Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. София, 29.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти октомври през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Албена Арсова и в присъствието на прокурора от СГП Иван Кадев, като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВОХ дело № 3298 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 14.02.2017г.,
постановена по НОХД № 6331/2015г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 97
състав е признал подсъдимата Ц.И.М. ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че през март 2012 г. чрез посредствен извършител, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у А.В.А., с това му причинила имотна
вреда в размер на 800.00 лева, поради което на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл.
54, ал. 1 от НК я е осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок
от една година, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от защитника на подс. М. – адв. С.. Твърди се, че присъдата е необоснована
и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като
неправилно са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, който
били противоречиви. Моли съдът да признае подзащитната й за невинна, тъй като
не е установено по безспорен начин същата да е осъществил от обективна страна
състава на престъплението, за което е обвинена, като алтернативно моли да бъде
намалено наложеното й наказание, тъй като същото е явно несправедливо.
В закрито заседание на 25.07.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване
на експертизи и събиране на нови доказателства.
В с.з. защитникът на подс. С., заявява, че поддържа
жалбата, като по същество поддържа становището си, изразено в същата. Моли подзащитната
й да бъде оправдана, като по същество поддържа становището си, изразено в
жалбата.
Подс. М., р.пр., не се явява пред въззивния съд и не взема
становище по жалбата.
Прокурорът от Софийска градска прокуратура счита, че атакуваната
присъда е законосъобразна и правилна и моли да бъде потвърдена.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери следното:
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и
изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и
във връзка с наведените доводи в жалбите, както и в съдебното заседание от
страните, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по
делото фактическа обстановка, поради което не намира за необходимо да я
преповтаря.
Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. С оглед на приетата фактическа обстановка настоящата инстанция приема за правилен и законосъобразен правния извод на районния съд, че подс. М. е осъществила състава на престъплението чл. 209 ал.1от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Правилно контролираният съд е приел,
че от обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението като през
март 2012 г. чрез посредствен извършител, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила заблуждение у А.В.А., с това му причинила имотна вреда в
размер на 800.00 лева Установено е безспорно по делото, че от обективна страна подсъдимата,
с цел имотно да се облагодетелства, е въвела в заблуждение пострадалия А.А., посредством
родственика му – св. И., че може да му уреди да изкара шофьорски курсове в
близост до работното му място, находящо се в близост до бул. „Цариградско
шосе“. Същата се е представяла пред св. И.като служител на КАТ-София / въпреки,
че е работила в офис на застрахователна фирма в непосредствена близост до КАТ /,
като чрез него е въвела в заблуждение пострадалия А., комуто е причинила имотна
вред в размер на 800лв..
Налице е причинна връзка между деянието
и престъпния резултат – имотната вреда е настъпила като пряко следствие в
следствие създадените у пострадалия / чрез св. И./ неверни представи от страна
на подсъдимата, че същата / като служител в КАТ / ще го „уреди“ да изкара
шофьорски курс на удобно за него място.
Безспорно е установено по делото, че
подсъдимата е извършила деянието с пряк умисъл – същата е знаела, че няма
обективна възможност да осъществи исканата от нея услуга, но въпреки това възбужда
неверни представи у св. А., като е целяла като краен резултат получаването на
съответната материална облага, т.е. е
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитника на
подсъдимита, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал показанията
на разпитаните свидетели. Впрочем тези
доводи са изтъкнати и пред първоинстанционния съд, който им е дал задълбочен и
обоснован отговор. Правилно съдът е мотивирал защо кредитира показанията на св.
И., А. и Б.. Същите са еднопосочни и конкретни относно релевантните факти по
делото, като настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
контролирания таков в тази насока.
На следващо място съдът правилно не е кредитирал показанията на св. С..
Същата описва св. И.като висок, тъмноок младеж на около 27-28 години, а в
действителност той е роден през 1957г. /както е отразено при снемане на
самоличността му пред първоинстанционния съд/, т.е. нейните показания явно не
се отнасят за св. И.. От там нататък всички нейни показания, свързани с така
описания от нея човек, явно са ирелевантни по делото, поради което не следва да
бъдат кредитирани.
Правилно решаващият съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимита, като е взел предвид двуяката им същност – като доказателствено средство
и като средство за защита, като е приел, че в случая тези обяснения представляват
защитна позиция, която не се подкрепя от другите събрани по делото
доказателства.
При определянето и индивидуализацията на наказанието
на подс. М. по отношение на извършеното от нея
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК съдът е правилно е приел, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смегчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Съдът е
приел като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимата и
чистото й съдебно минало, не е отчел отегчаващи такива, поради което правилно е
наложил на подсъдимия ЛОС при условията
на чл.54 ал.1 от НК в размер на 1 година, като предвид ниската степен на
обществена опасност на дееца е постановил изтърпяването на наказанието да бъде
отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло доводите на контролирания такъв в тази насока и не намира основание да
намалява размера на наложеното наказание, което е в минимума, предвиден от
закона / при дипазон от 1 до 6 години /.
При извършената цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или
необоснованост, поради което приема, че същата следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 338
вр. чл. 334 т.6 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 14.02.2017г., постановена по НОХД № 6331/2015г. Софийският районен съд,
Наказателна колегия, 97 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.