№ 474
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
С Решение № 458/26.03.2024 г., постановено по т.д.№ 1888/2023 г. по описа на
СГС, TO, VI-20 състав „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Мото – пфое
лизинг“ ЕООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 69 283.54 лв., представляваща
непогасената част от дължимото застрахователно обезщетение за застрахователно събитие -
кражба, настъпило в периода от 20 ч. на 24.01.2023 г. до 8 ч. на 25.01.2023 г. в гр. София и
представляващо покрит риск по имуществена застраховка, сключена с полица №
0320229907015750/15.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до погасяването ,
на основание чл. 409 КЗ сумата от 4 050,90 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 26.04.2023 г. – 11.10.2023.г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 7 522.99 лв. разноски, като е отхвърлен иска по чл. 405, ал. 1 КЗ като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане за сумата от 3 150.69 лв., представляваща четвърта вноска
от дължимата по полица № 0320229907015750/15.07.2022 г. застрахователна премия, както и
иска по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 4 261.95 лв.
Срещу това решение, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от
„Дженерали застраховане“ АД, което моли то да бъде отменено като неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивникът счита, че
съдът неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на
страните по делото, и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията срещу
основателността на претенциите в цялост. Поддържа, че съдът правилно приел, че между
страните не се спори, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка “Каско на МПС”, учредено с полица №
1
0320229907015750/15.07.2022 г., сключена между „Мото – пфое лизинг“ ЕООД и
„Дженерали застраховане“ АД като застраховател, предоставящо покритие “Пълно Каско”
по смисъла на Общи условия /ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 часа на 02.08.2022
г. до 23:59 часа на 01.08.2023 г., за МПС марка „Ландровер”, модел „Рейндж Ровър”, с рег.№
********, при застрахователна сума от 118 080.37 евро. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД не
оспорило и съдът не е отрекъл правната валидност на договореностите в т.66 от ОУ /т.66.11.
за конкретния случай - при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него която и да
е част на свидетелството за регистрация/, която уговорка по силата на чл. 20а от ЗЗД имала
силата на закон между страните. Задълженията на застрахования по т.66 от ОУ целяли
превенция, минимизиране на риска от настъпване на застрахователно събитие и размера
вредите при настъпило такова. В голямата си част задълженията по т. 66 от ОУ били
предписания на застрахователя по смисъла на чл. 395, ал. 1 от КЗ за избягване на поведение
от страна на застрахования, водещо до неоснователно завишаване на риска от настъпване на
застрахователно събитие или на вредите от него. С тях се обезпечавало коректно и
законосъобразно поведение от страна на застрахования и запазване нивото на риска, на база
на което е определено тарифното число, използвано за изчисляване на застрахователната
премия по този вид застраховка, както и да бъдат максимално занижени вредите при вече
настъпило събитие.
Въззивникът не оспорва и счита безспорно, че през време на действие на
процесната застраховка, застрахованото МПС е било неправомерно отнето с оставена в него
II-ра част на регистрационния талон на същото. Следвало да се съобрази константната
съдебна практика в тази насока, изразена в цитираните в жалбата съдебни решения,
постановени от състави на ВКС, съгласно която, кражбата на МПС, при неспазване на
договорно задължение да не се оставя регистрационният талон в същото, изпълва
хипотезата на чл. 395, ал. 4, изр. последно от КЗ, и дава основание за редукция на размера на
застрахователното обезщетение, на 10.05.2023 г. „Дженерали застраховане“ АД изплатило на
„Мото – пфое лизинг“ ЕООД 70 % от застрахователната сума - сумата 161 661.59 от лв., от
която след удържане на последна премийна вноска в размер на 3 150.69 лв. била реално
преведена по сметка на ищеца сумата от 158 510.90 лв., с което счита да е изпълнило
задълженията си като застраховател.
При произнасянето си първоинстанционният съд, според въззивника,
пропуснал да разгледа доводите му, че кражбата на МПС е специфично застрахователно
събитие, което не води до директна щета по МПС и съответно вреда за застрахования
собственик за разлика от всички други застрахователни събития, като ПТП, пожар,
вандализъм, природни бедствия и т. н. При застрахователното събитие „Кражба“, вреда
имало само доколкото МПС не бъде открито след кражбата. По тази причина счита, че
предписанията на застрахователя и договорките между страните имащи за цел да
минимизират вредите при застрахователно събитие „Кражба на МПС“, следва да се
третират, като свързани с настъпилото застрахователно събитие, имащи правна стойност и
съответно последици при неизпълнение. Счита недопустимо задълженията за едната страна
по договора да са обвързващи, а за другата не. По отношение на риска кражба на МПС,
вредата настъпвала окончателно с невъзможността МПС да бъде открито. От
застрахователна гледна точка, кражбата не приключва с установяване на фактическа власт
на дееца върху МПС, както СГС неправилно приел, а с невъзможността МПС да бъде
открито в нормативно установените срокове за приключване на работата по преписката.
Следователно оставянето на регистрационният талон в МПС било в пряка връзка с
реализирането на вредата от застрахователното събитие, тъй като способствало за нейното
окончателно настъпване. Общоизвестно било, че при оставена част 2-ра от свидетелство за
регистрация в МПС, вероятността МПС да не бъде открито силно се завишава, тъй като
значително се улеснява придвижването и укриването на неправомерно отнетото МПС, което
от своя страна затруднявало издирвателните действия на компетентните органи и др.
Разполагайки с този документ лицето, отнело противозаконно МПС, било улеснено при
придвижване по пътищата, с цел укриване и предприемане на бъдещи действия по
разпореждане с веща. В случай на проверка от компетентните органи на МВР, при
2
представяне на част 2-ра от регистрационният талон на МПС, който представлявал
официален удостоверителен документ, легитимиращ собственика и приносителя му като
ползващо МПС лице, водачът би бил възприет от длъжностните лица, като ползвател на
законно основание, докато липсата му би предизвикала допълнителни проверки,
включително и дали не става дума за използване на открадната вещ.
Приетият от „Дженерали застраховане“ АД процент на намаляване на
действителната стойност на застрахования автомобил бил съответен на тежестта на
нарушението на договора.
Въззиваемият „Мото – пфое лизинг“ ЕООД оспорва въззивната жалба в
подадения писмен отговор. Сочи, че единствения спорен въпрос по делото е
законосъобразно ли е намалено от страна на „Дженерали застраховане“ АД дължимото
застрахователно обезщетение при позоваване на т.66.11 от ОУ, възлагаща в задължение на
застрахования при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него която и да е част от
свидетелството за регистрация. Разпоредбата на чл.345, ал.8 от КЗ постановявала, че
застрахователния договор не може да предвижда условия и да съдържа изисквания,
включително такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се
направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение ограничаването на
риска от настъпване на застрахователното събитие. Нормата била съответна на чл.186, ал.7
КЗ /отм./. Задълженията на застрахования били законоустановени с нормата на чл.395, ал.1
от КЗ, а правата на застрахователя при неизпълнение от страна на застрахования на тези
задължения, били установени с чл.395, ал.3 от КЗ. Поддържа, че в процесния случай не били
настъпили предпоставките на закона за отказ на застрахжователя за изплащане на
застрахователното обезщетение. Формираната съдебна практика на ВКС относно оставянето
на регистрационния талон в застрахованото МПС при настъпване на застрахователно
събитие „кражба“ приемала, че оставянето на регистрационния талон в застрахованото МПС
не съставлявало значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на
задължението по застрахователния договор и не е основание за пълен отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, а можело само да доведе до намаляване на съответното
застрахователно обезщетение, съгласно чл.207, ал.2 от КЗ /отм./. По действащия КЗ това
право произтича както от интереса на застрахователя, така и от това дали събитието е
следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на интереса не се
извеждал само от предвиждането в договора на подобно задължение, а от наличието на
причинно следствена връзка между неизпълнение на задължението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, като тази причинно следствена връзка била
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на застрахователя, а нормата на чл.395,
ал.5 от КЗ предвиждала че при липса на причинно-следствена връзка между неизпълнението
и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя
да изплати обезщетение. Действащият КЗ с разпоредбата на чл.395, ал.4, изр.2 предвиждал,
че намаляваането на обезщетението както отказът от изплащането му, е свързано с наличие
на причинно-следствена връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на
задължение по договора, но такова, което не е предвидено като основание за отказ.
Оставянето на регистрационния талон в МПС и държането му от извършителя на кражбата
не представлявало обстоятелство, което е способствало за настъпване на застрахователното
събитие, което било завършено с отнемането на МПС.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Мото –
пфое лизинг“ ЕООД срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл.405,
3
ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 72 434.23 лв., представляваща разликата между платеното
и действително дължимото застрахователно обезщетение, и с правно основание чл.409 от КЗ
за сумата от 4 261.95 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.04.2023 г. –
12.10.2023 г., по застрахователна полица № 0320229907015750/15.07.2022 г., с която е
сключен договор за имуществено застраховане на т.а. марка „Ландровър“ с рег. № ********
с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ за периода 02.08.2022 г. – 01.08.2023 г. при
застрахователната сума в размер от 230 945,13 лв. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД е посочило,
че в периода от 20 ч. на 24.01.2023 г. до 8 ч. на 25.01.2023 г. застрахованото превозно
средство било противозаконно отнето, докато било паркирано на паркинг на
бензиностанция „Еко“ на ул. Адам Мицкевич“, за което компетентните държавни органи и
застрахователят били незабавно уведомени и по случая било образувано досъдебно
производство № 3384, ЗМК № 160/2023 по описа на 09 РПУ СДВР, пр.пр. 2692/2023 г. по
описа на СРП, разследването по които било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 вр. чл.199
от НПК. При застрахователя била заведена преписка по щета № *********/2023 г. като на
10.05.2023 г. „Дженерали застраховане“ АД заплатило обезщетение, но в намален спрямо
действителната вреда размер - 158 510.90 лв. вместо 230 945.13 лв. За да намали
застрахователното обезщетение ответният застраховател се позовал на т.66.11 от ОУ,
възлагаща в задължение на застрахования да не оставя в автомобила при неговото напускане
която и да е част от свидетелството за регистрация, както и приспадане на стойността на
четвъртата вноска от застрахователната премия. „Мото – пфое лизинг“ ЕООД е поддържало,
че не е налице неизпълнение на негови задължения, довело до настъпване на събитието,
както и че нямало основание за прихващане с последната вноска, тъй като договорът бил
предсрочно прекратен с отнемане на вещта и отпадане на застрахователния интерес.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва исковете. Не оспорва, че по
застрахователна полица № 0320229907015750/15.07.2022 г., страните са сключили договор за
имуществено застраховане на т.а. марка „Ландровър“ с рег. № ******** с покритие на
рисковете по клауза „Пълно каско“ за периода 02.08.2022 г. – 01.08.2023 г. при
застрахователната сума в размер от 230 945,13 лв. Не оспорва настъпването на
застрахователното събитие. Поддържало е, че в нарушение на забраната по т.66.11 от ОУ,
към момента на кражбата в превозното средство се намирал регистрационният талон, част
ІІ, което допринесло за окончателното настъпване на събитието. Държането на този талон от
страна на извършителя на застрахователното събитие способствало за укриване на
автомобила, тъй като се улеснявало неговото придвижване, легитимирайки лицето отнело
вещта като неин законен ползвател. „Дженерали застраховане“ АД заплатилf 70 % от
застрахователната сума, в съответствие с обичайната застрахователна и съдебна практика
при подобен вид допринасяне от застрахования r приспадналf на основание чл. 369, ал. 2 КЗ
стойността на последната вноска от премията в размер от 3 150.69 лв., която се дължала
независимо от отнемането на вещта в течение на срока на застрахователния договор.
По делото е представена полица № 0320229907015750/15.07.2022 г., от която се
установява, че на 15.07.2022 г. между „Мото – пфое лизинг“ ЕООД в качеството му на
застрахован собственик и „Дженерали застраховане“ АД в качеството на застраховател е
сключена имуществена застраховка „Каско“ за т.а. марка ЛАНД РОВЪР с рег. № ********,
със срок на застрахователно покритие една година, считано от 02.08.2022 г. Съгласно
полицата последната вноска от застрахователната премия е с падеж 01.05.2023 г. в размер от
3 150.69 лв.
Представено е Свидетелство за регистрация част I за т.а. марка ЛАНД РОВЪР с
рег. № ********, от което се установява, че е собственост на „Мото – пфое лизинг“ ЕООД.
Няма спор, че е платена първата вноска от уговорената застрахователна
премия, с което е поставено началото на застрахователното покритие.
Видно от удостоверение рег.№ 3384р-3694/25.01.2023 г., издадено от началника
на 09 РУ на СДВР, в периода от 20 ч. на 24.01.2023 г. до 8 ч. на 25.01.2023 г., т.а. марка
4
ЛАНД РОВЪР с рег. № ******** е бил противозаконно отнет.
Представени са Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на
„Дженерали застраховане“ АД, видно от които кражбата на цяло превозно средство
представлява покрит риск по клауза „Пълно каско“. С разпоредбата на т.66 от ОУ в тежест
на застрахования са поставени редица задължения като с т.66.11 и задължението при
напускане на застрахованото МПС дае не оставя в него която и да е част на свидетелството
за регистрация.
Представено е преводно нареждане от 10.05.2023 г., установяващо, че на тази
дата „Дженерали застраховане“ АД е превело по сметка на „Мото – пфое лизинг“ ЕООД
сумата 158 510.90 лв. по щета № *********/2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективно
съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Следователно, за да бъде признато
вземането на застрахования за застрахователно обезщетение е необходимо по делото да се
установи, че между страните по делото е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка по отношение на процесния автомобил; че в
срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; че за застрахования са настъпили вреди; че има причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди; размера на вредите
От представените по делото доказателства се установява, а освен това е и
безспорно между страните, като това е обявено по делото с определение № 386/30.01.2024 г.,
при изготвянето на проекто-доклад на делото, че е сключен процесния застрахователен
договор с посоченото в исковата молба съдържание; че ищецът е платил три от четирите
уговорени с договора вноски от застрахователната премия; че в срока на застрахователно
покритие е настъпило застрахователно събитие противозаконно отнемане/кражба на
застрахования автомобил; че към момента на настъпване на застрахователното събитие
регистрационния талон на автомобила част II се е намирала в него; че действителната
стойност на застрахованата вещ към датата на застрахователното събитие е равна на
договорената застрахователна сума; че застрахованият е представил последния изискан от
застрахователя документ 15 работни дни преди 26.04.2023 г.; че застрахователят е платил на
застрахования сума в размер 158 5120.90 лв.
Единственият спор между страните е налице ли е основание за застрахователя
да намали застрахователното обезщетение при условие, че към момента на
противозаконното отнемане на застрахования автомобил регистрационния му талон част II
се е намирал в него.
Законът предвижда императивни правила, с които договорът за застраховка и
Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в това число са и
правилата , регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение,
както и да намали неговия размер. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава възможност на
застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застрахованият или трето ползващо се
лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, и в други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на
застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не
5
безусловно. Застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от
КЗ, ако поведението на застрахования, респективно застраховащия, не е рефлектирало
неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това
поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното
правоотношение; съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от
общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им и е допринесло за възникване на
застрахователното събитие или причиняване на вредите.
От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застрахования задължение
следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в
закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие е на застрахователя. При този фактически състав застрахователят
може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
Съгласно чл.345, ал.8 КЗ, който е съответен на разпоредбата на чл.186, ал.7 КЗ
/отм./ застрахователният договор не може да предвижда условия и да съдържа изисквания,
включително такива при настъпване на застрахователното събитие, за които може да се
направи разумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването
на риска от настъпването на застрахователното събитие.
Задълженията на застрахования, определени в разпоредбата на чл.395, ал.1 КЗ
са аналогични на тези, предвидени с чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ - вземане на мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и допускане на застрахователя да прави проверки. Правата на
застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования са уредени в нормите
по чл. 395, ал. 3 като право да прекрати застрахователния договор, само ако не е настъпило
застрахователното събитие, а при настъпването му – съгласно ал. 4 да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само
ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното
събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е
предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Отказът на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при имуществените застраховки, е в
съответствие с основанията, посочени и в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение са
предвидени в чл.395 от КЗ, с който са уредени мерките за предотвратяване и ограничаване
на вредите от страна на застрахования или застраховащия. С ал.1 е предвидено задължение
на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки. При неизпълнение на това задължение, съгласно ал.3 възниква право на
застрахователя да прекрати застрахователния договор в случай, че не е настъпило
застрахователно събитие. При настъпване на застрахователно събитие с ал.4 е предвидено,
6
че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1 и то ако изрично е предвидил това в договора. За
събитие настъпило следствие неизпълнение на задължението по ал. 1, което обаче не е
предвидено като основание за отказ в договора е посочено, че застрахователят може да
намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
В случая са налице част от елементите на фактическия състав на чл.395, ал.4,
тъй като е налице настъпило застрахователно събитие и е налице неизпълнение на
задължението по ал.1, което задължение изрично е предвидено в сключения между страните
договор. Анализът на разпоредбата сочи като предпоставка, както за отказ на застрахователя
да изплати застрахователното обезщетение, така и за намаляване на обезщетението,
твърдяното неизпълнение да е довело до настъпването на застрахователното събитие, което
означава, че изискването на закона е неизпълнението на задължението да е причинило
застрахователното събитие. Причинната връзка подлежи на доказване като в Кодекса за
застраховането липсва текст даващ основание за причинната връзка да се предполага.
В процесния застрахователен договор страните са предвидили задължение на
застрахования да не оставя част II от регистрационния талон в МПС. По отношение на
такива казуси, при действието на отменения КЗ, е формирана практика на ВКС, на която се е
позовал въззивника в своята жалба - решение № 22 от 12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 79 от 29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 211 от
06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д.
№ 2230/2013 г. на ІІ т. о. Съгласно тази практика оставянето на регистрационния талон в
откраднато МПС, което е било застраховано по застраховка „Каско на МПС“, при
настъпване на застрахователното събитие кражба, не съставлява значително с оглед интереса
на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла
на чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./, поради което не е основание за пълен отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./. От друга страна тази съдебна практика
приема, че неизпълнението на задължението да не се оставя, която и да е част от
регистрационния талон на автомобила в МПС, което задължение е изрично предвидено в
застрахователния договор, може да доведе до намаляване на съответното застрахователно
обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./ при положение, че застрахователното събитие
вече е настъпило. Мотивите на Върховния касационен съд се свързани с това, че оставянето
на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способства за настъпване на
застрахователното събитие "кражба", но от друга страна е от характер да затрудни
откриването на извършителя като по този начин влияе върху размера на вредата.
Настоящият съдебен състав намира, че тази съдебна практика е формирана при
действието на старият Кодекс на застраховането, при който право на застрахователя да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в
договора задължение е свързано с това дали неизпълнението е значително с оглед интереса
на застрахователя. Тъй като процесното застрахователно правоотношение намира своята
правна уредба в действащия КЗ, следва да бъдат приложени неговите изисквания. В този
случай правото на застрахователя, както да откаже изплащане, така и да намали
застрахователното обезщетение, произтича както от интереса на застрахователя, така и от
това дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение. Законът не въвежда
презумпция за наличие на причинно следствена връзка между неизпълнението на
предвидено в договора задължениех на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие. Тази причинно-следствена връзка следва да бъде обективно установена.
Следователно застрахователят, който е отказал да изплати или е изплатил по-малко
застрахователно обезщетение следва да докаже, че застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задълженията на застрахования или, че именно това неизпълнение е
допринесло за настъпване на събитието. Наличието на причинно - следствена връзка е
включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя.
В нормата на чл. 395, ал. 5 КЗ законодателят изрично е предвидил, че при липса на
7
причинно - следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието,
неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение.
Съгласно приложимата към процесния случай законова уредба, по действащия
Кодекс на застраховането, неизпълнение на предвиденото с т.66.11 от ОУ клауза от общите
условия задължение в застрахованото превозно средство да не се оставя която и да е част от
регистрационният талон, не води до възникване на право за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение или за неговото намаляване, тъй като липсва причинно -
следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие „кражба“.
По делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства оставянето на
талона в процесното МПС да е предизвикало отнемането му или да е попречило на
предотвратяването на отнемането. По тази причина въззивният съд напълно споделя
становището на първоинстанционния, че основание за намаляване на обезщетението в
случая не са налице. В тази връзка съдът споделя и цитираната от първоинстанционния съд
практика по по приложението на чл. 395 КЗ - Решение № 143/19.01.2021 г. на ВКС, ТК, І т.
о., постановено по т. д. № 1505/2020 г., в което Върховният касационен съд е направил
паралел с уредбата по отменения КЗ като е посочил, че към настоящия момент правната
уредба отрича възможността за причинна връзка между оставения в автомобила талон и
кражбата на застрахованата вещ и съответно не допуска намаляване на дължимото
обезщетение съгласно чл. 395, ал. 5 КЗ
Този извод следва и от текста на чл. 395, ал. 5 от КЗ, който предвижда
задължение на застрахователя да изплати обезщетение независимо от казаното в ал. 4 ако
неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена
връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на
вида или размера на вредата.
Въззивният съд намира неоснователно становището на въззивника, че
реализирането на застрахователното събитие кражба/отнемане на МПС вредата настъпва
окончателно с невъзможността да бъде открито МПС. Въззивният съд счита, че със самото
отнемане на МПС и неговата липса за собственика му са настъпили вредите за
застрахованото лице от застрахователното събитие.
Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че застрахователят дължи
уговореното застрахователно обезщетение в пълен размер. Съобразно застрахователния
договор застрахователното обезщетение е в размер на действителната стойност на
открадната вещ към датата на събитието съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ. По делото не е имало
спор, че тази стойност е равна на застрахователната сума 118 080.37 евро /230 945.13 лв./.
Ответникът е заплатил сумата от 158 510.90 лв. като непогасеният размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 72 434.23 лв. След съдебно извършено
прихващане с вземането на застрахователя за сумата 3 150.69 лв.1, представляваща
стойността на неиздължената четвърта вноска от застрахователната премия, стойността на
застрахователното обезщетение е намалена и законосъобразно присъдена в размер от
69 283.54 лв.
Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 405 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ не може да е по-дълъг
от 15 работни дни от представяне на необходимите документи. С определение №
386/30.01.2024 г., при изготвянето на проекто-доклад на делото доклада на делото съдът е
отделил като безспорно, че ищецът е представил последния изискан от застрахователя
документ 15 работни дни преди 26.04.2023 г. и считано от тази дата е дължима лихвата за
забава, която за периода 26.04.2023 г. – 11.10.2023 г. е в размер 4 050.90 лв. При преценката
си относно главницата, върху която следва да се изчисли лихвата с оглед съдебно
извършеното прихващане, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно се е
позовал на разясненията по тълкувателно решение № 2/2020 г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСГТК
8
на ВКС и разпоредбите на чл.369 от КЗ Предявеният иск за лихва е основателен в приетия
от първоинстанционния съд размер.
При този изход на делото отговорността за разноските, направени от страните,
включително и тези, направени от въззиваемия, следва да се носи от въззивника.
Въззиваемият е направил искане за тяхното заплащане и е представил доказателства за
сторени разноски в размер 9000 лева адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят.
Предвид изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/26.03.2024 г., постановено по т.д.№
1888/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-20 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Мото – пфое лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 9 000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9