№ 14
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.129 ал.3 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Тим Ер ЕООД-гр.Русе, чрез
процесуалния представител адвокат К.Б., със служебен адрес гр.Пловдив,
*******, Делови център Пловдив, ет.6, офис 606, срещу определение
№260165 от 18.10.2021г., постановено по гр.д. №679/2015г. по описа на
Окръжен съд-Русе, с което е прекратено производството по делото поради
невнесена държавна такса.
Въззивникът счита атакувания съдебен акт за неправилен. Актуалната
съдебна практика на Върховния касационен съд по този вид искове, като
процесните, постановена през 2021г. след прекратяване на т.д. №2/2015г. на
ВКС и ВАС, е че при разглеждане на дело за обезщетение за вреди,
причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, заведено преди
измененията в ЗОДОВ от ноември 2019г., приложение намират
процесуалноправните норми на ЗОДОВ относно дължимата държавна такса
т.е. в случая се дължи държавна такса в размер на 25 лева, която ищецът е
внесъл в срок. Посочва определения и решения на ВКС в този смисъл.
Предвид изложеното въззивникът моли Апелативният съд да отмени
обжалваното определение на Русенския окръжен съд, с което производството
по делото е прекратено поради невнасяне държавна такса в размер на 4%
1
върху цената на иска.
Постъпил е отговор от ответника Административен съд-Русе,
представляван от Председателя Диан Василев.
Въззиваемият моли Апелативният съд да потвърди определението на
Русенския окръжен съд, като правилно и да остави без уважение частната
жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на
тезата, че дължимата държавна такса в случая е в размер на 4% от цената на
иска, а не само 25 лева.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, възраженията
в отговора, съобрази данните по делото и извърши проверка на обжалваното
определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена от страна по делото,
притежаваща правен интерес да обжалва, насочена е против валиден съдебен
акт и е подадена в срок.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК във връзка с чл.278 ал.4 от ГПК Въззивният съд намира
обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като
е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното определение е валидно
и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му, при
която намира същото за неправилно. При напълно и всестранно изяснена
фактическа обстановка Окръжният съд въз основа на нея е направил
неправилни и незаконосъобразни изводи относно основния спорен въпрос в
настоящото производство каква по размер е дължимата държавна такса по
предявените искове.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Тим Ер
ЕООД-гр.Русе против Върховен административен съд-София,
Административен съд-Русе и Агенция Митници-Русе, с предявени обективно
и субективно съединени искове по чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз и
чл.7 от Конституцията на Република България във връзка със Закона за
2
отговорността на държавата и общините за вреди, като в първоначалната
искова молба ищецът моли на основание чл.4 §3 от ДФЕС и принципите за
ефективност и равностойност съдът да осъди Агенция Митници и ВАС да му
заплатят солидарно сумата 42 300 лева, заплатени от дружеството суми във
връзка с начисления акциз за бензин, използван в летателната му дейност,
която била приета за неотговаряща на изискванията на чл.14 от Директива
2003/96 ЕО, както и заплатените начислени лихви; сумата 4 800 лева,
представляваща лихвите по т.9.1 от исковата молба от датата на
принудителното им събиране до датата на подаване на исковата молба, както
и лихвите върху сумите по т.9.1 от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане; както и ищецът моли на основание чл.4 §3 от
ДФЕС и принципите за ефективност и равностойност съдът да осъди Агенция
Митници и Административен съд-Русе да заплатят солидарно на ищеца
сумата 12 837,72 лева, представляваща сбора от заплатените от дружеството
суми по наложени наказателни постановления, конкретизирани и лихвите
върху тях; както и сумата 1200 лева, представляваща лихвите върху сумите
по т.9.2 от исковата молба от датата на принудителното им събиране до
датата на подаване на исковата молба в съда, която дата е 10.08.2015г.
Апелативният съд, в настоящият състав, намира, че в редица
определения и решения Върховният касационен съд е постановил, че във
връзка с приетата и обнародвана в Държавен вестник бр.94/2019г. разпоредба
на чл.2в ЗОДОВ законодателят е разпоредил исковете за обезщетения за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз при правораздавателната дейност на административните
съдилища и ВАС, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл.9а от
ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по
чл.2а от Тарифата. ВКС приема още и че тези процесуални норми имат
незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се
прилагат и по отношение на вече подадените искови молби, каквато е и
процесната искова молба, като подадена в Русенския окръжен съд на
10.08.2015г.
В този смисъл е например определение №213 от 26.05.2021г.,
постановено по ч.гр.д. №3915/2017г., на Върховния касационен съд, 3-то г.о.
Същото становище е застъпено и в други определения и решения на
3
ВКС като решение №16/02.03.2021г. по гр.д. №1914/2020г., 4-то г.о.; решение
№14/15.02.201г. по гр.д. №5165/2016г. на 4-то г.о.; определение
№185/08.04.2021г. по ч.т.д. №3147/2015г. на 2-ро т.о.
Според ВКС при разглеждане на дело за обезщетение за вреди,
причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по реда на ГПК,
приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които
препращат чл.2в ал.1 т.2 /определянето на ответника по реда на чл.7/ и ал.3
/приложението на чл.9а и чл.10 за определянето на държавните такси и за
задължителното участие на прокурор в производството/.
Безспорно е и данните по делото са, че ищецът е внесъл държавна такса
в размер на сумата 25 лева, колкото се дължи в случая.
Предвид изложеното Апелативният съд намира, че неправилно
Русенският окръжен съд е прекратил производството по делото поради
невнесена в пълен размер държавна такса.
Същото следва да бъде отменено и делото върнато на
Първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия за разглеждане на делото.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260165 от 18.10.2021г., постановено по гр.д.
№679/2015г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е прекратено
производството по делото поради невнесена държавна такса.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Русе за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4