Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3229 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р.Д.П. излага следните
обстоятелства за основаване на исканията: настъпило на 17.02.2018 г. ПТП в гр.
София по вина на водач на автомобил Ауди ТТ с ДК № ********, деликтната отговорност на който е застрахована по
застраховка ГО при З.Б.И. АД - отказал да изплати обезщетение, в резултат от
което са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупвания на гръдния
кош, седалище, таз и крайници, и коматозно състояние за около две седмици,
наложили провеждане на оперативно лечение и от които е търпяла и продължава да
изпитва болки и страдания. Твърди, че в резултат от уврежданията е претърпяла
имуществени вреди общо в размер на 517.98 лева – разходи за лечение и медикаменти,
и неимуществени вреди в размер на 200000 лева (така допуснатото на основание
чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с определение,
постановено в публично съдебно заседание на 20.06.2019 г.). Моли ответникът да
бъде осъден да заплати посочените суми, заедно с лихва за забава от настъпване
на ПТП-то до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З.Б.И. АД в законоустановения
срок е оспорил исковете, възразявайки че липсват доказателства за противоправно
поведение на застрахования при него водач и истинност на констативния протокол
за ПТП относно обстоятелствата и причините за неговото настъпване, причинната
връзка на ПТП с твърдените вреди и тяхната продължителност, която е обусловена
от предходни заболявания и неспазване на предписания режим на лечение. Навежда
възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан и алкохолно опиване,
а при евентуалност – за завишаване на размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото се
установява от констативен протокол № К-115 от 17.02.2018 г., протокол за оглед
на местопроизшествие, схема и фотоалбум, изготвени към него по досъдебно производство
№ 11060/2018 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 9682/2018 г. по описа
на СРП, че на 17.02.2018 г., около 23.15 часа, в гр. София водачът на автомобил
Ауди ТТ с ДК № ********, управляван от М.К.,***. А. *** към ул. Т. Н. и в
района на кръстовището с ул. С.К.се удря в насрещно движещия се автомобил
Фолксваген Поло с ДК № ******а след това с престояващия в дясно автомобил Мерцедес
ГЛС С ДК №******, като в резултат от произшествието е пострадала ищцата Р.П.,
управлявала автомобил Фолксваген Поло и която към момента на настъпване на
произшествието била на 36 години. От съставителя на протокола е констатирано и
че за водача на автомобил Ауди ТТ е била сключена със З.Б.И. АД задължителна
застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/02/117002510501, със срок на застрахователно
покритие от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., като този правнорелевантен факт е
признат и за безспорен между страните.
Установява се от
представените по делото документи по преписка на досъдебно производство №
11060/2018 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 9682/2018 г. по описа
на СРП, че по образуваното и водено срещу М.К. досъдебно производство е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, по който е образувано н.о.х.д. № 12123/2019 г. по
описа на СРС, НО, 21-ви състав.
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани св. М.К. – водач на автомобил Ауди ТТ и подсъдим
в наказателното производство, и И.М. – водач на автомобил Форд Фокус, движел се
след автомобил Ауди ТТ. От показанията на свидетелите се установява, че управляваните
от тях автомобили – Ауди ТТ и Форд Фокус, се движели по ул. Проф. А. ***, която
се състояла от две платна за двупосочно движение на автомобилите, разделени с
двойна непрекъсната линия и с две пътни ленти във всяко платно за всяка посока
на движение, като дясната лента на платното за движение в посоката на автомобил
Ауди ТТ, както обичайно, била заета от паркирани на пътното платно автомобили,
а лявата лента от престояващ на аварийни светлини автомобил Мерцедес, което
налагало заобикалянето му отляво и който автомобил единствено бил преместил
местоположението си след произшествието на автомобил Ауди ТТ с автомобил
Фолксваген Поло (при което ищцата се намирала приведена към кормилната уредба
на автомобила и видимо изпитвала болки) и преди пристигането на органите на
полицията. Съдът възприема показанията на свидетелите в тази им част, тъй като
те се подкрепят от другите данни по делото, но не дава вяра на същите в частта
им относно мястото на настъпване на произшествието, промяната на местоположението
на участвалите в произшествието автомобили и изваждането на ищцата от управлявания
от нея автомобил, тъй като в тази им част те са противоречиви и житейски
нелогични, а и се опровергават от установените по делото данни въз основа на експертните
заключения на съдебно-автотехническата експертиза, използвала и констатираното
в протокола за оглед и фотоалбума към него относно геометричните размери на
района на произшествието и намерените находки от същото. В началото на
просторното си изложение св. И.М. категорично заявява, че престояващият се на
пътното платно автомобил Мерцедес се е намирал в лявата лента на посоката им за
движение, тъй като обичайно, както и в случая, дясната лента на пътното платно е
била заета от паркирани на нея автомобили, а след това сочи за възможност на
автомобилите да преминавали през лявата лента, на която се е намирал автомобил
Мерцедес. При разпита си и двамата свидетели заявяват, че преди на мястото на
настъпване на произшествието да пристигнат органите на полицията местоположението
на автомобилите не е било променяно, с изключение на автомобил Мерцедес (така
показанията на св. М.К.), а след това сочат и че всички участници в
произшествието били преместени от пожарникарите преди идването на органите на
полицията, включително и на разследващите такива. Последното е не само
противоречиво в показанията на свидетелите, но и житейски нелогично, тъй като при
извършването на такова преместване на превозните средства, то не би се осъществило
по начин, който да продължава да препятства осъществяване на движението на пътното
платно, което видно от експертното заключение, а и от показанията на
свидетелите, не се е извършвало поради настъпилото произшествие.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание
на 06.11.2019 г. и което съдът възприема за достоверно като обективно и
компетентно изготвено, се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието и при добра метеорологична видимост в гр. София,
като автомобил Ауди ТТ, управляван от М.К.,***. д-р А. *** към ул. Т. Н. със
скорост 34 км/ч, по която в дясната, от двете за посоката му, пътна лента са били
паркирани автомобили, а вляво от тях се намирал спрян автомобил Мерцедес ГЛС,
поради което водачът М.К. се отклонил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно
движение, заобикаляйки автомобил Мерцедес. В същия момент автомобил Фолксваген
Поло, управляван от ищцата Р.П., се е движел в обратна посока, в лявата от две
пътни ленти със скорост 39 км/ч, като последвал удар на автомобил Ауди ТТ с
челната му лява зона косо в предната челна лява зона на автомобил Фолксваген
Поло и двата автомобила се завъртели в посока обратна на часовите стрелки и се
установили на местата, на които били намерени при огледа на ПТП. Вещото лице
изяснява, че преди настъпването на процесното ПТП автомобил Фолксваген Поло се
е движил върху лявата пътна лента, предназначена за движение на автомобили в
неговата посока, а автомобил Ауди ТТ се е движил върху същата пътна лента, т.
е. върху пътната лента за насрещното му движение, както и че изхождайки от
геометричните размери на района на ПТП, намерените в него находки и местата на
деформациите на автомобилите ударът между автомобил Ауди и автомобил Фолксваген
е настъпил в района на кръстовището и върху продължението на пътната лента, по
която се е движил автомобил Фолксваген Поло. В заключението е посочено, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП са субективните
действия на водача на автомобил Ауди ТТ със системите за управление на
автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение, където
срещу него се е движил автомобил Фолксваген Поло, като с навлизането си в
лентата за насрещното му движение водачът на автомобил Ауди ТТ не е имал
техническа възможност да предотврати удара с автомобил Фолксваген Поло чрез
аварийно спиране. Автомобил Фолксваген Поло е бил оборудван фабрично с
предпазни колани за всички места за пътници, като тялото на пострадалата вследствие
на възникналата инерционна сила е политнало напред и вляво, като е достигнало
до лявата вътрешна част на предна лява врата, тъй като ударът в насрещно
движещия се автомобил е бил ексцентричен. Преместването на тялото й не зависило
от обстоятелството дали тя е била с поставен или не предпазен колан.
Констативният
протокол и представените медицински документи – епикриза, направления, протоколи,
болнични листове, фактури и фискални бонове, всички издадени през релевантния
период, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му
заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се
установява по делото, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата Р.П. е получила
травматични увреждания, изразяващи се в закрита множествена травма: контузия на
гърдите и корема; счупване от 2-ро до 9-то ребра в ляво и счупване на 4-то и
5-то ребра в дясно с двустранен хемопневмоторакс; хематом на черния дроб;
счупване на лявата тазобедрена (главулечна) ямка на таза; счупване на главата
на лявата бедрена кост с изкълчване на лявата тазобедрена става, като по своята
медико-биологична характеристика причинената й тежка гръдна травма представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота, фрактурите и изкълчването
на дясната тазобедрена става – трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни, и останалите мекотъканни увреждания –
разстройство на здравето неопасно за живота. За тези травматични увреждания на
ищцата Р.П. е било проведено по спешност болнично лечение в УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов, където тя е постъпила в увредено общо състояние, определено първоначално
като „тежко състояние“ и поради нарушеното дишане била веднага интубирана и поставена
на апаратна вентилация, като под обща анестезия се извършило провизорно
наместване на лявата тазобедрена става и левия крак, който при приемането й лечебното
заведение бил видимо скъсен и във вътрешна ротация, бил поставен на директна
екстензия с тежест 7 кг. През първите 3 дни на ищцата било проведено реанимационно
лечение: инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия, като
след стабилизиране на общото й състояние на 21.02.2018 г. били извършени две
сложни костни операции за открито наместване на фрактурата на лявата главулечна
ямка на таза и за репозиция на изкълчената лява тазобедрена става, като
терапията й била продължена и след проведеното болнично лечение изписана на
15.03.2018 г. в подобрено общо състояние. Вещото лице изяснява, че лечението на
ищцата продължило амбулаторно, като през време на лечението извършвала прегледи
в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов до 08.02.2019 г., когато е била предложена от
консултативната лекарска комисия за освидетелстване от ТЕЛК. Последната с експертно
решение № 806 от 29.03.2019 г. е признала на ищцата 20 % трайно намалена работоспособност
със срок до 01.03.2020 г., а въз основа на него трудоустроена и с разрешен болничен
отпуск от 180 дни – от 08.05.2019 г. до 03.11.2019 г. Изяснява се от
заключението, че общо лечебният и възстановителен период при ищцата Р.П. е продължил
1 година, лечението през който не е повлиян от придружаващите й заболявания –
бронхиална астма и медикаментозна алергия, като през този период тя е търпяла болки
и страдания - интензивни през първите 2-3 месеца след произшествието и около 2
месеца по време на проведената рехабилитация на лявата тазобедрена става, и
периодични такива извън посочените периоди, свързани с обща преумора и при рязка
промяна на времето (при студено и влажно време), когато ищцата е била принудена
да ползва седативни и обезболяващи средства, като тя изпитвала периодични болки
и страдания и понастоящем в областта на оперираната става. Извършените през
този период разходи от ищцата за потребителски такси, антикоагулентна терапия,
стол, превързочни материали, лекарства и изследвания общо в размер на 625.45
лева били необходими и във връзка с лечението на травматичните й увреждания от
процесното ПТП.
Поради получената
тежка травма на лявата тазобедрена става ищцата е трябвало в продължение на 5
месеца да се предвижва с помощта на патерици - без да стъпва на левия си крак,
което е довело до затруднения при предвижване и обслужването й в ежедневието. През
време на болничното лечение, непосредствено след злополука и първите 2-3
седмици след настъпването й, ищцата е имала затруднено дишане, поради което е била
интубирана и дишането й е ставало чрез апаратна вентилация, а от гръдната
травма получила усложнение, изразяващо се в двустранен хемопневмоторакс (навлизане
на свободно изляла се кръв и въздух в гръдната клетка). Според вещото лице тежката
травма на лявата тазобедрена става е причинила тоталното й разрушаване, като такава
травма водила до бързо настъпваща тежка коксартроза и вътреставни зашипявания
на ставата.
Към момента на
експертизата – м. юни 2019 г., ищцата Р.П. е имала периодични болки в гърдите и
постоянни болки в лявата тазобедрена става. Счупените ребра двустранно са зараснали
с малка деформация - сраствания в лявата белодробна основа, които обяснявали често
явяващия се задух при умора и при студено и мъгливо време. Зараснала и счупената
лява тазобедрена ямка, като металната плака не била отстранена и рентгенови данни
сочели за начална коксартроза, обясняваща болките в ставата при движение.
Вещото лице изяснява също, че ищцата трудно изкачвала стълби и клякала при
свити колене до 45 градуса, придвижвала се самостоятелно без помощни средства,
но с видимо накуцваща походка надясно. Получената от ищцата травма на лявата
тазобедрена става се считала за една от най тежките в ортопедичната практика и
почти винаги при тези пострадали след време се налагала тотална подмяна на
тазобедрената става с двуполюсна ендопротеза (изкуствена става). Изяснява се от
експертните заключения на експертизата, че предвид вида, тежестта и разположението
на получените увреждания, към момента на настъпване на процесното
ПТП ищцата Р.П. е била с поставен обезопасителен колан, който я е предпазил от тежка
черепно-мозъчна травма и други травми на крайниците и всички травматични
увреждания били получени от нея при правилно поставен предпазен колан, като причина
за получаването им не би могло да бъде наднормено тегло, каквото и не се
установява да е имала ищцата към момента на произшествието.
Пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани и св. А.Г.и Б.З.– близки приятелки на ищцата Р.П..
От показанията на свидетелите се установява, че непосредствено след произшествието
състоянието на ищцата било изключително тежко и тя била поставена на апаратно дишане.
През време на лечението й в болницата, а и за домашното си лечение, ищцата се
нуждаела от постоянни грижи. След изписването й от болницата живеела при своя
приятелка, за да бъде обгрижвана в ежедневните си нужди, и използвала различни
помощни средства за придвижването си. Случилото се я е променило изключително
много – престанала да се усмихва и да спортува, което тя правила и можела да
прави преди произшествието, занемарила се, потиснала се и станала раздразнителна.
Възстановяването на ищцата продължавало и понастоящем, накуцвала и изпитвала
болки при продължително стоене в изправено положение и ходене. Съдът цени
показанията на свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед
на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от изхода
на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелите почива на непосредствените
им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства (с изключение на
безсъзнателното състояние в резултат от произшествието на св. А.Г.), съдът не
намира основание да им откаже вяра, а и показанията им се подкрепят от
останалите доказателства по делото (с изключение на посочената част).
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
По главните искове
по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 17.02.2018 г. в гр. София
на ул. Проф. А. С. в района на кръстовището с ул. С.К.пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автомобил Ауди ТТ - М.К., поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
относно разположението на пътното превозно средство върху пътя при управление
на автомобил Ауди ТТ се отклонил на ляво, за да заобиколи спрения автомобил
Мерцедес, и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която в обратна посока се
движел автомобил Фолксваген Поло, като ударил с челната си лява зона предната
челна лява зона на автомобил Фолксваген Поло, с което причинил на ищцата Р.П. –
водач на автомобил Фолксваген Поло, множество и различни по вид и тежест увреждания.
Доказа се по делото, че получените от нея увреждания се изразяват в: контузия
на гърдите и корема; счупване от 2-ро до 9-то ребра в ляво и счупване на 4-то и
5-то ребра в дясно с двустранен хемопневмоторакс; хематом на черния дроб; счупване
на лявата тазобедрена (главулечна) ямка на таза; счупване на главата на лявата
бедрена кост с изкълчване на лявата тазобедрена става и в резултат от които тя
е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Изпитвала е болки и страдания,
неудобства от невъзможността да се обслужва сама за дълъг период от време и
промяната в начина й на живот, която я потиснало и направило раздразителна, и е
извършила разходи за лечение на уврежданията общо в размер на 625.45 лева. От
съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства
по делото се установява по несъмнен начин, че претърпените от ищцата Р.П. увреждания
са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на
автомобил Ауди ТТ, извършено в противоречие с изискванията на правилата за
движение по чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в
настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са
налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи
една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Всички елементи от фактическия състав на деликта се
установиха по несъмнен начин от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателствени средства, поради което възраженията на ответника в обратния
смисъл се явяват неоснователни.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата Р.П. срещу ответника
З.Б.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Ауди ТТ. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представените констативен протокол и справка.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата Р.П.
е претърпяла различни по характер и тежест увреждания, посочени по-горе и
засягащи различни системи на човешкия организъм – костна, опорно-двигателна,
дихателна и храносмилателна системи, част от които (гръдна травма и травма на
лява тазобедрена става) са довели до усложнения, изразяващи се в двустранен хемопневмоторакс
(навлизане на свободно изляла се кръв и въздух в гръдната клетка) и коксартроза,
и които са й причинили значителни болки и страдания. За лечението на получените
травматични увреждания на ищцата Р.П. се извършило реанимационно
лечение, провизорно наместване на лявата тазобедрена става и левия крак - видимо
скъсен и във вътрешна ротация, с поставяне на директна екстензия и две сложни
костни операции. Лечебният й и възстановителен период е продължил около 1
година, нуждаела се от чужди грижи непосредствено след произшествието, следвани
от трудностите да се придвижва без използване на помощни средства за срок от
около 5 месеца и неудобства от промяната в начина й на живот, включително и от невъзможността
да спортува, промяната в походката й поради видимото накуцване надясно и във
възможностите за свободно и безболезнено движение на тялото (изкачване на
стълби, клякане и продължително ходене) в резултат от травматичните увреждания,
включително и сраствания при зарастването на някои от тях. Ищцата е
освидетелствана и са й определени 20 % трайно намалена работоспособност със
срок до 01.03.2020 г. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и сравнително
младата, макар и зряла, и работоспобна възраст на ищцата – навършени 35 години,
и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като
проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на
произшествието – м. февруари 2018 г., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания и неудобства възлиза на 120000
лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до
пълния предявен размер от 200000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през
периода от м. февруари 2018 г. до м. февруари 2019 г., ищцата Р.П. е извършила
разходи за медицински услуги, изследвания, медикаменти и други медицински изделия
общо в размер на 625.45 лева, които са били необходими и използвани за
лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно
извършените от ищцата разходи са в причинна-следствена връзка с противоправното
поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника,
поради което и искът за имуществени вреди се явява доказан и като такъв следва
да бъде уважен изцяло за предявения размер от 517.98 лева.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване от ищцата Р.П.
на процесните вреди. Ответникът, който в разглеждания
случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
установи ищцата, като водач на автомобил Фолксваген Поло, със своите действия
да е нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителни
колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението
на автомобила, както и с него тя да е съпричинила настъпването на вредоносния
резултат. От събраните по делото доказателства не се доказа ищцата Р.П. при настъпване
на процесното ПТП да не е използвала обезопасителен колан, с който автомобил Фолксваген
Поло е бил оборудван. Напротив, по делото се установи по безпротиворечив начин,
че същата е управлявала автомобила с поставен обезопасителен колан. Не се установи
при пълно и главно доказване от ответника ищцата да е управлявала автомобил Фолксваген
Поло и след употреба на алкохол, респ. употребата му да е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат (доказателства, установяващи по несъмнен
начин посоченото правнорелевантно обстоятелство не са ангажирани от ответника).
По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване
от ищцата Р.П. на процесните вреди, което да бъде
основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и
на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото
лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен
състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на
застрахователната претенция от ищцата Р.П. – 08.05.2018 г., до окончателното
изплащане на дължимите й обезщетения. Акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени
за периода от 17.02.2018 г. до 07.05.2018 г. включително.
Ищцата на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски
по производството, но за нея е организирана и провеждана безплатна правна помощ
от адв. В.Н., на който с оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се присъди сумата 3329.94 лева, определена
съразмерно на уважената част на исковете въз основа на размер на възнаграждение
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизащ на 5540.36 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва
да се присъди сумата 2593.98 лева, представляваща разноски по производството за
възнаграждения за вещи лица и свидетели и за адвокатско възнаграждение, което
съдът редуцира от 12000 лева на 4000 лева съобразно фактическата и правна
сложност на делото, за което е направено своевременно възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК от ищцата.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 4983
лева, представляваща сбора на държавна такса от 4820.72 лева и възнаграждение
за вещи лица от 162.28 лева, определени съразмерно на уважената част на
исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 120000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
причинените й травматични увреждания, изразяващи се в закрита множествена
травма: контузия на гърдите и корема; счупване от 2-ро до 9-то ребра в ляво и
счупване на 4-то и 5-то ребра в дясно с двустранен хемопневмоторакс; хематом на
черния дроб; счупване на лявата тазобедрена (главулечна) ямка на таза; счупване
на главата на лявата бедрена кост с изкълчване на лявата тазобедрена става, в резултат
от осъществено на 17.02.2018 г. в гр. София на ул. Проф. д-р А. С. в района на
кръстовището с ул. С.К.пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
автомобил Ауди ТТ с ДК № ******** – М.М.К., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка
Гражданска отговорност със З.Б.И. АД, заедно със законната лихва върху тази
сума от 08.05.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ сумата 517.98 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, настъпили
от причинените й увреждания в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие,
заедно със законната лихва върху тази сума от 08.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
120000 лева до пълния предявен размер от 200000 лева и акцесорните претенции по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 17.02.2018 г. до 07.05.2018 г. включително.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. В.Н. от САК на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 3329.94 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на Р.Д.П.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на
З.Б.И. АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
2593.98 лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 4983 лева - държавна такса и възнаграждения за вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова