РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Т. Н. Д., ЕГН **********, чрез адв. К.К.,
против Решение № 260843 от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 17239/ 2019 г.
по описа на ПРС, IV гр. с., с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на жалбоподателя
против З. Х. Н., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания в размер на 4500 лева – главница, произтичаща
от договор за заем от 08.07.2014 г., с падеж 28.02.2015 г., както и за обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от
28.02.2015 г. до 29.05.2019 г., в размер на 1940,84 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 29.05.2019 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 5053 от 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 8847/2019г. на Районен съд
– Пловдив.
По изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Изразява се
несъгласие с оценката на районния съд касателно показанията на разпитания по делото
свидетел И. М.. Жалбоподателят счита исковата претенция за доказана по основание и
размер, с оглед събрания по делото доказателствен материал, като в тази насока излага
съображения и цитира съдебна практика, вкл. и относно приложението на чл. 162
ГПК. Претендират се разноски.
1
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Х. Н., ЕГН
**********, чрез особения представител адв. Ж.М., с който се моли същата да се
остави без уважение като неоснователна, и се излагат съображения в подкрепа на
атакуваното решение.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове от жалбоподателя против З.
Х. Н., с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на
вземания в размер на 4500 лева - главница, произтичаща от договор заем от 08.07.2014
г., с падеж 28.02.2015 г., както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
върху главното задължение за периода от 28.02.2015 г. до 29.05.2019 г., в размер на
1940,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.05.2019 г., до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5053 от 06.06.2019г. по
ч.гр.д. № 8847/2019г. на Районен съд – Пловдив. За установяване на процесното
вземане е разпитан свидетелят И. М., чиито показания обаче не са кредитирани от
районния съд. В тази насока исковата претенция е намерена за недоказана, респ. искът
е бил отхвърлен. С въззивната жалба се оспорва този извод на съда.
Въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя против
първоинстанционното решение за неоснователни. Районният съд с доклада си по
делото е указал на ищеца – настоящ жалбоподател, за кои обстоятелства носи тежестта
за доказване с оглед твърденията в исковата молба. Това са наличието на действително
заемно правоотношение, установяване, че сумата по заема е дадена на ответника, и
падежът на вземането. Ответникът е следвало да докаже своето изпълнение. С жалбата
не се оспорва така извършеното разпределение на доказателствената тежест. За
установяване на посочените обстоятелства, по инициатива на ищеца е разпитан
свидетелят И. М.. Единствено от тези показания обаче не може в случая безусловно и
безспорно да се установи наличието на конкретното, твърдяно с исковата молба заемно
правоотношение. Още повече като се има предвид, че според свидетеля, ищецът често,
а не инцидентно, бил давал пари на различни лица и работел като кредитен консултант.
В хода на производството не са събирани други писмени или гласни доказателства,
които да подкрепят или допълнят изложеното от свидетеля.
С оглед на горното съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца, по
делото не е проведено пълно и главно доказване на наличието на твърдяното заемно
правоотношение между страните. Следователно исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна. В този насока, противно на твърденията във въззивната
жалба, не намира приложение чл. 162 ГПК, тъй като искът не е установен по своето
2
основание.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен съдебен
акт, който ще се потвърди.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъдят
разноски. Въззиваемата страна не е сторила разноски за въззивното дело, поради което
и не нея няма да се присъждат такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260843 от 16.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 17239/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр. с.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3