№ 746
град Пловдив, 12.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД № 240 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба
на Т.И.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Г., срещу Решение № 260011/07.12.2020
г. на Районен съд Пловдив по административно дело № 19/2020 г., с което е
отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. № 441зз-94/05.06.2020г.
на полицейски орган при IV Районно
управление /РУ/ Пловдив на Областна дирекция на МВР Пловдив. Доводите на
касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния
закон и необоснованост. Според касатора първостепенният съд не е отчел
обстоятелството, че заповедта е издадена на 05.06.2020 г., а е заведена в
регистъра на 08.06.2020 г., което антидатирането представлява съществено
нарушение, което е самостоятелно основания за отмяна на оспорения административен
акт. Твърди се също така, че
първоинстанционният съд не е обсъдил становищата на страните, фактите са
обсъдени избирателно, поради което правните изводи са неверни и необосновани,
както и изобщо липсват мотиви в решението.
Оспорва се и материалната компетентност на органа издал оспорения акт.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно е
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата и претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по касация – Л.П.Т.,
старши полицай при IV РУ – ОД
на МВР – Пловдив, се представлява от юрисконсулт Д.Д. - П., която оспорва
жалбата по доводи, изложени в представеното пред административния съд
становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
С оспорената пред РС - Пловдив
заповед по отношение на Т.И.Н., е наложена принудителна административна мярка
задържане за срок до 24 часа. Фактическо основание за налагане на мярката е
наличието на данни за извършено от Н. престъпление - управляване на МПС под
въздействието на наркотични вещества. Към основанията за задържане е и
позоваването на връзка с ЗМ № 214/2020 г. по описа на IV
РУ
Пловдив по чл.343б ал.3 от НК. Правно основание за издаване на заповедта е
разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
С първоинстанционното решение е
отхвърлено оспорването срещу заповедта за задържане. По констатациите на съда Н.
е бил задържан с мотива, че за лицето има данни, че е извършило престъпление по
чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Последно соченото обстоятелство е
установено с извършена проверка с Dreger
Drug Check 3000.
За проверката и резултатите от нея са анализирани приложен по административната
преписка съобщение, докладна записка относно задържано лице и докладна записка
относно извършена проверка с Dreger Drug
Check.
Според първостепенния съд
административният акт е издаден от полицейски орган по чл.57 ал.1 от ЗМВР и
притежава формата по чл.74 ал.2 ЗМВР, включително описание на фактическите
основания за задържането; при издаването на акта не е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и са осъществени
материалните предпоставки за постановяване на задържането, доколкото
материалите от административната преписка обуславяли извод за наличие на данни
за извършено от адресата на акта престъпление.
Настоящата касационна инстанция
намира,че оспореното решение е правилно и не са налице твърдените касационни
основания за отмяната му.
Образуването на досъдебно
производство за престъпление, данните за което са фактическо основание за
задържането по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, не е елемент от фактическия състав пораждащ
правомощието на полицейския орган да нареди задържането. Затова и опущенията на
административния орган при индивидуализирането на досъдебното производство по
хипотеза не засягат законосъобразността на издадения от него индивидуален
административен акт.
Обратно на убеждението на
касационния жалбоподател оспорената заповед съдържа, макар и лаконично,
описание на фактическите основания на разпоредената правна промяна – управляване
на МПС под въздействието на наркотични вещества, като е посочен обаче и
съответният текст от НК – чл.343б ал.3 от НК. Това описание представлява
твърдение за извършено от задържаното лице престъпление. Разпореждането на
задържането не е обусловено от несъмненото доказване на извършването на
престъпление. Основанието за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление.
Пределите на оперативната
самостоятелност на полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не,
заповедта за задържане при предпоставките по чл.72 ал.1 от ЗМВР. Обхватът на
съда при проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен
с правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложеното с акта ограничения в правната сфера на
адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.72 ал.1 от ЗМВР,
изключват възможността да са несъразмерни по степен /чл.6 ал.2 от АПК/; не са
възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл.6
ал.3 от АПК/ и не съществуват повече от една законосъобразни възможности в
обхвата на дискрецията /чл.6 ал.4 от АПК/. Вредите от акта не са явно
несъизмерими с преследваната цел, та органът да е бил длъжен да се въздържи от
издаване на акта. Всъщност, вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са
предвидимите ограничения в правната сфера на задържания като резултат от
задържането.
Разпоредената с индивидуалния
административен акт мярка е съобразена с целта на закона /чл.4 ал.2 АПК/.
Принудителната административна мярка има преустановително и превантивно
действие. Задържането осуетява продължаването на противоправното поведение и
препятства последващи прояви, с които повлияното от наркотиците физиологично
състояние е несъвместимо.
Ето защо, съдът намира за
неоснователни възраженията на касатора относно неправилността на решението на
РС – Пловдив.
Неоснователно е възражението
относно материалната компетентност на административния орган издал оспореният
акт. Съгласно чл.57 ал.1 от МЗВР полицейски органи са органите на Главна
дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма", Главна дирекция "Гранична
полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно
сътрудничество" и звената "Общинска полиция", които пряко
осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1 – 3, 7 и 8, а според чл.61
ал.2 от ЗМВР, за осъществяване на
индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват
действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се
предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които
застрашават обществения ред. Видно от приложените материали по делото, младши
инспектор Л.П.Т. е на длъжност старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
IV РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив,
т.е. предвид изложеното същият е полицейски орган.
Чл.11 ал.1 от Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството
на вътрешните работи, от своя страна указва, че за всяко задържано лице се
издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на
свободно придвижване на лицето. В случая безспорно е установено, че това е
сторено именно от Л.Т., който е подал и съобщение за завеждане в регистъра под
№ 214/05.06.2020 г. Или иначе казано,
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Неоснователно е възражението на
касатора и по отношение антидатиране на заповедта, тъй като съгласно чл.11 ал.1
от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., за всяко задържано лице се издава
заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на
свободно придвижване на лицето. Предвид констатираните от съда несъответствия
между оспорената заповед за задържане и регистъра на задържаните лица досежно
датата на издаване на заповедта - в регистъра вместо 05.06.2020 г. е вписана
дата 08.06.2020 г., следва да се посочи, мярката се смята за приложена от момента
на фактическото задържане на лицето, а не от момента на издаване на заповедта.
Отделно от това, следва да се
отбележи и обстоятелството, че заповедта е издадена на 05.06.2020 г. под рег. №
441зз-94; връчена е на задържаното лице Т.И.Н. на 05.06.2020 г., видно от
разписката към нея; съобщението за вписване в регистъра е издадено на
05.06.2020 г. Действително, заповедта е вписана в регистъра на 08.06.2020 г.,
но това е поради факта, че 05.06.2020 г. е ден петък, вписването в регистъра
изисква технологично време и предвид обстоятелството, че следващите два дни са
почивни, 08.06.2020 г. е първият работен ден – понеделник, когато и надлежно е
вписана заповедта, предвид и посочения рег. № на същата от 05.06.20202 г.
Неоснователно е и възражението, че:“… задържаният като нямал издадена и
връчена заповед бил лишен от възможността да се жали срещу неправомерното му
задържане и съдът да се произнесе незабавно по законосъобразността на
задържането.“. Каза се по-горе, заповедта е надлежно връчена на задържаното
лице Т.Н. на 05.06.20202 г., на същата дата лицето е освободено, като за това
също е наличен негов подпис; на същата дата е подписал и разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице, а жалбата до РС – Пловдив е подадена на
17.06.2020 г., т. е. в указания в нея 14 дневен срок.
Само за сведение, съдът намира за
необходимо да отбележи, че твърде абсурдно звучи твърдението, че: „… и
връчването и след изтърпяното задържане обезсмиля цялата уредба по защита на
правата на гражданите и насажда полицейски произвол.“, предвид факта, че жалбата срещу заповедта за задържане е подадена
на 17.06.2020 г., т. е. чак 12 дни след самото задържане.
Правилното първоинстанционно
решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника присъждане на разноски, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260011/07.12.2020 г. на Районен съд Пловдив по административно дело № 19/2020 г.
ОСЪЖДА
Т.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от
100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.