Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136
гр. Несебър, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Радостина Менчева, след като разгледа гражданско дело № 944 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от М.Д. *** , действащ лично и със съгласието на родител – П.И.П.
и П.И.П. *** в качеството й на родител и законен представител на малолетния А.Д.
*** против Л.А.З.,***. Ищците се представляват по делото от адв. Димитринка Р.,***.
В исковата молба се сочи, че А. и М. Г.са наследници на баща си Д.С.Г., починал
на 19.07.2019г., бивш жител ***. Преди смъртта си, на 21.02.2019г., Д.Г. бил извършил банков превод по сметка на
ответницата Л.З. за сумата от 5000.00лева. Според ищците З. имала задължение да
върне паричната сума. След смъртта на Д.Г., наследниците се заели да уредят
делата му, като знаели за дадената на З. парична сума. Майката П.П. била
провела няколко разговора със З. за връщане на сумата, но парите не били
възстановени. Претендира се осъждане на ответницата да върне посочената сума
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.
Алтернативно, ако се приеме , че сумата е дадена без уговорка за връщането й ,
ищците искат осъждане на З. за това, че липсвало правно основание или друга
причина за задържане на получената сума. Отново се иска присъждане на сумата от
5000.00лева и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска. Представени са писмени доказателства , правят се доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Ответникът Л.А.З.,*** , представя
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Р.С.,***. Исковата
молба се оспорва като неоснователна. З. твърди, че в исковата молба не са
изложени изцяло фактите относно паричната сума. З. твърди, че с Д.Г. са били
близки, като двамата живеели заедно и не криели връзката си. Според ответницата
Г. не живеел с П. и децата си. З. сочи, че дори често заплащала битови сметки
при съвместното им съжителство. През м. февруари 2019г. З. кандидатствала за
паричен заем, но сключването на договора се забавило и Г. й предложил да й даде
сумата от 5000.00лева. На 21.02.2019г. Г. превел по банков път посочената сума.
На 26.02.2019г. З. получила в заем сумата от 12 000лева от търговска банка
и поискала да върне сумата от 5000.00лева на Г.. Ответницата сочи, че Г.
отказал веднага да получи сумата с мотив , че не са му нужни в този момент. В
началото на м. март 2019г. двамата отново водили разговор за връщане на парите,
като ответницата дори била приготвила сумата за връщане, след като направила
няколко тегления от сметката си. В края на месеца, при гостуване на техни
познати, З. била върнала сумата на Г.. Според ответницата, между нея и Г. не е
имало уговорка сумата да е заемна. Не отговаряли на действителността и
твърденията на П.П., че последната е поканила З. да върне сумата. Ответната
страна счита, че сумата е била върната, като претендира иска да бъде отхвърлен.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв. Димитринка Р.,***. Исковата молба се поддържа изцяло. Сочат се и се представят доказателства. Иска се цялостно уважаване на иска и присъждане на разноски. След приключване на съдебното дирене адв. Р. е представила и писмени бележки.
Ответницата не се явява, представлява се от адв. Р.С.,***. Защитата поддържа изцяло представения писмен отговор. Представени са писмени доказателства. Иска се цялостно отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски. След приключване на съдебното дирене адв. С. представя писмени бележки.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Т.Б.Б.–
К., с. Равда, общ. Несебър, С.Х.А., с. Равда, общ. Несебър, М.В.К., гр. Бургас
– поискани от защитата на ответника и свидетелите Н.С.Г.,***, В.В.М., гр. София
и В.Н.К., гр. София. Страните са посочили и представили писмени доказателства,
които съдът е приобщил.
Свидетелите К.и А.сочат, че са се запознали с ответницата
Л.З. и покойния Д.Г. ***. Познанството им датирало от 2017г. , станало случайно
покрай закупения от свидетелите имот в населеното място. Свидетелите сочат, че
двамата често им гостували. През м. март 2019г. З. и Г. били в дома на
свидетелите. И двамата разпитани сочат, че докато се черпели Л.З. извадила
парична сума , която дала на Г.. Свидетелката К.сочи, че парите били в плик ,
докато свидетелят А.не сочи в какво са били поставени. А.твърди, че видял
парите, които били в български левове, но първоначално твърди, че не е видял в какво са
били сложени – плик или картичка и каква е била валутата. И двамата свидетели сочат, че
сумата била дадена на Г. от З. и придружена с обяснения, че се връща
задължение. Свидетелката К.сочи, че по това време З. и Г. са се обучавали за
капитани на кораби.
Свидетелят М.К.разказва, че е извършвал ремонтни дейности
по лодка, която според него била собственост на З.. Д.Г. идвал заедно с Л.З.,
но не вземал отношение по извършваните ремонти, а сумите за заплащане на
частите и работата на К.били давани от ответницата.
Свидетелски показания са дадени от Н.Г. – брат на
починалия Д.Г.. Свидетелят обяснява, че през 2018г. брат му и Л.З. решили да
закупят лодка/ яхта , да я ремонтират , а след това да я пуснат на вода. Д.Зарев
искал да бъде капитан на яхтата и започнал курс, с който да се сдобие с
разрешително за дейността. Н.Г. сочи, че през м. октомври или м. ноември 2018г.
е дал назаем сумата от 10000лева на брат си. Ремонтът на яхтата се оскъпил и Д.Г.
отново поискал заем от брат си. Свидетелят отказал и обяснява, че през 2019г.
брат му взел заем от 20000лева в гр. София. По това време Д.Г. работел в
столицата, като за да се извърши ремонта изпратил сумата от 5000лева на З..
Послевала авария на двигателя на лодката и Д.Г. поискал и получил в аванс
наемите от магазин , който с брат си били отдали под наем в Стария град на
Несебър. Сумата Н.Г. взел и предал на брат си и Л.З.. Свидетелят сочи, че
поради постоянните разходи за закупената яхта , отношенията между З. и Д.Г. се
били влошили. Н.Г. също така твърди, че уговорката била, дадената от него сума
да му бъде върната след като лодката бъде пусната на вода и започне дейност –
да возят хора. Свидетелят също сочи, че брат му участвал в курс «Начална
подготовка по морска безопасност», с която да повиши квалификацията си и да
управлява яхтата и дори му поискал нов заем, за да заплати курса, но Н.Г. му
отказал.
Свидетелят Величко М.разказва, че с покойния Д.Г. са били
приятели. М.сочи, че мечтата на Г. била да бъде капитан на кораб. През 2018г. Д.Г.
взем назаем пари от брат си – сумата от 10000лева, които дал на З. за
закупуване на лодката. След това , за извършване на ремонти по лодката , Д.Г.
взел и банков заем в размер на 20000лева от «Алианц Банк България» АД. М.разказа,
че по повод на похарчените суми по лодката , между двамата имало напрежение.
През м. май 2019г. се било провело състезание по мотокрос в с. Порой, като там М.се
срещнал със З. и Г.. От разговорите между двамата, свидетелят бил възприел
желанието на Д.Г.З. да му върне парите, дадени до момента за закупуване и
ремонт на лодката, но последната била отговорила, че това няма как да се случи
към този момент , понеже трябвало да се пусне на вода и да започнат работа с
нея.
Свидетелят В.К.разказва, че е познавал семейството на Д.Г.
*** дошъл, след като бил помолен от Д.Г. да изработи рекламни материали
свързани с лодката/ яхтата. Свидетелят дошъл в гр. Несебър по време на
великденските празници на 2019г. Срещнал се с Д.Г. и Л.З. и показал
изработените материали. Тримата уточнили подробности по работата на К. и при
уговаряне на плащането Д.Г. бил реагирал с думите „Аз повече пари не мога да давам на заем“. К. разказва, че въпреки това
се разбрали за плащането , а З. се била обърнала към Г. и му казала: „Знаеш, че
като пуснем лодката, ще си изчистим всичките заемите. Ще тръгне работата и
всичко ще се оправи.“ Свидетелят обяснява, че не е бил наясно с отношенията
между двамата , но Г. му бил обяснил, че З. е собственик на лодката, а той се
занимава с механиката и ще бъде капитан.
По делото са представени
писмени доказателства- авизо по платежно нареждане реф. № 100FTRQ*********
от 21.02.2019г. на „Алианц Банк България” АД; удостоверение за наследници
изх. № РСЛ19- УГ01- 8269/ 23.07.2019г.; удостоверение за раждане от ***г. на М.
Г.; удостоверение за наследници от ***г. на А. Г.; извлечение от банкова сметка
*** Л.З. в „Банка ДСК” ЕАД през 2019г.; договор за предоставяне на кредит от
26.02.2019г.; нареждане – разписка от 21.02.2019г.; свидетелство за регистрация
№ 21-10290-18 на моторно ветроходна яхта „Кибела”; контролен талон за преглед
на кораб; служебна бележка от „Венелин Вучков” ЕООД от 26.03.2021г. с
приложения – копие на трудов договор, справка от НАП за назначаване на
служител, справка от НАП за прекратяване на трудово правоотношение;
удостовренеие от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България” КЧТ; ДПК PLUS
– 16791738/ 19.02.2019г.; писмо изх. № Б- 378/ 08.03.2021г. на Агенция „Морска
администрация”, Дирекция „Морска администрация - Бургас”.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните изводи. Предявената
искова молба е процесуално допустима.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се установи , че през 2018г. покойният Д.С.Г.,
наследодател на ищците М.Д.Г. и А.Д.Г., и ответницата Л.А.З. , са започнали
съвместна дейност по закупуване, ремонт и пускане на вода на моторна ветроходна
яхта „Кибела”. Собствеността върху плавателния съд е била придобита от З..
Между тях двамата е била налице уговорка, че Г., след завършване на курс, ще
бъде капитан на яхтата. За закупуването на яхтата, ремонта и пускането й да
плава в открито море са били необходими средства. Г. участвал както в намиране
на пари за закупуване на части и ремонтите, така и сам извършвал някой от
дейностите. По тези установени факти страните не спорят, а и същите се доказват
със събраните гласни и писмени доказателства. Между страните няма спор, че част
от парите във връзка ремонта на яхтата са дадени от Д.Г.. По делото е приложено
банков документ – авизо по платежно нареждане от „Алианц Банк България” АД , ФЦ
Плиска, гр. София, с дата 21.02.2019г. , с който Г. е превел по сметка на Л.А.З.
сумата от 5000.00лева с посочено основание „захранване на сметка“. Страните не
спорят и относно факта на получаване на сумата от страна на ответницата. От
събраните писмени доказателства и гласни такива се изясни, че сумата е от ДПК
PLUS – 16791738/ 19.02.2019г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
„Бизнес Парк София“, сграда 14, по който Г. е получил сумата от 20000.00лева.
Сумата от 5000.00лева е получена за заплащане на ремонт извършен по яхтата. Ответната
страна възразява, че между страните не са били налице заемни правоотношения, а
сумата от 5000.00лева била върната още през м. март 2019г., в присъствието на
свидетелите А.и К.. Не се спори, че З. е разполагала със сумата от 5000.00лева
като лични средства, доколкото по делото е налице извлечение от сметка на
ответницата при „Банка ДСК” ЕАД, по който е видно, че З. е получила сумата от
12000.00лева на 26.02.2019г.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при договора за заем „заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество“.
По същността си договорът е неформален, реален, едностранен,
принципно безвъзмезден, а ако е уговорена лихва – възмезден, и комутативен.
Правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет
сделката или уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер
или вещи, които са еквивалентни на дадените. В настоящия случай не стои въпроса
за доказване на предаването на посочената от ищеца парична сума – налице са
доказателства, които не са оспорени от страните. Ответницата Л.З. не отрича, че
е получил сумата от 5000.00лева по банковата си сметка. Твърди се връщане на
сумата, като се оспорва заемния характер на получаването й. Настоящият състав ,
при така събраните доказателства, не споделя виждането на ответната страна и
счита, че сумата е дадена под формата на паричен заем, който не е върнат. На
първо място настоящият състав не приема показанията на разпитаните А.и К., че З.
е върнала точно тази сума от 5000.00лева. Двамата не са категорични , че са
видели паричната сума- самата К.казва, че З. е дала плик на Г., но последния не
е вадил парите пред тях, а както казва свидетелката „само погледна в плика, не
съм видяла да ги брои”. Независимо от изявлението, че му връща пет хиляди лева,
тази сума не е видяна от К., а и както се отбеляза, Г. нееднократно е давал
парични суми на З. за закупуването и ремонта на яхтата и не се сочи каква част
от даваните суми се връща, че се връща точно заемната сума от 21.02.2019г.
Прави впечатление, че З. заявява, че връща пари, които дължала на Г., което
потвърждава виждането, че сумата е дадена като паричен заем. По отношение
показанията на А.. Същите са непоследователни и противоречиви. Свидетелят сочи,
че З. била казала: „М., ето ти тези пари , които ми даде”. След това заявява,
че парите колко са били, не можел да знае, но сумата била някъде около 5000.00лева. Свидетелят твърди, че
Г. бил погледна парите, но не може да каже дали ги е броил или не, и ги
прибрал. Свидетелят сочи, че е чул някаква сума приблизително. Едва след
зададените въпроси от страна на пълномощника на ищците, А.допълни показанията
си, което обаче поставя под още по – голямо съмнение достоверността им.
Свидетелят твърди, че З. е дала на Г. пари, но дали били в плик или картичка,
дали били „донги, левове или долари” не знаел, не беше отговорено първоначално.
Едва след това допълни, че е видял пари и те са били в български левове.
Поддържа това, че З. е дала сума с твърдение, че това е било нейно задължение
към Д.Г.. Според настоящия състав , показанията на този свидетел са
непоследователни, противоречиви и не могат да послужат за пълно изясняване на
обективната истина. Разказаното от А.не кореспондира изцяло с думите на К.и
разминаването им е непреодолимо по въпроса какво е предала З. на Г. - парична
сума в какъв размер и кое свое задължение тя е изпълнила към покойния. Показанията
на разпитания свидетел В.К., гр. София, се кредитират като обективни и
безпристрастни. Свидетелят няма родствени и близки отношения със страните, а
идването му в гр. Несебър и срещата със З. и Д.Г. е било свързано с работата му
на печатар. Свидетелят ясно сочи, че между двамата е имало напрежение във
връзка с плащането по услугата на свидетеля, като ясно Г. е заявил и К. е
възприел, че сумите, които покойният дава във връзка ремонта и пускането на
вода на яхтата, са заем. Това е потвърдила и самата З., която е заявила пред К.,
че след като яхтата заработи ще върне на Г. получените от нея суми. Показанията
на този свидетел кореспондират и с останалите свидетелски такива, които сочат,
че парични заеми са вземани от З. и Г. и от други лица – свидетелят Н.Г., банки
и финансови институции. Т.е. в случая се установява, че отношенията между
двамата също са били с такъв характер. Показанията на свидетелят К.не
допринасят за изясняване на фактите по делото. Що се касае до показанията на Н.Г.,
съдът ги преценени през факта на родствената връзка между него, ищците и
покойния му брат. Разказаното от този свидетел кореспондира с писмените
доказателства – данните за банковите преводи, заемните правоотношения, в които
е бил ангажиран Д.Г. и показанията на свидетелите по делото, говорещи за
наличие на заемни отношение между З. и Г.. Самият Н.Г. сочи, че сам е дал в
заем сумата от 10000лева. Последвали са още няколко случая, в които Д.Г. е
търсил и осигурил различни парични суми за ремонта на яхтата. Наред с това
характерно за отношенията между Д.Г. и Л.З. е потвърденото и от свидетелите
разпределение на ролите в бъдещата им дейност – ответницата З. като собственик
на яхтата, а Д.Г. като капитан. Всичко до тук се допълва и с показанията на
свидетеля Манолов. Последният твърди, че е бил приятел и колега с Д.Г..
Свидетелят последователно описва събитията по закупуването на яхтата,
поведението на Д.Г. – желанието му да бъде капитан, присъствието му в гр.
Несебър, за да ремонтира плавателния съд, както и отношенията между покойния и Л.З..
Важен момент в показанията на този свидетел е описания от него разговор между З.
и Г. на състезание по мотокрос в с. Порой. Свидетелят сочи, че двамата са
обсъждали връщане на пари от З. на Г., като отново ответницата изтъкнала, че
това ще стане след пускане на яхтата на вода. Показанията на М.изцяло
кореспондират с тези дадени от К., който пресъздава същите думи на З. към Г..
Свидетелят М.казва, че това се е случило през м. май 2019г. , т.е. към тази
дата З. не е била върнала сумата на Г.. Съображенията на защитата на
ответницата направени с писмените бележки и представената разпечатка от
интернет за проведено състезание по мотокрос, не се споделят. Това
доказателство не е представено до приключване на съдебното дирене, а също така
свидетелят не сочи, че състезанието е било от календара на БФМ, т.е. през м.
май 2019г. може да е провеждано и друго такова на пистата в с. Порой.
Водим от всички тези съображения, настоящия състав счита, че предявеният
иск по чл. 240, ал. 1 и сл. във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен, беше доказан и следва да бъде
уважен. По делото се установи ,
че на 21.02.2019г. Д.Г. е предоставил сумата от 5000.00лева в заем на Л.З., а
двамата са били уговорили и срок за връщане на сумата – както се посочи след
приключване на ремонта на яхтата, пускането й на вода и започване на търговска
дейност. Ответната страна не доказа да е изпълнила задължението си към
починалия Д.Г., съответно към неговите наследници – ищците по делото. При това заключение не следва да се излагат
съображения по евентуално предявения иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че след приключване на съдебното дирене ищецът М.Д.Г.
е навършил пълнолетие на 15.05.2021г. и това следва да се вземе предвид при
постановяване на решението.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,
при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските за водене на производството. Представен е списък и е видно, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 560.00лева, сумата от 200.00лева
за внесената държавна такса и 15.00лева за съдебни удостоверения или общо 775.00лева,
които следва да се понесат от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.З., ЕГН: **********,***
да заплати на М.Д.Г., ЕГН : ********** и П.И.П., ЕГН: **********, в качеството
й на родител и законен представител на малолетния А.Д.Г., ЕГН ********** ***,
р- н „С.” , ж.к. „*************************, в качеството им на наследници по
закон на Д.С.Г., ЕГН **********, починал на 19.07.2019г., сумата в размер на 5000.00лева/
пет хиляди лева/ , представляваща главница по договор за заем от 21.02.2019г., както
и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, Л.А.З., ЕГН: **********,*** да заплати на М.Д.Г., ЕГН : **********,
действащ лично и със съгласието на родител – П.И.П., ЕГН: ********** и П.И.П.,
ЕГН: **********, в качеството й на родител и законен представител на малолетния
А.Д.Г., ЕГН ********** ***, р- н „С.” , ж.к. „*************************, сумата
в общ размер на 775.00лева / седемстотин седемдесет и
пет лева/ разноски за водене на производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: