Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
22.07.2020 г. *** В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa тридесети юни две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско
дело № 1257 по описа за 2020
година.
Производството е
образувано по въззивна жалба от А.Т.М. и Ш.Ю.К.-М., чрез адв.Д.К. против
Решение № 1827 от 23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 3432/2019г. по описа на
РС – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от А.Т.М. и Ш.Ю.К. - М. ***,
представлявано от управителя К.С.Т., иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено, че А.Т.М. и Ш.Ю.К. - М. са собственици, в режим на
СИО, по силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. на
нотариус Р.Б., с район на действие - РС-Стара Загора, с рег.№ 435 в регистъра
на Нотариалната камара, на следния недвижим имот, а именно: фурна със застроена площ от 213,15 кв.м., с
бетонова площадка към нея с площ от 118,62 кв.м., находящи се в землището на с.Б.,***,
построени върху държавна земя, в УПИ III 39 /трети с планоснимачен номер
тридесет и девет/ в квартал 73 /седемдесет и трети/ - „Стопански двор „, по
плана за регулация на селото, одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на
Общински съвет - Стара Загора, с площ на имота 804 кв.м., при граници на УПИ:
УПИ I - 39, УПИ II -39 и от две страни - улица и за осъждане на „СКАТ“ЕООД да им предаде имота – гореописаната фурна като
неоснователен; присъдени са разноски.
Въззивниците
обжалват постановеното решение, като неправилно и необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалните разпоредби. Излагат подробни съображения.
Считат, че ответното дружество няма правен интерес да оспорва правото на
собственост на ищците, ако той самият не заявява, че е носител на това право
или негов носител е трето лице, от което той черпи правата си на държател. Съдът не взел предвид влезлия в сила акт,
засягащ правния въпрос дали ищците са собственици на имота – решение № 329 от
04.04.2018г., постановено по гр.д.№ 5842/2016г. на СтРС, потвърдено с решението
на СтОС по гр.д.№ 1215/2018г.
Субективните предели на силата на присъдено нещо на което решение били
противопоставими срещу лицата – наемодатели на ответника. Отделните съдружници
в земеделското сдружение, оспорили в горното производство процесния нотариалния
акт на ищците, което оспорване не завършило с отмяна на акта. Съдът събрал и
неотносими доказателства като разпитал редица свидетели, защото правото на
собственост не можело да бъде оспорвано от лице, нямащо право на това. Сочи, че
ако не можело да се приеме, че друго, различно от посоченото в НА лице е
собственик на имота, то тогава правото на собственост не било разколебано и
оставало така, както е констатирано от нотариуса. Ответното дружество нямало
правно основание да ползва законно имота, поради което следвало да бъде осъдено
да го освободи.
Молят на основание чл.271 от ГПК, съдът да отмени
обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск по чл.108 от ЗС за
признаване на установено правото на собственост на въззивниците и да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да им предаде имота.
Претендират разноски пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият „СКАТ“
ЕООД , чрез адв.Т.Р., оспорва
въззивната жалбата като неоснователна. Счита, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на
задълбочено обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Намира за неоснователни оплакванията, изложени във въззивната
жалба. Твърди, че съдът правилно установил, че доказателствената сила на титула
за собственост на въззивниците – нотариален акт за право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давност била оборена в първоинстанционното
производство, тъй като се опровергало твърдението, че въззивниците владели
процесния имот в продължение на 10 години, считано от 2002г.
Моли да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски.
Съдът, след като
провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:
Предявеният иск е с
правно основание чл.108 ЗС.
Ищците твърдят , че
по силата на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими
имоти, придобити по давност № 198, том XVII, дело № 3535/2015 г. от 19.06.2015
г. по описа на СВ - Стара Загора първият ищец А.М. станал собственик на следния
имот: фурна със застроена
площ от 213,15 кв.м., с бетонова
площадка към нея с площ от 118,62 кв.м., находящи се в землището на с.Б.,***,
построени върху държавна земя, в УПИ
ІІІ39 /трети с планоснимачен номер тридесет и девет/ в квартал 73 /седемдесет и трети/ -
„Стопански двор", по плана за регулация на селото, одобрен с Решение № 70
от 26.02.2004 г. на Общински съвет - Стара Загора, с площ на имота 804 кв.м.
/осемстотин и четири квадратни метра/, при граници на УПИ: УПИ І 39 ,
УПИ II 39 и от две страни улица. Вторият ищец Ш.К. - М. придобила
правото на собственост върху описания по-горе имот поради факта, че е съпруга
на първия ищец и придобивната давност за възникване на правото на собственост
изтекла по време на сключения между тях граждански брак. След снабдяване с
нотариален акт двамата ищци установили, че имотът им се ползва от К.С.Т.. След
устни разговори с него същият отказал да напусне процесното помещение. На
31.08.2016 г. ищецът А.М. отправил нотариална покана до К.Т., с която го
поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да освободи имота. Поканата
била получена от ответника. След получаване на нотариалната покана последвал
отговор от Т., в който посочил, че дружеството
"Скат" ЕООД ползва имота на основание договор за наем сключен с
наемодател „Земеделско сдружение“ ***. Ищците сочат, че в подкрепа на правото
им на собственост бил влязъл в сила съдебен акт - Решение № 329/04.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 5842/2016 г. на СтРС, потвърдено с Решение № 250/24.07.2018 г.,
постановено по в.гр.д. №1215/2018 г. на СтОС. Процесният нотариален акт бил
оспорен и приет за верен, като необорен в съдебното производство. Считат,
че ответникът владеел имота без да е налице правно основание за това, а
договорът за наем бил непротивопоставим на ищците. В съдебно заседание ищците,
чрез процесуалния си представител, уточняват, че се легитимират като
собственици на процесната сграда- фурна, въз основа на констативен нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 198,
том XVII, дело № 3535/2015 г. от 19.06.2015 г. по описа на СВ - Стара Загора,
като твърдят, че А.Т.М. е владял процесната сграда, считано от 2002 г. Първоначално
владял сградата, чрез бащата на съпругата си Ш.Ю., а след смъртта му лично и
чрез трети лица.
Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: фурна със застроена площ от
213,15 кв.м., с бетонова площадка към нея с площ от 118,62 кв.м. , находящи се
в землището на с.Б.,***, построени върху държавна земя, в УПИ III 39,
в квартал 73 - „ Стопански двор ", по плана за регулация на селото, одобрен
с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет - Стара Загора, с площ на
имота 804 кв.м., при граници на УПИ: УПИ I 39, УПИ II 39 и
от две страни улица и да осъди ответника да предаде владението на процесния
недвижим имот на ищците.
Ответникът по делото взема стоновище за неоснователност на иска. Твърди, че ищецът А.М. ползвал свидетели,
които дали неверни показания пред нотариуса при издаване на констативния
нотариален акт. В периода от сключване на договора за наем ищците не били
упражнявали фактическа власт върху имота. Счита, че не е налице основанието по
чл.79 от ЗС - непрекъснато владение повече от 10 г., за да издаде нотариус Б.
констативния нотариален акт относно процесния имот. Възразява срещу
неправилното интерпретиране на установеното в представеното по делото решение
по гр.д.№ 5842/2016 г. на Старозагорски районен съд, потвърдено с решение по
в.гр.д.№ 1215/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, които не пораждали
претендираните от ищците правни последици. В тези решения съдът не бил обсъдил
дали ответниците - ищци в настоящото производство били собственици на имотите,
предмет на делото. Ответникът твърди, че
бил наемател, съгласно Договор за наем на недвижим имот от 20.06.2006 г.
на недвижим имот: Фурна с площ 200 кв.м. в стопанския двор на с.Б., ***, в
кв.73 УПИ III-39 в кв.73 – „Стопански двор“ по плана за регулация на селото, с
площ на парцела от 800 кв.м. сключен с наемодател „Земеделско сдружение“ ***. С
анекс към договор за наем на недвижим имот от 24.09.2009 г., сключен между
същите лица, срокът на договора за наем бил удължен с още 10 години, считано от
20.06.2011 г., т.е. до 20.06.2021 г. Въз основа на сключения договор за наем
през лятото на 2006 г. ответникът започнал да стопанисва имота. Фурната била
предадена в лошо състояние и ответникът извършил разходи за нейното укрепване и
облагородяване, подробно описани в отговора на исковата молба. В периода от
2008 г. до 2012 г. ответникът изработвал в получената под наем сграда
алуминиева дограма. Разкрил партиди на имота в „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и във „Водоснабдяване и канализация" ЕООД -
Стара Загора и заплащал консумативите директно на доставчиците на комунални
услуги. За охрана на имота сключил договор с фирма „Телепол“, който бил в сила
от май 2008 г. до февруари 2013 г. След преустановяване на дейността за
производство на алуминиева дограма в края на 2012 г. и понастоящем сградата се
ползвала от ответното дружество като склад за съхранение на движими вещи. В
периода от сключването на договора за наем до м.август 2016 г. никой не бил
смущавал наемателя при ползването на имота и дружеството-наемател заплащало на
наемодателя уговорената наемна цена, за което били издавани приходни касови
ордери, подписвани от името на наемодателя от С.Р.А.. Признава връчването на
нотариалната покана от 31.08.2016г., от първия ищец и изпращането на отговор от
негова страна. Оспорено било правото на
собственост върху процесния имот, тъй като за снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена
проверка ищецът ползвал свидетели, дали неверни показания. Ответникът признава,
че в периода от 20.06.2006 г. до настоящия момент упражнява фактическа власт
върху имота, като до 20.04.2018 г. държал имота за наемодателя „Земеделско
сдружение“ ***, а след узнаване за постановеното решение по гр.д.№ 5842/2016 г.
на Районен съд Стара Загора в края на м.април 2018 г., дружеството
преустановило плащането на наем, уведомило за това представляващите
сдружението и държало имота като свой.
Моли за отхвърляне
на иска и да се отмени нотариален акт за право на собственост върху недвижими
имоти, придобити по давност № 192, том I рег.№ 4693 нот.дело № 132/19.06.2015
г. на нотариус Р.Б., с район на действие РС-Стара Загора, с рег.№ 435 в
регистъра на Нотариалната камара, в частта, в която А.Т.М. е признат за собственик на
процесния недвижим имот, представляващ Фурна със застроена площ 213.15 кв.м. с
Бетонова площадка към нея с площ 118.62 кв.м., находяща се в имот, съставляващ
УПИ III-39 в кв.73 - "Стопански двор" по плана за регулация на ***,
одобрен с решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет - гр.Стара Загора.
За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна за
установено, че с нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192,
том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г. А.Т.М. е признат за собственик
по давност на стопански сгради, находящи се в с.Б.,***, построени върху
държавна земя – краварник, телчарник, овчарник, склад за зърно и процесната фурна.
Приел е за безспорно обстоятелството, че А.Т.М. е в граждански брак с Ш.Ю. от
25.03.2000 г. С представеното по делото, влязло в сила съдебно решение №
329/04.04.2018 г. по гр.д. № 5842/2016 г. на РС – Стара Загора, по предявени
против А.Т.М. искове по чл. 108 ЗС за краварника, телчарника, овчарника и
положителни установителни искове за право на собственост по чл. 124 ГПК за склада
за зърно и фурната, било установено, че ищците – 68 бр. физически лица не са
собственици на твърдяното от тях основание, въз основа на което претендирали
право на собственост и исковете били отхвърлени. Решението е потвърдено с
решение на ОС – Стара Загора. Съдът е
приел, че с договор за наем „СКАТ“ ЕООД е наел фурна в кв. 73-III-39 в
стопанския двор на кооперацията, с площ 200 кв.м., ведно с парцел от 800 кв.м.,
находящи се в *** - т.е. процесната фурна. Договорът е бил за срок от 5 години,
продължен с анекс за десет години, считано от 20.06.2011 г., т.е. до 20.06.2021
г. Безспорно е било установено, че ответникът е заплащал наемна цена за фурната
за периода 2006г. - 2018г. С договор от
22.04.2008г. за охрана на цех за алуминиева дограма в ***, ответното дружество
е възложило на „Телепол“ ЕООД охрана и е заплащало редовно задължението си. От
удостоверение на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД от 22.11.2019г., съдът е
установил, че „СКАТ“ ЕООД е титуляр по партида с клиентски номер **********,
ИТН 2335022, УПИ III – 39 в кв. 73 – Стопански двор в *** за периода от
01.2007г. до 11.2016г. Налице е партида на ответника и във „ВиК“ ЕООД гр.Стара
Загора. На 31.08.2016 г. с нотариална покана, ищецът А.М. е поканил К.Т.
в 7-дневен срок от получаването на поканата да освободи процесния имот - фурна. С отговор на
нотариална покана, К.Т. е уведомил ищеца, че дружество „Скат“ ЕООД
ползва имота на основание договор за наем, сключен със „Земеделско сдружение“, ***.
След разпит на свидетели, районният съд е кредитирал показанията на св.С.Р.А., Д.К.С., М.Д.Д. като пълни,
непротиворечиви, пресъздаващи лично техни, непосредствени впечатления и
кореспондиращи с писмените доказателства, събрани по делото, че ответното
дружество от 2006г. насам ползва фурната под наем и заплаща редовно наем за нея,
заплаща ВиК услуги за същия обект, има договор за охрана на обекта, открита
партида на името на ответното дружество за обекта във ИВН.
При
така установените факти, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици, придобили в режим на СИО,
процесната фурна, на основание - нотариален акт за право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело №
132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б., с район на действие РС-Стара Загора, с
рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната камара. Съдът е приел, че се касае за
констативен нотариален акт, издаден в резултат на извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка чрез разпит на трима свидетели – чл. 587, ал. 2 ГПК. Прилагайки
постановките на тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012
г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ищците за липса на интерес от оспорване, предвид това че
ответното дружество е само наемател на обекта. Приел е също, че за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил собственик. Разполагащият с констативен нотариален акт се освобождава от
необходимостта да доказва основанието, на което е придобил удостовереното в
акта право на собственост, а насрещната страна следва да ангажира доказателства
за факти, чието установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице.
На база събраните писмени доказателства – договор за наем, анекс към него, с
нотариална заверка на подписите, квитанции за заплатени наемни цени за периода
от 2006 до 2018г. от ответното дружество на Земеделско сдружение, ***,
договорът за охрана на обекта, фактури за заплатени ВиК услуги за обекта,
удостоверение за открита партида за ел.енергия на името на ответното дружество
за същия обект и свидетелските показания на С.Р.А., Д.К.С. и М.Д.Д., съдът е
приел за доказано, че считано от 2006г. насам ползвател на сградата е „Скат“
ЕООД, като наемател по договор за наем с наемодател Земеделско сдружение, ***. Приел
е също, че това оборва констацията на нотариуса, че А.Т.М., считано от 2002 г.
до 2015г. е владял спокойно, необезпокоявано, с намерение да свои фурната в
стопанския двор на *** и правния му извод за изтекла 10 – годишна придобивна
давност в полза на М.. Приел е, че ответното дружество е оборило
доказателствената сила на нотариалния акт, с който се легитимират ищците като
собственици, установявайки, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху
фурната, считано от 2002 до 2015г., както е приел нотариуса, не е било налице и
присвоително намерение у тях по отношение на фурната. Дали наемодателят по
договора за наем с ответното дружество Земеделско сдружение, *** е собственик
или не на фурната съдът е счел за ирелевантно за изхода на делото. Приел е за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ищците, че въпросът за
собствеността на процесната фурна бил решен със сила на пресъдено нещо с решение № 329/04.04.2018 г. по гр.д. №
5842/2016 г. на РС – Стара Загора, потвърдено с решение № 250/24.07.2018 г. по
в.гр.д. №1215/2018 г. на ОС – Стара Загора. Според първоинстанционния съд, с
тези решения е бил отхвърлен положителен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, предявен от трети за настоящото производство физически лица срещу
ищеца А.Т.М. за установяване на правото им на собственост върху фурната. В тях не
е изследван въпроса за правото на собственост на А.Т.М. върху фурната. Прилагайки
тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год., по тълк. дело № 4 / 2014 г. на
ОСГК на ВКС, съдът е приел, че независимо
от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение
ще се формира относно предмета на делото. При предявени искове по чл.108 ЗС и
по чл. 124 ГПК, това е твърдяното от ищеца право на собственост и то единствено
и само на заявеното от него основание. При тези съображения, съдът е намерил, че
доказателствената сила на титула за собственост на ищците - нотариален акт за
право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело №
132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б., с район на действие - РС-Стара Загора, с
рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната камара, е оборена в производство пред
районния съд, предвид опровергаването твърдението, че ищците са владели
процесния имот в продължение на 10 години, считано от 2002 г. Затова съдът е
приел, че не се е установило по делото, ищците да са собственици на процесния
имот по силата на придобивна давност. Ето защо е намерил предявеният от тях иск
по чл. 108 ЗС за неоснователен и го е отхвърлил.
Въззивната инстанция изцяло
споделя съображенията на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. С нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192,
том I, рег.№ 4693, нот.дело № 132/19.06.2015 г., А.Т.М. е признат за собственик по
давност на стопански сгради, находящи се в с.Б.,***, построени върху държавна
земя – краварник, телчарник, овчарник, склад за зърно и процесната фурна. Не е
спорно, че ищците са сключили граждански брак на 25.03.2000 г.
С влязло
в сила съдебно решение
№ 329/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 5842/2016 г. на РС – Стара Загора, по
предявени искове на 68 на брой физически лица против А.Т.М., по чл. 108 ЗС за
краварника, телчарника, овчарника и по чл. 124 ГПК за склада за зърно и процесната
фурна, позовавайки се на протокол от 31.01.2002 г. за разпределение на дълготрайни материални активи
на Учебно – опитно стопанство към ВИЗВМ, твърдейки, че са
правоимащи лица по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, с искане за признаване
правото им на собственост върху горепосочените 5 сгради в стопанския двор на ***,
съдът е приел, че тези лица не се легитимират като собственици на твърдяното от
тях основание и е отхвърлил исковете. С решение № 250/24.07.2018 г.,
постановено по в.гр.д. №1215/2018 г. на ОС – Стара
Загора, решението на СтРС е потвърдено.
От представения по делото
договор за наем от 20.06.2006 г., с нотариална заверка на подписите, рег.
3313/28.07.2006г. на нотариус С.Ч.и анекс към него от 24.09.2009 г., с
нотариална заверка на подписите, рег. 6741/24.09.2009 г. на нотариус Б.Г.се
установява, че „Земеделско сдружение“ ***, представлявано от С.Р.А., В.П.И.и М.П.Д., е предоставило за временно и
възмездно ползване на „СКАТ“ ЕООД, представлявано
от К.С.Т., фурна в кв. 73-III-39
в стопанския двор на кооперацията, с площ 200 кв.м., ведно с парцел от 800
кв.м., находящи се в ***. Предвидено е, че имотът ще се ползва от наемателя за
производствена дейност. Уговорена е месечната
наемна е 60 лева, както и срок на договора - 5 години. С анекса към него срокът е пръдължен за още за
десет години, считано от 20.06.2011 г. до 20.06.2021 г. Не е спорно и се установява от доказателствата
по делото - 28 броя квитанции, че ответникът е заплащал редовно наемната цена за фурната за периода 2006г. - 2018г. На 22.04.2008г.
ответникът е сключил договор за охрана на цех за
алуминиева дограма в *** – бивша фурна, с „Телепол“ ЕООД и е заплащал цената на
извършваната услуга по договора.
Безспорно е установено, че „СКАТ“ ЕООД е титуляр по
партида с клиентски номер **********, ИТН 2335022, при ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД за обект: УПИ III – 39 в кв. 73 – Стопански двор в *** за периода от
01.2007г. до 11.2016г. Налице е партида
на обекта и при „ВиК“ ЕООД, Стара Загора.
С нотариална покана, рег. № 13200, том III, № 29 от 31.08.2016 г.
на нотариус Д.Н., с рег. № 181 по описа на
Нотариалната камара, се установява, че на 31.08.2016 г. ищецът А.М. е поканил К.Т. в
7-дневен срок от получаването да освободи процесния имот - фурна. С отговор на нотариална
покана, рег. № 13382, том III, № 35 от 02.09.2016 г. на нотариус Д.Н., с рег. №
181 по описа на Нотариалната камара, К.Т. е уточнил, че
управляваното от него дружество „Скат“ ЕООД ползва имота на основание договор
за наем, сключен със „Земеделско сдружение“, ***.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са разпитани свидетелите С.Т.С.,
С.Р.А., Д.К.С., М.Д.Д., М.И.Г., П.Г.П., И.И.И..
Свидетелят С.Т.С., установява,
че А. ползвал почти всички постройки в
стопанския двор на ***. Първоначално дядо му /бащата на
жена му/ ги ползвал и след като дядо му се разболял и
починал, А. поел нещата. Около 2006 – 2007 г. започнал да ползва сградите.
Свидетелят твърди, че фурната от много години не
работи по предназначение. Сочи, че през 2007 – 2008 г. е разтоварвал материали
във фурната, за извършваше ремонт на краварника. В самата сграда на фурната не е влизал. Материалите ги разтоварили до вратата
на фурната. Твърди, че другия свидетел П.П.вкарвал материалите във фурната. Във
фурната А. държал цимент, удължители, дрелки, ракети, хилтита. Вратата била отворена и се виждали тези неща.
Свидетелят П.Г.П., /свидетел по
нотариалното дело при обстоятелствената проверка от нотариуса/, установява, че
постройките в стопанския двор на *** са овчарник, телчарник, краварник, склад
за зърно и фурна. Фурната се намира откъм пътя за с.К.. Твърди, че не е влизал
във фурната. Пред нотариуса
свидетелствал, че А. ползвал постройките, но точно кои постройки не го бил
разпитвал и не го и интересувало какво държал А.. Не е виждал лично А. да
ползва фурната, просто знаел, че А. я ползва. Сочи, че преди години дядото на А.
/бащата на жената му/ под
някаква форма е взел тези постройки в Стопанския двор. А през 2002-2003г. знаел
от А., че си е държал гумите във фурната. Свидетелят уточнява, че пред нотариус Б. казал, че е бил свидетел за това, че А.
ползва сградите и че до момента, в който станал свидетел пред нотариуса не бил
чувал, някой да има претенции към тези сгради. Свидетелят твърди, че не е
участвал в ремонт, не е виждал С.Т.да разтоварва материали във фурната, не е
внасял материали в нея, с което опровергава показанията на първия свидетел.
Лично във фурната не е ходил, а само е преминавал покрай нея. Никога не е
виждал някой да я ползва, в т.ч. и К.. Знае, че К. прави дограма, но тази
дейност си я е извършвал в къщата на първия етаж.
Свидетелят М.И.Г., /свидетел по нотариалното дело
при обстоятелствената проверка от нотариуса/, установява, че бившите сгради в
ТКЗС, в *** са 5 бр. сгради, - овчарник, телчарник, краварник, склад за зърно и
най-отдолу е фурната, която е до пътя за с.К.. Познава А. от 2000 г., а с К. са
учили в едно училище. Свидетелят казва, че е влизал много пъти във фурната,
която се ползвала от А. за склад от 2002 г. През 2000 г. дядо му Ю. и И.Г.били
приятели. И.Г.бил с позици в ТКЗС-то, и
по тази линия Г. дал на Ю. фурната, но
по какъв начин, нямал представа. Свидетелят разказва, че през 2002 – 2003 г.
във фурната е карал материали – дъски, електрожени, оставял си камиона там, зад
фурната. Освен А. никой друг не бил виждал във фурната. Не знаел във фурната да
е била правена алуминиева дограма. Свидетелят казва, че до преди година – две,
редовно е ходил във стопанския двор, но не е влизал вътре във фурната, защото е
нямал работа вътре. Фурната е била затворена. Вътре в
сградата влизал последно 2003 или 2004 г., А. я ползвал за склад. Сега не знае
за какво се ползва.
Свидетелят И.И.И., / свидетел по нотариалното дело при
обстоятелствената проверка от нотариуса /, посочва сградите в Стопанския двор.
Разказва, че К. /тъстът на А./ гледал крави преди 2000 г. После 2005 – 2006 г.
се разболял и поел А.. Свидетелят разказва, че знаел, че в края на 90-те години,
К. покрай И. Г., който бил Председател на Учебно - опитното стопанство към ВУЗ-а взел всички сгради в стопанския двор. Свидетелят
разказва, че през 2004 – 2005 г. строил магазин. Покрай строежа на магазина, ходил в стопанския
двор и лично К. му вадил и давал лопати от фурната. К. ползвал фурната за склад
през 2004 – 2005 г. Лично свидетелят бил влизал във фурната и вземал нещата.
След строежа, който извършвал, не е ходил във фурната. Не е виждал А. вътре във
фурната след 2004 - 2005 г. Установява, че не е виждал никой друг освен А. да
ползва фурната. Познава К., който правил алуминиева дограма в къщата си.
Свидетелят Д.К.С., установява, че
е бил нает от К. да кара материалите за фурната и е правил ремонт – сменил
целия покрив. През 2006 г. К. е отишъл при него и го е помолил, тъй като имал
камионче „Газка” да му изхвърли отпадъците от фурната.
С камиона е влизал вътре във фурната и е изхвърлил мазилки
и други отпадъци. К. е искал да възстанови фурната като работилничка, направил е
нов покрив, други стаи, стаичка за отдих. Свидетелят казва, че после е ходил, когато вече там е заработил
цеха за алуминиева дограма – около 2010
г. - 2015 г. Тази фурна се ползвала от фирмата на К. за направа на алуминиева
дограма, дори племенникът му К. Х. работил в тази работилница и свидетелят
влизал вътре при племенника си. За А.Т.М. казва, че не го познава лично,
но знае, че има камиони в горния краварник в същия стопански двор. В момента фурната продължава да се ползва от К., но не знае
за какво.
Свидетелят М.Д.Д. установява, че е
работил във фирма „СКАТ“ ЕООД от 05.07.2008 г. Работното му място е било в ***,
бившата фурна, по пътя за с.К. – цех за алуминиева дограма. Сградата е била монолитна, тухлена сграда, вътре е имало голямо помещение, в
което са били разположени машините - циркуляр за рязане на профилите, след него
машината на лепене на ПВЦ профилите, след него машината за почистване. В дъното
е бил стелажът. Когато е постъпил на работа, са били 4
човека и К.. Свидетелят е живеел в ***и е пътувал до *** всеки ден. Това е било
до 31.08.2009 г., когато е напуснал работа. В цеха е ходил и след това да си върши
негова работа. До пролетта на 2012 г. в сградата се е правила дограма. К. е бил
взел тази сграда под наем от Кооперацията. Сградата се е охранявала от СОТ -
„Телепол“. Не е чувал някой да има претенции към сградата, докато е бил на работа. Разказва, че цехът първоначално е бил в гаража на К., в къщата, а след
ремонта на бившата фурна - се е прехвърлил във фурната. Той, когато отишъл да
работи при К., цехът е бил в сградата на фурната. На камиончето е имало рекламен надпис, на самата фурна – не си спомня. Идвали са
клиенти във фурната.
Свидетелката С.Р.А. - бивш
председател на Земеделското сдружение, *** установява, че са
водили дела с А. за претенциите му за сградите, собствени на Сдружението. Изгубили
са делото заради проблем с документите, но сградите в стопанския двор са били
на сдружението и до 2015г. никой не е бил изразявал претенции към тях. Разказва, че Управителният съвет на Земеделското сдружение, от
който била част и тя, са сключили договор с фирма „Скат”, с управител К., за
отдаване под наем на фурната, която се е намирала в началото на Стопанския двор
на ***, откъм пътя за с.К.. Лично тя е предала през 2006 г. помещението на К. и
му е дала ключ. До 2003 г. - 2004 г. се е ползвала като фурна за печене
на хляб. Човекът е напуснал, защото сградата е започнала да се разрушава. Известно време никой не я е ползвал
и след това през 2006 г. е била отдадена под наем на фирмата на К.. През
2006 - 2007 г. К. направил основен ремонт на цялата сграда - сменил водната
канализация, направил сервизни помещения, бани и тоалетни, направил стая за
почивка, сложил алуминиева дограма, нов покрив. Тя е
живеела на 50 – 60 м. от фурната и е минавала редовно оттам и наблюдавала е
какъв ремонт прави К.. Направил е от фурната цех за алуминиева дограма, лично
свидетелката си е поръчала алуминиева врата оттам през 2007 – 2008 г., цехът е работил
до 2011 – 2012 г. След това К. е продължил да ползва помещението, но не е знаела
дали редовно произвеждали продукция. В момента К. продължава
да ползва помещението. През 2015 г. е разбрала, че А. има претенции към
сградите в Стопанския двор, след като им е изпратил полиция. Казали
са на К. и хората от сдружението са завели дело срещу А.. А. е ползвал само
една сграда в стопанския двор и това била кравефермата по силата на договор за
наем със Земеделското сдружение за пет години от 2007 г. до 2012 г. Плащал наем
до 2013 г. за кравефермата. Никога не е имал претенция, че е собственик
на сградите. Свидетелката казва още, че лично тя е подписвала ПКО за наемите и
другите членове на сдружението са били уведомявани. Никога А. не е притежавал
нито ключ, нито е влизал във фурната. А. дошъл при нея през 2014 г. с предложение,
ако Управителният съвет на сдружението реши по някакъв начин да продава или
предлага на някого тези сгради, да бъде включен като купувач. Тогава я е питал
каква документация притежават и лично я е завел при госпожа К., за да й покаже документите, с които разполагат. Показала й е разделителния
протокол, с цел да им съдейства за узаконяване на
сдружението и сградите. След това А. е отказал да плаща наем и през 2015 г. се
е снабдил с нотариален акт за сградите.
От посочените подробни свидетелски
показания на св. С.Т.С. и св.П.Г.П. е видно, че същите са противоречиви помежду
си. Показанията на С.Т.С., че през 2007 – 2008 г. е
разтоварвал материали във фурната, които са били предназначени за извършваше
ремонт на краварника и че тогава фурната е била ползвана от А. за склад и че
св. П.П., заедно с други работници, е внасял материалите във фурната, са в
противоречие с показанията на св. П.Г.П., който твърди, че не е присъствал
на разтоварване на материали и не е внасял лично той такива във фурната. От
друга страна,тези показания противоречат на всички
събрани по делото писмени доказателства, с изключение на констативния
нотариален акт, които са в насока, че от 2006г. фурната е ползвана от ответното
дружество „СКАТ“ЕООД. Показанията на св. С. в тази им част
противоречат и на показанията на втората група свидетели. Поради изложените съображения въззивната
инстанция намира ,че не следва да кредитира
показанията на св. С. в тази им част.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св. П.Г.П., който твърди, че не е използвал изреченията, вписани
като негови в протокола за извършената обстоятелствена
проверка. П.установи категорично, че не е влизал във фурната, не е виждал А. да
ползва фурната, знаел е само че А. ползва постройки в стопанския двор, но точно
кои постройки не е знаел точно. Свидетелските показания на св.М.И.Г.
и на И.И.И., се отнасят за период преди 2006г., около 2002 – 2004г., като
свидетелят Г. заяви, че е виждал А. да си държи инструментите във фурната, а
свидетелят И. разказва, че К. - тъстът на А. я е ползвал за склад през този
период и му е давал лопати от там. От показанията на тези двама свидетели
се установява, че след 2004-2005г. същите нямат непосредствени впечатления кой
е ползвал фурната, нито са влизали в нея. Така че посказанията им са неотносими
към процесния период.
Съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите С.Р.А., Д.К.С., М.Д.Д., тъй като са непротиворечиви
помежду си, излагат лични и непосредствени, свои впечатления и не на последно
място кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. Въз
основа на показанията им, съдът приема за установено, че ответното дружество от
2006г. досега ползва фурната под наем, като заплаща редовно наемни цени за
фурната. От събраните писмени доказателства се установи, че ответното дружество
е заплащало услуги на ВиК и ИВН за същия обект, заплащал е услуга по охрана на обекта, извършвал е ремонтни дейности във
фурната.
Искът
за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. В случая ищците твърдят, че се легитимират
като собственици, придобили в режим на СИО, процесната фурна, на основание -
нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по
давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело №
132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б., с район на действие РС-Стара Загора, с
рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната камара. Касае се за констативен
нотариален акт, издаден в резултат на извършена от нотариуса обстоятелствена проверка
чрез разпит на трима свидетели – чл. 587, ал. 2 ГПК. Нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. В този смисъл са постановките
на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г., постановено по тълк. д. №
11/2012г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, въззивната
инстанция намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ищците за липса на интерес от оспорване у ответника, предвид факта, че
ответното дружество е само наемател на обекта.
От
представените по делото писмени доказателства – договор за наем и анекс към
него, с нотариална заверка на подписите, квитанции за заплатени наемни цени за
периода от 2006 до 2018г. от ответното дружество на Земеделско сдружение, ***,
договорът за охрана на обекта, фактури за заплатени ВиК услуги за обекта,
удостоверение за открита партида за ел.енергия на
името на ответното дружество за същия обект и свидетелските
показания на С.Р.А., Д.К.С., М.Д.Д., въззивната инстанция приема за установено,
че от 2006г. до момента ползвател на процесния недвижим имот е „Скат“ ЕООД,
като наемател по договор за наем с наемодател Земеделско сдружение, ***. Това обстоятелство
оборва констацията на нотариуса, че А.Т.М., считано от 2002 г. до 2015г. е
владял спокойно, необезпокоявано, с намерение да свои процесния
имот – фурна, находяща се в стопанския двор на ***, както и правния извод за
изтекла 10 – годишна придобивна давност в полза на М..
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобИ.е право на
собственост. Тя е способ за придобИ.е на право на
собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.
За придобИ.ето по давност е необходимо на първо място
да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/-
намерение за своене на вещта. В случая
констатираното от нотариуса владение от ищците на процесния имот, не се
установи. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че в периода 2006г. – 2015г. държането
на процесния имот се осъществява от ответното дружество, по силата на сключен с
Земеделско сдружение, *** договор за наем и анекс към него.
В
действителност ищците не оспорват упражняваната от ответника фактическа власт
върху имота, като считат, че доказателствата
за партида за ток, вода, СОТ и др. доказвали качеството на ответника на
държател на имота и били непротивопоставими на ищците.
По този начин ищците признават държането на имота от ответното дружество. Установяването
на държане на имота от страна на ответното дружество
за сметка на наемодателя ЗС *** оборва доказателствената сила на нотариалния акт,
с който ищците се легитимират като собственици на фурната. По категоричен начин се
установи, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху процесния
имот - фурна, считано от 2002 до 2015г., както е приел нотариуса. Въпросът дали
наемодателят по договора за наем с ответното дружество Земеделско сдружение, ***
е собственик на фурната или не, не следва да се обсъжда в настоящото
производство.
Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на ищците, че правото на собственост на ищците на фурната било установено
със сила на пресъдено нещо със съдебно решение № 329/04.04.2018 г. по гр.д. №
5842/2016 г. на РС – Стара Загора, потвърдено със съдебно решение №
250/24.07.2018 г. по в.гр.д. №1215/2018 г. на ОС – Стара Загора. С посочените решения е
отхвърлен положителен установителен иск, с правно
основание чл. 124 ГПК, предявен от трети за настоящото производство физически
лица срещу ищеца А.Т.М. за установяване на правото им на собственост върху
фурната. В тези решения изобщо не е изследван въпроса за правото на собственост
на А.Т.М. върху фурната. Независимо от диспозитива на
съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС и по чл. 124 ГПК, е твърдяното от ищеца право на собственост и то единствено и само на
заявеното от него основание. Решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост
формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването на правото на собственост на ищеца, само и единствено на посоченото
от него основание. В този
смисъл е тълкувателно решение № 4 / 14.03.2016г.
по тълк. дело № 4 / 2014 г. на ОСГК на
ВКС.
Предвид горното, съдът намира, че
доказателствената сила на титула за собственост на ищците - нотариален акт за
право на собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 192, том I, рег.№ 4693, нот.дело №
132/19.06.2015 г. на нотариус Р.Б., с район на действие - РС-Стара Загора, с
рег.№ 435 в регистъра на Нотариалната камара, е оборена в настоящото
производство. Това е така, защото се опроверга твърдението,
че ищците са владели процесния имот в продължение на 10 години, считано от 2002
г.. Предвид това, че не се установи по делото ищците да са собственици на
процесния имот по силата на придобивна давност, то предявеният от тях иск по
чл. 108 ЗС следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
|
|
|
|
|
С оглед на изхода от спора, в
полза на въззивнаемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв., съгласно представени
доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1827 от 23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 3432/2019г.
по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА А.Т.М., ЕГН **********,*** и Ш.Ю.К. - М., ЕГН **********,***, да заплатят на „СКАТ “ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, община Стара
Загора, ул. „Първи май“ № 5, вх. А, представлявано от управителя К.С.Т., сумата 1000
/хиляда/ лева, представляваща направените във въззивната инстанция разноски
за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: