Решение по дело №17058/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2895
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20211110217058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2895
гр. С., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „..........“ ООД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. “В.“ .......... представлявано от Д. ИЛ. С. и
СЛ. М. С., против Наказателно постановление № 550038-F554203/04.12.2020
г., издадено Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - С. в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя
на основание чл. 27 /чл.83/ от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл.
39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че в акта за
установяване на административното нарушение липсва посочване на имена и
ЕГН на свидетелите, както и че атакуваното наказателно постановление е
издадено от некомпетентен орган. На следващо място се излага, че в началото
на м.май 2020 г. представляващите „..........“ ООД, а именно – Д. ИЛ. С. и СЛ.
М. С., се наложило да полагат грижи за близък роднина, което от своя страна
1
налагало периодично отсъствие от кабинета, в какъвто момент е настъпил и
пропускът за изпълнение на задължението да се отпечата дневният финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет на фискалното устройство.
Отделно от това се навежда, че от нарушението не са настъпили вреди за
фиска или за трети лица, поради което и приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Иванов, с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. Последният, в дадения ход по същество, моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата
съображения. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН поради последващ приет по-благоприятен закон, като се изтъква,
че с изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 е отпаднало задължението
за отпечатване на дневен финансов отчет от ползваното фискално устройство,
доколкото на всеки двадесет минути устройството се отчита на НАП.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрк.Петрова, с пълномощно по делото. Същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е доказано,
поради което моли за потвърждаване на НП. Намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
При извършена от служители на НАП проверка на 09.06.2020 г., в 12:30
часа, в кабинет за дентална медицина „О.", находящ се в гр. С., ул. „К.Л." №
... стопанисван от „.........."" ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ........., обективирана в
ПИП cep. АА № 0039511/09.06.2020 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110,
2
ал. 4 от ДОПК е установено, че в обекта има монтирано и въведено в
експлоатация, свързано с дистанционна връзка с НАП и работещо към
момента на проверката ЕКАФП модел "DAISY" с ИН на ФУ № DY515822 и
ИН на ФП № 3667495.
При проверката било установено, че липсва, респективно че не е
отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и
в КЛЕН за дата 12.05.2020 г., потвърдено с изискания и отпечатан КЛЕН за
период от 02.05.2020 г. до 12.05.2020 г. Било установено също така, че
фискалното устройство, не е с коригирана версия на фърмуера и не генерира
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. от Преходни и заключителни разпоредби към наредба
за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
На 17.06.2020 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с § 21, ал. 2 от Преходни и
Заключителни разпоредби към наредба за изменение и допълнение на наредба
№ Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти.
На същата дата АУАН е връчен на представляващия дружеството, лично
и срещу подпис, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44, Ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № F554203/17.06.2020 г., на
04.12.2020 г. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно
управление на НАП, издал обжалваното наказателно постановление №
550038-F554203/04.12.2020 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 на МФ, във връзка с § 21, ал. 2 от Преходни и Заключителни
разпоредби към наредба за изменение и допълнение на наредба № Н-18 от
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
3
търговските обекти, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 ( петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П. Г. Г. и свидетеля А.М.С..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Г. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Показанията на св. Стоянова също допринасят за изясняване на
обстоятелствата по извършената проверка, като същата изрично е посочила,
че в конкретния случаи не е бил отпечатан дневен финансов отчет за
процесната дата, поради пропуск от страна на представляващите дружеството
С.С. и Д.С.. Посочила е също така, че последното обстоятелство се дължало
на необходимостта представляващите дружеството да се грижат за болен
роднина, което корелира с представената по делото медицинска
документация. Съдът не намери основания да изключи от доказателствената
съвкупност свидетелските показания, като счита същите за непредубедени и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което ги кредитира с доверие.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
4
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени лице, предвид приложената към материалите на делото
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на представител на
жалбоподателя.
Във връзка с наведените възражения от страна на жалбоподателя е
необходимо да бъде посочено, че в конкретния случай актът за установяване
на административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел и
е подписан от него. Това е свидетелят С.Е.С., както и актосъставителят П. Г.
Г.. Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е актът да се състави в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Според ал. 3 на чл. 40, ако липсват свидетели-
очевидци или при невъзможност да се състави актът в тяхно присъствие, е
5
допустимо актът да се състави в присъствието на двама други свидетели.
Процесният акт е съставен в присъствие на един свидетел, респективно и
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е спазена, доколкото свидетелят С.Е.С. е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта и е
подписал последния. Чл. 43 от ЗАНН изрично посочва, че актът се подписва
от актосъставителя или поне от един от свидетелите, посочени в него. Актът е
подписан от актосъставителя и от свидетеля, поради което съдът приема, че
не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Отделно от това, неоснователно се явява и оплакването за нарушение на
чл. 42, т. 7 ЗАНН. Като такова се сочи липсата единен граждански номер на
свидетеля. В тази връзка следва да се има предвид, че в АУАН са въведени
както пълните три имена, така и служебният адрес на свидетеля, което е
достатъчно за идентификация на последния. Относно липсата на ЕГН,
действително в АУАН не е отразен единният граждански номер на свидетеля
С.. Същевременно, не всяко нарушение обуславя отмяната на индивидуалния
административен акт, а само съществените такива, които се отразяват върху
правото на защита. В настоящия случай, след като са налице данни за пълната
идентификация на свидетеля, невписването на ЕГН не съставлява съществено
процесуално нарушение и не накърнява правото на защита на нарушителя.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивникът „..........“ ООД е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 39,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ.
С атакуваното наказателно постановление е вменено на жалбоподателя
извършване на нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. е изменяна във времето, като действащото към момента на
установяване на нарушението правило е в сила от 02.07.2019 г. и гласи: всяко
6
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване,
както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки
календарен ден /от 0:00 до 24:00 часа/, през който в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в следните
случаи: 1. когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня
преди 23:59:59 часа; или 2. когато е генериран или отпечатан дневен
финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането
му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. Съгласно § 21, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. /обнародвани в
Д. В., бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г., изм. и доп. с бр. 9 от 2020 г., в
сила от 31.01.2020 г., изм., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ в срок до
30 октомври 2019 г. производителите/вносителите на ФУ представят за
функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща
изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24
часа, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв
отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Съгласно ал. 2 до привеждане на
въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1,
но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е длъжно да отпечатва
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по
чл. 52, ал. 3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в
експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срока
по изречение първо. Законодателят на няколко пъти удължава крайния срок за
привеждане на ФУ в съответствие с новите изисквания на чл. 39, ал. 1 от
наредбата, съответно отпадането на задължението за отпечатване на дневен
фискален отчет за част от търговците, като първоначално е определен до
31.03.2020 г., впоследствие до 31.07.2020 г., последно удължен, считано от
31.07.2020 г., до 30.09.2020 г. Т.е., едва след 30.09.2020 г. за част от лицата по
чл. 3 от наредбата отпада задължението да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден, както и да го
7
съхранява по досега действащия ред. Това задължение /за отпечатване на
ДФО/ обаче е действащо към датата на нарушението, която се визира от АНО.
В случая безспорно е установено, че на процесната дата от дружеството
не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет, макар че същия ден са регистрирани продажби. В
конкретния казус не е налице изключението, описано в третото изречение на
разпоредбата, доколкото търговецът не е използвал ИАСУТД, нито дневен
финансов отчет е бил генериран автоматично.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна
правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Основното възражение на жалбоподателя е свързано с измененията на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18. В
тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че с измененията на Наредбата,
публикувани в ДВ бр. 52/2019 г. е приета нова редакция на чл. 39, ал. 1, която
гласи: „Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на
самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24
часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв
отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и
ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. …“
Действително, в изр. 2 на изменената ал. 1, чл. 39 от Наредбата е посочено, че
търговците нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет, но
жалбоподателят не е отдал нужното внимание на причината за това, а именно
- въведеното задължение фискалните устройства да генерират автоматично
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден с регистрирани продажби. В този смисъл е въведена
автоматизация на процеса, която действа след изменението на Наредбата от
02.07.2019 г. Съгласно § 21, ал. 2 „До привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-
късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
8
всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи лицата по
чл. 52, ал. 3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в
експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срока
по изречение първо“. В конкретиката на настоящия случай, както е
отбелязано и в текста на атакуваното наказателно постановление, фискалното
устройство, находящо се в обекта, не е било с коригирана версия на фърмуера
и не е генерирало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че
през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. от Преходни и заключителни разпоредби
към наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, поради което и не е отпаднало задължението за отпечатване на такъв
дневен финансов отчет, респективно и всички доводи на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
В контекста на изложеното, съдът намира, че не е налице приет по-
благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, който да изключва
отговорността на задължения субект.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ
е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева в случаите, в които нарушението на разпоредби от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. не е довело до неотразяване на приходи. Доколкото в
настоящия случай извършеното административно нарушение не е довело до
неотразяване на приходи, то правилно е била приложена санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС.
При определяне на санкцията за така извършеното административно
нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй
9
като не са налични отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател
обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения
минимум. Наложената имуществена санкция в размер на 500 лева би
изпълнила целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 12 ЗАНН,
поради което не са налице основания за ревизиране на наказателното
постановление и в тази му част.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
нарушение не представлява "маловажен случай", обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на
НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на
вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно, нарушението е свързано с липсата
на издаден дневен финансов отчет с нулиране, което затруднява отчетността
и прави практически невъзможно преценката за съответствие между
продадените и отчетените стоки и услуги за съответния ден, поради което и
застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от
посочените разпоредби, респективно и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. Релевираните от
жалбоподателя смекчаващи отговорността обстоятелства – полагане на грижи
за болен роднина, по мнението на настоящия съдебен състав също не
10
навеждат на извод, различен от гореизложения. В тази връзка отново следва
да бъде отбелязано, че нямат никакво значение причините, довели до
нарушаване правилата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, тъй като отговорността в
случая е обективна, а юридическото лице така е следвало да организира
работата на своите служители, че да не допуска извършването на такива
нарушения.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
550038-F554203/04.12.2020 г., издадено Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - С. в Централно управление на Национална агенция за приходите,
с което на жалбоподателя „..........“ ООД, ЕИК ......... на основание чл. 27
/чл.83/ от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „..........“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.“В.“ .......... представлявано от Д. ИЛ. С. и СЛ. М. С., да
заплати на Централно Управление на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ -
С., сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 (осемдесет) лева.
11

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12