№ 3456
гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110214725 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „***”, ***, представлявано от
управителя Р.В.Н., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление
(НП) № *** от 22.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал.
2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи - обн. ДВ бр. 37/2004 г.
(Наредбата), което се твърди да е извършено на 06.06.2024 г. в гр. София, в
строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа” в УПИ V-1339, кв.
79, м. „Малинова долина”, изразяващо се в това, че контурите на първа,
втора и трета етажна плоча, където няма изградени външни стени не са
обезопасени против падане на хора и предмети, чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце или чрез
1
еквивалентно алтернативно решение.
В подадената жалба се излагат аргументи за неправилно установена
фактическа обстановка, като се настоява, че на обекта са извършвани СМР от
друго дружество – подизпълнител, а именно „***” АД, поради което се
поддържа, че дори при установено нарушение, не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Твърди се, че чл. 60 и чл. 61 от Наредбата не вменяват задължение на
конкретно лице, както и че в случая не е посочена конкретна разпоредба на
Наредбата, с оглед на което е дадената правната квалификация в НП е
неправилна. Твърди се, че в съдържанието на АУАН, респ. на НП е налице
неяснота, както и че в НП не е посочено въз основа на какви доказателства
наказващият орган е приел, че е извършено нарушението. Изразява се
становище за маловажност на нарушението, респ. за наличие на основание за
прилагане на чл. 415в от КТ, с оглед и на това, че нарушението е било
отстранено на 06.06.2024 г. В допълнение се конкретизират оспорванията на
жалбоподателя, изразяващи се в това, че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи; допуснати са съществени процесуални нарушения при
издаване на двата акта с оглед неяснота на обвинението; налице е непълнота
на доказателствата, съответно недоказаност на обвинението, в подкрепа на
което се сочи, че АУАН няма доказателствена сила. По тези мотиви се
претендира отмяна на обжалваното НП или прилагане на чл. 415в от КТ и
намаляване размера на санкцията. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Поддържа искането за
отмяна на НП поради изложените в жалбата мотиви. Претендира в полза на
страната да се присъдят разноски.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” София, чрез своя процесуален представител –
юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено, като намира
за доказано, че на 06.06.2024 г. обектът не е бил обезопасен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
2
страна следното:
Дружеството-жалбоподател ***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „***”, ***, представлявано от
управителя Р.В.Н., ЕГН: ********** се занимавал със строителство на сгради.
В качеството на възложител, на 11.12.2023 г. дружеството сключило договор за
изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) – груб строеж за обект
„сграда „***“ - жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа“ в УПИ V-
1339, кв. 79, местност „Малинова долина“, с площ от 2408 кв. м. с
дружеството-изпълнител „***“ АД, ЕИК: ***, представлявано от К.Л..
Съгласно чл. 7 от този договор, изпълнителят се задължил да спазва всички
европейски и български норми за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на работите, предмет на настоящия договор, вкл. да се грижи
за безопасността на наетите от него лица, както и на всички, които са на
площадката, вкл. като обезопаси площадката, съгласно нормативните
изисквания за безопасни условия на труд. По силата на чл. 7, ал. 2 от договора
за строителство, изпълнителят поел имуществена отговорност за всички
административни наказания и вреди за възложителя, които възникнат като
резултат от неспазване изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд по време на строителството на грубия строеж. В периода 06.06.2024 г. –
22.07.2024 г. Ш. Х., Е.Б. и Ц.Т. – инспектори при дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) – София, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на ***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „***”, ***, представлявано от управителя Р.В.Н.,
ЕГН: **********, с обект на контрол: „Жилищна сграда с подземни гаражи и
паркоместа“ в УПИ V-339, кв. 79, м. „Малинова долина“, район „Студентски“,
гр. София. В хода на проверката е установено, че съгласно указателна табела
на обекта, именно дружеството-жалбоподател било строител на обекта и
съответно работодател на строителните работници, извършващи СМР на
обекта, като в табелата липсвала информация относно наличието на
подизпълнител в лицето на дружеството ***“ АД, ЕИК: ***, с което бил
сключен договорът за строителство. Установено е, че на строителния обект се
е намирал Ж.Ж. – технически ръководител на обекта, който е работник на
„***“ ЕООД, по силата на трудов договор от 03.12.2021 г. На място в
строителния обект било установено, че контурите на първа, втора и трета
етажна плоча, където няма изградени външни стени не са обезопасени против
3
падане на хора и предмети, чрез приспособления (съоръжения, ограждения),
които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента
за крака и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение. На 06.06.2024 г. на обекта от главен инспектор Ш. Х. е съставен акт
за спиране на СМР, връчен на техническия ръководител Ж.Ж. на същата дата.
За извършената проверка е съставен протокол № ПР2422147 от 22.07.2024 г., с
които са дадени предписания за установени на обекта нарушения. На
22.07.2024 г. от главен инспектор Ш. Х. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № *** за извършено на 06.06.2024 г.
нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредбата от ***” ЕООД, ЕИК: ***,
изразяващо се в това, че контурите на първа, втора и трета етажна плоча,
където няма изградени външни стени не са обезопасени против падане на хора
и предмети, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които да са
достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Екземпляр от АУАН е връчен на пълномощник на дружеството на 22.07.2024 г.
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното понастоящем НП, което е
връчено на нарушителя на 01.10.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетеля Ш. Х., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК, а именно договор за строителство /л. 9-19/; споразумение за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
строителна дейност /л. 20-23/; пълномощно /л. 24/; заповед № 3-0693 от
15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ /л. 25/;
заповед № 1744 от 20.12.2022 г. /л. 26/; длъжностна характеристика /л. 26-29/;
заповед № 462 от 28.07.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ /л.
30/; длъжностна характеристика /л. 31-32/; протокол № ПР2422147 от
22.07.2024 г. за извършена проверка /л. 33-37/; пълномощно /л. 38-39/; акт за
спиране на СМР от 06.06.2024 г. /л. 40-41/; констативен протокол от 10.06.2024
г. /л. 42-43/; информационна табела /л. 44/; снимка /л. 45/; декларация от
технически ръководител на обекта /л. 46-47/; трудов договор /л. 48/; молба от
служител /л. 49/; сертификат /л. 50/; удостоверение /л. 51-52/ и АУАН № ***.
4
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. Х., който лично е
извършил проверка на строителния обект и лично е възприел липсващото
обезопасяване срещу падане, като заедно с техническия ръководител са
извършили обход на обекта. Свидетелят споделя впечатленията си за това, че в
момента на проверката е имало работещи на трета етажна плоча, които
избягали щом видели проверяващите, след което на трета етажна плоча от
проверяващите била установена разбъркана смес за зидане на тухли, както и
преносими ел. инструменти за разбъркване на сместа. Във вътрешната част на
сградата все още не били иззидани вътрешните стени. Свидетелят съставил на
място акт за спиране поради няколко нарушения, а за едно от констатираните
нарушения бил съставен АУАН, който е именно приложеният по делото.
Показанията на този свидетел не съдържат вътрешни противоречия или
неясноти и напълно синхронизират информационно с другите доказателства
по делото. При съвкупния анализ на събраните доказателства се установяват
без съмнение описаните по-горе факти по случая.
При установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно ЗАНН, в хода на настоящото съдебно производство съдът
извършва проверка относно законността на обжалваното НП и следва да
прецени дали материалният и процесуалният закон е приложен правилно, като
за това следи служебно, т. е. независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът установи, че АУАН и
НП са издадени от компетентните за това административни органи
съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
съблюдаване на процесуалните правила и спазване на материалния закон.
Даденото в АУАН и в НП описание на нарушението е достатъчно
ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е
5
било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и строителния обект,
където е извършено нарушението. Налице са изискуемите реквизити,
предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението,
изложено в жалбата, за неправилно и непълно описание на нарушението от
фактическа страна. Описаните факти в АУАН и в НП правилно са
квалифицирани по чл. 60, ал. 1 и по чл. 61 от Наредбата, като не се споделя
доводът на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон с
оглед на това, че в Наредбата не се съдържа правило за поведение. Тъкмо
обратно, видно от посочените текстове е, че съгласно чл. 60, ал. 1 от
Наредбата „Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или
предпазни (защитни) мрежи).“, а съгласно чл. 61 от наредбата „паданията
от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения,
ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.“. Логично при това
съдържание на посочените текстове от Наредбата е, че те поставят
изисквания, които следва да бъдат съблюдавани при осъществяването на СМР
във височина, при които самата работа на служителите се извършва във
височина, съответно съществува риск от падане и е налице реална опасност за
живота и здравето на работещите на строителния обект. Още повече, че в
случая е установено от проверяващите на място, че към началото на
проверката на трета плоча на обекта е имало работници, които са избягали
когато са видели проверяващите. Общото задължение е регламентирано в чл.
14, ал. 1 от ЗЗБУТ съгласно който законов текст „Юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,... са длъжни да
осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали
лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните
помещения, площадки или места.“.
В конкретния случай е установено без съмнение, че към 06.06.2024 г.
на място в процесния строителен обект, че контурите на първа, втора и
трета етажна плоча, където няма изградени външни стени не са
6
обезопасени против падане на хора и предмети, чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, което съставлява нарушение именно на
чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 60, ал. 1 и с чл. 61 от Наредбата.
Съгласно ч. 413, ал. 2 от КТ „Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.“. В конкретния случай се установява, че СМР на проверения обект са
извършвани от дружеството ***“ АД, ЕИК: ***, с което ***” ЕООД, ЕИК: ***
е сключило договор за СМР за изграждане на грубия строеж на сградата.
Установява се също, че както в самия договор, така и в допълнително
споразумение към него, дружеството-изпълнител в поело редица задължения,
свързани с осигуряване безопасните условия на труд на работниците в
сградата, както и е поело имуществена отговорност за всички
административно санкции спрямо възложителя, в случай, че са резултат от
неизпълнение на тези задължения от страна на изпълнителя по договора.
Отделно от това се установява, че страните са се договорили, че възложителят
по договора за СМР ще извършва проверки в хода на строителството на
сградата, именно с оглед на това дали се спазва съответното законодателство и
изисквания за организация на самата дейност. От доказателствата по делото се
изяснява, че към датата на извършване на проверката и при обход на място от
инспекторите при ДИТ е установена информационна табела, съдържаща
информация единствено за ***” ЕООД, ЕИК: *** като строител на сградата.
При тези констатации съдът приема, че в случая законосъобразно е
ангажирана именно отговорността на дружеството ***” ЕООД, ЕИК: ***,
независимо от договора за строителство на сградата, по силата на който
изпълнител на грубия строеж е друго търговско дружество. Последното
обстоятелство е въпрос на вътрешни отношения между двете търговски
дружества, като СМР дейностите се осъществяват по възложение на
дружеството-жалбоподател, което има качеството на работодател и строител.
Жалбоподателят притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1
7
от ДР на КТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2/2004 г., съгласно които това е
юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, като в конкретния случай се установява, че
техническият ръководител, който се е намирал на обекта към датата на
проверката е нает именно от жалбоподателя, видно от приобщения по делото
трудов договор. Жалбоподателят притежава и качеството строител според
легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г., а именно лице,
определено в ЗЗБУТ, което самостоятелно наема работници по трудово
правоотношение. Според чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строителят е физическо или
юридическо лице, което по писмен договор с възложител изпълнява строежа.
От дружеството се оспорва, че то е изпълнител на СМР на обекта, но по
делото е доказано, че на място при извършването на проверката на 06.06.2024
г. се е намирал техническият ръководител на обекта, който е работник именно
на дружеството-жалбоподател. Обстоятелството, че е имало сключен договор
с друго дружество за извършване на СМР не изключва въпросното качество и
на дружеството-жалбоподател, още повече при установените обстоятелства по
делото.
В конкретния случай не се доказва, че констатираното на 06.06.2024 г.
нарушение е отстранено незабавно, освен това отстраняването на
нарушението преди издаването на АУАН принципно не следва да се третира
като основание за изключване на отговорността на дружеството, а единствено
би могло да се вземе предвид при определяне размера на административното
наказание, но понастоящем не се доказва.
По изложените мотиви съдът приема за доказано извършеното
нарушение на дружеството от обективна страна, което правилно е
квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 61 от Наредба №
2/2004 г. В случая е ангажирана отговорността на юридическо лице –
работодател, не е необходимо да се изследва субективната страна на
извършеното нарушение.
Предвидената в закона имуществена санкция следва да се определи в
диапазона от 1500 до 15 000 лева, като в случая е наложена имуществена
санкция към минимален размер, а именно в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Така определеното административно наказание е справедливо и съответно на
тежестта на нарушението, като липсва основание за допълнително смекчаване
8
отговорността на жалбоподателя.
Не се установява да е налице възможност за преквалифициране на
нарушението по специалната норма, определяща „маловажен случай“ по КТ
– чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд е сред най-съществените задължения на работодателите и
нарушаването на това задължение чрез необезопасяването на работата във
височина винаги води е свързано с висок риск от неблагоприятни последици
за лицата, работещи на обекта, което изключва приложимостта на чл. 415в, ал.
1 от КТ.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на НП, жалбоподателят
няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат. Основателна
се явява основателна претенцията на процесуалния представител на ДИТ
София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган, което следва да се определи в минимален размер от 80.00
/осемдесет/ лева, за заплащането на която следва да бъде осъден
жалбоподателят.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл.
63д от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № *** от
22.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
София, с което на жалбоподателя ***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „***”, ***, представлявано от управителя
Р.В.Н., ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи - обн. ДВ бр. 37/2004 г.
(Наредбата), което се твърди да е извършено на 06.06.2024 г. в гр. София, в
9
строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа” в УПИ V-1339, кв.
79, м. „Малинова долина”, изразяващо се в това, че контурите на първа,
втора и трета етажна плоча, където няма изградени външни стени не са
обезопасени против падане на хора и предмети, чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-
малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение.
ОСЪЖДА ***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „***”, ***, представлявано от управителя Р.В.Н.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА
- София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени в хода
на съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10