№ 41
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110203022 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на С. А. А.
с ЕГН ********** от гр.София, чрез адв.П. В., САК срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия К № 6095707
издаден от ОД МВР Варна.
С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен и издаден при неспазване на съдопроизводствените правила.
Процесуалния представител подробно излага тезата си, че в обжалвания ЕФ са налице
пороци, обусловени от пропуски в текстовата редакция на разпоредбите на чл.189,ал.4-
ал.11 от ЗДвП, дължащи се на «изключително недобрата нормотворческа техника на
законодателя».
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява,не се
представлява.Депозирана е молба, в която се изразява становище по хода на делото и по
същество на същото.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
от фактическа страна:
Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
1
техническо средство Серия К № 6095707, издаден от ОД МВР Варна, с който на
жалбоподателя С. А. А. с ЕГН ********** , в качеството му на собственик на когото е
регистрирано МПС , за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4 вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800.00 (осемстотин ) лева.
Същия е издаден затова, че на 15.03.2022 год. в 20:52 часа в гр.Варна, по бул.” Васил
Левски”, в посока бул.” Княз Борис I”, срещу блок 60-62 на ж.к. ”Чайка” с МПС лек
автомобил „ МЕРЦЕДЕС С 500 ” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ( ARH CAM S 1 ) №
120с511 , като при разрешена скорост 50 км/ч, е установена скорост на движение на
посоченото МПС – 81 км/ч и превишението е 31 км/ч. Прието е , че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на
ЕФК/4464297.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени
доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с
автоматизирано техническо средство серия К, № 6095707, издаден от ОД МВР Варна,
снимка № 120С511/0029770 с дата на запис 2022-03-15 20:52:48.2, справка АИС
АНД,протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 819р-
5917/15.03.2022 год.,ведно със снимка на техническото средство, справка по регистрационен
номер на МПС, електронен фиш серия К, № 5701118 издаден от ОД МВР Варна,декларация
по чл.189,ал.5 от ЗДвП,заверено копие на свидетелство за управление на МПС, протокол от
проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 год. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 на БИМ, ведно с приложение към удостоверението,приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
От правна страна:
Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП в
законоустановения четиринадесетдневен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.1 от ЗАНН , в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна
на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения
на въззивника, наведени в жалбата, инициирала настоящото производство, са
неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и
компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
2
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл.189,ал.4,изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС.
Съгласно пар.1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Следователно електронният фиш по силата на закона
представлява не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база административно-
информационна система, поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, за което обстоятелство в случая не се формира спор.
Нормата на чл.189,ал.4 от ЗДвП , действала към момента на извършване на нарушението,
сочи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165,ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правитала за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
3
В Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол средство АТСС (
ARH CAM S 1 ) № 120с511, представляваща одобрен тип средство за измерване, което
измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от
статив / тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение / режим /
на устройството. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може
да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите
превозни средства.Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение, респективно и възраженията на въззивника в този аспект
са изцяло неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка снимка № 120С511/0029770 с дата
на запис 2022-03-15 20:52:48.2 към ЕФ, Серия К № 6095707 (заснета с мобилната система за
видеоконтрол АТСС ( ARH CAM S 1 ) № 120с511), измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 84 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 81 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 81 км. /ч., т. е.
отчетено е превишение от 31 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за
това превишение същият е бил санкциониран.
Контролните органи са изпълнили и изискванията на чл.4 от Наредбата и контролът е
осъществен от АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежава
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало първоначална и
последваща проверка от БИМ, удостоверено с Протокол за проверка № 67-СГ-
ИСИС/10.11.2021 год.на БИМ. Спазени са изискванията и на чл.10 от Наредбата, като е
изготвен протокол за използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал за разположението му, с който е документирано използването му.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от
Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по
автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата, при които е било
4
извършено. Правилно е посочена и нарушената законова разпоредба. Нарушителят е бил
запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Правилно е определен субекта на нарушението. Според разпоредбата на чл.189,ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за възражения във връзка
с фиша, респективно анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението. В конкретния случай
собственика на автомобила В.В. е попълнила декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, като е
декларирала, че на процесната дата автомобила е управляван от жалбоподателя, поради
което издадения на последната ЕФ, серия К № 5701118 е бил анулиран, като на
жалбоподателя е издаден обжалвания ЕФ.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните
и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят С. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят, като
правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да
съобрази поведението си със същото.
В случая на въззивника А. е била определена глоба в размер на 800, 00 лева, като
наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.182,ал.4 от ЗДвП , съгласно
която,когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Тази
норма, предвид посоченото превишение на скоростта с 31 км/ч., следва да се приеме, че
препраща към разпоредбата на чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП и определеният размер на глобата от
800, 00 лева представлява двукратния размер на глобата от 400, 00 лева по чл.182,ал.1,т.4 от
ЗДвП.
Според пар.6,т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от
влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Настоящата съдебна инстанция намира, че наказващият орган не е описал деянието по
изискуемия начин, а и не е доказал (предвид разпределението на доказателствена тежест), че
А. е извършил процесното деяние по чл.21,ал.1 от ЗДвП при условията на повторност по
5
смисъла на пар.6,т.33 от ДР на ЗДвП – не е посочено нарушението, за което е бил издаден
електронен фиш, датата на деянието и най-вече датата на влизане в сила на предишен
електронен фиш, обосноваващ повторността на случая. Поради това не следва да се
ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено "повторно",
съответно и не следва да се прилага чл.182,ал.4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Доколкото чл.182,ал.4 от ЗДвП препраща към чл.182,ал.1 от ЗДвП и в електронния фиш
ясно се сочи, че превишението на скоростта е с 31 км/час, този съдебен състав счита, че няма
процесуална пречка спрямо жалбоподателя да се приложи чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП, като
закон за по-леко наказуемо нарушение.
Съгласно чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП, водач, който превиши от 31 до 40 км/час разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва с глоба в размер на 400 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 31 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административнонаказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,ал.1
от ЗДвП, съдът приема, че на С. А. А., следва да се определи "глоба" в размер на 400 лева за
нарушението по чл.21,ал.1 от ЗДвП. Точно фиксираният в закона размер на
административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена
отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът намира, че процесното
нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, на следващо място
доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост е налице и
потенциална опасност за увреждане на трети лица с превозно средство, поради превишаване
на разрешената скорост за движение.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът следва да се произнесе служебно по извършените от
страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевирането
искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на
наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на
основание чл.63д,ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза
на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80, 00 лв. /арг.
от чл.37 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл.63,ал.2,т.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство , серия К № 6095707 издаден от ОД МВР Варна, с който на С. А. А. с
ЕГН ********** от гр.София на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800 (осемстотин) лева за извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП, И
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 800
(осемстотин) лева на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя С. А. А. с ЕГН
********** от гр.София, да заплати на ОД МВР Варна, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7