Решение по дело №850/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №   260116,   21.12.2020 година, град Д.

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

  На двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                             Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА     

                                               младши съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

                                                                                                                   

при секретаря Румяна Радева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 850 по описа за 2020 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260461/17.08.2020 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищцата Р.Т.П. – Г. *** срещу Решение № 697 от 21.07.2020 г., на Д.кия районен съд по гр. д.№ 3904/2019 г., отхвърлящо предявен от нея отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 6 881,76 лева – стойност на доставена ,но неотчетена електрическа енергия за периода 12.12.2017 г. – 11.12.2018 г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот и възлагащо в нейна тежест разноските на противната страна.

         В жалбата има оплаквания, свеждащи се до необоснованост на  фактическите констатации и допуснати нарушения на ПИКЕЕ ( отм. ) ;  член 120,ал.1 от ЗЕ , член 143,т.14 и член 146,ал.1 от ЗП по довода за нищожност на правилото на член 38 от ОУ ; член 13 от Директива № 2006/32/ ЕО за задължението за заплащане на цена на реално доставена стока ; член 675а,ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ;  член 47 – 51 от ПИКЕЕ ; член 15,т.2 от ОУ ; член 42,46,50,51 и 52 на Директива 2009/72/ЕО и мерките в Приложение № 1 към нея. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на претенцията.

         В отговор на „ Енерго - Про  Продажби“ АД, град Варна жалбата се оспорва по съображения за правилно приложение на ЗЕ ( с измененията , влезли в сила в 2012 г.),член 45,ал.1 от ПИКЕЕ и обоснованост на изводите на районния съд за спазване на реда за установяване на неточното измерване и за осъществяване на предвидените в ЗЕ и ПИКЕЕ условия за корекция на сметката на потребителя. Иска се решението да бъде потвърдено и разноските да бъдат присъдени.

         Предявеният от Р.Т.П. – Г. срещу                        „ Енерго – Про Продажби “ АД, град Варна иск по член 124,ал.1 от ГПК е за установяване несъществуването на парично вземане в размер от 6 881,76 лева, съставляваща корекция на сметката й като потребител чрез допълнително начисляване на  стойността на доставена в нейния енергоснабден имот в град Д. за период от една година 035980,4 kwh електрическа енергия съгласно фактура № ********** от 23.10.2019 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че на 11.12.2018 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (електромера) на доставяната в жилищния имот на ищцата  електроенергия и че е съставен констативен протокол № 1202518/11.12.2018 г. , подписан от двама свидетели ( съседи по имот ) С. С. и Ц. И. и трима служители на „ Електроразпределение Север “ . Свидетелите не присъствали на цялата проверка, повикани били от длъжностните лица в края й, за да удостоверят подмяната на електромера с нов. Според свидетелствата на С. Г. ( един от проверяващите служители ) при проверката бил използван софтуер за четене на електромери , в случая от марка caratdigitronM0x , като било установено , че в трети тарифен регистър имало натрупано количество електрическа енергия .

Извършената метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология, Регионален отдел в град Варна показала, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания на тарифите са Т1 – 003128,7kwh и Т2 – 004334,1 kwh. Софтуерното прочитане установило намеса в тарифната схема на електромера – освен двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3, на която са записани 035980,4 kwh. Заключението на метрологичната експертиза е изготвено въз основа на утвърдени Методика ( на л. 119 – 132 от делото на ДРС ) и Инструкция ( на л.133 – 141 от същото дело ) по метода на прочит на енергонезависимата памет на електромера чрез използване на програмен продукт – софтуер Digitron Read – ENP Ver.1.21 на производителя – АК „ Пластроник“ АД, град Велико Търново. Въззивницата – ищца е оспорила метрологичната експертиза с довод, че един от използваните методи ( МП-29) не позволява прочитане на паметта на електромера и че не е спазен срокът по член 675а, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол . Посоченият срок от два месеца – за демонтаж и транспортиране – се отнася до случаите на прилагане на метода за статистически контрол – при неизтекъл срок на валидност на предходната проверка и наличие на условията по член 675а,ал.3 от Наредбата за групиране на проверяваните електромери в партида . Метрологичната експертиза е извършена само на електромера , отчиташ консумираната в обекта на ищцата електрическа енергия и при приложение на втори метод-  ИМЕ/2019 . Ищцата не е въвела конкретни възражения срещу извършване на експертното изследване с помощта на софтуерен продукт за четене на електромери , правото на чието ползване е предоставено от производителя за извършване на метрологични експертизи ( съгласно писмо от 31.01.2016 г. – на л.142 от делото на ДРС ). Въз основа на данните от експертизата ответникът e извършил корекция на сметката за доставената в обекта на ищеца електроенергия за период от една година преди проверката, като е издал фактура за сумата 6 881,76 лева, съставляваща стойността на  035980,4 kwh. електроенергия, отчетени на невизуализирания регистър.

Според заключението на вещото лице по делото, средството за техническо измерване на доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен електромер Caratdigitron M02, предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи, с четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време; електромерът е произведен през 2015 г. и монтиран на обекта на ищеца на 29.02.2016 г.; в протокола за монтажа за тарифните регистри Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа) са записани нулеви показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани показания; данните от констативния протокол показват, че активиран е бил и регистърът Т3, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея; електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищцата  електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия активиран регистър Т3, чиито показания са невидими на дисплея; параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият трети регистър, а отчетеното в него количество електроенергия е остойностено от ответника по цени за технологични разходи.

 Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката са отменени и последните правила на член 48 – 51 от ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013г. ) и все още не са влезли в сила ПИКЕЕ (ДВ бр.35/2019 г.).  Служителите на електропреносното дружество не са били длъжни да спазват отменените правила на ПИКЕЕ – да обезпечават присъствието на свидетели от началото до края на проверката. Но макар да липсва специална уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и в такъв случай следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Ако поради неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване без оглед на източника му , не се отчита част от потребената електрическа енергия , потребителят дължи да заплати стойността й, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване е осъществено след монтажа му ( до колкото при монтажа той е бил параметризиран с две тарифи от производителя ) и в резултат на същото доставената в обекта на ищцата 035980,4 kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от нея. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид на това че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

Задължението на въззивницата – ищца е определено във фактурата, издадена на 23.10.2019 г. при действието на чл. 55 ПИКЕЕ ( ДВ бр.35/2019 г). Разпоредбата предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, електроразпределителното предприятие да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Фактът на потребена, измерена в невизуализирания регистър, електроенергия, която е останала неотчетена от инкасатора  и затова незаплатена от потребителя , е установен с метрологична проверка и по общия исков ред, което е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр.35/2019г. ) за начисляване на доставената в обекта на ищцата електроенергия и за възникване на задължението й да заплати нейната стойност. Предвид изложеното, въззивният съд намира , както е преценил и първоинстанционният съд, че паричното вземане в размер от 6 881,76 лева е възникнало в полза на въззиваемото дружество срещу въззивницата – потребител и това обуславя неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за него. Ето защо въззивният съд потвърждава решението изцяло.

Въпросите, поставени в първоинстанционното производство , във връзка с дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение за упълномощения адвокат ( съдружник в регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество *** ) и възможността за намаляването му при възражение по член 78,ал.5 от ГПК под минималния размер ( от 525,27 лева ,без ДДС и 830,32 лева с ДДС ) , изчислен съобразно член 7 ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , са законосъобразно решени от първоинстанционния съд в подробните мотиви на решението относно разноските. Стойността на адвокатската услуга се облага с ДДС веднъж и данъкът се заплаща от получателя й  ( ответното дружество ), а противната страна му го заплаща като част от разноските, за които отговаря поради водения от нея неоснователен иск - член 78,ал.3 от ГПК . Въззивният съд намира, че за настоящото производство , пак с оглед заявеното възражение по член 78,ал.5 от ГПК , въззивницата дължи намалено на 830,32 лева,  с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение ( от 1 608 лева ) – пак в минималния размер по Наредбата , с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото . Не дължи други разноски ( за събиране на доказателства чрез експертиза от вещо лице ) , защото не са сторени в това производство.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р    Е   Ш   И    :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 697 от 21.07.2020 г., на Д.кия районен съд по гр. д.№ 3904/2019 г.

ОСЪЖДА Р.Т.П. – Г., ЕГН: ********** *** да заплати на „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г  сумата от 830,32 ( осемстотин и тридесет лева и тридесет и две стотинки ) лева, адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.3 и ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.