, претърпени нервно напрежение, обида,
чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име,
нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа
неприкосновеност, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в
незаконосъобразна проверка по реда на Наредба №1 от 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл.5 от ЗДвП. Същите са
осъществени на 29.07.2022г. в 10.35ч. в гр.Варна, бул. Осми приморски полк;
3.иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1 000лв. (хиляда
лева) за опит за самоубийство, отключено и влошено дългогодишно заболяване на
ищеца - епилепсия, което било в ремисия, претърпени нервно напрежение, обида,
чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име,
лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, изгубено време
за престояване в помещение за задържане в продължение на около 12 часа,
причинено неудобство от поставените при задържането помощни средства -
белезници, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в
незаконосъобразно юридическо задържане съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
осъществено на 29.07.2022г. в 10.30ч. в гр.Варна, бул. Осми приморски полк
(посочен като час на задържане е часът на издаване на заповедта за задържане);
4.иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1 000лв. (хиляда
лева) за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение,
несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот,
вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразен обиск
по реда на чл.80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането осъществени на
29.07.2022г. в 10.40ч.;
5. иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5 000лв. (пет
хиляди лева) за опит за самоубийство, отключено и влошено дългогодишно
заболяване на ищеца - епилепсия, което било в ремисия, за претърпени нервно
напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и
произвол, поради оставане без книжка, вследствие на незаконосъобразни действия,
изразили се в незаконосъобразно ЗППАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022г. е отнето
СУМПС №..и Контролен талон № … по реда на чл.171,
т.1, б.б от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба №1/2017г. Същите са
осъществени за периода от 29.07.2022г. до 07.12.2022г. (съгласно приложената по
исковата молба резолюция);
6.иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на
5 000лв. (пет хиляди лева) за опит за самоубийство, отключено и влошено
дългогодишно заболяване на ищеца - епилепсия, което било в ремисия, за
претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение,
несправедливост и произвол, причинено неудобство, поради оставане без МПС,
вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно
временно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл.171, т.2а,б.б от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба №1/2017г. Същите са осъществени от
29.07.2022г. със ЗППАМ № 22-0819-000033 от дата 29.07.2022г., А. П. при ОДМВР Варна,
с-р Пътна полиция – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
като на основ. Чл.172, ал.4 от ЗДвП със съставения АУАН се отнемат документи и
табела с регистрационен номер, както следва:1. СРМПС № ... и 2. 2 броя
рег.Табели № . до 07.12.2022г.
В изпълнение на разпореждане7532/27.07.2023г. ищецът е направил следното
уточнение:
„Моля Ви на основание незаконосъобразни действия на ответника –
незаконосъобразна проверка по Наредба №1 от 2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, на.чл.3 и чл.5 от същата, както и незаконосъобразно временно прекратяване
на регистрацията на ППС по реда на чл.171 т.2а б.Б от ЗДвП въз основа на
незаконосъобразни ЗПАМ да осъдите ответника ОДМВР Варна.
В условията на алтернативност, в случай че съдът приеме, че не са налице
незаконосъобразни действия на администрацията, молим да осъдите ОДМВР –
гр.Варна да плати горните суми на ищеца, поради издаването на нищожни актове от
страна на администрацията, а именно Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна:
АУАН № 660492 от 29.07.2022г.; ЗППАМ № 22-0819-000033 от дата 29.07.2022г.;
ЗППАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022г.; Протокол за личен обиск на лицето от
29.07.2022г. на осн. чл.80 от ЗМВР; Заповед за задържане на лице на
29.07.2022г. Доколкото самата проверка е извършена при изключително тежки
нарушения на закона, то осъществяването на изпробване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство – тест също е
незаконосъобразно, а резултатът от това изпробване – нищожен. Съответно нищожни
са всички действия и всички актове, извършени след получаване на този резултат.
Така, нищожни са действията по юридическо задържане на лицето чрез издаване на
заповед за задържане, действията по временно прекратяване на регистрацията на
ППС, собственост на Д. и отнемането на СУМПС чрез издаване на ЗППАМ, както и извършения
личен обиск на лицето. Излага съображения за наличието на пряка причинна връзка
между незаконосъобразните действия описани по – горе респ.нищожни и настъпилите
вредни последици за ищеца.“
При постановяването на настоящото определение съдът съобрази твърденията в
исковата молба и в уточненията към нея и разпоредбите на чл. 203 вр. чл.204,
ал.2 и 4 вр. ал.5 АПК вр. ал.205, ал.1 от АПК вр. чл. 127 ГПК вр. чл. 129 ГПК.
Производството, както е инициирано от г-н Д. е по реда на чл.203 и сл. от АПК – Глава единадесета
„Производства за обезщетения“.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, „исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.
1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.“ Съгласно чл.204 от АПК, за да е допустим иск за
обезщетение за вреди от акт в обхвата на разпоредбата на чл.203 от АПК, искът
следва да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред
или искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до
приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата
молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Когато вредите
са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността
на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно нормата на ал.5 на чл.204 от АПК, за изискванията към съдържанието
на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата
на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че в исковата молба следва да бъде
посочено конкретно от кой акт, действие или бездействие и на кой орган е
произлязла вредата и да бъде ясно заявено дали ищецът иска отмяната им, съответно
установяването на тяхната незаконо-съобразност.
Съгласно чл.127 от ГПК „(1)Исковата
молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса
на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако
имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както
и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния
граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2)В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства.
(3)Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се
подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината,
поради която сам не е подписал.
(4)(Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане
ищецът посочва банкова сметка ***.“
Съдът съобрази и дадените в доктрината предвид практиката на съдилищата
тълкувания на разпоредбата на чл.127 ГПК относно изискването към съдържанието
на исковата молба като елемент от нейната редовност. Така, напр. проф. Ружа
Иванова в Сталев Ж., Попова В., Стамболиев О., Иванова Р., Българско гражданско
процесуално право, Десето преработено и допълнено издание, Второ по действащия
ГПК, Сиела Норма АД, София, 2020г., стр.стр.191 – 193: „ІІ За да бъде редовна,
ИМ („ИМ“ е „искова молба“ – бел. е на съдията – докладчик по делото) трябва да
бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание и
да бъде скрепена с предвидените от закона приложения (чл.127 и чл.128). ИМ
трябва да съдържа: …… 3. Индивидуализиране на спорния предмет, което става,
като се посочват основанието и петитумът (искането) на иска, а когато страните
не съвпадат с носителите на спорното правоотношение – и неговите носители. а.
Основанието на иска или, както законът казва, „обстоятелствата, на които се
основава искът“ (чл.127, ал.1, т.4), обхваща фактите, от които произлиза
претендираното с ИМ материално субективно право (2162-69-І; 75-88-ОСГК;
682-86-І), а не самото спорно право. Без тях претендираното право не може да се
индивидуализира като конкретно материално правомощие. Тези обстоятелства трябва
да бъдат заявени от ищеца, те не могат да бъдат определени и взети предвид служебно
от съда (Р.87-2017-ІVг.о., ВКС). б. За да се индивидуализира конкретното спорно
право, трябва да се посочи неговото съдържание: в какво се състои
претендираното или отричаното право (вземане за 10 000лв.; собственост върху
определена вещ и т.н.), исканата правна промяна ………4. Вида на търсената с иска
защита, защото както видяхме, тя не е еднаква при установителния, осъдителния и
конститутивния иск. Видът на защитата се сочи от петитума на иска. В него
ищецът трябва да заяви дали търси само установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или в първия случай търси още и осъждане
или правна промяна.“, както и стр.196 „Всяко отклонение от изискванията на
чл.127 и чл.128 прави ИМ нередовна, без да има значение дали се отнася до съдържанието,
или до приложенията й.“
В този смисъл е и анализът на доц. Тодор Коларов, д.н. направен в Коларов,
Т., Лекова, Ц., Дахлянова, И., Наръчник по гражданско процесуално право, Сила
Норма АД, София, 2022г., стр.стр.63-64: „Изложение на обстоятелствата, на които
се основава искът (основанието на иска). Този пункт визира твърдения за
настъпили обстоятелства от обективната действителност, които, ако бъдат
установени, ще се явят правнозначими факти. Те, от своя страна, ще обусловят
наличието на определено право или задължение на страните по ГПО („ГПО“ е
„граждански правоотношения“ – бел. е на съдията – докладчик по делото).
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите
юридически факти. „Не са установени конкретни изисквания за начина на изложение
на фактите, представляващи основание на исковата молба, но същото трябва да е
разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни,
пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е
фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното
право и на която основава претенцията си“ (Решение № 142 от 14.01.2021г. по
гр.д. № 3067/2019г. на ВКС, ІV г.о.) „Твърденията на ищеца в исковата молба
относно обстоятелствата, от които произтича искът, са основата, върху която
възниква процесуалното правоотношение между страните, и определят рамките на
спора“(ТР №87 от 26.VІ.1964г. по гр.д. №64/1964г., ОСГК).“
В светлината на посоченото, се констатира, че в
исковата молба и в уточненията към нея са преразказани фактите относно спирането за проверка на лекия автомобил и
констатацията относно наличието на наркотично вещество употребено от г-н Д.,
съгласно теста ползван от служителите на ОД МВР в хода на проверката, както и
относно привеждането му да лечебното заведение за вземането на кръвна
проба. Изложени
са твърдения относно претърпени от г-н Д. нервно напрежение, обида, чувство на
унижение, несправедливост, произвол, уронване на доброто му име и нарушаването
на правото му на личен и семеен живот, както и на опит за самоубийство. Само
две от посочените са свързани с психическите преживявания на конкретно лице -
нервното напрежение и чувството на унижение. Останалите сочени като преживени
от ищеца емоции - обидата, несправедливостта, произвола, уронването на доброто
му име и нарушаването на правото му на личен и семеен живот са изводи относно
извършените действия на трети лица по отношение на конкретно друго лице.
След дадените от съда указания за съобразяване на
исковата молба с изискванията на чл.204 от АПК, ищецът посочва ответника по
иска - ОД на МВР Варна, което е юридическото лице и е легитимиран като
ответник по иска за
обезщетение.
Не е направено искане за отмяна / прогласяване на нищожност и на кой акт и
не е посочен като ответник по този иск – органа издател на акта нито е
направено искане за признаване за незаконосъобразно конкретно действие или
бездействие на конкретен орган.
Предвид нормативната уредба на исковете по чл.204 от АПК и посоченото от
проф.д-р Емилия Къндева в Къндева, Е., Административно правосъдие, София,
2006г., Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШЪН, стр.342, че “Производството по иска за
обезщетение е свързано, производно и зависимо с производството по оспорването
на административния акт независимо дали оспорването е предшествало
производството за обезщетение или се гледат в едно дело пред съда.“ могат да
участват в делото като ответници напр. в различните аспекти в процеса по исковата
претенция – ОД МВР Варна относно осъдителната част от исковата претенция, а
административния орган или длъжностното лице издател на заповедите за налагане
на ПАМ в частта на спора, в която предмет на проверка са твърдените като
незаконосъобразни/ нищожни административни актове, при условие, че има петитум в исковата
молба незаконосъобразността/ нищожността на конкретно посоченият индивидуален
административен акт издаден от административния орган или длъжностното
лице към ОД МВР Варна да се установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетението.
При липсата на петитум в исковата молба незаконосъобразността/ нищожността
на конкретно посочен индивидуален административен акт издаден от
административния орган или длъжностното лице да бъдат установени от съда (както
е в разглеждана искова молба и уточнението към нея), искът е без предмет,
доколкото за обезщетението на вреди в аспекта на иск по чл.203 от АПК вр. чл.1
от ЗОДОВ е поставена процесуална предпоставка от категорията на абсолютните –
съдът първо да е установил наличието на незаконосъобразността/нищожността на
индивидуалния административен акт, от което се твърди произтичането на вредата.
От съдържанието на петитума на исковата молба и от
уточненията към нея не се извежда извод за наличие на оспорен индивидуален
административен акт издаден от ответника (ОД МВР Варна), чиято
незаковосъобразност/ нищожност ищецът да иска съдът да установи, нито да се
иска обявяването на конкретни действия/ бездействия на длъжностно лице за
незаконосъобразни.
Посочването, че се търсят вреди съгласно исковата
молба и уточненията към нея, конкретно в уточнение с.д. 12228/25.08.2023г. е
релевираното по следния начин:
1.
В исковата молба: „от
незаконосъобразни актове и действия на ОДМВР Варна“, като цената на иска е в размер на 3000лв.,
2.
В уточнението, след дадената
от съда възможност да бъде прециран иска по основание и размер ищецът
предявява шест иска, а именно: четири иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на
1 000лв. (хиляда лева) с основания – за
първият: незаконосъобразни
действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба №1 от
2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на
чл.5 от ЗДвП, осъществени
на 29.07.2022г. в 10.35ч. в гр.Варна, бул. Осми приморски полк; за вторият - незаконосъобразни
действия, изразили се в незаконосъобразно задържане осъществено на 29.07.2022г.
в 10.30ч. в гр.Варна, бул. Осми приморски полк (посочен като час на задържане е
часът на издаване на заповедта за задържане); за третия - престояване в помещение за задържане в продължение на
около 12 часа, причинено неудобство от поставените при задържането помощни
средства - белезници, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в
незаконосъобразно юридическо задържане съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
осъществено на 29.07.2022г. в 10.30ч. в гр.Варна, бул. Осми приморски полк
(посочен като час на задържане е часът на издаване на заповедта за задържане); за четвъртия - незаконосъобразни действия,
изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл.80 от ЗМВР въз основа на
проверката и задържането осъществени на 29.07.2022г. в 10.40ч.; и два иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на
5 000лв. (пет хиляди лева), поради оставане без книжка, вследствие на
незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно ЗППАМ №
22-0819-000940 от 01.08.2022г. е отнето СУМПС №..и Контролен талон № …
по реда на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба
№1/2017г. Същите са осъществени за периода от 29.07.2022г. до 07.12.2022г.
(съгласно приложената по исковата молба резолюция) и поради оставане без МПС, вследствие на
незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно временно прекратяване
на регистрацията на ППС по реда на чл.171, т.2а,б.б от ЗДвП въз основа на
проверката по Наредба №1/2017г. Същите са осъществени от 29.07.2022г. със ЗППАМ
№ 22-0819-000033 от дата 29.07.2022г., А. П.
при ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция – Прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, като на основ. Чл.172, ал.4 от ЗДвП със съставения АУАН се
отнемат документи и табела с регистрационен номер, както следва:1. СРМПС № ...
и 2. 2 броя рег.Табели № . до 07.12.2022г.
Ищецът е направил следното
уточнение представляващо
петитум на исковата молба, което следва за пълнота на изложението, да бъде
цитирано в цялост: „Моля Ви на основание незаконосъобразни действия на ответника –
незаконосъобразна проверка по Наредба №1 от 2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, на.чл.3 и чл.5 от същата, както
и незаконосъобразно временно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на
чл.171 т.2а б.Б от ЗДвП въз основа на незаконосъобразни ЗПАМ да осъдите
ответника ОДМВР Варна. В
условията на алтернативност, в случай че съдът приеме, че не са налице
незаконосъобразни действия на администрацията, молим да осъдите ОДМВР –
гр.Варна да плати горните суми на ищеца, поради издаването на нищожни актове от
страна на администрацията, а именно Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна:
АУАН № 660492 от 29.07.2022г.; ЗППАМ № 22-0819-000033 от дата 29.07.2022г.;
ЗППАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022г.; Протокол за личен обиск на лицето от
29.07.2022г. на осн. чл.80 от ЗМВР; Заповед за задържане на лице на
29.07.2022г. Доколкото самата проверка е извършена при изключително тежки
нарушения на закона, то осъществяването на изпробване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство – тест също е
незаконосъобразно, а резултатът от това изпробване – нищожен. Съответно нищожни
са всички действия и всички актове, извършени след получаване на този резултат.
Така, нищожни са действията по юридическо задържане на лицето чрез издаване на
заповед за задържане, действията по временно прекратяване на регистрацията на
ППС, собственост на Д. и отнемането на СУМПС чрез издаване на ЗППАМ, както и
извършения личен обиск на лицето.Излага съображения за наличието на пряка
причинна връзка между незаконосъобразните действия описани по – горе
респ.нищожни и настъпилите вредни последици за ищеца.“
От начина на формулиране на сочените претърпени от ищеца вреди и петитума
на иска в уточнение с.д. с.д. № 12228/25.08.2023г. се констатира неяснота на
изявленията. Формулирането на исковете в обстоятелствената част на уточнението
към исковата молба не кореспондира с петитумът й.
От начинът на формулиране на петитума в уточнение с.д. № 12228/25.08.2023г.
и дефинираните в обстоятелствената му част искове не може да се изведе извод
какво твърди ищеца – издадени по отношение на него нищожни или
незаконосъобразни индивидуални административни актове (ЗЗПАМ) или извършени при
изпълнението им незаконосъобразни действия от административния орган или и
двете. Смесени са институтите на незаконосъобразност и нищожност на
индивидуалните административни актове и на незаконосъобразност на
действията/бездействията на административния орган или длъжностното лице.
Съгласно разпоредбите на ал.1 до
5 на чл. 21 от АПК „(1) Индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се
декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато
волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган
да извърши или да се въздържи от определено действие.
Съгласно разпоредбите на чл.250 и чл.256 от АПК „Всеки, който има правен интерес, може
да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.“
и „Бездействието на административния
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.“
От цитираните разпоредби се извежда извод, че не всички действия и
бездействия на административните органи подлежат на самостоятелно оспорване и
проверка от съда. По арг. от чл.21, ал.5 от АПК „Не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се
обявяват условията за участие в състезателно административно производство по
издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон
е предвидено друго.“. Проверката за законосъобразност на действията и
бездействията на административните органи, когато са част от производството по
издаване на административен акт се прави от съда при проверката за
законосъобразност на административния акт.
Именно тази специфика на действията и бездействията на административните
органи и предвидения обхват на съдебната им проверка, не само при самостоятелното
им оспорване, но и когато са обединени с иск за обезщетение, налага конкретика
и яснота на описанието им в исковата молба. Необходимо е и ясно да е посочен
органът, длъжностното лице, което ги е извършило, за да може същото да бъде
конституирано като ответник.
Предвид спецификата на искът за обезщетение по чл.204 от АПК и предвидената
в него предпоставка за допустимост на иска за обезщетение „отмяна на
административния акт, или обявяването му за нищожен и отмяна или признаването
за незаконосъобразно на действието или бездействието на административния орган“
по арг. от чл.204 АПК вр. чл.206, ал.1 и ал.2 и чл.207, ал.1, ал.2 и ал.3 АПК
ищецът следва в исковата молба да посочи конкретно отменени ли са актовете или
действията или бездействията на административните органи, от които твърди че за
него са настъпили вреди или да формулира ясен еднозначен и конкретен петитум за
отмяната/прогласяване на нищожността на административните актове и конкретно да
посочи номер на акта и издател, както и в какво се състои незаконосъобразността
им или за установяване на незаконосъобразност на конкретно посочено действие и
административен орган, който го е извършил (в тази част исковата молба следва
да има съдържанието на жалбата срещу административния акт по чл.150 от АПК). Както беше посочено исковото производство по чл.203 и сл. от АПК „е
свързано, производно и зависимо с производството по оспорването на
административния акт“ и на действията и бездействията, а това налага при
разглеждането на исковата молба да се развият два паралелно
движещи се процеса:
първи, в който като ответник
следва да бъде конституирано юридическото лице в структурата, на което са
административният орган или длъжностното лице, който/което ги е
извършил/извършило и в който процес се изследва наличието на вреди и връзката
между твърдените от ищеца вреди и оспореният (или вече отмененият в друго
независимо производство) акт, действие или бездействие и
втори, (но не по значение,
доколкото изводите и решението в тази част са от съществено значение за първия
процес), в който като ответник следва да бъде конституиран органът/
длъжностното лице/ издал акта или извършил действието или бездействието. В
рамките на това производство следва да бъдат установени незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието, от което произтичат вредите, като на
административният орган/длъжностното лице следва да бъде дадена възможност да
представи аргументи и доказателства за законосъобразността на административния
акт, действията или бездействията.
Не е
дадено правомощие на съда по тълкувателен път от съдържанието на исковата молба
и уточненията към нея, да определя основанието на иска и петитума му, като
преценява незаконосъобразността на кой акт, действие или бездействие и на кой
орган, следва да изследва и произнасяне в какъв обхват следва да направи в
съдебния си акт. Нито пък следва да гадае кой акт или действие на
административния орган е оспорен в друго производство и какво е постановено от
съда. Така в уточнение на поставения
от съда въпрос за оспорването на посочените по-горе издадени срещу г-н Д.
административни актове е посочено, че възражение от 05.08.2022г. срещу
издадения АУАН от 29.07.2022г. е оставено без уважение, поради прекратяване на
производството и образуването на пр.пр. по която е следвало да бъде решен
въпроса за вината. С други думи при
анализ на данните в уточнението се извежда извод, че само срещу АУАН е подадено
възражение и, че останалите цитирани от ищеца индивидуални административни
актове и действия на административния орган не са оспорени в предвидените от
закона срокове. Но освен, че за част от тях се сочи незаконосъобразност, не са
релевирани твърдения в какво се състои тази незаконосъобразност.
За действията на административния орган ищецът е
посочил също и, че задържането на г-н Д. е „в съответствие с посоченото
в чл.72, ал.1,т.1 от Закона за МВР – при обосновано подозрение за извършване на
престъпление и при спазване на процедурите, предвидени в закона – постановен
административен акт“ и че няма нарушение
на чл.5,
ал.5 от КЗПЧОС.
Налага се извод за противоречие между твърденията на
ищеца за незаконосъобразност на действията на административния орган и за
съответствието им с конкретни разпоредби на ЗМВР и КЗПЧОС.
От твърденията в уточнението се констатира, че на ищеца са издадени
следните актове: АУАН № 660492 от 29.07.2022г., издаден от мл.
автоконтрольор А.Петков при ОД МВР Варна, с-р Пътна полиция; ЗППАМ №
22-0819-000033/29.07.2022г. по чл. 171, т.2а, буква б от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ издадена от А. Петков мл. автоконтрольор
при ОДМВР Варна, с-р Пътна Полиция; Заповед за задържане на лице на
29.07.2022г. за срок от 24 часа; протокол за личен обиск за времето на
задържане на г-н Д.; ЗППАМ № 22-0819-000940 от 01.08.2022г. издадена от
полицейски инспектор В. И. към ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция, с която на
г-н Д. са наложени принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и на основание чл.60, ал.1 от АПК с
разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта и по
отношение на него са извършени следните действия по изпълнението на издадените
му актове – поставяне на помощни технически средства „белезници“, превеждане в
лечебно заведение, обиск, задържане.
В исковата молба и в уточняващите молби не е посочено конкретно и не е
поискано установяването на незаконосъобразността на акт или действие на
административен орган, като съдът не може сам да прецени кои актове и действия
на административния орган следва да разгледа като незаконосъобразни, още повече
че самият ищец сочи че част от действията на административния орган са в
изпълнение и са съответни на закона.
Констатира се, че в последното уточнение, чрез
бланкетни твърдения са въведени нови претенции – един иск за 1000лв. и два за
по 5 000лв.
Не е посочено новите релевирани твърдения изменение ли са на основанието на
иска и или и на размера му, предвид новите заявени обстоятелства и посочената в
по-голям размер сума на исканото обезщетение с общо 11000лв. Съдът не може да
допусне изменение на нередовен иск.
В обобщение следва да се посочи, че в искът за обезщетение и уточненията
към него подадени от г-н Д. липсва петитум, в който да е посочен конкретен акт,
действие или бездействие и на кой/кои ответници следва да бъде отменен със
съдебното решение или прогласен за нищожен или да бъде установено, че
действието или бездействието е незаконосъобразно.
Съдът не може сам да формулира петитум на иска за обезщетение презюмирайки
какви са желанията на подателят му, какви актове са му издадени и какви
действия и бездействия е осъществил административният орган и кои от тях ищецът
оспорва, както и какви неимуществени вреди са му нанесени. Съдът не може и сам
при съобразяване на посочените в иска за обезщетение и в уточнението
фрагментарни твърдения да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите
твърдения на страната относно акта, действието или бездействието, от които са произлезли
вредите, кой административен орган е издал акта или извършил действията или
бездействията, както и на фактите обосноваващи извод за настъпването на
вредите, включително и на периода на настъпването им.
Нарушението на правата на гражданите не е абстрактно понятие, за описанието
на което е достатъчно да бъдат цитирани само бланкетно някакви твърдения по
фактите. За да може съдът да извърши преценка има ли нарушение на правата на
конкретен гражданин и съответно дали за него са настъпили вреди от акт, действие
или бездействие на административен орган е необходимо, лицето, което твърди
извършено спрямо него нарушение да посочи в какво се изразява това нарушение,
като посочи административния акт, които е нарушил правата му или опише в
конкретика действията на административния орган, които са извършени по
отношение на него или негово право или опише кои действия е следвало да бъдат
извършени, но не са извършени, както и да опише в конкретика твърдените
неимуществени вреди като преживени негативни емоции с интензитет, времетраене и
последици. Именно за тези конкретни твърдения съдът събира доказателства при
преценката относно законосъобразността на акта и или наличието на действия или
бездействия, с които да са нарушени правата на лицето. Т.е. само общото твърдение
на г-н Д., че от проверката на МПС и свързаните с нея действия не е достатъчно
за да бъде проведено съдебно производство срещу сочения от г-н Д. ответник.
Както вече беше посочено, императивно разпоредбата на чл.204 от АПК
изисква, за да бъде допустим иск за обезщетение или да бъде твърдяна вреда от
вече отменен акт, действие или бездействие или да бъде поискана отмяната му,
респективно установяване на незаконосъобразността в производството по иска за
обезщетение, както и да бъдат посочени вредите, чието обезщетение се иска. В
случая това не е сторено, исковата молба се явява нередовна, а предвид
специалното правило на чл.204, ал.1 вр. ал.4 от АПК искът се явява недопустим и
производството по него следва да бъде оставено без разглеждане.
До дата на постановяване на настоящото определение нередовностите по
исковата молба не са отстранени. Налице са основанията на чл.158, ал.3 от АПК
вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. за
прекратяване на производството по делото и оставяне на исковата молба без
разглеждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д.К.Д., чрез адв. Ю.А. Д., ВАК против ОД МВР Варна, с правно основание чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цена на
иска 3000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действие на администрацията
на ОД на МВР Варна.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 1263/2023 г. по
описа на Х състав на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Р България в седмодневен срок
от връчването му.