№ 260137 / 11.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана
10.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 302 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.П.И. xxx срещу В.Г.К. от гр.Бобов дол по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 29.04.2017г. в гр.Д., който е първи и за двамата, за което е съставен акт за граждански брак № 0038 от същата дата, като от брака си имат родено едно дете К. В. К., роден на xxxг. в гр.София.
Поддържа, че в началото, след сключването на брака и раждането на детето живеели при родителите на ответника, след това няколко месеца на квартира в гр.София, а от м.юни 2018г. се преместили в гр.Монтана.
Проблемите в семейството им започнали още в началото на съвместното им съжителство, като ответника без основание след употреба на алкохол ставал агресивен, правил скандали, дори й посягал в присъствието на детето. Заявява, че се опитвала да създаде спокойна атмосфера, по никакъв начин не предизвиквала ответника, но въпреки това последния си позволявал без причина да я удря, от което детето започнало да се стресира.
Ищцата заявява, че съпругът й в началото на настоящата година напуснал семейството, взел личните си вещи и други движими вещи и ги оставил.
Твърди, че с оглед поведението на ответника, между тях настъпило отчуждение, което е необратимо, вече не са съпрузи в общо приетия смисъл, който влага закона и морала в тази дума.
Ищцата твърди, че бракът им е окончателно разрушен, съществува само формално и е лишен от съдържание, поради изцяло промененото отношение един към друг.
Ищцата заявява, че липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака въпреки, че правила многократно опити за заздравяването му.
Ищцата поддържа, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, а в случай на съгласие от страна на последния да не се произнася по въпроса за вината.
Поддържа родителските права относно роденото от брака дете К. В. К. да бъдат предоставени на нея и определено местоживеене на детето, което да съвпада с нейното местоживеене xxx.
Режимът на лични контакти да бъде съобразен и с ниската възраст на детето, като бащата се среща с детето в нейно присъствие всяка първа и трета събота от месеца от 09ч. до 16ч., както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения отпуск на майката, а при евентуално разбиране между страните срещите да бъдат осъществявани и на друго удобно за тях и детето време и място. Моли да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер от 180.00 лева, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
Издръжка един спрямо друг не претендират.
Недвижими вещи не са придобивали по време на брака, а движимите са си поделили и не е налице спор между тях.
След прекратяване на брака ищцата заявява искане за промяна на фамилното й име, като за в бъдеще носи предбрачното си фамилно име – Илиева, без добавеното Кирилова.
Към ИМ са приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът В.Г.К., чрез особен представител адв.П.П. представя отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод, като твърди, че е допустим, а по същество и основателен. Моли да бъде допуснат развод и прекратен брака, като по заявените искания съдът се произнесе съобразно доказателствата по делото и изискванията на закона.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 29.04.2017г. с Акт № 0038/29.04.2017г. в гр.Д., от който имат родено едно дете К. В. К., роден на xxxг. в гр.София.
В началото, след сключването на брака и раждането на детето съпрузите живеели при родителите на ответника, след това няколко месеца на квартира в гр.София, а от м.юни 2018г. се преместили в гр.Монтана на адреса, посочен в исковата молба.
Проблемите в семейството започнали още в началото на съвместното им съжителство, като ответника без основание след употреба на алкохол ставал агресивен, правил скандали, дори посягал на ищцата в присъствието на детето. Ищцата се опитвала да създаде спокойна атмосфера в семейството, имала помощта и на своите родители, по никакъв начин не предизвиквала ответника, но въпреки това последния си позволявал без причина да я удря, от което детето започнало да се стресира.
В началото на настоящата 2020 година ответникът напуснал семейството, взел личните си вещи и други движими вещи и оставил съпругата си и детето.
След раздялата ищцата се опитвала да заздрави брачните отношения, най-вече и в интерес на малолетното дето, но въпреки това усилията й останали напразни.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от гласните и писмени доказателства. От фактическата раздяла съпрузите изобщо не контактуват помежду си, не се интересуват един от друг, не се търсят.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49,ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях.Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени, както и да полагат грижи за децата си и тяхното възпитание.
Видно от събраните по делото доказателства, съпрузите не са положили необходимите усилия за заздравяването и запазването на този брак. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг и всеки един от тях се е дезинтересирал от живота на другия и благополучието на семейството. Тъй като никоя от страните не е направила искане, съдът не се произнася с решението си по въпроса чия е вината за разстройството в брака.
По предявения иск за упражняване на родителските права на малолетното дете, съдът намира следното:
Ищцата е заявила искане упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, както и детето да живее с нея.
От събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и приложения социален доклад, се установява, че детето от раждането си живее с майката, основно тя полага грижи за него, посещава детска градина в гр.Монтана. Средата, в която живее му е позната, дава му сигурност и спокойствие, поради което не следва да се променя това положение. То трябва да расте в любов и грижа, с оглед правилното му развитие, които могат да му бъдат дадени от майката, при която продължава да живее и след раздялата между родителите.
Като съобрази интересите, възрастта и пола на детето, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи, и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище на Д “СП” гр.Монтана и най-вече воден от интереса и желанието на детето, съдът намира, че майката е тази, която е по-пригодна да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете.
Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще да живее при своята майка, която ще полага ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, като бащата В.Г.К. да има право да го вижда всеки първи и трети съботен ден от месеца от 09.00ч. до 16.00ч., по местоживеене на детето, с оглед ниската му възраст и в присъствието на майката, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, което да е удобно за детето и родителите, по тяхно взаимно съгласие и разбиране.
В тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Монтана. Детето има необходимост да контактува и с двамата си родители, тъй като това са хората, на които може да разчита безусловно във всеки един момент и същите да му оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна бащата ще има възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание да участва и той заедно с майката във възпитанието на своето дете.
По отношение на предявения иск за издръжка на детето, съдът намира следното - съобразявайки възрастта на детето, което е на навършени три години, неговите нужди от храна и дрехи, както и възможностите на двамата родители, като в тази насока няма ангажирани доказателства за доходите им, съдът намира, че за месечната издръжка на детето ще са нужни 300,00 (триста) лева месечно. Съгласно императивната разпоредба на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и доходите си, т.е. безусловно, а съгласно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер на издръжка се равнява на сумата от 152.50 лева, тъй като считано от 01.01.2020г. размерът на МРЗ за страната е 610.00 лева. Определения по-горе размер, по убеждение на съда, следва да се разпредели между двамата родители, поради и което ответника следва да заплаща по 170,00 лв. месечна издръжка, а останалата сума до общо дължимия размер месечна издръжка следва да се осигурява от ищцата, която реално ще полага и грижи по отглеждането и възпитанието на детето, затова и съдът определи по-малка квота на участие на майката. Съдът намира, че определения по-горе месечен размер на издръжката е дължим от предявяването на иска – 11.02.2020г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното прекратяване или изменение.
Предявеният иск за фамилното име на ищцата след прекратяването на брака: при сключването на брака съпругата е добавила фамилното име на съпруга си към своето и същото е И., поради което след неговото прекратяване отпада основанието да носи добавеното фамилно име Кирилова и за в бъдеще ще носи фамилно име Илиева.
Съобразно този изход на делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., ДТ в размер на 15.00 лева за промяната на фамилното име, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, сумата от 244.80 лева ДТ съобразно размера на присъдената издръжка, както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съобразно с чл.329, ал.1, изр.2 ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между И.П.И. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и В.Г.К. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 29.04.2017г. с Акт № 0038/29.04.2017г. в гр.Д., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на роденото от брака дете К. В. К., роден на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката И.П.И., както и определя местоживеене при майката И.П.И., по настоящ адрес xxx.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на детето К. В. К. с бащата В.Г.К., както следва: всеки първи и трети съботен ден от месеца от 09.00ч. до 16.00ч., по местоживеене на детето, с оглед ниската му възраст и в присъствието на майката, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, което да е удобно за детето и родителите, по тяхно взаимно съгласие и разбиране.
ОСЪЖДА В.Г.К. ДА ЗАПЛАЩА на майката И.П.И., в качеството й на законен представител на малолетното дете К. В. К. месечна издръжка в размер на 170.00 лева, считано от 11.02.2020г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на ищцата И.П.И., като след прекратяване на брака ще носи фамилно име – Илиева.
ОСЪЖДА И.П.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на МРС държавна такса 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ от 15.00 лева за промяната на фамилното име, както и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 244.80 лева съобразно размера на присъдената издръжка, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта за издръжката на основание чл.242, ал.1 ГПК подлежи на предварително изпълнение.
ДА СЕ ОСВОБОДИ от депозитната сметка на РС Монтана, на адв.П.П. сумата от 600.00 лева за осъщественото процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: